№ 949
гр. Разград, 30.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
и прокурора Павлина Малчева Узунова (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20213330200777 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Разград прокурор У..
ОБВИНЯЕМИЯТ ЕРВ. С. Р., лично и със служебен защитник от ДП адв. М. Е..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
производството по чл. 64 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по реда на чл. 64 от НПК
СНЕМА самоличността на обвиняемия.
ЕРВ. С. Р. – роден в гр. Разград на ***., живущ в гр. Разград, български гражданин,
средно специално образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ докладва внесеното искане от Районна прокуратура Разград, с което на
основание чл.64 във вр. с чл.63, ал.1 от НПК, се прави искане за вземане по отношение на
обвиняемия ЕРВ. С. Р. от ДП№1873ЗМ-539/2021 г. по описа на РУ на МВР-Разград, мярка за
неотклонение „ Задържане под стража“.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане. Към настоящия момент няма да
соча други доказателства, освен приложените в ДП.
АДВ. Е.: Запознати сме с искането. Считаме същото за неоснователно. Няма да сочим
доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Вчера преди да ме задържат за 24 часа ми звънна работодателят.
1
Аз от 14 дена бях горе в психодиспансера, защото майка ми ме изпрати горе. Аз доброволно
отидох там. Аз от малък, тя постоянно ме е отхвърляла. Живял съм по пансиони. Пия си
лекарствата в момента. Добре се чувствам в момента. Аз искам да мога да си работя и да
бъда в обществото. Разбирам абсолютно всичко. Емоционалното ми състояние тогава,
когато отидох на адреса при майка ми, беше, тя не беше ме пускала вкъщи да влизам три-
четири дена и аз не бях се къпал. Аз не обичам такива неща да не се къпя и да не се
подстригвам. След връчването на тази заповед през цялото време съм живял при майка ми.
Имало е единичен случай на скандали с майка ми. Въпреки тази ограничителна заповед, аз
там съм живял при майка ми с нейното съгласие. Никога не съм й посягал. Не мога. Тя е
просто моята майка и аз я обичам. Аз много я обичам моята майка и никога не съм я
удрял. Не мога да я ударя. Това нещо не е против закона. Тя иска постоянно да е над това и
да ме възпитава и да става по нейната. Такива работи се случват. Това е в кръга на шегата.
Разговарях с доктор Вълканов. Тези разговори с него ми се отразяват добре. Изписаха ме от
болницата. В болницата влязох на рождения си ден на 14-ти декември 2021 година и ме
изписаха след 14 дена, значи на 28-ми, 29-ти декември 2021 година излязох. След като
излязох от болницата и тогава приказвахме по телефона с майка ми много добре. Тя е човек,
като че ли с две лица. Казвам й: „Мамо, благодаря ти, че ме изпрати тука, че ме лекуват” и
такива работи и тя ме разбра, казваше: „Добре, добре”. Разбирахме се с нея по телефона и аз
мисля, защото през цялото това време, когато имах ограничителна заповед. Не, че мисля, че
я нямам тази заповед. Имам я, мислех, че тя пак ще ме приеме, както преди. И като отидох,
дойде полицията и пак ме задържаха за 24 часа на 29-ти декември 2021 година. В дома на
майка ми отидох към 15: 30 - 16:00 часа, не съм викал, просто седнах на стъпалата. Бях
пред входа и звъннах по телефона на майка ми. Тя излезе на терасата и каза, че няма да ми
отвори и аз казах: „Добре”, обаче, в този момент вратата се отвори от комшиите. Някой
отвори вратата, се качих до етажа и й казах: „Мамо, моля ти се пусни ме да си почина и да
си поспя, защото вече много съм изморен”. Аз скитам от малък, тя ме е изпращала
постоянно по пансиони от седми клас насам, в седми клас включително също бях в град
Добрич на пансион. Докторите ми казаха: „Като излезеш оттук, легни и си почини” и аз
нямаше къде да отида и тя не ме пусна вкъщи, и дойдоха полицаите, и пак разправии и
проблеми и после се стигна дотук. Имам приятели, имам баща, но той има къща в село
Трапище и има и апартамент в град Лозница. А аз при него мога да отида, но първо ще
потърся един човек, при който аз бях излязъл на квартира в този ограничителен период, за
един месец пак ме нямаше. Точно за един месец беше, пак ме нямаше вкъщи и сега мисля
директно, автоматично, ако ми се даде телефон, да му се обадя и да го попитам. Напуснах
тази квартира, понеже имаше много мухъл, трябваше да се чисти. Просто, не искам аз лично
да се занимавам с този ремонт. Ако е възможно, пак ще го попитам, но мисля, че никой не е
вземал квартирата, тя не беше много скъпа и така. Продължавам да работя в „Шишеджам”
гр. Търговище. На 04.01.2022 г. ми обещаха горе от психиатрията да ми дадат болничен и
ще го занеса в „Шишеджам - Тракия глас” - България и тогава всичко ще бъде точно. Баща
ми живее в с. Трапище има апартамент в гр. Лозница. Баща ми има друг син от друга жена,
но жената вече не е при него и той е сам. Ние с баща ми се имаме. Аз по принцип мога да
2
живея при него, но трябва аз лично да съм съгласен с това. Но как да Ви кажа, той не е само
при мен. Винаги момчетата обичат майките си, а момичетата бащите си. Аз съм по
привързан към майка ми, въпреки нещата, които тя ми е причинила и ме е отхвърлила
