Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 28.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2824/2018
г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Брадърс
билдинг“ ООД, ЕИК *********, с управител и представляващ А.Д.Д. и С.Д.Д.
/заедно и поотделно/ против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000317008560-091-001/25.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, в частта с която с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 221/17.09.2018 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП е потвърден РА, относно задължения
за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.05.2016 г. в размер на 6555,14
лева – главница и 1565,91 лева – лихва и корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в
размер на 53858,82 лева - главница - и 6578,13 лева – лихва.
Жалбоподателят
сочи, че относно продажби на недвижими имоти на адрес: гр. Варна, ***, през
2016 г. са извършени продажби на четири обекта от сградата – три кабинета и
един апартамент, в степен на изпълнение – груб строеж. В нотариалните актове
страните са заявили действителната цена, която е платена, съгласно чл.25, ал.9 от
Закон за нотариусите и нотариалната дейност, т.е. налице е официален документ
за извършените продажби. Счита, че изготвената в административното производство
експертиза за пазарната стойност на обектите, не е в съответствие с §1, т.14 от
ДП на ЗКПО вр. §1, т.8 и т.10 от ДР на ДОПК, поради което не са налице
доказателства, че сделките са сключени на непазарни цени. Относно сграда на
адрес: гр. Варна, ***през 2015 г. дружеството е извършило продажби на четири
обекта – апартаменти, които са продадени в степен на завършеност – груб строеж.
Данъчния резултат за 2015 г. по ЗКПО не е предмет на разглеждане по настоящото
дело, поради което няма нормативно основание, сделки сключени през 2015 г. да
бъдат данъчно регулирани през 2016 г. За тези обекти няма плащания през 2016 г.
не са налице и извършени довършителни работи през 2016 г. Обектите са продадени
в степен на завършеност „груб строеж“ по см. на §5, т.46 от ДР на ЗУТ. Дори и
да са налице извършени довършителни работи през 2016 г., тогава ще е налице
сделка за строителна услуга, за която по правилата на чл.16, ал.1 от ЗКПО би
следвало да се установи пазарната цената на строителна услуга. В случая не е
изследвана цена на строителна услуга, нито е твърдяно от приходната
администрация, че цената е непазарна. Недопустимо е сделка в една година да се
регулира за данъчните цели в друга година. Правото на собственост е придобито
през 2015 г. и дори цените да не са били пазарни продажните цени, тяхната регулация
е следвало да бъде през 2015 г. Обратното би означавало всяка следваща година
данъчната администрация да определя пазарни цени и да иска облагане на вече
сключени сделки по продажба на недвижими имоти. Поради тези доводи
жалбоподателят счита, че незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на
дружеството със сумата от 189199,44 лева. През 2016 г. дружеството е продало
обекти в града с адрес: гр. Варна, ***, четири апартамента, едно паркомясто и
три гаража. В нотариалните актове страните са изявили волята си и съгласно
чл.25, ал.9 от ЗННД е налице изявление в официален документ. Определената
пазарна цена, чрез експертиза в административното производство не е в
съответствие с §1 т.14 от ДР на ЗКПО вр. §1, т.8 и т.10 от ДР на ДОПК, поради
това, че не са налице сравними сделки в изготвената експертиза в ревизионното
производство, поради което извършеното увеличение на финансовия резултат със
311480,50 лева е незаконосъобразно. Относно задълженията по ЗДДС, не е
отчетено, че различното съдържание на престацията към две групи лица, а именно
в едни от сделките е включена стойността на правото на строеж, а в други не е,
поради което и себестойността на строителната услуга е различна. Престацията
към собственици на земя съдържа само строителна услуга, тъй като те са запазили
за себе си правото на строеж за себе си, съответно престацията на несобственици
включва и правото на строеж в цената. Жалбата се поддържа, чрез процесуален
представител в съдебно заседание. Отправено е искане за отмяна на РА в
оспорената част, присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат,
съобразно представен списък на разноските. В писмени бележки са изложени
подробни съображения относно основателността на жалбата.
Ответната страна – Директор
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт,
оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2800 лева. Споделя становището на жалбоподателя, че сделките следва да
се разгледат при определяне на пазарната им цена, но сочи, че сделките следва
да се изповядват на реални цени, а не такива под данъчната оценка. В
предоставения срок не са представени писмени бележки.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Издадена е ЗВР №
Р-03000317008560-020-001/07.01.2017 г. изменена със ЗВР №
Р-03000317008560-020-002/14.03.2018 г. от оправомощен орган по приходите,
връчени на жалбоподателя, за установяване на задължения за ДДС по ЗДДС и
корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. Издаден е
РА № Р-03000317008560-091-001/25.06.2018 г. от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна.
Установено е, че
жалбоподателя е извършвал строителство на жилищни кооперации, строително –
ремонтна дейност и производство на мебели.
Издадени са
Разрешение за строеж № 51/22.05.2015 г. за обект в гр. Варна *** /л.153 от адм.
пр./, Удостоверение № 68/22.06.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж –
обект жилищна сграда, в гр. Варна, *** /л.138 от адм. пр./ и Удостоверение №
128/03.05.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строеж – обект жилищна сграда,
в гр. Варна, ***/л.112 от адм. пр./.
