№ 19883
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110145840 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу Д. Б. В., Н. В. З. и Н. В. В. /конституирани в хода
на процес на мястото на починалия ответник В. Н. В./, обективно и
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, , с
искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на
ищеца в условията на разделност при квоти Д. Б. В. – 4/6, Н. В. З. – 1/6 и Н. В.
В. – 1/6 от следните суми: сумата от 26.26 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. начислена по отношение на имот, находящ се в ************,
ведно със законна лихва за период от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 5.19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019
г. до 24.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.
д. № 50936/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната посочва, че процесните суми били заплатени и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Н. В. не е подал отговор на
исковата молба.
Пред съда процесуалния представител на ответника Д. Б. В. посочва, че
процесните суми били заплатени в хода на делото.
1
Пред съда ответниците Н. В. З. и Н. В. В. не се явяват и не изпращат
процесуален представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска предявен с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
още повече, че с оглед поведението на ответниците, които са извършил
плащане, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените
искове.
Между страните не се спори, а от представената разписка от 30.09.2024
г.и молба от ищеца от 17.10.2024 г., се установява, че ответниците са погасили
сума в размер на 140 лв. след подаване на исковата молба. С оглед на
горезиложеното и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията
на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени
именно претендираните вземания за главница за дялово разпределение,
мораторна лихва начислена върху главницата, както и законната лихва
начислена върху главницата за дялово разпределение, които са предмет на
настоящото исково производство.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни, поради
погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за
погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с извършените плащания,
че са погасени и част от вземанията за съдебните разноски, като дължимо се
явява единствено от юрисконсултското възнаграждение за исковото
производство в размер на 23.21 лв. определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. С
оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление ***************, срещу Д. Б. В., ЕГН **********, с адрес
************, Н. В. З., ЕГН **********, с адрес ************, и Н. В. В.,
ЕГН **********, с адрес ************, /конституирани в хода на процес на
мястото на починалия ответник В. Н. В./, обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответниците да
бъде признато за установено, че дължат на ищеца в условията на разделност
2
при квоти Д. Б. В. – 4/6, Н. В. З. – 1/6 и Н. В. В. – 1/6 от следните суми: сумата
от 26.26 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. начислена по
отношение на имот, находящ се в ************, ведно със законна лихва за
период от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.19 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50936/2022 г.
по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. В., ЕГН **********, с адрес ************, Н. В. З., ЕГН
**********, с адрес ************, и Н. В. В., ЕГН **********, с адрес
************, да заплатят на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата в размер на 23.21 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3