насам-натам по пансиони. Косата ми е побеляла, то се вижда, но си мисля, че не е от хубав
живот. На млади години съм и мисля, че заслужавам да съм добър човек и мисля, че съм
добър човек и не мисля, че задържането ми ще оправи нещата ми. Не казвам да ме
освободите. Лично Вие ще решите какво да направите и хлябът е във Вас и ножът е във Вас,
Вие сте съдията, аз просто Ви казвам, че това няма да ми помогне, това ще ми навреди. За
заповедта, която се отнася, вече ми е ясно, разбрах, защото не беше един път и не беше два
пъти. Сега ще опитам, чрез приятели, чрез баща ми да намеря някакъв друг начин, за да не
живея при майка ми.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмените такива, находящи се в
ДП№1873ЗМ-539/2021 г. по описа на РУ на МВР-Разград.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното предложение. Действително, отношението на
обвиняемия Р. престъпление е тежко по смисъла на закона, но са налице много
възпрепятствия, които поставят под съмнение факта, че конфликтът между него и майка му
може да прерасне и да ескалира в нещо много по-лошо. На първо място, от доказателствата
и от обясненията на Ервин е видно, че той живее на същия адрес и е живял до момента на
постъпването му на лечение в МБАЛ-Разград при майка си. Имаме един голям процес от
време от няколко месеца, в който, след като му е било връчена по надлежния ред заповед,
издадена за защита от домашно насилие, той я нарушил. Непосредствено след това, след
съответно освобождаването му от психодиспансера, където е бил на лечение, това
нарушаване на тази заповед се удължила, като той многократно е ходил пред дома на майка
си и е звънял и по този начин е нарушил една от клаузите, в която е вписана и с чието
съдържание е бил запознат обвиняемият, а именно да не приближава по-малко от 50 м. от
дома Османова. Освен липсата на постоянна адресна регистрация и извън тази, която той е
в дома на майка си, това обстоятелство мисля, че е предпоставка, което може да обоснови
опасност същият да се укрие и да осуети разкриването на фактическата обстановка и
съответно за понасяне на наказателната отговорност. По отношение на това наказателно
производство, същевременно в процес на разследването е била назначена комплексна
психиатрична, психологическа експертиза, която е посочила, че действително Е.Р. е вменяем
по смисъла на закона, но същият има емоционално личностново разстройство, което в
определени моменти ескалира в агресивност спрямо хората, с които той живее в едно
домакинство и именно зачестилите случаи на домашно насилие, мен лично ме мотивират по
3
отношение на същия да му бъде внесено такова искане за постановяване на мярка за
неотклонение, както и фактът, че същият не притежава постоянен адрес. Това са, всъщност,
мотивите, които и съображенията, заради които Районна прокуратура - Разград е внесла това
искане за налагане на постоянна мярка и предоставям на съда съответно съобразяване и
анализ на обстоятелствата и да вземе мярка за неотклонение, по отношение на обвиняемия.
АДВ. Е.: Уважаема госпожо Председател, аз съвсем не съм съгласен с казаното от
представителя на държавното обвинение. Все пак, ние трябва да тълкуваме закона.
Обвинението не е за тежко престъпление. Какви са доказателствата за това, че лицето може
да се укрие и да извърши друго престъпление. Такива доказателства няма. Когато
прокурорът е водил това искане, към него момент се е бил запознал само със становището на
едната страна показанията на майката. Неговите обяснения, които той даде са в
противоречие с казаното от нея и той сега и пред Вас го заяви. Не че два-три пъти той
постоянно от самото начало е нарушавал тази заповед, той си е живял в този дом с майка си
с нейното съгласие, тя го е допуснала, но предвид нейното минало, още като дете е била
малтретирана от нейния баща, е живяла тежък живот. В настоящия момент гледа болната
си майка, която е на памперси и тя я обслужва. Явно, нейното напрежение е много високо и
настъпват моментите на спречквания помежду им, но никога не е било насилие, само
повишаване на тон. Физическо насилие не е имало. Освен това, на 14.02. 2022 година
изтича нейното действие. Какво ще помогне по това дело. Аз като погледна в това дело, то е
приключило. Какъв е смисълът той да стои в ареста, като прокурорът в началото на януари
предполагам ще трябва да напише обвинителния акт и да го внесе в съда. Колко време ще
стои в ареста и защо? На какво ще помогне? Той работи, изкарва достатъчно, за да се
издържа сам. Може да си намери жилище, където да живее и ще се регистрира вече на
адрес. Ето защо, считам, че не следва да бъде уважавано това искане и да му се даде
възможност да продължи да работи. Той се чувства добре вече, като приема тези лекарства,
по-спокоен е и по този начин ще се спомогне за неговото бъдеще.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да кажа, каквото и да е било, аз никога не съм удрял майка
ми, не съм й правил нищо лошо, също я обичам и даже вече тя да иска няма да отида при
нея. Благодаря Ви много, че ме изслушахте, и че решавате проблеми, семейни. Съжалявам за
всичко случило се.