За финансовата
2016 г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, като е деклариран данъчен финансов
резултат данъчна печалба 31711, 07 лева, деклариран и внесен корпоративен данък
3171,11 лева и лихва за просрочие 2,12 лева /л.270 от адм. пр./.
І. Жалбоподателят
е извършил покупко – продажби на 3 апартамента и право на строеж за ателие находящи
се в гр. Варна ***, през 2015 г. както следва:
1.Фактура №
238/01.04.2015 г. с данъчна основа 20699,17 лева без ДДС и 24839 лева с ДСС, издадена
на М.Д.В., за продажба на ателие 1, с право на строеж, н. а. № 100/27.03.2015
г. /л.66 от адм. пр./.
2.Фактура №
252/16.10.2015 г. с данъчна основа 35000 лева без ДДС и 42000 лева с ДСС,
издадена на М.С.А., за продажба на апартамент № 3, незавършено строителство –
груб строеж и принадлежащото му избено помещение № С13, н. а. № 197/2015 г. /л.58
от адм. пр./.
3. Фактури №№
240/08.04.2015 г., 247/31.07.2015 г., 245/26.11.2015 г. с обща данъчна основа 58381,50
без ДДС и 70057,80 лева с ДДС, издадени на А.М.Д., за доставка на апартамент №
*, незавършено строителство – груб строеж , ведно с избено помещение /л.56 от
адм. пр./.
4. Фактури №
№228/25.08.2014 г., 1…16/17.11.2014 г., 256/26.11.2015 г. и 304/27.12.2016 г. с
обща стойност 40 019,89 лева без ДДС и 46940 лева с ДДС издадени на П.Ц.И.
и К.К.И., с предмет доставка на апартамент № 9, незавършено строителство - груб строеж, ведно с избено помещение /л.49
от адм. пр./.
II. Жалбоподателят
е извършил покупко – продажби на един апартамент и три кабинета, находящи се в
гр. Варна ***, през 2016 г. както следва:
1.
Фактура № 271/06.04.2016 г. и №
300/15.11.2016 г. с данъчна основа 22666,67 лева, без ДДС и издадени на К.Г.Л.,
с предмет на доставка кабинет №1 и прилежащото му избено помещение№ 12,
изградени на груб строеж, с н. а. № 65/2016 г. с купувачи С.В.Л.и К.Г.Л. /л.26
от адм. пр./
2.
Фактура № 264/02.03.2016 г. и №
290/21.09.2016 г. издадени на С.Ж.Д.с обща стойност 25425 лева без ДДС и
нотариалните такси, с предмет на доставка кабинет №2, издаден е н.а. №181/2016
г. и предварителен договор съгласно,
който продажната цена е 30510 лева с ДДС /л.24 от адм. пр./.
3.
Фактура № 259/11.12.2015 г.,
286/10.08.2016 г. и 288/01.09.2016 г. с обща стойност 22833,33 лева без
ДДС и без нотариалните такси, издадена
на М.С.А., с предмет на доставка кабинет № 3, издаден е н. а. № 112/2016 г. и
предварителен договор от 11.12.2015 г. с продажна цена 27400 лева с ДДС /л.18
от адм. пр./.
4.
Фактура № 261/13.01.2016 г.,
275/13.06.2016 г. с обща стойност 25666,67 лева без ДДС и без нотариалните такси, издадена на Н.Г.Н.,
с предмет на доставка апартамент №8 в груб строеж и избено помещение, издаден е
н. а. № 31/2016 г. и предварителен договор от 11.01.2016 г. с продажна цена
30800 лева с ДДС /л.12 от адм. пр./.
ІІІ. Жалбоподателят е извършил покупко –
продажби на 4 апартамента, 3 гаража и едно паркомясто, находящи се в гр. Варна ***,
през 2016 г. както следва:
1.
Фактура № 1…31/21.06.2016
г. и 306/27.12.2016 г. с обща стойност на данъчната основа 58708,03 лева без
ДДС, издадени на Г.Н.Ж., с предмет на доставката апартамент № *, ведно с избено
помещение № С 19, издаден е н. а. № */2016 г. с продажна цена 69 000 лева
/л.61 от адм. пр./.
2.
Фактура № 250/12.10.2015 г.
и № 151/15.10.2015 г. с обща данъчна основа 63333,33 лева без ДДС издадени на Н.
Н.Н.с предмет на доставката апартамент № *, ведно с избено помещение № С 17,
издаден е н.а. № 182/2016 г. с продажна цена 76 000 лева с купувачи Н. Н.Н.и Н.П.В./л.51 от адм. пр./.
3.
Фактура № 276/13.05.2016 г.
и № 268/31.03.2016 г. с обща данъчна основа 65602,73 лева без ДДС издадени на Д.В.Г.и
К.М.Й., с предмет на доставката апартамент № 10, ведно с избено помещение № С
10, издаден е н. а. № 1/2016 г. с продажна цена 77400 лева с ДДС с купувачи Д.В.Г.и К.М.Й. /л.43 от адм.
