№ 6587
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100506056 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1937 от 06.02.2025 г., гр.д. № 152121/2023г., СРС, 32
с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
„Имоти Тръст“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.
59 ЗЗД сумата от 38.34 лв – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2023 г., до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31342/2023 г., по описа на СРС, ГО,
87 състав, ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата
от 10.80 лв., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11.56 лева, -
мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 29.05.2023 г. и иска за сумата от
0.49 лева, - мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение
за период от 01.07.2020 г. до 29.05.2023 г., като ОСЪЖДА ответника да
заплати на ищеца сумата от 375.94лв. – разноски, а ищеца да заплати на
ответника сумата от 317.41лв. – разноски.
1
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете
„Имоти Тръст“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ в частта, с която е
уважен иска. Счита, че при извършване на трите частични плащания, заявява
кой период от главницата погасява, поради което плащанията не следва да се
прихващат с разноски и лихви. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемият-ищец „Топлофикация София” ЕАД не изразява
становище.
Третото лице-помагач на ищеца – „Далсия“ ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
неправилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
По силата на договор за покупко-продажба от 09.11.2012 г., обективиран
в нот. акт № 155, том I, нот. д. № 141/2012 г., н-с рег. № 609 НК, ответникът по
иска „Имоти Тръст“ ЕООД придобива право на собственост върху шест
недвижими имот в в гр. София, ж.к. „Младост-4“, ул. „Проф. ********, между
2
които и топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 7.
По делото не са представени доказателства за упражнявано фактическо
ползване на имота от трети лица, нито за наличие на сключен и действащ през
спорния период 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. между насрещните страни писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански цели по реда на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Тази специалната разпоредба, в отклонение от общата по чл. 150, ал. 1
ЗЕ, ясно регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, „небитов
клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В случая, ответното търговско дружество е собственик на
топлоснабдения имот, упражнява търговска дейност и за ползвания от него
имот се доставя топлинна енергия за небитови нужди, като липсва
облигационна обвързаност между насрещните страни по делото, породена от
писмен договор, сключен по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Именно ответното
дружество, като собственик и ползвател, е надлежна материалноправно
легитимирана страна по субсидиарния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1
ЗЗД. Нормата предвижда, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. По делото се установява обедняване на ищеца поради
невъзможност да получи сигурни печалби от стойност на предоставена
топлинна енергия през исковия период. Налице е и обогатяване на ответника
за негова сметка чрез спестени дължими разходи съразмерно цената на
предоставената топлинна енергия към собствения му имот, който не се
използва от трети лица.
Според допълнителната счетоводна експертиза, общото задължение
през исковия период 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. за всички имоти в
топлоснабдената сграда е в размер на 6 051 лв., а по процесните фактури за
апартамент № 7 през същия периода възлиза на 299,30 лв., от които за
главници за предоставена топлинна енергия – 265,10 лв. и за дялово
3
разпределение – 34,20 лв. Непогасените задължения за апартамент № 7
възлизат на 49,14 лв. за стойност на топлинна енергия и 10,80 лв. за цена на
услуга дялово разпределение. С представените от ответника платежни
документи са погасени задължения за отделните имоти в общ размер от
6 051,81 лв. през исковия период 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. С част от
платежните документи, касаещи апартамент № 7 са погасени стари
извънпроцесни задължения, а с документите от 20.07.2023 г. и 30.01.2024 г. са
погасени задължения за последващия извънпроцесен период м. 05.2022 г. – м.
04.2023 г. относно главници и лихви за забава, видно от посочените основания
за плащане. Вещото лице посочва, че с извършените плащания би било
възможно да се погасят всички спорни задължения за топлинна енергия.
Според разясненията на ТР № 3/27.03.2019 г., тълк.д. 3/2017 г., ОСГТК
на ВКС, при тълкуването на нормата на чл. 76 ЗЗД, редът за погасяване на
парични задължения се определя по уговорено общо съгласие на длъжника и
кредитора. Ако липсва такова общо съгласие, се прилага поредността,
предвидена в чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Когато длъжникът предложи изпълнение
и това частично изпълнение е различно от договореното или определено в
закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора, нормата на чл.
76 ЗЗД не се прилагат. За погасяване на парични задължения се прилага
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД като задължението се състои от главница и
лихва. Под лихва следва да се има предвид и паричното задължение на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължимо по силата на закона при неизпълнение на
парично задължение съобразно неговия падеж. Ако предложеното изпълнение
погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай
кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да
прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този,
по който длъжникът е направил плащането.
В този смисъл и конкретно относно начина за погасяване на парични и
лихвоносни задължения са също решение № 38/15.05.2020 г., т.д 2022/2017 г.,
ВКС, ІІ т.о. и решение № 640/28.10.2021 г., т.д. 61/2021 г., САС, като второто
касае хипотеза на частично погасяване по давност, а остатъкът чрез плащане.
В случая, изборът на длъжника, кое задължение погасява с плащането е
извършен едновременно със самите банкови плащания. Тези частични
4
платежи се считат доведени до знанието на кредитора със заверяване на
банковата му сметка – чл. 75, ал. 3 ЗЗД и съответни приети. Предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, поради което изборът
обвързва кредитора. Затова доброволното изпълнение следва да се отнесе
именно към непогасения извънпроцесен дълг и част от процесния. Искът по
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимост на вземането за
непогасения остатък от общо 38.34 лв. е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетен отговор на
въззивната жалба, с който претендира уважаване на иска и възлагане на
разноски, като не се явява на единственото проведено открито съдебно
заседание.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1937 от 06.02.2025 г., гр.д. №
152121/2023г., СРС, 32 с-в в частта, с която се признава за установено по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Имоти Тръст“ ЕООД дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 38.34 лв – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 07.06.2023 г., до окончателно изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
31342/2023 г., по описа на СРС, ГО, 87 състав.
Решението е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца –
„Далсия“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6