Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на
десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа докладваното от съдия Сантиров
ч.гр. д. № 3151 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано е по
жалба вх. №30427/06.03.2019 г., по описа на ЧСИ С.Я., подадена от Д.Й.В., чрез пълномощника си - адв. Р. Х.,
срещу Постановление за налагане на възбрана върху имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52,
по изп. д. № 20189210400978 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, вписана в
Служба по вписванията с вх. peг. № 73501, акт № 281, том 19 от 06.11.2018 г.
В жалбата се
поддържа, че Д.Й.В. е правоприемник на Д.Й.В., действаща като ЕТ с фирма „Д. - Д.В.“
и притежава активна легитимация за предявяването ѝ, тъй като съгласно §
5, вр. с § 4 от ПЗР на Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (ЗТРЮЛНЦ), едноличните търговци е следвало да се
пререгистрират в срок до 31.12.2011 г., който срок пропуснат и от 01.01.2012 г. едноличният
търговец се считал за заличен. Излага оплаквания, че е трето за принудителното
изпълнение лице, тъй като няма качеството на длъжник. Сочи се, че към датата на
налагане на възбраната, апартамент с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52 е
собственост на Д.Й.В., действаща като ЕТ с фирма „Д. - Д.В.“, съгласно
Нотариален акт № 168, том I, peг. № 4063, дело № 135 от 18.10.2010 г., като от
датата на издаване на нотариалния акт и към момента на налагане на възбраната,
владението се упражнява от Д.В.. Твърди, че описанието на апартамента съгласно
процесното постановление, с което е наложена възбраната, е неправилно тъй като
се основава на Нотариален акт № 122, том II, peг. № 25004, дело № 322 от
25.10.2016 г. по описа на нотариус А..Ч., peг. № 310 на НК, и който легитимационен
документ не е произвел вещно - прехвърлително действие, тъй като продавачът „П.-
92 - К.“ ЕООД не е бил собственик на имота, респективно купувачът „В.“ ЕООД не
е могъл да придобие собствеността. В тази връзка се излагат доводи за нищожност
поради липса на съгласие и невъзможен предмет на придобивното основание на длъжника
по изпълнителното дело „В.“ ЕООД. Сочи още, че при налагане на възбраната
съдебният изпълнител не е извършил проверка относно идентичността на имота,
което е довело до процесуална нередовност на изпълнителното действие и възпрепятства
възможността на жалбоподателя да се разпорежда с имота. Моли обжалваното
постановление, с което е наложена възбрана, да бъде отменено, а изпълнителното
производство да бъде спряно на основание чл. 438 ГПК. Претендира разноски.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от взискателя по изпълнителното дело „О.б.“ АД, както и
мотиви от ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с които се оспорва жалбата като недопустима,
тъй като жалбоподателят не е представил доказателства към жалбата, че към датата
на налагането на възбраната е бил във владение на имота, както и че същата е
подадена извън предвидения едноседмичен срок. Взискателя се противопоставят на
множеството доказателствени искания направени в жалбата с доводи, че са неотносими
към спора относно законосъобразното налагане на възбрана върху имота. Чрез
доказателствата жалбоподателката се опитва да заобиколи закона, като се стреми
да установява, че правото на собственост върху възбранения имот не принадлежи
на длъжника „В.“ ЕООД, което би било предмет на иск с правно основание чл. 440 ГПК, какъвто не бил предявен.
Отделно от това в
мотивите по чл. 436,ал. 3 ГПК ЧСИ С.Я.
поддържа, че налагането на възбраната не подлежи на самостоятелно обжалване,
доколкото спрямо процесния имот не са предприемани други изпълнителни действия.
При условията на евентуалност излага подробно съображения за неоснователност на
жалбата.
Други становища по
жалбата не са постъпили.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :
Изпълнително дело
№ 20189210400978 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, е било образувано по
молба на „О.б.“ АД като взискател срещу „В.“ ЕООД и М.Е.М.за вземания,
установени по изпълнителен лист от 15.10.2018 г., издаден по ч.гр.д. №
5926/2018 г. по описа на РС гр. Русе.
С обжалваното Постановление
е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 73501, акт №
281, том 19 от 06.11.2018 г., върху
имот, собственост на длъжника „В.“ ЕООД, а именно: АПАРТАМЕНТ № 2а, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2198.1.52,
съгласно скица № 15-499482-12.10.2016 г., с административен адрес на имота по
акт за собственост и скица гр. София, р-н Витоша, улица „***********.
Доколкото, извън
твърденията на жалбоподателя, по делото липсват доказателства за момента, в
който той, като трето лице за изпълнителното производство, е узнал за наложената
възбрана върху имота, съдът приема, че срокът за подаване на жалбата е спазен.
С нормата на чл. 435, ал. 4, изр. 1 ГПК е
предвидено, че трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител
само когато изпълнението е насочено срещу вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във
владение на това лице, а жалбата не се уважава ако се установи, че веща е била
собственост на длъжника при налагане на възбраната.