пр./.
4.
Фактура № 221/16.05.2014
г., № 222/16.05.2014 г., № 244/30.06.2015 г. и 294/01.11.2016 г. с обща данъчна
основа 105108,33 лева без ДДС издадени на Ю.Н.Л.и С.В.Д., с предмет на
доставката апартамент № 11, ведно с избено помещение № С 16, издаден е н. а. №
40/2016 г. /л.40 от адм. пр./.
5.
Фактура № 1..33/24.06.2016
г с данъчна основа 9250 издадена на Месут Сюватов Ахмедов с предмет на
доставката паркомясто № 1-2, издаден е н. а. № 33/2016 г. за продажба на
паркомясто с цена 11100 лева с ДДС /л.37 от адм. пр./.
6.
Фактура № 269/01.11.2016 г.
с данъчна основа 2444,79 лева и КИ № 297/01.11.2016 г. към фактура № 269 за
сумата 2444,79 лева, ф. № 301/16.11.2016 г. с данъчна основа 30 000 лева
издадени на Д.С.П.с предмет на доставката гараж № 1-10, н. а. № 127/2016 г. за
продажба на гараж с цена 36000 лева / л. 35 от адм. пр./.
7.
Фактура № 273/21.04.2016 г.
и 291/21.09.2016 г. с обща данъчна основа
15000 лева без ДДС издадена на С.Д.С., с предмет на доставката гараж № 1-11,
издаден е н. а. № 180/2016 г. с цена на гаража 18000 лева с ДДС / л. 30 от адм.
пр./.
8.
Фактури №№ 266/21.03.2016
г., 269/01.04.2016 г. с обща данъчна основа 26517,08 лева без ДДС издадени на Е.М.Д.,
с предмет на доставката гараж № 1-12. Издаден е н. а. № */2016 г. съгласно
който Е.Д.прехвърля в замяна на гараж собствените си 28,55 кв. м. ид. ч. от
дворно място в гр. Варна, ул. Х.К.№ *. Данъчната оценка на прехвърлените
идеални части е 2004,21 лева. За уравняване
на дяловете е предвидено Е.Д.да заплати 16000 лева /л.28 от адм. пр./.
Издадени са фактури от „Брадърс Билдинг“ ООД: Фактура
№**********/29.02.2016 г. – 6 000.00 лева; Фактура №**********/10.05.2016 г. –
14 400.00 лева; Фактура №**********/01.09.2016 г. – 6 439.83 лева относно
извършени СМР на собственици на жилища в сграда с адрес : гр. Варна, ***/ л.
202 – 204 от делото/. Съгласно н. а. № 123/20114 г. /л.122-128 от адм. пр./ е
извършено учредяване, запазване и приемане право на строеж между Г.Г.Т.К.Г.Т.и
жалбоподателя.
Чрез СОЕ от 27.02.2019 г., приета по делото е установена
цената на процесните обекти и е направено сравнение с тази определена с РА,
като тя е представена в сравнителна таблица.
Чрез СОЕ от
30.09.2019 г. приета по делото е установено: Съобразно счетоводните записвания, себестойността
на строителната
услуга за изграждане на апартаменти с №1, 4, 5 и 6, предоставена от „Брадърс
Билдинг“ ООД на Г.Т. и на К.Д. – собственици на земя на адрес: гр. Варна, УЛ.
***е 134
199.14 лева без ДДС. Данъчната основа на правото на строеж установено при
жалбоподателя е на същата стойност, като
ДДС е в размер на 26 839.83 лева и обща стойност с ДДС 161 038.97
лева. Себестойността на останалите обекти в
сградата на адрес: гр. Варна, УЛ. ***, продадени на трети лица купувачи
/несобственици на земя на посочения адрес/ се различава от себестойността на
обектите, с които са обезщетени собствениците по размера на включеното в тях
право на строеж по бартерната сделка без стойността на земята. В различни
варианти е изчислен данък по ЗКПО и ЗДДС.
С оглед установеното съдът прави следните правни
изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Препис от решението на Директора на Дирекция
ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 18.09.2018 г., жалбата
е подадена на 02.10.2018 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна
страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна.
II. По процесуалната законосъобразност на
оспорения акт:
Със Заповеди №Д-14/03.01.2017
г. и № Д -1249/30.06.2017 г. издадени от
директор на ТД на НАП - Варна е
определил органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред
които е Д.Б.К.. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317008560-020-001/07.12.2017
г., изменена със Заповед № Р-03000317008560-020-002/14.03.2018 г. издадени от Д.Б.К., определено е ревизията да обхване задължения за
корпоративен данък от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. и ДДС от 01.04.2014 г . до 31.12.2016 г.
Процесната ревизия е възложена от Д.Б.К.- началник сектор „Ревизии” орган, имащ
компетентност да възложи ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112
и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена М.Х.М. – главен
инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена В.Н.Л.- инспектор
по приходите.
Срокът за извършване на ревизията е бил до 14.05.2018
г., поради което на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, 14 – дневния срок за
изготвяне на РД е бил до 28.05.2018 г. Процесният РД е издаден на 28.05.2018
г. в
предвидения 14 – дневен срок. Връчен е на жалбоподателя на 29.05.2018 г.
