№ 330
гр. Видин, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200721 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН по жалба, подадена в срок от „Б -
СК“- ЕООД Видин, ЕИК *****1, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
ул. „Г. Д.“ №45, представлявано от управителя си С. И. К., против Наказателно
постановление № 05- 2400206/22.01.2025г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- Видин, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ /Кодекс на труда/, поради извършено нарушение
на чл. 61, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди в съдебно
заседание, че процесното НП е незаконосъобразно и необосновано, поради
което моли Съда да го отмени изцяло. Релевират се съображения за наличие
на гражданско правоотношение между жалбоподателя и лицето А.Б.И.,
установен в обекта, ремонтиран от жалбоподателя.
Процесуалният представител на ответната страна изразява становище в
противоположна посока, моли Съда да го потвърди. Поддържа, че
нарушението било установено, не били допуснати съществени процесуални
нарушения, поради и което атакуваното НП следвало да бъде потвърдено.
И двете страни претендират разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 09.10.2024г. била извършена проверка от служители на Д „ИТ“-Видин
в обект - СМР „преустройство и ремонт“ в сграда, находяща се в гр.Видин,
1
ул.“К.Б.П.“ №25А, като ремонтите дейности били извършвани от
жалбоподателя. В обекта било установено лицето А.Б.И., който почиствал
строителни отпадъци- съборена мазилка. Същият попълнил предоставена му
декларация, в която изрично посочил, че няма сключен трудов договор с
жалбоподателя, но има сключен граждански такъв от по-рано. Въпреки това,
свидетелят В. Ц. приел, че било налице трудово правоотношение между
лицето и жалбоподателя. В последствие било установено, че действително
между И. и фирмата-жалбоподател не бил сключван трудов договор.
Свидетелят Ц. приел, че е извършено нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ и
съставил АУАН срещу жалбоподателя. В АУАН било отразено, че на
09.10.2024г. жалбоподателят нарушил посочените по- горе текстове от КТ,
като допуснал на работа лицето А.Б.И., без да е сключил с него писмен трудов
договор. Актът бил връчен на управителя на дружеството срещу подпис.
Въпреки, че жалбоподателят е известил АНО за наличието на сключен
граждански договор №01 от 01.10.2024 г. между него и И. било издадено и
процесното НП на Директора на ДИТ- гр.Видин, с което на жалбоподателя
било наложено посоченото по- горе административно наказание.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени и гласни доказателства-административно-наказателната
преписка и показанията на свидетелите В. Ц., А. И., Д. К.а. В конкретния
случай според Съда, актосъставителя Ц. е обосновал своя извод за наличие на
административно нарушение единствено въз основа на представената
декларация от страна на И., като според Ц. в същата се съдържали елементи
на трудово правоотношение, въпреки, че в същата изрично било посочено от
страна на декларатора, че извършваната дейност по почистването на обекта,
била въз основа на сключен граждански договор с жалбоподателя. Ц. обаче не
изследвал и други обстоятелства, които да са относими към същинската
дейност извършвана от лицето.
Противна теза обаче се съдържа на показанията на свидетеля И.,
извършвал дейности по почистването на обекта по време на проверката и
свидетелката К.а - съпруга на управителя на фирмата. Според техните
показания служителите на Д ИТ- гр. Видин се държали арогантно със
заварените на обекта лица, предоставяйки им декларациите по чл. 399 от КТ.
И. и К.а поддържат по един категоричен начин пред Съда, че И. е имал
сключен граждански договор. Гражданският договор №1 от 01.10.2024 г. е
наличен в доказателствената съвкупност и той е представен на проверяващите
инспектори още в хода на документалната проверка на дружеството, преди
съставяне на съответния АУАН.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че
издаденото НП е незаконосъобразно, а подадената жалба е основателна, като
съображенията на Съда в тази насока са следните:
На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентен орган съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ. Съгласно
чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
2
"Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.
399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по
горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания
по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Видин, който е бил надлежно оправомощен от ИД на
ИА "ГИТ". Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от свидетеля
В. Ц., който към момента на съставянето му, както и към момента на даване на
показания в съдебно заседание е работил на длъжността главен инспектор в
ДИТ- гр. Видин, следователно е била компетентен да издава АУАН.
Съставените АУАН и на НП са издадени преди изтичане на срока по чл.
