РЕШЕНИЕ
№ 14719
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110150532 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Г. С. М. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните
суми: 238,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, 36,95 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, 25,02 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 5,05 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Г. С. М., в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че за времето от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г. е доставил до имота
топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в
1
края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Г. М., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на
същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е
погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 238,46 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.; 36,95 лева – лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, 25,02 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 5,05 лева - лихва за забава за периода от
31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира
за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези
съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане
за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г.
С. М., чрез пълномощника си адв. Т. Н., оспорва исковите претенции в цялост като
неоснователни. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства относно качеството
на ответницата на потребител на топлинна енергия като собственик или ползвател на имота,
а при условията на евентуалност заявява, че същата притежава част по-малка от посочената
от ищеца. Оспорва наличието на облигационно отношение на М. и нейните наследодатели с
[фирма]. С отговора на исковата молба ответницата оспорва наличието на изградена
абонатна станция в жилищната сграда, в която се намира процесният имот; измервателните
уреди да са сертифицирани. Намира, че не е налице основание за претендиране от ищеца на
суми за дялово разпределение, поради липсата на валиден договор с ФДР. В тази връзка
посочва, че представеният по делото договор е с изтекъл срок на действие, като клиентите
не са били надлежно уведомени за избор на ново лице по чл. 139б ЗЕ. Възразява се срещу
конкретното извършване на твърдените услуги от дружеството топлинен счетоводител.
Счита, че исковата претенция, имаща за предмет вземане за главница за дялово
разпределение за процесуално недопустима, доколкото е предявена от лице, което не е
предоставило тази услуга. С отговора на исковата молба се въвежда възражение за
погасяване на претендираните суми по давност с изтичане на приложимият към вземанията
тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считайки, че издаването на изравнителни
сметки не е от естество да промени изискуемостта на месечните задължения – с изтичане на
45 дни от месеца, за който се отнасят сумите, следваща от разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от
Общите условия. Ответницата оспорва претенциите за лихва за забава с довод за липсата на
отправена покана до нея за заплащане на сумите. С тези доводи се отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирана по делото писмена молба от 15.04.2024 г. подпомагащата страна [фирма]
не оспорва изложените в исковата молба твърдения, както и по същество предявения иск.
Твърди, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в
съответствие с действащите нормативни актове. Посочва, че за процесния период по
отношение на топлоснабдения имот е разпределена единствено топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл.
2
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Основателността на исковите претенции, имащи за предмет вземания за цена на
потребена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване
от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от
притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или
ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем),
през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез
изправни средства за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличието
на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл са е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва
предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е била собственик
или ползвател на процесния имот, съотв. обема на правата си, което обуславя проверката на
съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за
възникване на процесните вземания.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение
от 05.02.1981 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имот № ***, том
III, дело № 377/1981 г. по описа на първи нотариус при Софийски районен съд, третото за
процеса лице С.Г.М., като дарител, от една страна, със съгласието на съпругата си Т.Д. М.,
дарява на дъщеря си Г. С. М. – ответницата а по делото, като дарена, от друга страна, а
същата приема дарението на придобитата от дарителя по наследство ½ ид. част от следния
недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в [адрес], състоящ се от стая, дневна, кухня
и други сервизни помещения със застроена площ от 68,48 кв.м., ведно със зимнично
помещение № 4, заедно с 0,249 % ид. части от общите части на сградата, построена върху
3
държавна земя, както и от правото на строеж.
Установява се също, че с договор за дарение от 16.09.1992 г., обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том LXVI, дело № 14239/1992г. по
описа на първи нотариус при Софийска нотариална служба към II Районен съд – гр. София,
третото за процеса лице Г.С.М., в качеството си на дарител, от една страна, дарява на своята
внучка Г. С. М. (ответницата по делото), като дарена, от друга страна, а последната, чрез
пълномощника си и свой брат Г.С.М., приема дарението на ½ идеална част от следния
недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в жилищна сграда – [адрес], построена
върху държавна земя, комплекс „С.р.“ – град София, състоящ се от една стая, дневна, кухня
и други сервизни помещения със застроена площ от 68,48 кв.м., с принадлежащото избено
помещение № 4 и 0,249 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
припадащата се част от терена на комплекса.