Не е подадено възражение от жалбоподателя срещу РД. В срока и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 25.06.2018 г. от Д.Б.К.– началник сектор
„Ревизии“ и М.Х.М. – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП – Варна.
Подадена е жалба срещу РА, на 12.07.2018 г.,
уточнена с молба от 22.08.2019 г. В резултат на административното обжалване на
РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при
ЦУ на НАП, в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №221/17.09.2018
г., с което е потвърдил и изменил РА, като в частта за данъчен период м. май
2016 г. за ДДС и за 2016 г. за корпоративния данък, РА е потвърден.
Чрез представени от ответника електронен носител (1
бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание, проведено на 11.12.2018 г.
и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание, е установено
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен
подпис. Удостоверението за
електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на
удостоверителните услуги, съгласно чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП, което по силата на
чл.16 ал.1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”.
Удостоверението по чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано
с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при
пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към
оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис
или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия
случай. За всички подписи от вида „B-Trust Operational CA QES” е налице
удостоверение за квалифициран електронен подпис на юридическо лице по чл.24
ал.1 от ЗЕДЕП. Следва, че издателите на документите са имали, съгласно чл.16
ал.1 от ЗЕДЕП, квалифициран електронен подпис.
От изложеното следва, че при издаване на
оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са
отменителни основания.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на
акта:
Относно ЗКПО:
Установено е, че са извършени през 2016 г. продажба
на три кабинета и един апартамент в сграда с адрес: гр. Варна, ***, въведена в
експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 68/22.06.2017 г.
издадено от гл. арх. на Община Варна; през 2015 г. продажба на ателие и три
апартамента в сграда с адрес: гр. Варна, ***и през 2016 г. продажба на четири
апартамента, три гаража и едно паркомясто в сграда с адрес: гр. Варна, ***,
въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
128/03.05.2016 г. издадено от гл. арх. на Община Варна.
В ревизионното производство е изготвена
оценителна експертиза, по метода на сравнимите неконтролеруеми цени между
независими търговци към момента на осъществяване на доставката. Органите по
приходите са приели, че установените цени на продадените имоти се отличават
значително от цената на имотите посочени в нотариалните актове и издадените
фактури. На основание чл. 16, ал.1 от ЗКПО с разликата в размер на
349 388,83 лева между пазарната цена на продадените през 2015 г. и 2016 г.
имоти, в сгради в гр. Варна, ул. ***и ***в общ размер на 819 500 лева и декларираните
приходи по нотариални актове и фактури издадени в размер на 470 111,17
лева е увеличен финансовия резултат за 2016 г.
Относно продажбата на обекти в сграда с адрес:
гр. Варна, ***, през 2016 г.:
Няма спор, че продажбите на три
кабинета и един апартамент в гр. Варна, *** са извършени през 2016 г., за което
са издадени нотариални актове и фактури. Обекти са продадени в степен на
изпълнение груб строеж. В нотариални актове № № 65/2016 г., 181/2016 г.,
112/2016 г. и 31/2016 г. /л. 11- 26 от адм. преписка/ страните по сделките са
заявили, че посочената цена в нотариалния акт е действително уговореното
плащане по сделката, което е сторено в съответствие с чл.25 ал.9 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност.
Административният орган се е
позовал на експертиза изготвена в ревизионното производството, чрез която са
определени цените на три кабинета и един апартамент в сградата на УЛ. ***.
Площта и предназначението на кабинетите се различава от тези на апартаментите,
които са използвани за аналози. Видно от заключението на Експертиза изх. №
1443#11/14.05.2018 г. не е използван за аналог обект с функционално
предназначение – кабинет. Аналозите, които са използвани
за определяне цената на апартамента, не се установява да са със сходни
характеристика с процесния ап.8. Поради което и изводите на
ревизиращите органи относно определената стойност на обектите не е в
съответствие с § 1, т.14 от ДП на ЗКПО във
връзка с §1, т.8 и т.10 от ДР на ДОПК.
Чрез СОЕ от 30.09.2019 г. е
установена следната разлика, на базата на сравнение на извършените продажби по
фактури и по данни от СОЕ, за продажба на обекти, находящи се в гр. Варна, ***
през 2016 г.:
|
Обект |
Суми по фактури |
Суми по СОЕ без ДДС |
Разлика |
Отклонение % |
|
Кабинет 1 |
22666.67 |
22833.33 |
166.66 |
0.74 |
|
Кабинет 2 |
25425.00 |
24416.67 |
-1008.33 |
-3.97 |
|
Кабинет 3 |
22833.33 |
23750.00 |
916.67 |
4.01 |
|
Апартамент 8 |
25666.67 |
19750.00 |
-5916.67 |
-23.05 |
|
Общо: |
96591.67 |
90750.00 |
-5841.67 |
Съдът кредитира заключението
на СОЕ в посочената част, поради това, че оценката на обектите е извършена на
базата на три аналога, за които са представени нотариални актове със сходни
характеристики.
