Решение по дело №8003/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 924
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191720108003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

924 / 15.7.2020г.

гр. П., 15.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 8003 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М.М., срещу В.К.П., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 257.75 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 219.60 лева за периода от 04.02.2016 г. до 18.10.2018 г. вкл, и 38.15 лева – лихва за периода от 17.04.2016 г. до 07.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.

В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД П. парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен  ***в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответника. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. П.. В хода на делото е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор. В същия се твърди, че процесният имот представлява общинско жилище, в което съгласно заповед, е настанено лицето С. С. С.. Ответникът П. заявява, че посоченото лице е поставено под пълно запрещение, а ответникът е негов настойник. В тази връзка и ответникът заплаща консумативите в жилището. Твърди, че е заплатил претендираните по делото суми на 06.02.2020 г. – преди получаване на съобщението по делото /получено на 18.02.2020 г./, за което представя касови бележки. Признава предявените искове. Уточнява, че спрямо лицето С.С.С.е налице проблем относно настойническия съвет. В тази връзка за ответника било трудно да тегли суми от пенсията на С.и да плаща разходите по жилището, поради което и допускал забава. Допълва, че дори теглил заеми, за да покрива възможно по-редовно сметките за жилището. Моли да не бъдат присъждани разноски за ищеца, доколкото финансовото състояние на С.С.С.било тежко, а същият бил инвалид с 91 % инвалидност. Счита и че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца претендира разноски. Посочва, че действително процесните суми са заплатени, но уточнява, че това е станало едва на 06.02.2020 г. т.е. след образуване на делото – от 10.12.2019 г. Допълва, че не са й известни социални причини, които да са попречили на своевременното заплащане на сумите, а заповедта за настаняване в процесния имот като общинско жилище била с изтекъл срок. В тази връзка счита, че ответникът е станал причина за завеждане на делото. Не прави изрично искане за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът, редовно призован – призовката връчена лично, не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено становище за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, тъй като бил платил процесните суми. Евентуално иска претенциите да бъдат отхвърлени като не бъдат присъждани разноски.

Доколкото в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил реалното доставяне на ВиК услуги през процесния период, че същите са правилното отчитани от дружеството, както и че претендираните суми са начислени правилно, съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните не са възразили.  

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В подадения по делото отговор на исковата молба ответникът е направил изявление, че признава исковете. Твърди и че е заплатил претендираните суми – главница в размер на 219.60 лева за периода от 04.02.2016 г. до 18.10.2018 г. вкл, и 38.15 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2016 г. до 07.08.2019 г. – обективирани в извлечение от сметка по процесния абонатен номер. Посоченото обстоятелство се потвърждава от процесуалния представител на ищеца и се установява от представени по делото касови бележки, както и от извлечение от счетоводството на ищеца с дата 22.06.2020 г. От посочените документи е видно, че сумите са заплатени на 06.02.2020 г. От своя страна исковата молба е подадена на 10.12.2019 г., като съдебните книжа са връчени на ответника на 18.02.2020 г.

От представена по делото заповед № 294/24.02.2015 г. на кмета на Община П. са установява, че в процесния имот – апаратамент №, находящ се в гр. П., ул. ***, е настанено лицето В.К.П., с ЕГН: ********** като настойник на С.С.С.– със срок на настаняването – до една година.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на предоставени ВиК услуги за посочения по-горе имот.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия случай предвид признанието на исковете, а и извършеното плащане съдът приема, че по делото липсва спор, че страните са в облигационни отношения по повод доставката на ВиК услуги за процесния имот – апаратамент №**, находящ се в гр. П., ул. ***, както и относно тяхното количство и стойност.**

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенции за доказани за сумата от: 219.60 лева – главница за периода от 04.02.2016 г. до 18.10.2018 г. вкл, и 38.15 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2016 г. до 07.08.2019 г. Доколкото посочените суми са заплатени от ответника преди приключване на устните състезания по делото – а именно още на 06.02.2020 г., то исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на вземанията чрез плащане.

По исканията за разноски на страните:

Разноски по делото претендира единствено ищцовата страна – в размер на общо 350 лева, от които 50 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение. Същите са действително извършени, видно от представени по делото платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие.

В тази връзка и единственият спорен по делото въпрос е дали ответникът следва да носи отговорност за посочените разноски предвид извършеното плащане на процесните суми и признание на исковете. При формиране на извода си в тази насока съдът съобразява, че действително ответникът признава исковете като е заплатил претендираните от него суми. Това плащане обаче е осъществено след образуване на делото, макар и преди получаване на съдебните книжа. Ответникът не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е забавял плащанитяа поради проблеми с настойническия съвет на трето лице. Освен това и представената по делото заповед за настаняване и с изтекъл срок като липсват данни същият да е продължен. По тези съображения и съдът приема, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В тази връзка и същият следва да понесе отговорността на разноските, които е направила ищцовата страна. В случая предвид доказаното им извършване, същите следва да бъдат присъдени изцяло. 

Претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна ищеца са в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради прекомерност.   

Това е така, доколкото договорът за правна защита и съдействие е сключен преди постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. № 14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, № 3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав.

Ответникът не е направил искане за разноски.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Средец № 11 срещу В.К.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 257.75 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 219.60 лева за периода от 04.02.2016 г. до 18.10.2018 г. вкл, и 38.15 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2016 г. до 07.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, поради погасяване на претендираните суми чрез плащане – на 06.02.2020 г.

ОСЪЖДА В.К.П., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: ********* сумата от общо 350 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, доколкото с поведението същият е станал причина за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                                К. КОСТАДИНОВА