Данните от писмените доказателства сочат, че с молба-декларация от 09.08.2002 г.,
адресирана до директора на топлорайон София, ответницата Г. С. М. е поискала да бъде
открита партида на адрес: [адрес]. В молбата е отразено, че семейството на декларатора е
едночленно, както и, че в имота няма топла вода.
Изяснява се, че в Списък – приложение към протокол от 01.07.2000 г. от проведено
Общо събрание на ЕС в жилищен блок № 18, в ж.к. „С.р.“ вход Б с взето решение за
сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
(индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода), сред лицата, вписани като титуляри
на процесния абонатен номер *** е и ответницата Г. М., удостоверила с подписа си –
обстоятелство, останало неоспорено по делото, наличието на 4 брой радиатори с 4 броя
разпределители.
По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Предвид това и при анализ на така събраните писмени доказателства и следващите от
същите фактически изводи в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установено, че през релевантния период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. процесният имот е
бил в изключителна собственост на ответницата Г. М., чийто права произтичат от
договорите за дарение от 05.02.1981 г. и от 16.09.1992 г., с които същата последователно е
придобила по ½ ид.част от собствеността върху апартамент № 120, като по този начин е
станала изключителен негов собственик.
Изложеното обуславя извода, че през исковия период между страните е съществувало
облигационно правоотношение, обусловено от притежаваното от ответницата качество на
потребител на топлинна енергия като собственик на имота, за каквото свидетелства и
подаването лично от М. на молба от 09.08.2002 г. за откриване на партида при
топлофикационното дружество именно за процесния имот.
В това си качество, последната поначало дължи заплащането на стойността на
доставената/потребена топлинна енергия при извършена реална доставка.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата оспорва наличието на
изградена абонатна станция в жилищната сграда, респ. отчитане на топлинната енергия чрез
сертифицирани уреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
4
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване на обстоятелствата относно реално извършена доставка на
топлоенергия до имота на ответната страна и отчитането й чрез изправно средство за
търговско измерване, респ. за стойността на доставената топлинна енергия, по делото е
изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. В
последното е изяснено, че през процесния период жилищна сграда с адрес: [адрес], се
топлозахранва от две абонатни станции – нови, автоматични, с общи топломери за всеки
кръг, които се отчитат по електронен път чрез електронно устройство – терминал, които
отчети се документират. Посочено е, че отчетеното количество топлинна енергия от всеки от
двата топломера се сумира, като от общата сума се приспадат технологичните разходи,
които са за сметка на топлофикационното дружество, а между абонатите е разпределяно
само „чистото количество“ топлоенергия. В случая измерената от двата топломера топлинна
енергия е само за отопление, откъдето следва, че сградата е топлоснабдена с изградена
двузонова, двутръбна отоплителна инсталация, без сградна инсталация за БГВ. В
заключението е отразено, че двата топломера са преминали през метрологични проверки,
последните от м. май 2021 г. със заключение от ДАМТН лаборатория „съответства“, като
въпреки пропускането на законоустановения двугодишен период от предходните проверки,
то изводът, че „съответстват“ дават основание за извод, че последните са били годно
средство за търговско измерване. Съгласно констативната част на експертизата
индивидуалното отчитане и разпределение на топлинна енергия в процесната жилищна
страда е осъществено от [фирма], избрана от ЕС. Данните от изготвените през периода
главни отчети и изравнителни сметки на ФДР сочат, че през разглеждания период в
процесния имот радиаторите са демонтирани, като абонатът не ползва и не заплаща
топлинна енергия за отопление на имот. Топлоенергия за битово горещо водоснабдяване не
се ползва, предвид липсата на сградна инсталация за БГВ и ползването на ел. бойлери.
Начислени като дължими са единствено суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект, като стойността й се определя от ФДР по нормативно установена
формула съгласно Методика за дялово разпределение на топлинна енергия за сгради етажна
собственост и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В случая начислените суми за абоната са
според отопляемия обем на процесното жилище – 156 куб. м., следващ от Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, представен от топлорайон София,
съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС.