ДОКЛАД НА СЪДА: Производството е по реда на чл. 64, във вр. с чл. 63, ал.1 от
НПК, образувано по искане от Районна прокуратура-Разград, за вземане на най-тежката
мярка „Задържане под стража“, по отношение на обвиняемия ЕРВ. С. Р. ЕГН ***, по
ДП№1873ЗМ-539/2021 г. по описа на РУ на МВР-Разград. Същото се поддържа и в съдебно
заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ и защитата му в лицето на адв. Е., застъпват становище, че
искането е неоснователно.
ОБВИНЯЕМИЯТ заявява, че е във възможност, има финансови средства и
4
възможност да си наеме квартира, съответно може да живее в дома на баща си в гр.
Лозница, или в с. Трапище.
СЪДЪТ, след като съобрази становището на страните и доказателствата, събрани на
Досъдебното производство, констатира, че спрямо обвиняемия ЕРВ. С. Р. с постановление за
привличане на обвиняем от 29.12.2021 година е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 296, ал.1 от НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване
от свобода“ до 3 години, или „Глоба“ до 5000 лв.
ВИДНО от приложената справка за съдимост, обвиняемият ЕРВ. С. Р. е неосъждан,
същият е реабилитиран по право, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК. Най-
тежката мярка, предвидена в закона „Задържане под стража” се взема, когато е налице
основано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност същият да се укрие, или да извърши престъпление. В случая,
действително от доказателствата по делото може да се направи предположение, че
обвиняемият е съпричастен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, същото е наказуемо с лишаване от свобода, но не е тежко умишлено по смисъла
на закона. Отделно от това е предвидено алтернативно много по-леко наказание, а именно
глоба.
В СЛУЧАЯ, съдът намира, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие,
или да извърши друго престъпление. Действително, същият е отстранен от жилището, на
което е постоянният му и настоящ адрес. Но същият, както сам заявява, а и доказателствата
по делото сочат, работи, получава трудово възнаграждение в размер на 870 лв. Има друго
жилище на баща му, в което може да отседне, а освен това, е живял и на квартира по време
на действието на заповедта за защита, издадена в полза на майка му. Реално погледнато, от
постановяване на решението със съгласието на майка си е живял в жилището, където е
постоянният му и настоящ адрес и от което е бил отстранен. Няма абсолютно никакви
доказателства, че опасността да се укрие, или да извърши друго престъпление е реална. В
случая, това предложение от страна на прокурора е абсолютно хипотетично и неподкрепено
от никакви доказателства. Практиката на Върховния касационен съд и на съдилищата в
Република България в тази насока е категорична, че реалната опасност да се укрие, или да
извърши друго престъпление, трябва да е налице, да е реална и да е подкрепена от съответни
доказателства, а именно, неполагането на труд, опити да напусне страната, трайно водене
на скитнически начин на живот, извършването на други престъпления в кратък период от
време и така нататък, и така нататък. В случая, няма никакви такива доказателства. Ето
защо, задължителна предпоставка за вземане на най-тежката мярка „Задържане под
стража”, в случая не е налице и нейната липса е достатъчно основание и да бъде оставено
без уважение искането за вземане на най-тежката мярка „Задържане под стража”.
СЪДЪТ намира с оглед обстоятелството, че след извършване на деянието по
отношение на обвиняемия, е провеждано лечение, същият е бил доброволно настанен в
5
психиатрично заведение при МБАЛ- Разград, че спрямо същия, следва да бъде взета леката
мярка за неотклонение, а именно „Подписка“, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия ЕРВ. С. Р.- ЕГН: ********** по ДП№1873ЗМ-
539/2021 г., по описа на РУ на МВР-Разград, мярка за неотклонение „Подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано с частна жалба и частен
протест пред Окръжен съд – Разград в тридневен срок от днес.
В случай на жалба, или протест, насрочвам делото за разглеждане пред Окръжен съд
– Разград за 06.01.2022 г. от 14.00 часа, за която дата РРП, обвиняемият и неговият защитник
са уведомени, в случай на частна жалба, или частен протест.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 16:25 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6