2.0тносно продажби на обекти
в сграда с адрес: гр. Варна УЛ. ***през 2015 г., за която е издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 128/03.05.2016 г. от главен
архитект на Община Варна.
|
Обект |
Суми по фактури |
Суми по СОЕ без ДДС |
Разлика |
Отклонение % |
|
Ателие 1 |
20699.17 |
24833.33 |
4134.16 |
19.97 |
|
Апартамент 3 |
35000.00 |
35416.67 |
416.67 |
1.19 |
|
Апартамент 7 |
58381.50 |
47333.33 |
-11048.17 |
-18.92 |
|
Апартамент 9 |
40019.89 |
38250.00 |
-1769.89 |
-4.42 |
|
Общо: |
154100.56 |
145833.33 |
-8267.23 |
През 2015 г. ревизираното
дружество е извършило продажби на четири обекта – право на строеж едно ателие и
право на собственост на три апартамента, намиращи се в сграда на адрес гр. Варна
УЛ. ***. Органите по приходите са приели, че сделките са в отклонение на данъчно облагане, тъй като не били по пазарни
цени. Предвид, че са извършени допълнителни СМР в това число и за продадените
през 2015 г. обекти в гр. Варна, УЛ. ***– ателие №1, апартаменти № *, * и * до датата на въвеждане в експлоатация,
отчетени като разход през 2016 г., в размер на 34667,35 лева е заключено, че
следва през 2016 г. да се отчете приход за допълнителни дейности, които са
извършени от дружеството след датите на сделките, по които са съставени
нотариални актове през 2015 г. На основание чл. 16, ал.1 от ЗКПО финансовия
резултат на дружеството за 2016 г. е увеличен в размер на 189 199,44 лева,
представляващи неотчетени приходи, установени като разлика между цената, на която
са продадени обектите от жилищната сграда през 2015 г. на етап „груб строеж“ и
пазарните цени на имотите през 2016 г. – годината, когато са въведени в
експлоатация. Конкретни доводи за това са изложени само по отношение на
апартамент №*,
като органите по приходите са приели на базата на писмени доказателства от „Адрес
Недвижими имоти“ АД, че предварителен договор за продажба и строителство на
недвижим имот от 08.04.2015 г. между жалбоподателя и А.М.Д., се е установявала
договорена цена в размер на левовата равностойност на 59700 евро /116763,05
лева/, която била различна от цената, по която същия обект е продаден с
нотариален акт.
От
събраните доказателства по делото е установено, че на 08.04.2015 г. между
„Брадърс Билдинг“ ООД и А.М.Д. се подписва предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот в строеж за следния недвижим имот —
апартамент №* на четвърти
етаж от жилищната сграда в гр. Варна на УЛ. ***за сумата от 59700 евро, която
да бъде заплатена на части и краен срок за завършване на строежа с
удостоверение за въвеждане в експлоатация - 30.12.2015 г., степен на
завършеност – груб строеж, довършителни работи и инсталации на обекта /л. 239 –
241 от адм. пр./. Жалбоподателят посочва, че е станало ясно, че сградата няма
да бъде завършена в договорения срок и забавата ще е повече от шест месеца. Подписан
е Анекс от 15.11.2015 г. към предварителния договор от 08.04.2015 г., с който
се договаря намаление на продажната цена на 70 057, 80 лева, като
неплатения остатък от продажната цена да
бъде заплатен от купувача на продавача при изповядване на нотариалната сделка /л.
56 от делото/. Съгласно н. а. № 52/2015 г. /л. 55 – 56 от адм. пр./ на
26.11.2015 г. е извършена покупко –
продажба на ап.7, УЛ. ***, гр. Варна, в
незавършено строителство - завършен груб строеж за сумата от 70057, 80 лева
/договорена с анекс от 15.11.2015 г./ От
посочените доказателства се установява, че не е налице сделка за продажба на посочения
имот по цена, различна от договорената в предварителен договор между същите
страни.
Посочените сделки са сключени 2015 г., издадени са нотариални
актове и фактури през 2015 г. и няма установени плащания по тях през 2016 г. за
обектите на ***, гр. Варна. Не са налице и установени довършителни работи през
2016 г. Обектите са описани в четирите нотариални акта в степен на завършеност
– до груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ, т.е. били са в състояние
за въвеждане в експлоатация. Не са посочени и представени доказателства от
ответника за изпълнение на довършителни работи по обектите – поставяне на
вътрешни врати, шпакловка, облицоване на стени и подове през 2016 г. В случая, че са извършени такива довършителни
работи през 2016 г., това е сделка по строителна услуга, за която съгласно чл.16,
ал.1 от ЗКПО следва да се установи пазарната цена, както и да се докаже, че
тези услуги са извършени. Установените сделки са завършени през 2015 г. и не е
налице нормативна установеност, даваща възможност да се регулират през 2016 г.,
поради това, че тогава няма сделка. От
изложеното следва, че незаконосъобразно е
извършено увеличение на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2016
г. със сумата 189199,44 лева, относно продажба на посочените четири обекта на УЛ.