В случая изчислената топлинна енергия от вещото лице съвпада с отразеното в
индивидуалните сметки на ФДР за процесния период. В заключението е изяснено също, че за
процесния период сградата е отчетена с мобилно устройство. Експертизата достига до извод,
че дължимата за процесния период стойност на доставена до имота топлинна енергия
възлиза на 238,45 лева, включваща сумите за сградна инсталация, след приспадане на сумата
от изравнителните сметки (като сума за получаване), без предишни просрочени суми, без
изравнявания извън процесния период, без суми за дялово разпределение и без лихви.
Заключението посочва, че тези суми са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба. Съдът кредитира заключението на вещото лице, преценявайки го по
реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, от съответен специалист,
въз основа на материалите по делото и допълнително представени от ФДР и от съответния
топлорайон, отговорило на всички поставени задачи, в частност уточнителните такива в
съдебно заседание и по същество неоспорено от страните.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
5
същите в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за отопление и
топла вода за процесния абонатен номер, касаещи отчетните периоди, включени в исковия
такъв, съдържащи данни относно конкретното разпределение на разходите за сградна
инсталация, респ. дела, отнасящ се за ап. 120 в жилищната сграда, съдът намира за
установено, че през процесния период м. ноември 2019 г. – м. април 2021 г. ищецът е
изпълнил задължението си, произтичащо от процесното правоотношение и е доставил до
имота, чийто собственик е ответницата, топлинна енергия – за сградна инсталация, с което за
последната е възникнало насрещното задължение за заплащане на стойността й.
В тази връзка и с оглед направеното възражение от ответната страна с отговора на
исковата молба, съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото експертно се
установи изправността на средствата за търговско измерване, монтирани в абонатната
станция, предвид заключението от последните метрологични проверки, че същите
„отговарят“ на одобрения тип, поради което последните се явяват и технически изправни
такива, като пропускането на законовоустановения двугодишен период на проверка не е
основание за извод относно липсата на техническа годност за измерване на постъпващата в
жилищната сграда топлинна енергия.
Изясни се, че в случая се касае за начислени суми единствено за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, с оглед демонтирането на радиаторите в имота и липсата на
ползвана БГВ, поради неизградена инсталация за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат
заплащането й. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти.
В подкрепа на горния извод са разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно
решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е
прието, че поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата,
нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по
к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в
разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ФДР
при спазване изискванията на Наредбата и на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от
последното количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Изясни се, че
съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в процесния случай
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се намира имотът,
чийто собственик е ответницата, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението
към Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 156 м3. Предвид
6
изложеното и като потребител Г. М. дължи заплащането на сумата, чийто размер за
процесния период възлиза на 238,45 лева.
По делото няма твърдения, нито доказателства за извършвания плащания от
ответницата, поради което поначало същата дължи заплащането на това задължение в
неговата цялост.
Изясни се, че с отговора на исковата молба се въвежда възражение за погасяване по
давност на процесните вземания. Съдът намира това възражение за частично основателно,
предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 12.09.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период
от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което
извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и след
24.06.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, погасени по давност са начислените суми за топлинна енергия, касаещи
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. и доколкото изискуемостта на вземането за главница
за следващия месец – месец май 2020 г. е настъпила след 24.06.2020 г.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че крайният размер на главното
задължение за цена на доставена топлинна енергия, определен по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните за помесечно начислените суми и за изравняването за съответния
период, съдържащи се в приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., останал непокрит от давностния
срок, възлиза на сумата от 113,52 лева, което обуславя уважаването на иска за главница по
чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за тази част от вземането.
За разликата до пълния предявен размер от 238,46 лева или за сумата от 124,94 лева (от
които 124,93 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2019 г. като погасени по давност)
исковата претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия поначало следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 25,02 лева за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., включваща стойността на дължимите такси за отчитане на
уредите и за разпределение на топлинната енергия.