Във връзка с
установяване идентичността на имота, върху който съдебният изпълнител е наложил
възбрана и собствения на жалбоподателя недвижим имот, описан в Нотариален акт №
168, том I, peг. № 4063, дело № 135 от 18.10.2010 г., е допусната и изслушана
СТЕ, като от допълнителното заключение
на вещото лице, което настоящият състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, изслушано в съдебно заседание от
10.07.2020 г., се установява, че описаният в Постановление за налагане
на възбрана върху имот, по изп.д. № 20189210400978 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег.№844 на КЧСИ, вписана в Служба по вписванията с вх.рег.№73501, Акт №281,том
19 от 06.11.2018 г. с адм. адрес: гр.София,Р-н “Витоша“, ул.“*********, състоящ от: два коридора, дневна,кухня-столова, тераса и
баня с тоалетна, с площ 51,63
кв.м., заедно със Складово
помещение №2, със застроена площ от
6,65 кв.м. и заедно с 1,36%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, представлява част от Самостоятелен обект в сграда, която заедно с
описаният в Постановлението Ап.1А е заснета в КК и КР като един самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2198.1.53 и не е
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1932.2198.1.52. Вещото лице е посочило още, че Описаният в
Постановление за налагане на възбрана върху имот, по изп.д.№ 20189210400978 по
описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, вписана в Служба по вписванията с
вх.рег.№73501, Акт №281,том 19 от 06.11.2018 г. с адм. адрес: гр.София,Р-н
“Витоша“, ул.“*********, не е идентичен с имота, описан в нот. акт №168,
том І, рег.№4063, дело №135 от 18.10.2010 г.,представляващ *********на същия
адрес, със ЗП 64,10 кв.м., заедно с избено пом. №16 с площ от 5,05 кв.м. и
приспадащите му се 3,01% ид.части от общите части на сградата и толкова от
правото на строеж върху местото, отразен КК и КР като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1932.2198.1.52. Констатирал е още, че
описаните в Постановление за налагане на възбрана имоти по т.2 - Ап. №1А и по
т.З - Ап.№2А, по изп.д.№ 20189210400978 по описа на ЧСИ С.Я., per. №844 на КЧСИ, вписана в Служба по вписванията с
вх.рег.№73501, Акт № 281,том 19 от 06.11.2018 г. с адм. адрес: гр.София,Р-н
“Витоша“, ул.“*********, се включват в площта на заснетия като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2198.1.53.
При така установените факти, настоящият състав намира жалбата за частично
основателна, но само по отношение на посочения в Постановлението за налагане на
възбрана идентификатор № 68134.1932.2198.1.52. В тази връзка следва да се
отбележи, че Агенцията по
геодезия , картография и кадастър дава идентификатор на недвижим имот и го
нанася в кадастралния регистър на идентификаторите и промените им. Идентификаторът е уникален номер, чрез
който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната. Ето защо, макар и
от допълнителното заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ да се установи,
че по граници, описани в документа за собственост на жалбоподателя - Нотариален
акт № 168, том I, peг. № 4063, дело № 135 от 18.10.2010 г. недвижим имот да не
е идентичен с границите на недвижимия имот описан в Постановление за налагане
на възбрана върху имот и вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 73501,
акт № 281, том 19 от 06.11.2018 г., то за жалбоподателя е налице правен интерес
обжалваното Постановление да се отмени в посочената част, тъй като макар и не
фактически, посочването в Постановлението, че ап.2А, с административен
адрес: гр.София,Р-н “Витоша“, ул.“*********, е с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52,
с който всъщност е заснет в КК и КР имотът, собственост на жалбоподателя, рефлектира в правната сфера на
жалбоподателя, с оглед на обстоятелството, че идентификаторът е уникалният номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно
за територията на страната.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят половината от сторените в настоящото
производство разноски в размер на 305,50 лв.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на възбрана
върху недвижим по изп. д. № 20189210400978 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на
КЧСИ, вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 73501, акт № 281, том 19 от
06.11.2018 г., В ЧАСТТА, с която в
Постановлението е посочено, че недвижим имот - ап.2А, с
административен адрес: гр.София,Р-н “Витоша“, ул.“*********, е заснет в КК и КР с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №30427/06.03.2019 г., по описа на СГС,
подадена от Д.Й.В., ЕГН **********,***,
в частта, с която с Постановление за налагане на възбрана върху недвижим по
изп. д. № 20189210400978 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, вписана в
Служба по вписванията с вх. peг. № 73501, акт № 281, том 19 от 06.11.2018 г., е
наложена възбрана върху имот с административен адрес: гр.София,Р-н “Витоша“, ул.“*********, състоящ от: два коридора, дневна,кухня-столова, тераса и
баня с тоалетна, с площ 51,63
кв.м., заедно със Складово
помещение №2, със застроена площ от
6,65 кв.м. и заедно с 1,36%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при съседи на апартамента по акт за собственост: ап. А3, асансьор,
стълбищна клетка, ап. А1, двор.
ОСЪЖДА „О.б.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Й.В., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 305,50 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.