***през 2015 г.
3.Относно продажби на
недвижими имоти в сграда на адрес: гр. Варна УЛ. ***през 2016 г.
|
Обект |
Суми по фактури |
Суми по СОЕ без ДДС |
Разлика |
Отклонение % |
|
Апартамент * |
58708.03 |
84000.00 |
25291.97 |
43.08 |
|
Апартамент * |
63333.33 |
81250.00 |
17916.67 |
28.29 |
|
Апартамент ** |
65602.73 |
68166.67 |
2563.94 |
3.91 |
|
Апартамент ** |
105108.33 |
130333.33 |
25225.00 |
24.00 |
|
Паркомясто 1-2 |
9250.00 |
6000.00 |
-3250.00 |
-35.14 |
|
Гараж 1-10 |
30000.00 |
17166.67 |
-12833.33 |
-42.78 |
|
Гараж 1-11 |
15000.00 |
9000.00 |
-6000.00 |
-40.00 |
|
Гараж 1-12 |
26517.08 |
13083.33 |
-13433.75 |
-50.66 |
|
Общо: |
373519.50 |
409000.00 |
35480.50 |
През 2016 г. ревизираното
дружество е извършило продажби на четири апартамента, три гаража и едно
паркомясто в сградата с адрес гр. Варна УЛ. ***.
Ораните по приходите, въз
основа на заключението на оценителната експертиза в административното производство
са извели, че е налице отклонение в данъчно облагане, поради това, че сделките
не са по пазарни цени. В представените нотариални актове по сделките е вписано,
че посочената в тях цена е действително договореното плащане по сделката, съобразно
чл.25, ал.9 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Налице са официални
документи, чрез които е установена стойността на извършените продажби. Ревизиращите органи са приели, че са налице
данни за отклонение от данъчно облагане във връзка с постъпили писмени
доказателства от трети лица „Юробанк България“ АД и „Адрес недвижими имоти“ АД.
От „Юробанк България“ АД е постъпила информация, че в кредитното досие на Г.Н.Ж.се
съдържа договор за банков кредит HL 76907, съгласно който банката предоставя на
кредитополучателите /Г.Н.Ж.и З.Р.Ф.-Ж./, банков кредит, обезпечен с ипотека
върху недвижим имот в размер на 104 745 лева, от който сумата от 69000
лева за покупка на недвижим имот - апартамент №*, УЛ. ***и сумата от 35745 лева за други
разплащания /л.234 от адм. пр./. Видно от н. а. №81/2016 г. /л.59-61 от адм.
пр./ Г.Н.Ж.и З.Р.Ф.-Ж. са закупили апартамент №* за 69000 лева. От посочените
доказателства се установява, че не е налице отклонение от данъчно облагане при
закупуване на ап.*, ул.
***, гр. Варна.
От
„Юробанк България“ АД е представен Предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 31.03.2016 г., сключен с К.М.Й. и Д.В.Г.за покупка на ап.10, УЛ.
***, за цена от 58000 евро /л. 224 – 227/. В хода на съдебното производство е
представен анекс от 13.05.2016 г. към посочения предварителен договор, с който
страните променят продажната цена на 77400 лева /л.57 от делото/. Съгласно н. а.
№ 1/2016 г. от 13.05.2016 г. /л. 41-43 от адм. пр./, К.М.Й. и Д.В.Г.са закупили
ап. 10 за сумата от 77400 лева. В качеството на свидетел е разпитана по делото Д.В.Г./л.96
от делото/, която твърди че анекса е подписан преди изповядване на сделката,
която е на стойност 77 400 лева. Сочи, че причина за промяната в цената на
сделката е наличие на първоначална договорка да се прави ремонт и до ключ да се
предаде апартамента от продавача, но по-късно са решили сами да извършат
довършителните работи в апартамента, което е наложило и намаляване на цената.
Не са налице доказателства, които да опровергават твърденията на
свид. Георгиева. Налице е нотариален акт от 13.05.2016 г. за посочената сделка.
Нотариалният акт по своята правна
природа представлява официален свидетелстващ документ в онази своя
част, в която е материализирано изявлението на нотариуса, извършил нотариалното
удостоверяване, че страните по сделката са се явили пред него и са направили
отбелязаните в акта изявления. Като официален свидетелстващ документ той
притежава материална доказателствена сила /чл.179 ал.1 ГПК/, която задължава
съда да смята до доказване на противното, че удостоверените в документа факти
действително са се осъществили. Т.е. материалната доказателствена сила на
нотариалния акт като официален свидетелстващ документ обхваща възприетите от
нотариуса факти – „за изявленията пред него и за извършените от него и пред
него действия на съответната дата”. По отношение на останалите обстоятелства
обаче, удостоверени в документа, съдът не е обвързан от посочената по-горе
материална доказателствена сила и може да ги преценява по вътрешно убеждение
/вж.О.С. „Доказването в гражданския процес”, Сиела, 2010 г., с.92
вр.Тълк.решение 71-70 ОСГК/. В частта, в която материализира волеизявленията на
страните за сключване на договора за покупко-продажба и елементите на сделката,
вкл. продажната цена на имота, нотариалният акт притежава характеристиките
на частен диспозитивен документ - договор, а в частта досежно изявлението на страните, че
продажната цена е платена – на частен свидетелстващ документ – разписка. След като е налице
официален свидетелстващ документ, посочващ датата на сделката 13.05.2016 г.