7
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В тази връзка и с оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба съдът
намира за необходимо да отбележи, че от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява изборът на процесната ФДР – [фирма] от ЕС на жилищната сграда
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с протоколно решение от 01.07.2000 г.,
въз основа на което впоследствие е сключен и договор № 2916/15.08.2002 г. Данните по
делото сочат и за сключване на договор от 22.06.2007 г. между ФДР и ищцовото дружество
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради в режим на ЕС, описани в Приложение № 1 към договора, със срок на действието му
от 1 година и с предвидена възможност за автоматичното му удължаване. Същевременно, от
изводите на вещото лице по СТЕ се установи, че реално дяловото разпределение в
процесната жилищна сграда е осъществявано от [фирма], като това е и дружеството, издало
индивидуалните справки за потребление през двата отчетни периода в рамките на процесния
такъв, приети и приложени по делото. Ето защо, съдът намира, че по делото е установено
наличието на основание за начисляване на таксите за така осъществената услуга.
По вече изложените съображения във връзка с главницата за доставена топлинна
енергия, съдът намира, че част от периода, за който се отнася това вземане и конкретно от
01.09.2019 г. до 30.04.2020 г. е покрит с тригодишната давност.
С оглед изложеното, крайният размер на задължението за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, определен по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване с
помесечно начислените суми с оглед общия размер на вземането и периода, за който е
начислено, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., останал непокрит от давностния срок,
възлиза на сумата от 15,01 лева, което обуславя уважаването на иска за главница по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за тази част от вземането.
За разликата до пълния предявен размер от 25,02 лева или за сумата от 10,01 лева за
периода 01.09.2019 г. – 30.04.2020 г. исковата претенция се явява неоснователна, поради
погасяване на тази част от вземането по давност, и подлежи на отхвърляне.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
главници следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда -12.09.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава.
Предвид достигнатия извод относно съществуването в полза на ищцовото
топлофикационно дружество на главно вземане в размер от 113,52 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., останал непокрит от давностния срок, размерът на лихвата за
8
забава върху тази главница и за периода 15.09.2020 г. – 29.09.2022 г., изчислен по реда на чл.
162 ГПК при съобразяване с общия период на вземанията за лихва за забава и главница,
както и на погасената по давност главница, възлиза на сумата от 17,59 лева.
За последната предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 36,95 лева или за сумата от 19,36
лева - отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 15,01 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. и касаеща посочения
период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за
цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,05 лева за периода от 31.10.2019
г. до 29.09.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете,
следва да бъде присъдена сумата от 248,73 лева - разноски за държавна такса, депозит за
съдебно-техническата експертиза и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи последното в минималния му размер на основание чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца – подаване на искова молба и процесуално
представителство в проведеното едно открито съдебно заседание, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, обусловена от сходния предмета на доказване по
предявените обективно съединени претенции, както и от липсата на допълнително
ангажирани доказателства, извън посочените в исковата молба. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, в полза ответницата следва да
бъде присъдена сумата от 313 лева, представляваща сторени разноски в исковия процес за
адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на разхода за последното съдът намира за
установено от отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 17.04.2024 г. (л. 150 от делото) плащане на уговореното възнаграждение в общ размер от
600 лева към момента на сключване на договора в брой, в която част последният има
характера на разписка, удостоверяваща получаването му - арг. т. 1 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В тази връзка съдът съобрази,
че от страна на ищеца не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно
претендирания общ размер, поради което при определянето на следващата се част от него,
съдът взе предвид целия уговорен и претендиран размер на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. М., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от
9
113,52 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 17,59 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия и сумата от 15,01 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над уважения размер от 113,52 лева до пълния предявен размер от 238,46 лева или
за сумата от 124,94 лева – главница за доставена топлинна енергия, и за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., за разликата над уважения размер от 17,59 лева до пълния
предявен размер от 36,95 лева или за сумата от 19,36 лева – лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, за разликата над уважения размер от 15,01 лева
до пълния предявен размер от 25,02 лева или за сумата от 10,01 лева – главница за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г. и
изцяло за сумата от 5,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до
29.09.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. С. М., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 248,73 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Г. С. М., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 313 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10