34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, притежават
формално всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН
е съставен в присъствието на представител на дружеството – жалбоподател, а
имено Д. Кирилова К.а и свидетели, присъствали при установяване на
нарушението –П.Ц.П. и Р.Н.Г.. При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.
42 от ЗАНН относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и
на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Според разпоредбата на чл. 62 ал, 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал.
1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва в писмена форма между
работника и служителя преди постъпването на работника на работа. В случая
спорният момент между страните по делото е дали между „Б. – СК“ ЕООД и
свидетеля А.Б.И. е било налице трудово правоотношение или гражданско
такова. Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Според правната теория и КТ трудовият договор е двустранно или
многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за
определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд, т.е. физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на
даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време,
работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на
трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се
3
изчерпват.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е предвидена възможност за
сключване на срочен трудов договор за извършване на определена работа.
От разпитаните по делото свидетели Д. К.а и А. И., както и от
представения сключен между „Б. – СК“ ЕООД и свидетеля А.Б.И. граждански
договор за извършване на услуга се установява, че отношенията между
същите не са трудови правоотношения, а гражданскоправни такива. Съдът
намира, че това е така поради разликата в предмета на двата вида договори.
При трудовия договор едната страна предоставя работна сила срещу трудово
възнаграждение за изпълнение на даден вид работа при определен работен
режим, заплащане, работно време, работно място. По делото не се установи И.
да предоставя работна сила на „Б. – СК“ ЕООД. Напротив, установи се, че
страните са се договорили И. да извърши определена услуга, възложена му от
Б. – СК“ ЕООД, а именно „стъргане на стени по квадратура на 15 кв. м. и
организиране и изхвърляне на строителни отпадъци приблизително 2 лв. м.
вследствие на извършен ремонт в сграда общинска собственост за сумата от
500 лева. От показанията на свидетеля И. се установи, че той и останалите
няколко човека не са имали определено работно време и не са престирали
работна сила по смисъла на КТ, а са извършвали услуга, която им е била
възложена, и за която им е било заплатено.
Предвид гореизложеното Съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414,
ал. 3 КТ. Въпросната разпоредба предвижда, че "Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. ".
Жалбоподателят не е нарушил чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е
имал задължение да сключва трудов договор с А.Б.И.,тъй като е уредил
отношенията си с него чрез граждански договор – за услуга. Ноторно известен
е фактът, че дейността, свързана с почистването на строителни отпадъци, се
отличава със своята характерна липса на продължителност и зависи изцяло от
извършваните основни ремонтни дейност. Ето защо според съдебния състав в
конкретния случай се касае за наличие именно на гражданскоправни
отношения между жалбоподателя и лицето И., а не за трудови такива, чиито
елементи да са уредени в съответни разпоредби от КТ.
При това положение Съдът приема, че както АУАН, така и НП са
незаконосъобразни. Административнонаказателната отговорност е лична
съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗАНН. В конкретния случай Съдът приема, че
описаното в наказателното постановление административно нарушение не е
извършено от лицето, което е посочено като нарушител и следователно това
лице не може да бъде административно-наказателноотговорно по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от
административно наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
4
нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от
лицето посочено в АУА.Н и НП и дали е извършено от него виновно. Тези
предпоставки следва да бъдат установени и доказани от
административнонаказващия орган, като представител на административно
наказателното обвинение. Следва да се има предвид още, че изложеното в
акта за административно нарушение не се счита за безспорно доказано със
самото му съставяне, а напротив, в тежест на административно наказващия
орган е с установените доказателствени средства да докаже отразените
обстоятелства в акта, както и че претендираното административно нарушение
е извършено виновно именно от лицето срещу което е съставен АУАН и НП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №05-2400206/22.01.2025г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- Видин с което на жалбоподателя „Б - СК“- ЕООД
Видин, ЕИК *****1 със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Г. Д.“
№45, представлявано от управителя си С. И. К. е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на основание чл. 414,
ал.3 от КТ/Кодекс на труда/, поради извършено нарушение на чл. 61, ал.1 и чл.
1, ал.2 от КТ.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Съдът осъжда Д „ИТ“- гр. Видин да
заплати на „Б - СК“- ЕООД Видин, ЕИК *****1 със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ул. „Г. Д.“ №45, представлявано от управителя си С. И. К.
сумата от 500 (петстотин лв.) лева, направени разноски по делото за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Видин в 14 дневен срок от съобщението до страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5