съдът приема, на основание чл. 181, ал.1 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, че
датата на подписване на анекса е 13.05.2016 г. Също така не съществува забрана страните да променят
договорености в предварителен договор.
Изготвената в хода на ревизионното
производство експертиза относно пазарната стойност на обектите продадени през
2016 г. в сграда на УЛ. ***не е в съответствие с §1 т.14 от ДП на
ЗКПО във връзка с §1 т.8 и т.10 от ДР на ДОПК, поради това, че в заключението са посочени
три неконтролирани сделки от 2016 г., за които не може да се установи,
че са сходни с процесните продажби. Липсва изследване, че сделките са за едни и
същи обекти, а именно няма установяване, чрез което да се направи извод, че
обектите са идентични или много сходни по характеристика - изложение, разположение, площ, време на
договаряне на цената.
Съдът кредитира заключението
на СОЕ от 27.02.2019 г. т.3.1 – 3.8, относно определената пазарна цена на
обекти в страда на ***, гр. Варна продадени през 2016 г., поради това, че е
извършено, чрез сравнение на три аналога и е съобразено с §1, т.14 от ДП на
ЗКПО във връзка с §1, т.8 и т.10 от ДР на ДОПК. Преписи от нотариалните актове
на аналогичните обекти, по които е работило вещото лице са представени и приети
по делото.
С оглед установеното,
относно корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. съдът приема:
Установените отрицателни
разлики между сумите по фактури и тези от СОЕ без ДДС за обектите, представени
в таблица 1 и таблица 2 на стр.3 от СОЕ от 30.09.2019 г. съдът намира, че не
следва да се вземат предвид при определяне на дължимия корпоративен данък по ЗКПО,
поради това, че макар и да е установена по-ниска цена от декларираната, не е
налице нормативна установеност, която да дава възможност в този случай да се
определи данък под декларирания от задълженото лице по аргумент на противното
на чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Не е налице нормативно
основание, разлики в цените до 10 % да се изключат при определяне на дължими
данък по ЗКПО, поради което искането на жалбоподателя корпоративния данък за
довнасяне да се определи по вариант 3 от СОЕ от 30.09.2019 г. е неоснователно.
С оглед гореизложеното, съдът
приема, че корпоративния данък за довнасяне за 2016 г. е вариант 2 от СОЕ от
30.09.2019 г. – за обектите продадени през 2016 г., като не се включват
отрицателни разлики – 7 208, 09 лева. На основание чл. 93 от ЗКПО
дължимата лихва от 01.04.2017 г. до 25.06.2018 е в размер на 903,09 лева.
Относно ЗДДС:
С РА на основание чл. 86,
вр. чл. 26, ал.7 и чл. 130 от ЗДДС за д .п. м. 05.2016 г. е начислен допълнително ДДС в размер на
6555,14 лева – главница и 1565,91 лева - лихва върху разликата между установена
от органите по приходите себестойност на обектите и декларираната стойност,
съответстваща на стойността на издадените фактури /л.202- 204 от делото/ на Г.Т.
и К.Д.. За данъчен период месец 05.2016 г. ревизиращият орган е начислил ДДС
върху определена от него себестойност на строителна услуга, предоставена към
собственици на обекти в сграда на ул. ***, апартаменти 1, 4, 5 и 6. С
нотариален акт №123/11.04.2014 г. е учредено право на строеж на „Брадърс
Билдинг“ ООД за определени обекти в бъдеща сграда на УЛ. ***, като учредителите
са запазили за себе си правото на строеж за други конкретни обекти. Срещу
учреденото право на строеж дружеството е поело задължение да построи обектите на
учредителите. За предоставените на учредителите строителни услуги по изграждане
на собствените им обекти ревизираното дружество е издало фактури с №№1…29/29.02.2016
г., 1…30/10.05.2016 г. и 1….35/01.09.2016 г. В хода на ревизията е установено,
че себестойността на строителната услуга, която е предоставена на учредителите
е 370,54 лева за кв. м, като същевременно себестойността на останалите
изградени обекти в същата сграда е 495,51 лева за кв. м. Като резултат,
ревизиращият орган е определил средна себестойност от 461,04 лева за кв. м и е
доначислил ДДС върху тази стойност.
В процесния случай имаме
сделка за учредяване право на строеж срещу строителна услуга. Налице е бартер
по чл. 130 от ЗДДС. Съгласно решение по
дело С-549/11 на СЕС, когато в
полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като
насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима
собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в
завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат
данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от
момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на
услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни
елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в
частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право
може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от
запитващата юрисдикция. В случай, че
насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги,
данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или
услуги.
В н. а. № 123/2014 г. л. /л.127
от адм. пр./ е вписано, че жалбоподателя от една страна и Г.Т. и К.Д. от друга
страна, взаимно си учредяват, запазват и приемат право на строеж. Следва, че учредителите
на правото на строеж - Г.Т. и К.Д. предоставят на „Брадърс билдинг“ ООД вещното
право на строеж за определени обекти от бъдещата сграда на УЛ. ***, срещу
задължението на дружеството да построи обектите, за които тези учредители са
запазили право на строеж за себе си.
