О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1151 28.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и осми през
две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 832 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Национална
полиция“ чрез главен юрисконсулт Христина Маркова (пълнм.л. 7) против Решение №
3665/18.12.2019г. по гр.д. № 5799/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С
обжалваното решение РС Бургас е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ към
МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1, представлявана от
директора Христо Терзийски, да заплати на А.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 1 635. 46 лв. /хиляда шестстотин тридесет и пет лева и 46 ст./ -
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 241. 96 часа в периода от 19.07.2016 г. до
19.07.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него нощен труд от 1 692 часа в дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 206. 14 лв.
/двеста и шест лева и 14 ст./, представляваща сбор от дължимата законна такава
за съответните тримесечия, считано от падежа на всяко тримесечие до 19.07.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 19.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски, както и е
осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул.
„Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора Христо Терзийски, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 295. 41 лв. /двеста деветдесет и пет лева и 41 ст./,
от които 115.41 лв. за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.
Жалбоподателят
счита, че неправилно съдът е приел, че приложение следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Счита, че ЗМВР не урежда
специфични аспекти на държавна служба в МВР, а се стреми да даде цялостна
уредба на тези отношения. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР уреждала
служебните правоотношения между страните, определяла статутът на три категории
служители: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение като статутът на държавните служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението се уреждал със
ЗМВР, статутът на държавните служители се урежда със ЗДСл, а статутът на
лицата, работещи по трудово правоотношение се уреждал при условията и по реда
на КТ и ЗМВР. С оглед специфичните дейности и функции на служителите в МВР
законодателят бил създал специален ред, който се отнасял само за тази категория
служители и били предвидени допълнителни възнаграждения, които не се следвали
на служителите по трудово правоотношение. Счита, че разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР изключва възможността по отношение на държавните служители в МВР да
се прилагат КТ и ЗДСл като съгласно посочената разпоредба редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. Счита за неприложима разпоредбата
на чл. 9 от НСОРЗ като не били налице кумулативно предпоставките: 1) подневно
отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Предпоставките по т. 3 и 4 не били налице, тъй
като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с
една и съща продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми
за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. Поддържа изложеното в отговора
на исковата молба и в писмени бележки. Представя правна консултация на проф.
Мръчков. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковете. Няма
искания по доказателствата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от въззивната жалба е връчен на А.М. чрез адв. Д. на 17.02.2020г. като в срок
не е постъпил писмен отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е редовна и
допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Национална полиция“ чрез главен
юрисконсулт Христина Маркова против Решение № 3665/18.12.2019г. по гр.д. № 5799/2019г.
по описа на Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.