Чрез т.1 от допълнителна СОЕ от 30.09.2019 г. е
установено, че себестойността на останалите обекти в сградата на адрес: гр. Варна, УЛ.
***, продадени на трети лица купувачи /несобственици на земя на посочения
адрес/ се различава от себестойността на обектите, с които са обезщетени
собствениците по размера на включеното в тях право на строеж по бартерната
сделка без стойността на земята.
Следва, че дружеството предоставя на
учредителите на правото на строеж - Г.Т. и К.Д. само стойността на строителната
услуга по построяване на техните обекти /тези, за които те са си запазили
правото на строеж/.
Относно останалите обекти в
сградата, които са продадени на трети лица стойността им включва строителната
услуга и правото на строеж. Поради това
стойността на обектите продадени на трети лица е по-висока от тази на
учредителите на правото на строеж.
Чрез СОЕ от 30.09.2019 г., т.3 е установено: ДДС на
строителната услуга за апартаментите служещи за обезщетение на собствениците е
26 839.83 лева. Съобразно изчисленията и вписванията в счетоводството на
жалбоподателя, ДДС на правото на строеж е в размер на 26 839,83 лева,
получено е от следните фактури: Фактура №**********/29.02.2016 г. – 6000,00
лева; Фактура №**********/10.05.2016 г. –14400.00 лева; Фактура
№**********/01.09.2016 г. – 6439,83 лева.
По бартерната сделка жалбоподателят
получава, а не предоставя право на строеж относно ап.1, 4, 5 и 6, УЛ. ***,
поради което в стойността на бартерната сделка към Г.Т. и К.Д. не следва да се
включва правото на строеж.
С оглед
установеното, съдът прави извод, че ДДС за д.п. м. 05.2016 г. в размер на 6555,14
лева – главница и 1565,91 лева - лихва е незаконосъобразно установен, тъй като не
е в съответствие с чл. 86, вр. чл. 26, ал.7 и чл. 130 от ЗДДС. Това налага
отмяната на определения данък в посочената част.
С оглед горното оспорения РА
е незаконосъобразен в частта:
1.
За определен данък по ЗКПО за 2016 г. за размера
над 7208,09 лева – главница и за размера над 903,09 лева – лихва.
2.
За определения данък по ЗДДС за д.п.
м.05.2016 г. в размер на 6555,14 лева – главница и 1565,91 лева – лихва.
РА е
за данъчни задължения в общ размер 68558 лева. Незаконосъобразен е в размер на
60446,82 лева и законосъобразен в размер на 8111,18 лева.
Относно
разноските:
Юрисконсултско
възнаграждение спрямо материалния интерес по спора, определено на основание
чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на
2586,74 лева съобразночл.161 ,ал.1 от ДОПК. С оглед отхвърлената част на
жалбата в размер на 8111,18 лева, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 306,04 лева.
От жалбоподателя са заплатени разноски в
размер на 1150 лева /държавна такса и депозити за експертизи/, и възнаграждение
за адвокат в размер на 3600 лева. От ответника не е направено възражение на за
прекомерност, на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част
от жалбата, съобразно чл. 161, ал.1 от ДОПК и §2а от ДР на Наредба № 1 от
9.07.2004 г., размера на дължимите разноски и възнаграждение за адвокат за
жалбоподателя са в размер на 4188,02 лева. След прихващане на юрисконсултското
възнаграждение, дължимата сума за жалбоподателя е в размер на 3881,98 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от „Брадърс билдинг“
ООД, ЕИК *********, Ревизионен акт № Р-03000317008560-091-001/25.06.2018 г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта с която с
Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 221/17.09.2018 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП е потвърден РА,
в частта както следва:
-
за корпоративен данък за 2016 г. по ЗКПО за размера над 7 208,
09 лева – главница и за размера над 903,09
лева – лихва.
- за
ДДС по ЗДДС за данъчен период м.05.2016 г., в размер на 6555,14
лева - главница и в размер на 1565,91 лева – лихва.
Общ размер на главницата в
отменената част на РА с настоящото решение е 53205,87 лева, общ размер на
лихвата в отменената част на РА с настоящото решение е 7240,95 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Брадърс билдинг“ ООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен
акт № Р-03000317008560-091-001/25.06.2018 г. издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна, в частта с която с Решение по жалба срещу
Ревизионен акт № 221/17.09.2018 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП е потвърден РА,
в частта както следва:
- за
корпоративен данък за 2016 г. по ЗКПО за размера до 7 208,
09 лева –
главница и за размера до 903,09
лева – лихва.
Общ размер на главницата в
отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 7208,09 лева, общ размер на
лихвата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 903,09 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- град Варна при ЦУ на
НАП да заплати на „Брадърс билдинг“ ООД, ЕИК ********* сумата 3881,98
лева /три хиляди осемстотин осемдесет и един лева и 98 ст./, представляваща сторени разноски и възнаграждение за
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: