РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20241200100493 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена -л.126 и сл./ от
Едноличен търговец „Е. М.-***-63“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Б., бул. ***, представляван от Е. П. М., с ЕГН **********,
чрез пълномощника Е. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., бул. ***, с
която срещу Община Благоевград, с Булстат *********, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Г Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Община
Благоевград - М. П. Б. е предявен положителен установителен иск, за
признаване за установено спрямо ответната страна, че ищецът е собственик на
следния недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор №
04279.612.221.5 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и дванадесет точка двеста двадесет и едно точка пет), по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени
със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с
адрес на сградата: гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 5, със застроена площ
на сградата от 55,00 кв.м (петдесет и пет квадратни метра), брой етажи 1
(един), с предназначение - сграда за търговия, която сграда е разположена в
1
поземлен имот с идентификатор № 04279.612.221 (нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин и дванадесет точка двеста двадесет и
едно), с площ на поземления имот - 604 кв.м. (шестстотни и четири квадратни
метра) и е при съседи: поземлени имоти с идентификатори № 04279.612.220,
№ 04279.614.1, 04279.612.199, на основание давностно владение, упражнявано
в периода след 1995 година до настоящия момент - правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Твърди се от ищеца, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Благоевград на административен адрес: гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 5
и заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри като сграда с
идентификатор № 04279.612.221.5. Твърди, че с че с Разрешение за строеж №
264 /05.12.1995г., издадено от Отдел Архитектура, Благоевград, е разрешено
на Е. П. М., съгласно одобрените (съгласувани) проекти от 20.10.1995г. на
Общината, да изпълни строеж /търговски обект/, намиращ се на ул. „Д.
Груев“, като местоположението на разрешения строеж и връзката му с
предвижданията на градоустройствената основа от гледище на застрояване, са
отразени на скица № 1894, издадена на 03.10.1995г. от Община Благоевград.
Сочи се, че Решение № 783 от 18.01.1991г. по ф.д.№ 666 /1991г. по описа на
ОС Благоевград, е регистрирана еднолична фирма на граждани с
наименование „*** - 63“, със собственик - Е. П. М., с ЕГН **********, като
със Санитарно разрешително № 3/22.02.2000г. на Директора на ХЕИ -
Благоевград е разрешено на ЕТ „*** - 63“ да разкрие обект -
„СЕЛСКОСТОПАНСКА АПТЕКА“, с разрешен асортимент: препарати за
растителна защита II и III група“.
Сочи се, че въз основа на строителното разрешение, в периода: след 1995
година процесната сграда е построена на административен адрес: гр.
Благоевград, ул. „Даме Груев“, строителството е изпълнено в съответствие с
издаденото Разрешение за строеж № 264 /05.12.1995г., издадено от Отдел
Архитектура, Благоевград и одобрените проекти и строителството е
изпълнено от ЕТ „Е. М. - *** - 63“, като финансирането също е от ЕТ.
Сочи се, че по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
Благоевград разрешеният обект е заснет като сграда с идентификатор №
04279.612.221.5 и това обстоятелство е посочено и в издадена от Кмета на
Община Благоевград Заповед в образувано пред същия административно
2
производство по чл. 225а от ЗУТ. Посочва се, че със Заповед № 2712 от
16.12.2021г. на Кмета на Община Благоевград е наредено в 30 (тридесет)
дневен срок от влизането и в сила, да бъде премахнат строеж: „Сграда с
идентификатор 04279.612.221.5 по кадастралната карта на Благоевград -
„Земеделска аптека“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.221 по
кадастралната карта на Благоевград по плана на ЦГЧ, Благоевград, с
извършител — ЕТ „*** 63“ с управител Е. П. М.. В обстоятелствената част на
тази заповед е прието от фактическа страна, че строежът е разрешен на Е. П.
М. по данни от издадено разрешение за строеж (№264/05.12.1995г. на Главен
архитект на Община Благоевград). Сочи се, че заповедта за премахване на
„незаконен строеж“ е оспорена с жалба пред Административен съд
Благоевград, като с Решение № 4398 от 25.04.2023г., постановено по адм.д. №
594/2023г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решението
по адм.д. № 84/2022г. на Административен съд Благоевград и вместо него е
постановена отмяна на Заповед № 2712 от 16.12.2021г. на Кмета на Община
Благоевград.
В исковата молба се обосновава твърдението, че строежът не е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато съответства на влезли в сила
инвестиционен проект и строително разрешение, като изискване за
законосъобразност на всеки от тези два самостоятелни административни акта
е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл.
148, ал. 4 ЗУТ), затова с влизането им в сила то се счита за установено, и то
окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2
ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва
възможността за отмяната им чрез извънредните способи, а следователно и
инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би
представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им
поради противоречие с плана. Сочи се, че отмяна на одобрени проекти и
строителни разрешения за построени и използващи се строежи, съгласно
чл.154а от ЗТСУ не се допуска.
Сочи се, че с Разрешение за строеж № 264 /05.12.1995г., издадено от Отдел
Архитектура, Благоевград, е разрешено на Е. П. М., съгласно одобрените
(съгласувани) проекти от 20.10.1995г. на Общината, да извърши предвидените
в проекта строителни работи по дадена линия и ниво от службата при ОНС за
процесния търговски обект. Твърди се, че се касае до разрешение за
3
извършване на строително - монтажни дейности, като изпълнението на
строително-монтажните работи /строителството/ на „Земеделска аптека“ е
надлежно разрешено при действието на ЗТСУ и въз основа на одобрени
/съгласувани проекти и дадени линия и ниво/ и като такъв обектът не е
незаконен. В казуса, следва да бъде приет за приложим принципът, че
естеството и правните последици на актовете се определят в зависимост от
тяхното съдържание, а не от наименованието им. Твърди се, че неправилно от
Община Благоевград е прието, че се касае за разрешение за временен
търговски обект по чл. 197 от ЗТСУ (чл. 120 от ППЗТСУ). Дори и в книжата
да е посочена тази правна норма, то, видно от съдържанието на цитираното
разрешение № 264, волята на административния орган (при тяхното издаване)
е била не на поставяне на обект, а разрешаване на изпълнение на строително-
монтажни работи за търговски обект - процесната сграда. Наличието на
издадени строителни книжа, както е в настоящия случай, въпреки посочената
разпоредба, обуславя извод, че е разрешен строеж от вида на тези по чл. 315
ППЗТСУ /отм./.
Твърди се от ищеца, че считано от изграждането му, процесният обект
винаги е ползван от ищеца - Едноличен търговец „Е. М.-***-63“ като
търговски обект — „Земеделска аптека“ - според неговото предназначение и
никой не е оспорвал правата на собственост на ищеца. За всички трети лица,
включително и за собствениците и ползватели на съседни обекти, изградени в
поредицата на ул. Даме Груев, именно ищецът е бил собственик на същия и
спрямо процесния обект именно ищецът е упражнявал всички фактически и
правни действия, включени в правомощията на собственика на една вещ.
Многократно Общински съвет и общинска администрация при Община
Благоевград са били сезирани от ищеца /както и от останалите собственици на
търговски обекти на ул. „Даме Груев“ с искане за отпочване и приключване на
административни производства по уреждане статута на процесната сграда, по
изменение на застроителния план, по облагородяване на терена, около същите
и др.
Сочи се, че през 1993г. община Благоевград изготвя и одобрява проект по
„Благоустрояване и озеленяване“. В този проект обектът е предвиден като
петно № 2, в чертеж по благоустрояване и озеленяване към този проект.
Твърди се, че не малка част от проекта е изпълнен от ЕТ “Е.М.-ХИИТ-91“,
4
заедно с още няколко фирми - сред които и ищеца - Едноличен търговец „Е.
М.-***-63“.
Твърди се, че обектът е изпълнен и реализиран след 1995г. в съответствие с
одобрените строителни проекти и разрешение за строеж от Общински народен
съвет Благоевград и със съгласието на общината е построен в общински
поземлен имот. Отмяна на одобрени проекти и строителни разрешения за
построени и използващи се строежи, съгласно чл. 154а от ЗТСУ не се допуска.
Сочи се, че през 1998г. от „СДРУЖЕНИЕ „БИСТРИЦА - 12“ (в което са
били включени фирмите на 12 Еднолични търговеца, сред които и ЕТ „*** -
63) са мотивирали необходимостта („За развитие на бизнеса и изграждане на
базата и магазинната мрежа) искане районът на търговските обекти да бъде
обособен в градоустройствения план като зона по чл. 36, ал. 3 от ППЗТСУ и да
намери своето градоустройствено решение като търговски комплекс.
На 04.03.1999г. до ЕТ „Е.М. - ХИИТ 91“ се твърди, че е изпратено писмо с
per. индекс П-03-527 от 04.03.1999г. на Зам. кмет и на Главния архитект на
Община Благоевград, с което адресатът му е уведомен, че с Протокол 9,
Решение 17 от 11.ХИ.1999г. Архитектурно - градоустройствена комисия при
Община Благоевград, е изразила становище, че може да се проучи
възможността за създаване на градоустройствена основа, с цел узаконяване на
ВТО на кв. 216 (парк Скаптопара, по ул. Д. Груев) по плана на Благоевград
само за обекти по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ и изпълнени по одобрена
проектна документация.
С Решение № 178 по Протокол № 10 от Заседание на Общински съвет -
Благоевград, проведено на 02 септември 1999г., ОбС е дал съгласие за обекти,
изградени по реда на чл. 120, ал. 4 отм. от ППЗТСУ да бъде отстъпено право
на строеж на собственика на сградата, като за целта защитят това си право, ако
отговарят на следните допълнителни условия: Имат застроителен режим по
одобрения ЗРП на квартала; Имат одобрени проекти и строително разрешение;
Обектите са изпълнени съгласно одобрените проекти; Земята, върху която са
изградени е безспорна общинска собственост.
Твърди се, че на 02.04.2001г. от страна на Председателя на Сдружение
„Бистрица-12“ е подадено ново напомнително писмо - искане до Общински
съвет Благоевград и до Кмета на Община Благоевград относно искания по §
16 и 17 от измененията на устройствения закон /касаещи статута на обектите
5
/сред които и процесният/. Администрацията е сезирана с идентични искания
и през 2004г., 2008г., 2009 година, както и в периода след това. Ежегодно от
акредитираните органи за контрол процесният търговски обект „Земеделска
аптека“ е контролиран за съответствие с нормативно установените изисквания
и стандарти (контрол на осветление, контрол на фактора - „шум“ ,
микроклимът и др„ като са издавани и следващите се сертификати.
Твърди се, че през посоченото време именно ищецът е упражнявал
фактическата власт върху процесиите обекти, с намерение за тяхното своене,
поради което ищецът поддържа, че е собственик на процесния недвижим имот
с идентификатор по КККР на гр. Благоевград, а именно: сграда с
идентификатор № 04279.612.221.5, на основание придобивна давност, при
давностно владение, упражнявано в периода след 1995 година до настоящия
момент.
В исковата молба се обосновава наличието на всички елементи на
придобивната давност - упражняване на фактическа власт върху процесния
имот от страна на лицето, позоваващо се на придобивна давност; намерение за
своене на вещта и неговото манифестиране; изтичането на определен срок.
Твърди се осъществявано от ищеца явно и спокойно владение, като ищецът е
извършвал и извършва правни и фактически действия, които се включват
именно в правомощията на собственика на една недвижима вещ и
осъществяват в пълен обем правото на владеене, ползване и разпореждане с
имота, което владение никога не е било смущавано и прекъсвано. Сочи се ясно
манифестиране на владение и осъществяване на такова в продължение на
повече от 10г.
Твърди се, че през 2023г. от страна на ищеца ЕТ, до Кмета на Община
Благоевград е подадено заявление по образец на общинска администрация с
искане за заверяване на молба- декларация за снабдяване с Нотариален акт по
обстоятелствена проверка на процесната по делото сграда. В срока за
произнасяне, такова от страна на компетентния орган не последвало, при което
бил формиран мълчалив отказ за извършване на административна услуга по
смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията. Сочи се, че
формираният мълчалив отказ е бил оспорен своевременно пред
Административен съд с подаване на жалба, по която бе образувано
административно дело с № 548 по описа на БлАС. По същото е постановено
6
решение, с което е отменен Мълчалив отказ на Кмета на Община Благоевград
да извърши административна услуга - заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка по Заявление вх. № ОС-0205-229 от 09.05.2023 г.,
подадено от ЕТ „Е. М. - *** - 63 “.
В хода на съдебното производство административната услуга е била
извършена, но при заверката на молбата декларация, изрично е отразено, не
само, че липсват данни за наличие на АОС /акт за общинска собственост/, но и
че сградата е изградена в имот, който е публична общинска собственост,
„поради което правото на собственост върху сградата не може да бъде
придобита по давност.“ — заверка на молба - декларацията.
Изтъква се, че заявената административна услуга (по заверка на молба -
декларацията „е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване
правото на собственост върху недвижими имоти, т.е. касае се за документ,
необходим за признаване на право по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В това
производство административният орган следва да ... удостовери, че имотът не
е общинска собственост, т.е. в правомощията на кмета на общината се
включва само удостоверяване, на визирания факт.- Решение по адм.д. № 544 /
2023г. по описа на Административен съд - Благоевград. Ето защо, въпреки
формално извършената заверка, отразяването, че сградата се намира в имот,
публична общинска собственост и не може да бъде придобита по давност е
пречка, правото на собственост на ищеца да бъде удостоверено от Нотариуса.
С посоченото ищецът твърди, че от страна на ответника му е оспорено
правото на собственост по отношение на процесната сграда, като такова
оспорване е обективирано в писмено изявление на общината, чрез кмета в
писмо изх. № 69-00-651 /19.05.2023г., в което са изложени твърдения, че
Община Благоевград е безспорен собственик на поземлен имот с
идентификатор № 04279.612.221 и поземлен имот с идентификатор №
04279.612.222 по КККР на гр. Благоевград. Посочено е изрично в писмото и
че когато нямало надлежно учредено право на строеж върху общински имот за
конкретно изградена в същия постройка, то лицето не можело да придобие на
основание давностно владение собствеността върху постройката. Изрично е
заявено, че адресатите на писмото, сред които ищецът, не притежават право на
собственост в имотите, че не са носители на надлежно учредено право на
7
строеж, не са заинтересовани лица.
При поддържане на твърдения и обстоятелства в горната насока ищецът
обосновава наличието на правен интерес да предяви настоящия иск по чл. 124
от ГПК.
Доказателствените искания на ищеца са за: приемане на писмени
доказателства, допускане събиране на гласни такива чрез разпит на три лица в
качеството на свидетели при довеждане от поискалата ги страна.
Препис от исковата молба е връчена на насрещната страна, която в срока по
чл.131 ГПК е подала писмен отговор. Искът се оспорва изцяло като
неоснователен. Твърди се, че процесната сграда е изградена в поземлен имот
с идентификатор №04279.612.221 по КККР на гр. Благоевград, който е
публична общинска собственост, съгласно АПОС №10508/25.10.2021 г., без да
има отстъпено или учредено право на строеж в полза на ЕТ „Е. М. -*** - 63“,
от собственика на земята - Община Благоевград. Изтъква се, че публичният
характер на поземленият имот, в който са изградени процесиите сгради, се
установява от целите за които е отреден, а именно: отреден за озеленяване.
Последното се потвърждава от приложените към настоящия отговор извадки
от графичната част на КЗРП на ЦГЧ, одобрен със Заповед №2199/15.04.1976 г.
на първия заместник министър на строежите и архитектурата, процесният
имот попада в кв. 51 и за него е отреден УПИ I, с предназначение „за
озеленяване“.
Твърди се, че същият статут на имота е запазен и към настоящия момент,
ЗРП за територията, в която попада имотът е одобрен със Заповед
№323/05.09.1994 г., като видно от приложената графична част на плана,
имотът отново е с предназначение „за озеленяване“.
Сочи се, че видно от приложеното, както към исковата молба, така и към
отговора, Разрешение за строеж №264/05.12.1995г., на Е. П. М., е разрешен
строеж на временен търговски обект (на петно №3) на ул. „Даме Груев“
Благоевград, като след издаване на разрешението, изрично е указано, да се
сключи договор за наем върху общинското място между Община Благоевград
и лицето Е. П. М..
Твърди се, че при разрешаване на обекта, като временен търговски обект е
взето предвид предназначението на имота „за озеленяване“. За строителството
на обекта от Община Благоевград са издадени необходимите документи за
8
изграждане на ВТО в имота. Видно от приложените към исковата молба
документи, архитектурния проект за процесната сграда е одобрен по чл. 197 от
ЗТСУ /отм./, като в скица-виза към архитектурния проект е указано, че
временният обект ще се монтира на място № 3, съгласно одобрена схема. Т.е.
строежът е изграден въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение
за строеж, на основание чл. 197 ЗТСУ /отм./, поради което е безспорно, че се
касае за такъв с временен статут. Съгласно §50а от ПЗР на ЗТСУ /ом./
„Разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху
държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни
градоустройствени планове, но са били допустими като временно
строителство по ред на отменената ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ, към момента
на разрешаването им, губят действие по право след изтичане на срока, за който
са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението
и допълнението на ППЗТСУ. Юридическият статут на сградата като временен
строеж без траен градоустройствен статут изключва възможността
собственикът й да притежава право на строеж или да придобие такова въз
основа на давностно владение. По отношение на законно изградените в
държавни или общински терени временни строежи, е създаден особения
режим по § 50а ПЗР ЗТСУ /нов - ДВ бр. 124 от 1998 г./, като е дадена
възможност в установените срокове ползвателите на такива сгради да поискат
установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият
правото на строеж или правото на собственост върху терена. С приемането на
Закона за устройство на територията, в § 17 ПР ЗУТ отново е предвидена
възможност в шестмесечен срок, т. е. до 02.07.2001 г., временните строежи да
придобият траен устройствен статут, след което на собственика им да се
учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОС, в противен
случай същите могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с
действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да се заплащат.
Изтъква се, че компетентен да се произнесе по въпроса относно
предприемането на процедури по даване траен устройствен статут, е органът
на местно самоуправление. Съгласно императивната разпоредба на § 17, ал. 2
от ПЗР на ЗУТ, последният действа в условията на временна компетентност, а
именно: в шестмесечен срок от влизане в сила на закона. Произнасяне извън,
посочения в разпоредбата срок, ще доведе до липса на материална
компетентност. Последно изложеното, се потвърждава и от представените към
9
настоящия отговор, Решение № 41 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело
№1041/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград и Решение №
6742 от 04.06.2024 г., постановено по адм. дело №3037/2024 г. по описа на
ВАС. С постановените съдебни актове, компетентния съд е приел, че такава
процедура не е проведена и на процесния строеж не е предаден постоянен
градоустройствен статут, т.е. твърди се, че същите са временни строежи към
момента на влизане в сила на ЗУТ. Съгласно цитираната по-горе разпоредба
на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, в 6-месечен срок от влизането на закона,
общинският съвет може да допусне процедура за изменение на действащ
подробен устройствен план, с цел временните строежи временни строежи по
ал. 1 да получат траен градоустройствен статут, в съответстващите им размери
и вид. Срокът е преклузивен и произнасянето на органа на местно
самоуправление, извън определения от законодателя, срок, ще доведе до липса
на материална компетентност.
Посочва се, че собствеността на временен строеж, който не е придобил
траен градоустройствен статут, дава възможност за ползването му до
настъпване на предпоставките за премахването му, като собственикът на
терена запазва правото на строеж, а собственикът на построеното има правото
да го държи и да защитава своето право по предвидения в ЗС ред. Нормативно
предвиденото условие, до настъпването на което е допустимо съществуването
на временен строеж - възникване на инвестиционна инициатива за
реализиране на предвижданията на подробния устройствен план - изключва
само възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на
давност чрез осъществявано владение на временния строеж. Във връзка с
изложеното, се твърди, че при имоти публична общинска собственост,
обременяване с ограничени вещни права, може да бъде допуснато само по
изключение, в случаите предвидени със закон. Твърди се, че недвижимият
имот, върху който са разположени процесиите постройки, съставлява
публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т.2 ЗОС, редакция,
публ. в ДВ, бр. 44 от 21. 05. 1996г. /сегашна редакция на чл. 3, ал. 2, т. 3/, която
съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОС, редакция, публ. в ДВ, бр. 44 от 21.05. 1996г.,
редакция към ДВ, бр. 34 от 06.04,2001 г.; редакция към ДВ, бр. 101 от
16.11.2004г., не може да бъде отчуждавана и обременявана с вещни права,
включително с право на строеж, в редакция към ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г.,
действаща към настоящия момент, може да бъде обременявана с ограничени
10
вещни права само в случаите, определение със закон.
Доколкото статутът на имота е публичен, то и ограниченото вещно право
ще се подчини на режима на публичната собственост. Собствеността върху
сградата се предопределя от правото на строеж върху земята. Твърди се, че
последното липсва. Правото на собственост върху сградата и правото на
строеж върху земята са две неделимо свързани права. Като и двете, ще се
подчинят на режима на публична собственост. В противен случай, би се
стигнало до несъвместимост на двете неделимо свързани права, а правилата
относно публичните вещни права са установени в обществен интерес и имат
императивен характер.
Сочи се, че изграждането на сградите по одобрени проекти и отразяването
им в съответните планове и кадастрални карти не дава основание да се
приеме, че същите нямат характер на „временна постройка". Посочва се, че
през 2021 г., за имота, в който са изградени незаконните сгради, е съставен Акт
за публична общинска собственост № 10508 от 25.10.2021 г., вписан в Служба
по вписванията при PC - Благоевград, Акт №96, том XXI, дело №3718/2021 г.,
вх, per. №6564/28.10.2021 г., като Поземлен имот с идентификатор
04279.612.221 (нула, четири, две, седем, девет, точка, шест, едно, две, точка,
две, две, едно), представляващ поземлен имот 221 (две, две, едно), в
кадастрален район 612 (шест, едно, две), с ЕКАТТЕ 04279 (нула, четири, две,
седем, девет) по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г, на
Изпълнителния Директор на АК. Последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 20.10.2021 г. Адрес: Благоевград, п. к. 2700, ул. „Даме
Груев“, площ 604 (шестстотин и четири) кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: За друг вид озеленени
площи. Номер по предходен план: 8877 (осем, осем, седем, седем). Съседи:
04279.612.220; 04279.614.1; 04279.612.199. Като основание за придобиване е
записано чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 2 от ЗОС.
Твърди се, че публичният характер на поземления имот се предопределя от
разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, във връзка с чл. 61, ал. 2 и чл. 4 и чл.
62 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, публична
общинска собственост са имотите, определени със закон. Съгласно
разпоредбата на §7, т. 4 от ПЗР към ЗМСМА, с влизане в сила на закона,
11
преминават в собственост на общините и държавите имоти, представляващи
зелени площи за обществено обслужване.Съгласно чл. 65 от ППЗТСУ /отм./,
чл. 61 от ЗУТ зелени площта се предвиждат с общите градоустройствени
планове и със застроителните и регулационни планове. В посочените
разпоредби е разяснено, че зелените площи служат за широко или ограничено
обществено ползване.Текстът на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, сочи, че основа на
зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.
Нормата на чл. 61, ал. 4 от ЗУТ указва, че озеленените площи по ал. 2 -
собственост на общините, са публична собственост.
Отделно от това в чл. 62, ал. 2 от ЗУТ, законодателят е разпоредил, че
озеленените площи, които представляват публична собственост, не могат да
бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, както и да
бъдат използвани за други цели. Подобна забрана се съдържа и в чл. 7, ал. I и
ал. 2 от ЗОС, по отношение на имотите публична общинска собственост,
какъвто безспорно е и процесният.
Изтъква се, че публичната общинска собственост има предназначение да
задоволява обществени потребности, затова тя е предмет на специална правна
уредба, която има за цел да установи правила за засилена й защита. Обектите
на публичната общинска собственост са определени със закон - чл. 3, ал. 2 от
Закона за общинската собственост. Законът забранява отчуждаването и
прехвърлянето на публичната общинска собственост на трети лица, както и
придобиването й по давност - чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската
собственост. Само по изключение, когато това е предвидено в закон,
публичната общинска собственост може да бъде обременявана с вещни
тежести, - чл. 7, ал. 2, от ЗОС.
От изложеното и установения безспорен статут на имота - публична
общинска собственост, които имоти са изключени от гражданския оборот и не
могат да бъдат предмет на прехвърлителна сдЕ. и по давност, води след себе
си до извода, че не може да се придобие по давност, изграденото в имота -
публична общинска собственост. По своя характер, с оглед особената закрила,
която законодателя им е дал, същите са предназначени за задоволяване на
обществени потребности.
12
Изтъква се, че изключването на вещта от гражданския оборот не се изразява
и не включва в себе си само и единствено забрана за носителя на правото на
собственост да извършва разпореждания с тази вещ, но преди всичко
установява ограничение по отношение на субектите, които могат да
притежават такава вещ. Забраната касае преди всичко възможността всеки
правен субект да притежава тази вещ, като посредством императивната
правна норма се определя кой може да бъде носител на правото на
собственост, изключвайки възможността вещта да бъде придобита и
притежавана от друг правен субект. Именно в този смисъл е разпоредбата на
чл. 7 от Закона за общинската собственост, която установява в ал. 1 забрана за
придобиване на правото на собственост върху имоти и вещи - публична
общинска собственост по давност, а в ал, 2 забрана за отчуждаване и
прехвърляне на собствеността върху такива имоти на трети лица, както и
ограничаване на възможността за обременяването им с ограничени вещни
права само до случаите, определени със закон.
Предвид, изложеното и особения статут на имота, в който ищците
претендират да са придобили собственост върху изградените в същия сгради,
се сочи, че е незаконосъобразно, тъй като този извод пряко противоречи на
разпоредбата на чл. 7 от Закона за общинската собственост. Да се приеме
противното означава, че имотът не би могъл да се ползва по предназначение,
каквото законът му е определил, а и правото на собственост остава изпразнено
от съдържание, като „гола собственост”. Последното от своя страна
противоречи на императивния характер на уредбата на публичната
собственост.
Оспорва се и твърдението, че ищците са упражнявали фактическата власт
спокойно, необезпокоявано и с намерение за своене, по следните
съображения.
Сочи се, че в изпълнение на указаното в Разрешение за строеж
№264/05.12.1995 г., между Община Благоевград и ищеца е сключен Договор за
наем №30024 от 13.08.1996 г., по силата на който на последния е предоставен
част от общински терен - публична общинска собственост, отреден за
озеленяване, намиращ се в гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“, с идентификатор
04279.612.221 по КККР на Благоевград, за монтиране на временен
преместваем търговски обект срещу заплащане на съответната наемна цена.
13
След изтичане срока на договора за наем, същият е удължаван с допълнителни
споразумения, подписани между страните, с които е актуализирана и наемната
цена.Твърди се, че за периода, в които тази сграда, е временен характер, е
разположена в процесния имот, ищецът е заплащал наем за ползването на
същия. Видно от приложените заверени копия на договор за наем и
допълнителни споразумения към него, ищецът е ползвал имот - публична
общинска собственост, на валидно правно основание. В негова полза няма
учредено отстъпено право на строеж и сградата, която е изградена в имота, е с
временен характер. Тъй като, първоначално монтираните преместваеми
обекти са изградени в последствие от наемателите като постройки/сгради, без
да имат съответните строителни книжа, без да им е учредено право на строеж
върху общински имот, договорите за наем са подновявани, след взети решения
на Комисията за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и
декоративно- монументални елементи и за рекламна дейност на община
Благоевград, поради невъзможността общинските имоти да бъдат отдадени
под наем след процедура на търг, съгласно чл. 14, ал. 7 от Закона за
общинската собственост до изясняване на градоустройствения им статут, с
цел заплащане на наемна цена за ползване на общинските терени до тяхното
премахване по реда на Закона за устройство на територията.
Посочва се, че към настоящия момент, облигационното правоотношение е
прекратено. Съгласно Писмо с изх. №3456/07.10.2021г. на Кмета на Община
Благоевград, ищецът е уведомен, че с изтичането на 30-дневен срок от
получаването му, договорните правоотношения ще бъдат прекратени.
Последното е обжалвано пред Административен съд - Благоевград, като
решаващият съд се е произнесъл със съдебен акт, в полза на наемодателя
-Община Благоевград. Видно от приложените към настоящия отговор
доказателства, съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо, като е
приел, че след изтичане на определения в предизвестието срок, наемното
правоотношение се счита за прекратено.
Предвид обстоятелството, че върху общински имоти - публична общинска
собственост, отреден за озеленяване, по действащия застроителен и
регулационен план, е изграден масивен строеж, за които няма отстъпено право
на строеж, т.е. касае е се за сграда, изградена без строителни книжа и без
учредено право на строеж по реда на ЗОС, същата са констатирана като
незаконна и е издадена заповед за нейното премахване.
14
Видно от приложената към настоящия отговор Заповед №2712/16.12.2021 г.
на Кмета на Община Благоевград, въз основа на извършена проверка и
съставени Констативен акт №141/23.11.2021 г. и Констативен акт
№14"2/23.11.2021 г. от служители на Общинска администрация - Благоевград,
е наредено на ищеца ЕТ „Е. М.-***- 63“, представляван от Е. М., да премахне
строеж „Сграда с идентификатор 04279.612.221.5 по кадастралната карта на
Благоевград „Земеделска аптека““, изградена в имот с идентификатор
04279.612.221 по КККР на Благоевград, като изграден в нарушение на
изискванията на ЗУТ - в несъответствие е предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
Издадената заповед е обжалвана и въз основа на депозираната пред
Административен съд - Благоевград жалба е образувано
административно дело №84 по описа на съда за 2022 г. С Решение
№1912/14.11.2022 г., Административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ „Е.
М.-***-63“, срещу заповедта на Кмета на Община Благоевград.
Първоинстанционното решение е обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд, който се е произнесъл с Решение
№4398/25.04.2023 г., като е отменил решението на административния съд и
заповедта на Кмета на Община Благоевград.
Ответната страна в отговора се позовава на изложените мотиви към
съдебния акт, че жалбоподателят, в образуваното пред тях производство, е
инициирал започването на производство по § 17 от ПР на ЗУТ, по което
липсва произнасяне от компетентния орган — Общински съвет - Благоевград.
Приел е, че при постановяване на оспорената заповед административният
орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, тъй
като не е взел предвид наличието на стартирало производство, във връзка с
поискано изменение на действащия ПУП за придаване на траен
градоустройствен статут на обекта, а така също не е изследвал приложимостта
на § 17 от ПР на ЗУТ.
След постановяване на крайния съдебен акт и в изпълнение на изложеното в
него, с Решение №307 по Протокол №9 от 30.06.2023 г. Общински съвет -
Благоевград се е произнесъл по направените искания за стартиране на
процедура за придобиване на траен статут на изградените от молителите
15
търговски обекти покрай река Бистрица, обективирани в молба от 2004 г., като
на основание § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, не е приел да се допуснат процедури за
изменение на действащия подробен устройствен план, одобрен със Заповед
№323/05.09.1994 г. на Кмета на Община Благоевград, за създаване на траен
градоустройствен статут на изградените в имоти с идентификатори
04279.612.221 и 04279.612.222 по КККР на Благоевград, и двата с
предназначение „за озеленяване“, публична общинска собственост, строежи, в
това число и строежът, изграден от ЕТ „Е. М.-***-63“, представляван от Е. М.,
с идентификатори 04279.612.221.5, Решението на органа на местното
самоуправление е обжалвано, като е образувано административно дело
№1041/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Със своя акт,
първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против Решение №307 по
Протокол №9 от 30,06.2023 г. Общински съвет — Благоевград.
Първоинстанционното решение е обжалвано пред Върховен административен
съд, който се е произнесъл с Решение № 6742 от 04.06.2024 г., постановено по
адм. дело №3037/2024 г. по описа на ВАС, като е потвърдил решението на
Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело №1041/2022 г.
по описа на съда.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че към настоящия момент е
налице произнасяне от страна на Общински съвет - Благоевград, се сочи, че
предстои компетентният административен орган да открие ново
административно производство за констатиране и премахване на незаконен
строеж, заснет в КККР на Благоевград с идентификатор 04279.612.221.5.
Оспорва се осъществявано от ищците на признаците /както обективния,
така и субективния/, съставляващи владението. Не се установява, че
владението на сградата, предмет на разглеждане в настоящото производство, е
необезпокоявано и спокойно. Сочи се, че общината от момента на
установяване на незаконния строеж е предприела действия по премахване на
същия. Твърди се, че според съдебната практика, в случай че за даден строеж
няма учредено право на строеж върху общински имот, то лицето, извършило
същия не може да придобие, на основание давностно владение, собствеността
върху него. Дори постройката да има статут на временно строителство по
смисъла на ЗТСУ и ППЗТСУ, юридическият статут на сградата, като
временен строеж, без траен градоустройствен статут, дава възможност само за
ползване на строежа до настъпване на предпоставките за неговото
16
премахване.
Предвид изложеното се поддържа тезата, че изградената в поземлен имот е
идентификатор №04279.612.221, по КККР на гр. Благоевград, незаконна
сграда не може да бъде придобита по давност, тъй като същата е изградена в
имот публична общинска собственост и на това основание предявеният иск по
чл. 124 от ГПК против общината е неоснователен и следва да се отхвърли.
Доказателствените искания на ответната страна - не се възразява по
приемането като доказателства по делото представените с исковата молба
писмени документи. Представят се писмени документи и се иска приемането
им като доказателства по делото. Иска се предоставяне на възможност, след
изразяване на становище от ищцовата страна и разпределение на
доказателствената тежест, да се извърши преценка на необходимостта от
назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Правна квалификация на предявения иск - положителен установителен с
правно основание - чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
В съдебното заседание, ищецът, чрез пълномощници, поддържа иска на
основанията, изложени в нея. Сочат се допълнителни доказателства.
Ответната страна, чрез процесуален представител оспорва иска. Поддържа
възраженията в отговора. Също сочи допълнителни доказателства.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива
чрез разпит на свидетели при довеждане от ищеца. Допусната и назначена е
дсъдебно – техническа експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
С решение № 783/18.01.1991г. по ф.д.№ 666/1991г. по описа нa ОС
Благоевград е регистрирана Еднолична фирма на граждани – *** – 63 с
едноличен собственик и управляващ търговеца Е. П. М.. Видно от публичните
записвания в ТР на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, по посочения от
ищеца ЕИК ********* се установява, че на основание §4, ал.2 от цитирания
закон е пререгистрирана фирма – ЕТ „Е. М. – *** – 63“, със седалище и адрес
на управление: гр.Благоевград, бул.*** представлявано от физическото лице –
търговец Е. П. М..
С разрешение за строеж № 264/05.12.1995г., издаден от Гл.Архитект на
17
община Благоевград на Е. П. М. е разрешено, в съответствие с одобрените
/съгласувани/ проекти на 20.10.1995г. от Гл.архитект, извършване на строеж
на временен търговски обект /петно № 3/ по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ в
гр.Благоевград, ЦГЧ, ул.“Даме Груев“. В разрешението за строеж е посочено,
че строежа следва да се извърши след даване на строителна линия и ниво, по
стопански начин, съгласно дадена виза № 1894 от 03.10.1995г. на Гл.архитект
за ВТО по чл.120, ал.4 ППЗТСУ за продаване на селскостопански материали
и препарати, със застроена площ от 43 кв.м., а след издаване на
стр.разрешение да се сключи договор за наем със собственика върху
общинско място.
Местоположението на разрешения строеж и връзката му с предвижданията
на градоустройствената основа от гледище на застрояване, са отразени на
скица /л.14, том 1/, върху която изрично е описано, че скицата важи и касае
разрешение за монтиране на ВТО на място № 3, на основание чл.197 ЗТСУ.
Според текстовия запис върху скицата, изписан от гл.архитект изрично е
указано необходимостта от провеждане на съгласуване с енергоснабдяване,
съобщенията и ВиК. Върху скицата има отбелязване за съгласуване с ВиК и
РПУ Благоевград.
Не е спорен между страните фактът, че така разрешения обект е изграден,
като за него има одобрена част:архитектура, част: ВиК, работни, в които
изрично е записано, че касаят временен търговски обект на Е. М. /л.13-17,
том1/.
На 13.08.1996г. между ответната община, като наемодател и ищецът, като
ЕТ, като наемател е сключен договор № 30024 за наем на общински недвижим
имот с предмет – предоставяне от наемодателя на наемателя за временно и
възмездно ползване на общински терен, върху който е изграден временен
търговски обект с площ от 43 кв.м. за срок до 31.07.1998г.с допълнителни
споразумения наемния договор е продължаван до 01.01.2009г. като е
уговаряно увеличаване на размера на дължимия наем.
Със Санитарно разрешително № 3/22.02.2000г. /л.21,том.1/ е разрешено на
ЕТ „*** -63“ да разкрие обект – селскостопанска аптека с разрешен
асортимент продажба на препарати за растителна защита 2 и 3 група. Няма
спор и относно фактът, че от този момент процесния обект функционира като
такава селскостопанска /земеделска/ аптека, в която ищецът като ЕТ
18
осъществява търговска дейност. За процесния обект, функциониращ като
селскостопанска /земеделска/ аптека, е стопанисвана от ищеца, като ЕТ, от
съответните контролни органи са извършвани проверки за спазване на
нормативно установените изисквания и стандарти (контрол на осветление,
контрол на фактора - „шум“ , микроклимът и др., като са издавани и
следващите се сертификати - протокол за контрол на ИМПЕДАНС Zs НА
КОНТУРА „ФАЗА-ЗАЩИТЕН ПРОВОДНИК“ № 304/01.06.2024г., изд. от
акредитиран орган за контрол от вид „С“; протокол за контрол на осветление
№ 82/01.06.2004г., изд. от акредитиран орган за контрол от вид „С“;
сертификат за контрол № 334/01.06.2004г., изд. от Орган за контрол от вид С“;
протокол за контрол на шум № 48/03.05.2004г_, изд. от акредитиран орган за
контрол от вид „С“; протокол за контрол на микроклимат № 72/01.06.2004г,,
изд. от акредитиран орган за контрол от вид „С“.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че според скица на сграда № 15-
277743/16.03.2022г. /л.20, том.1/ по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД – 18-
32/10.05.2006г. на изп.директор на АК, процесният обект е заснет като сграда
с идентификатор 04279.612.221.5, с адрес: гр.Благоевград, ул.“Даме Груев“
№5, разположена в поземлен имот с идентификатор: 04279.612.221, с площ от
55 кв.м., брой етажи:1 и с предназначение: сграда за търговия.
Според скицата на поземления недвижим имот, върху който е изграден
процесния обект – л.19 е с идентификатор 04279.612.221 по действащата
кадастрална карта и регистри на Благоевград, като в скицата недвижимия
имот е посочен, че представлява урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: за друг вид озеленени площи с площ от 604 кв.м. и на основание
Акт за публична общинска собственост № *** е собственост на община
Благоевград.
Не е спорен и фактът, че собственици на търговски обекти, изградени в
недвижимия имот, в който е спорния обект и в съседния, както и други лица
са учредили съвместно сдружение – „Бистрица -12“, сред които и ищецът –
ЕТ „*** - 63“. Членове на това сдружение са подавали многократно молби и
искания до общинската администрация и Общински съвет Благоевград с
искане за започване и приключване на административни производства по
уреждане на статута на процесните сгради, по изменение на застроителния
19
план, по облагородяване на терена около същите и др. С решение №
17/11.02.1999г. по Протокол 9 АГК при община Благоевград е взето решение,
че може да се проучи възможността за създаване на градоустройствена основа
с цел узаконяване на ВТО по ул.Д.Груев в кв.216, разрешени по реда на
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ и изпълнени по одобрената проектна документация,
без отклонения от нея.
С молба от 08.12.1998г. /л.43-47/ сдружение – „Бистрица -12“, чрез
членовете си, е адресирало до председателя на ОС Благоевград искане за
внасяне на предложение за обособяване на терените, върху които членовете на
сдружението имат изградени обекти като устройствена зона, съгласно чл. 36,
ал.3 от ППЗТСУ. Тази молба е подписана от ищеца като ЕТ под номер 10.
Изрично в молбата членовете на сдружението са посочили, че всички обекти
са изградени с разрешение за строеж по чл.197 от ЗТСУ, т.е. временни обекти.
С молба от 23.12.1999г. сдружение – „Бистрица -12“ е адресирало до
председателя на ОС Благоевград искане за внасяне в общинския съвет на
предложение за промяна на градоустройствения план за района, в който се
намират обектите, като изрично в искането е описано, че всички обекти са
изградени с разрешение за строеж при условията на чл.197 от ЗТСУ, т.е.
временни обекти /л.39 и сл, том 1/.
Общински съвет Благоевград, на заседание на 02.09.1999г., е взел решение
№ 178, по Протокол № 10, с което е дадено съгласие за обекти, изградени по
реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ да бъде отстъпено право на строеж на
собственика на сградата, като заплатят това право, ако имат застроителен
режим по одобрения ЗРП на квартала, имат одобрени проекти и строително
разрешение, обектите са изпълнени съгласно проектите и земята, върху която
са построени, безспорно е общинска собственост .
Доказателство за целта, за която е било създадено това сдружение е и
декларацията с нот.заверка на препис от оригинала от 17.02.2000г., подписана
от 12 лица, сред които и ищецът под т.4, с която се удостоверява провеждане
на среща между членовете на сдружението с кмета на общината с цел начин
на узаконяване на временните обекти, разрешени по чл.120, ал.4 и чл.197 на
ул.Даме Груев до р.Бистрица.
Идентично искане до кмета на общината има подадено от Сдружение
„Бистрица 12“ от 26.07.2000г. с известие за получаване от общината на
20
27.07.2000г. /л.36/, както и нови такива от 02.04.2001г. /л.53/, от 02.02.2004г.
/л.59 -61/, от 10.05.2004г. /л.65 – 68/.
С Решение № 13/20.10.2010г. по адм.д.№ 491/2004г. по описа на ОС
Благоевград е отменен мълчалив отказ на Общински съвет Благоевград да
вземе решение по искането на лица, в качеството им на ЕТ, за стартиране на
процедура по придаване траен статут на изградените от молителите търговски
обекти покрай р.Бистрица, обективирано в молба вх.№ М – 02-51/22.01.2004г.
и допълнително предложение вх.№ М-02-420/10.05.2004г. Решението е
оставено в сила от ВАС и влязло в сила на 11.03.2011г.
С писмо изх.№ ИЗ-00-3456/07.10.2021г. ответната страна е отправила
предизвестие до ищеца, като ЕТ за прекратяване на сключения договор за
наем в 30 дневен срок от получаването му, във връзка с планирани от
общината мероприятия по озеленяване и облагородяване на градската среда в
района на ул.Даме Груев. С определение № 1817/25.10.2021г. по адм.д.№
939/2021г. на АС Благоевград, оставено в сила с определение №
12691/13.12.2021г. по адм.д.№ 1156482021г. на ВАС, е оставена без
разглеждане жалбата на ищеца срещу това писмо.
На 25.10.2021г. е издаден Акт за публична общинска собственост, вписан в
Служба по вписванията като Акт № *** с който поземлен имот с
идентификатор 04279.612.221 е вписан като публична общинска собственост
на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.59, ал.2 от ЗОС.
Със заповед № 2712 от 16.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, на
основание чл.225, б „а“, ал.1 ЗУТ е наредено в тридесетдневен срок от
влизането й в сила, да бъде премахнат незаконен строеж: „Сграда с
идентификатор 04279.612.221.5 по кадастралната карта на Благоевград –
„Земеделска аптека“, изградена в имот с идентификатор 04279.612.22, по
кадастралната карта на гр. Благоевград с извършител ЕТ „*** 63“. В
обстоятелствената част на заповедта административния орган се е позовал на
това, че сградата е изградена върху недвижим имот публична общинска
собственост, съгласно Акт за публична общинска собственост №
10508/25.10.2021г., строежът не съответства на предвиждането по действащия
ЗРП, одобрен със Заповед 323/05.09.1994г. на кмета на общината, изградената
сграда представлява строеж – масивна едноетажна сграда, представляващо
строеж по см. на §5, т.38 от ЗУТ, а не до обект, допуснат с разрешение за
21
строеж № 264/05.12.1995г. на Гл.архитект на общината по реда на чл.120, ал.4
от ППЗТСУ, относима за временни обекти и за която сграда според
становището на гл.архитект от 29.11.2021г. не са приложими разпоредбите на
§ 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. В заповедта част от
мотивите се позовават и на констатациите според констативен акт № 14 -
2/23.11.2021г.
Заповедта за премахване на спорната сграда е обжалвана. С решение №
4398 от 25.04.2023 г., постановено по адм. д. № 594/2023 г. на ВАС е отменено
решение № 1912/14.11.2022г. по адм. д. № 84/2022г. на АС Благоевград, и е
постановена отмяна на заповед № 2712 от 16.12.2021 г. на кмета на Община
Благоевград.
От ищеца като ЕТ до кмета на община Благоевград е подадено заявление по
образец за заверяване на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за процесната сграда.
С удостоверение /л.84, том 1/ от община Благоевград при заверка на молбата
– декларация е отразено от отдел „Общинска собственост“, че сградата е
изградена в имот, който е публична общинска собственост, съгласно АПОС №
10508/25.10.2021г. и поради това правото на собственост върху нея не може
да бъде придобито по давност, а от дирекция АУП е удостоверено, че за обекта
има издадено разрешение за изграждането му като временен търговски обект,
на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, а на място е изпълнен масивен
търговски обект в несъответствие с издаденото разрешително.
С решение № 307 от заседание, проведено на 22.05.2023г. на Общински
съвет Благоевград по протокол № 9, не е прието да се допусне процедура за
изменение на действащия подробен устройствен план, одобрен със Заповед №
323/05.09.1994г. на кмета на община Благоевград за създаване на траен
градоустройствен статут на изградените в имоти с идентификатори
04279.612.221. и 04279.612.222 по КК на Благоевград, сред които и
процесната сграда, отразена в т.2 от решението като земеделска аптека,
заснета с идентификатор 04279.612.221.5, с мотив, че и двата имота са
предназначени за „озеленяване“ и са публична общинска собственост,
съгласно Актове № 10508 и 10509, издадени на 25.10.2021г. Решение е взето в
изпълнение на Решение № 13 от 20.07.2010г. по адм.д.№ 491/2004г. на ОС
Благоевград.
22
Решението на Общински съвет Благоевград № 307/22.05.2023г. е обжалвано
пред АС Благоевград, който с решение № 41/08.01.2024г. по адм.д.№
1041/2022г. отхвърля жалбата като неоснователна. С решение №
6742/04.06.2024г. по адм.д.№ 3037/2024г. на ВАС, 2 отделение е оставено в
сила решение № 41/08.01.2024г. по адм.д.№ 1041/2022г. на АС Благоевград.
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Св.Е.М. сочи, че знае къде се намира процесния обект, тъй като същият
притежава такъв в съседство на спорния. Потвърждава, че е бил избран за
председател на учреденото от собствениците на такива обекти сдружение за
защита на правата им. Описва процеснатна сграда като търговски обект –
магазин, масивно строителство, изградено през 1996г. и от тогава до
настоящия момент функционира като селскостопанска аптека за препарати,
стопанисвана от ищеца, като ЕТ и съпругата му. от изграждането през 1996г.
до настоящия момент сградата се ползва от ищеца по този начин без
прекъсване, като знае, че ищецът е плащал наем на общината. Сочи, че след
2001г. общината не е предприела действия за промяна на статута на тези
обекти като трайни въпреки, че членове на сдружението многократно са
искали това от кметовете на общината и общинския съвет като за това сочи, че
са водени „дълги преписки“. Свидетелят сочи, че от построяването на сградата
1996г. е ползва изключително от ищеца, който е извършвал и действия по
облагородяване на района около сградата, дори съвместно с другите
собственици на такива сградили разработили проект за благоустрояване и
озеленяване, поставил е кашпи, саксии, декоративни елементи, облагородили
са района наоколо. Описва сградата като изградена от тухли от колони, плочи,
измазана, с алуминиева дограма и трайно прикрепена към земята, свързана с
ВиК, ЧЕЗ, масивен, с железобетон, всичко, което касае масивно строителство
и обектът никога не е бил павилион. Твърди, че е виждал строително
разрешение, одобрени проекти, конструкции, одобрени от Гл.архитект за
процесната сграда по повод обработване на документи на сдружението.
Свидетелят признава, че за обекта има разрешение за строеж по чл.120, ал.4 от
ЗТСУ. Твърди, че не знае някой да е оспорвал собственосттта на ищеца, като
делата, водени от сдружението са за статут на имотите, а не обратното, но
признава и че не е видял документ за отстъпено право на строеж за процесния
обект. Показанията на свидетеля, в частта, с която дава информация относно
23
статута на спорната сграда – временен обект или масивно строителство и
относно собствеността на недвижимия поземлен имот /дали е държавен или
общински/ не следва да се кредитират, поради факта, че тези обстоятелства не
може да се установяват със свидетелски показания.
Св.Е.В. сочи, че знае спорната сграда, намираща се в близост на изградена
през 1991 от нея такава. Сочи, че постройката била завършена през 1995-
1996г., със стълбички, с кашпи с цветя, масивна сграда, непреместваема,
изградена от бетон, с тухли, отгоре също с бетон, покрив, трайно прикрепена
към земята, която от 1996г. до настоящия момент се ползва и стопанисва
изключително само от ищеца ЕТ като земеделска аптека. Твърди, че сградата
се ползва от ищеца като собствена, а за ползване на земята плащат наем на
общината. Спорове за собствеността на сградата с други лица не са имали.
Твърди, че е виждала разрешението за строеж на сградата по делата, които
водят с общината, но не и документ за отстъпено право на строеж.
Св.П. Г. също твърди, че е собственик на сграда, намираща се в съседство с
процесната. Описва спорната сграда като трайно прикрепена към земята, със
солидни циментови основни. От 1996г. до настоящия момент сградата се
ползва и владее непрекъснато единствено от ищеца като селскостопанска
аптека и никой не им е оспорвал собствеността, наем е плащан на общината,
но само за земята и който договор е бил прекратен. Потвърждава участието си
в учреденото сдружение на собствениците на сгради в съседство за защита на
правата им, като сочи, че са облагородили района с изграждане на тротоари,
поставяне на кашпи с техни средства, пари и техника. Както за неговия обект,
така и за спорния не е виждал документ за отстъпено право на строеж.
И тримата разпитани свидетели сочат, че имат висящи дела с ответната
община във връзка със спорове на техни обекти, изградени в съседство с
процесния.
Според приетата съдебно – техническа експертиза се установява следното:
Вещото лице сочи в констативната част, че за да отговори хронологично на
поставените въпроси е извършил проверка в отдел „КРЗ” при Дирекция „ОС и
Регулации” на ОбА- гр.Благоевград /бивша техническа служба/ и архива на
Общината, за урбанизираната територия на гр.Благоевград и в частност за
района на настоящата СТЕ. При тази проверка е установил, че в архива на ОА-
Благоевград се съхраняват дворищно регулационни карнети по квартали от
24
регулацията изработена върху геодезическия план от 1922г. и регулачен
/регулационен/ план на гр.Горна Джумая. Сочи, че геодезическият
/кадастрален план/ е изработен в неизвестна /или локална/ координатна
система при действие на Закона за благоустройството на Царство България.
Според разпоредбите на този закон не се е одобрявал с отделна заповед
геодезическия план, а само регулацията изработена върху него, като водеща
такава. От прегледа на карнетите е установил, че по геодезически /кадастрален
план/ в района на СТЕ, тониран в оранжево на Приложение № 1 към
експертизата, няма заснети и показани частни имоти, а той попада в празен
терен между реката и една вада, а по регулационен план, по-голямата част от
района на СТЕ попада в границите на кв.152, отреден „За общински
разсадникъ“, зачертано на по-късен етап и записано „За скотобойна“, а малка
част в проектни улици /улично кръстовище/.
През 1931 год. е извършено попълване на КП с изградените до този етап
сгради, като е изчертано ново копие на КРП /Приложение № 2 към експерт./, в
което липсват имоти, от което е видно, че по кадастрален план /КП/ в района
на СТЕ, тониран в оранжево, отново няма заснети и показани частни имоти, а
той попада в празен терен, като новите сгради изградени между 1922 год. и
1931 год., са нанесени в съседните квартали, с червен цвят и червена
сигнатура, за вид и етажност, а по регулационен план, по-голяма част от
района на СТЕ попада в границите на проектен кв.152, записан вече
„Непарцелиран“, а малка част в проектни улици /улично кръстовище/.
КП от 1955г. не е подлежал на процедиране и одобрение, а само
регулацията, изработена върху него, като водеща такава, според законовите
изисквания към момента, при действие на ЗПИНМ /ДВ, бр.222 от 01.10.1949
год. и в сила от 01.03.1950 год./.По този кадастрален план /КП/, показан на
цветна извадка от плана /Приложение № 3 към експерт./, района на СТЕ е
нанесен тониран в оранжево от в.л. и попада в границите на имот пл.№ 2977,
без определено стопанско значение, речище и върху имот пл.№ 2342,
свинарник. Общият регулационен план от 1955 год. на гр.Благоевград, е
изработен върху основа на кадастралния план и е одобрен със Заповед № 4244
от 30.07.1955 год. на Министъра на Министерство на Комуналното
Стопанство и Благоустройството /Приложение № 4 към експерт./. За района
на СТЕ, върху съхраняваното копие от плана няма изчертана регулация. В
разписният лист към проекта за дворищна регулация този план /Приложение
25
№ 5 към експерт. - 2 бр. листа/ за упоменатите по-горе имоти записите са
следните: за имот пл. № 2342 - записано Градски народен съвет; за имот
пл.№ 2977 - записано Общинско.
Имотите през 1964 год., са същите както и в плана от 1955 год., като
регулацията, чрез пантографиране, е пренесена /изчертана/, от одобрения
регулационен план от 1955г. За района на СТЕ, положението е същото както в
КРП от 1955 год., т.е. за района на СТЕ, върху съхраняваното копие от плана
няма изчертана регулация. Разписната книга към този план е същата от 1955г.
КЗР от 1976г. - По кадастрален план /КП/ от 1976г., показан на цветна
извадка от плана /Приложение № 7 към експерт./, имотите са с променени
планоснимачни номера спрямо кадастралния план от 1955 год., като района на
СТЕ, нанесен тониран в оранжево от в.л., попада между ул. “Брегалница“ и
река Бистрица, основно в празен, незастроен терен, без определено стопанска
значение, без поставен планоснимачен номер за имот, т.е. липсва поземлен
имот, като частично попада върху сграда с пл.№ 2860, масивна жилищна
сграда /МЖ/, която сграда се явява битовата сграда на свинарника от имот с
пл.№ 2342 на Градски народен съвет, по КП от 1955 год. Регулационният план
е изработен върху кадастралния план и е одобрен със същата Заповед №2199
от 15.04.1976 год. По регулационен план /РП/, целия район на СТЕ, попада в
проектен обществен парцел I, в кв.51, отреден и предвиден за бъдещо
„озеленяване“. В разписният лист към проекта за дворищна регулация този
план /Приложение № 8 към експерт./, за упоменатата по-горе сграда записа е
следния: за имот-сграда пл.№ 2860 - постр. - записано Градски нар. съвет.
По застроителен план /Приложение № 9 към експерт./, както и по
предвиждането на регулационния план /РП/, района на СТЕ, попада в
проектен обществен парцел I, в кв.51, отреден за бъдещо „за озеленяване“.
Вещото лице сочи, че на 11.03.1993г. от Гл. архитект на Община
Благоевграде одобрен Работен проект за „Благоустрояване и озеленяване“ -
част от кв. /няма записан номер на квартал, парцел и микрорайон/, офиси,
работилници и др., от които значение според поставен въпрос, има чертежа
„Ситуация“ в М 1:500, на лист 96 /Приложение № 10 към експерт/, върху
който с червени линии вещото лице е нанесъл проектната улица по
действащия РП от 1976 год., липсваща нанесена в ситуацията, която е и
граница на кв.51, а с оранжево е тониран района на СТЕ, и която ситуация е
26
със следното съдържание, и предназначение, имащо значение за СТЕ. На
скицата района на СТЕ е тониран в оранжево, като в него присъстват
изградените към 1993 год. сгради с № 1 - кафе-тераса и № 3 - магазин на
Винпром, като е показана, и една сграда в строеж под № 2 - магазина на
ЗИИУ. На скицата със зелени линии и зелени щрихи е нанесено петното за
процесната сграда на Е. П. М., за която към 1993 год., все още няма
определено петно за строеж и целия район на СТЕ попада в кв.51, парцел I, на
ЦГЧ, отреден „За озеленяване“.
КП, изработен през 1990-1991г. е одобрен със Заповед № 323 от 05.09.1994
год., на Кмета на Община Благоевград, на основание чл.6, т.6 от ЗТСУ и чл.75,
ал,1, т.2 от ППЗТСУ /Приложение № 11 към експерт./. По този план , цветна
извадка на Приложение № 12 към експертизата, имотите са с променени
планоснимачни номера спрямо кадастралния план от 1976 год., като района на
СТЕ, тониран в оранжево от в.л., попада между ул.“Даме Груев“ и река
Бистрица, в празен, незастроен терен, без определено стопанска значение, без
поставен нланоснимачен номер за имот, т.е. липсва поземлен имот. Също така
е видно, че ул.“Даме Груев“ е изградена, но без тротоар от към река Бистрица,
а до стената на река Бистрица присъства изградена зелена ивица, с дървета и
улични лампи. Според вещото лице от показаното на извадката от плана е
видно, че няма налице прилагане на регулационния план от 1976г., по
отношение района на СТЕ, предвиден „за озеленяване“, като в целия този
район, в най-югозападната му част, са застроени две паянтови жилищни
сгради /ПЖ/, бивши помещения на СБА, към онзи момент.
Регулационният план е изработен върху кадастралния план и е одобрен със
същата Заповед № 323 от 05.09.1994г. По регулационен план
/РП//Приложение № 12 към експерт./, района на СТЕ попада в терен без
обособен квартал, без обособен парцел и без конкретно отреждане за този
терен. Пак според вещото лице – от прегледа на описаното в заповедта за
одобрение, е че одобряването на кадастралния, регулационния и
застроителния план на ЦГЧ, е за конкретни квартали, описани с техните
номера, без да е описан по граници /гранични улици/ района на ЦГЧ, така
както е описан в обявлението на заповедта от 1976 год. /Приложение № 6 към
експерт./, което е дало основание на вещото лице да заключи, че на практика
за района на СТЕ, няма одобрен нито един от плановете по заповедта. В
разписният лист към проекта за дворищна регулация този план /Приложение
27
№ 13 към експерт./, за упоменатия по-горе имот записа е следния: за имот
пл.№ 3311 - св. площ - записано ОбНС. По застроителен план
/ЗП//Приложение № 14 към експертизата/ района на СТЕ, попада в територия
оцветена „за озеленяване“, но в заповедта, това предвиждане не е одобрено.
При действието на КРП от 1994 год., е издадено Разрешение за строеж №
264 от 05.12.1995 год. /листа 12 и 155 към гр. дело № 493/2024 год./, с което на
Е. П. М., съгласно одобрени проекти от 20.10.1995 год., се разрешава да
изгради Строеж на вр. търг. обект /петно № 3/ по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ в Б-
д ЦГЧ, между магазина на Винпром и магазина на ЗИИУ, за продажба на
селскостопански материали, със застроена площ от 43 кв.м., без упоменат
квартал и парцел. Местоположението на разрешената за изграждане сграда е
нанесено от вещото лице, съгласно скица-виза за ВТО № 1894 от 3.10.95г. на
Приложение № 15 към експертизата, тонирано в оранжево петно № 3.
Със Заповед № 1018 от 12.12.2000г., на Кмета на Община Благоевград
/Приложение № 16 към експерт./ е одобрен КЗРП на кв.216.216А. 216Б, 216В
и 216 Г, които според вещото лице се намират южно от района на СТЕ, от
двете страни на р.“Бистрица“. Сочи, че общината се е съобразила, че за района
на СТЕ кадастралния, регулационния и застроителния план /ЗРП/ не са
одобрени, и този район е включен в разработката. По кадастрален план /КП/ са
заснети и показани изградените тротоари по ул.“Даме Груев“ и всички сгради
покрай реката, показани със сигнатури /МС/, като района на СТЕ, вече попада
в ново обособен имот с поставен пл.№ 8877, тониран в оранжево от в.л. на
Приложение № 17, като в него попада сградата на ищеца по настоящето дело,
с тонирани в зелено граници от в.л., като част по-голяма сграда /МС/, заедно с
частта на сградата на ЗИИУ. По регулационен план обаче за района на СТЕ,
отново не е поставен квартал и парцел, със съответното отреждане, т.е. за
района на СТЕ отново нямаме одобрен РП и ЗП. По съставен цифров модел
/ц.м./ на КП /Приложение № 18 към експерт,/, площта на имота е 590.01 кв.м.
/по скица 590 кв.м./, с НТП „Терени за обществени сгради и центрове“.
Новият имот пл.№ 8877 е дописан в разписния лист към КП от 1994 год.
/Приложение № 19 към експерт./, записан като - имот - Общински, в кв.216,
но в регулационния план за района на СТЕ, няма поставен квартал и парцел.
Със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г., както за района на експертизата, така
и за целия Благоевград има одобрена кадастрална карта и кадастрални
28
регистри.
Към момента на одобряване на КККР, района на СТЕ, попада в границите
на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.612.221, с площ от 603.60
кв.м. /по скица 604 кв.м./, урбанизирана територия, с НТП за имота „За
търговски обект, комплекс“, с вписана собственост за Община Благоевград, по
Други № 323 от 05.09.1994 год. /пояснение - това е заповедта за одобрение на
КРП/. В имота, е вписани стар пл.№ 8877, без вписан квартал и парцел,
поради липса на такива /Приложение № 19 към експертицата. В границите на
имота има заснети и показани 6 бр., сгради, сред които и процесната с
идентификатор - № 612.221.5 — сграда за търговия, на един етаж, с площ от
55 кв.м., тонирана в оранжево от вл.;
Записа за НТП за имота - „За търговски обект, комплекс“ и функционалното
предназначение на сградите, е въведен от изпълнителя, който е съобразил, че
със Заповеди № 323 от 1994 год., и № 1018 от 2000 год., за района на СТЕ,
няма налице одобрен устройствен план и е приложил разпоредбите на чл.9,
ал.1 от ЗУТ, за определяне на основание фактическото им ползване на място.
При действието на КККР от 2006г. вещото лице сочи, че е съставен Акт за
частна общинска собственост, но такъв няма представен по делото.
С писмо изх.№ 01-586 от 19.10.2021г. на Община Благоевград, с приложено
към него заверено копие от ЗРП на ЦГЧ, одобрен със Заповед №
323/05.08.1998г., заведено в СГКК Благоевград, под вх.№ 01-588279 от
20.10.2021г. е поискано да бъде променен НТП за ПИ с идентификатори №
04279.612.222 и въпросен ПИ № 04279.612.221, от „За търговски обект,
комплекс“ в „За озеленяване“. Искането е изпълнено, като на 20.10.2021г. е
променен НТП за имота - „За друг вид озеленени площи“.
При действието на КККР след тази промяна, от страна на Община
Благоевград, е съставен Акт № 10508 от 25.10.2021г. за публична общинска
собственост /АПОС/, вписан в СВ Благоевград, като Акт № 96 от 28.10.2021, с
който Поземлен имот с идентификатор № 04279.612.221 е актуван като
публична общинска собственост, с НТП „За друг вид озеленени площи“.
През 2010г. за цялата територия на Благоевград е изработен Общ
устройствен план /ОУП/, одобрен с Решение № 27, по Протокол № 3 от
25.02.2011г. на Общински съвет Благоевград, обнародван в ДВ, бр.25 от
25.03.2011г.
29
Според ОУП предвижданията за зоната, в която попада процесния поземлен
имот с идентификатор № 04279.612.221, е зона 4/Ц. т.е. "смесена
многофункционална зона - съществуваща" - показана тонирана в тъмно
червено на скица – Приложение № 22.
При огледа на място вещото лице сочи, че на място е изградена масивна
сграда, с масивни основи, стени и бетонова покривна плоча, свързана с
водопровод, канализация и ел. мрежа.
Необсъдените писмени доказателства съдът намира за неотносими към
предмета на спора.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим - твърди се от ищеца, че е
собственик на процесната сграда на основание давностно владение, чрез
установяване на владение върху сградата, считано от 1995г. до настоящия
момент. Правния интерес обосновава с твърдението, че това право на
собственост е оспорено от ответната община чрез предприети действия по
премахването й , както и поради отказ от промяна на статута на сградата.
По същество:
Искът е предявен като положителен установителен. Ето защо и предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът, при
условията на пълно и главно доказване, следва да установи, че е собственик
на спорната вещ на поддържаното в исковата молба придобивно основание –
давностно владение, както и за посочената начална дата на установяване на
владение и периода на осъществяването му – от изграждане на сградата през
1995г. и осъществяването от тогава до настоящия момент непрекъснато
владение.
Определящо за произнасянето по предявения иск е изясняване на въпроса
относно юридическия статут на спорната града – дали става въпрос за
изграден временен търговски обект по см. на чл.197 ЗТСУ /отм./ вр. с чл.120,
ал.4 ППЗТСУ /отм./ или се касае до сграда, за изграждането на която има
издадени строителни книжа и при валидно отстъпено право на строеж, тъй
като не е спорно, че теренът, върху който е построена сградата е общинска
собственост. Ищецът не оспорва общинския характер на собствеността на
терена, върху който е построена сградата, а е спорен въпросът дали
30
собствеността е публична или частна. Защитната теза на ответника е, че е
недопустимо осъществяването на владение и придобиване на собственост
чрез този способ върху сграда, построена върху терен публична общинска
собственост.
Ищецът в исковата молба твърди, че за сградата има изградени строителни
книжа и поради това тя няма характер на незаконен строеж по см. на ЗУТ.
Както въпросът за вида на общинската собственост на земята, така и за това
дали изграденото представлява незаконен строеж нямат пряко значение,
доколкото от съществено значение е да се преценят особеностите на института
на придобивната давност, сочено като основание за собственост от ищеца и
преценката спрямо конкретния ответник срещу която се упражнява от кога
правновалидно е могла да започне да тече давност, а въпросът дали
построеното е законно също не е от съществено значение, доколкото и
незаконни строежи могат да бъдат придобивани на различни основания, вкл. и
по давност и в този смисъл могат да бъдат годен предмет на посесорна или
петиторна защита /Решение № 60087 от 28.06.2021г. по гр.д.№ 3984/2020г. на
ВКС, ГК, 2г.о.; Решение № 280 от 06.12.2016г. по гр.д.№2394/2013г., Г.К. на
ВКС, 4 г.о. и др./.
Българското материално право познава и нормативно урежда института на
учредяване на право на стоеж, по силата на което едно лице може да изгради и
да стане собственик на сграда върху чужд имот /т.нар.суперфиция/.
Следователно, за да може едно лице да стане собственик на сграда в чужд
имот следва да има надлежно учредено право на строеж. В случая страните не
оспорват, че собствеността на земята е на общината, както и по делото не е
представено доказателство за надлежно учредено на ищеца право на строеж
върху сградата. Исторически действалите устройствени закони са уреждали
възможността при определени условия и срок лица да изграждат и държат
сгради и постройки в чужди имоти. В случая ищецът твърди, че в негова полза
има издадено разрешение за строеж и процесната сграда е изградена в
съответствие с разрешеното в него строителство, както и при наличие на
всички останали строителни книжа. Разрешението за строеж на което се
позовава ищецът е разрешение за строеж № 264/05.12.1995г., издаден от
Гл.Архитект на община Благоевград. В разрешението изрично е записано, че
става дума за разрешено изграждане на временен търговски обект /ВТО/. За
такъв обект е издадена визата за проектиране. За това, че в полза на ищеца
31
като физическо лице е издадено разрешение за изграждане на ВТО по см. на
чл.120, ал.4 от ЗТСУ /отм./ е съдържанието на цялата описана в
обстоятелствената част на решението кореспонденция, изходяща от
сдружението, в което ищецът членува и адресирана до органи на общинската
администрация през различните години, в които изрично неколкократно в
писмата и исканията на членовете на сдружението, сред които и ищецът, част
от които лично е и подписал, е признат неизгодния за ищеца факт, че както
процесната сграда така и всички останали изградени наблизо със спорната
сграда имат характер на временни обекти и именно поради това се иска
предприемане на действия по промяна на градоустройствения им статут, като
се даде възможност на собствениците на сградите да закупят правото на
строеж. Извод относно временния характер на процесната сграда се извежда и
от договора за наем, сключен с община Благоевград, от който се установява, че
ищецът е плащал наем на общината за ползване на земята върху и около която
е построена сградата в режим на временен търговски обект. Всички тези
доказателства сочат, че юридическия статут на построеното е на временен
търговски обект по см.на чл.197 ЗТСУ /отм./ вр. с чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
/отм./. От правно значение е юридическия, а не фактическия статут на една
сграда, т.е. без значение е това дали на място разрешеният временен търговски
обект е изграден и реализиран чрез трайно прикрепване към земята, на
бетонови основи, чрез тухли и покрив, така както го описват свидетелите.
Юридическия статут на обекта се преценява с оглед на одобрените строителни
книжа и тяхното съдържание /определение № 372 от 30.01.2025г. на ВКС по
гр.д.№ 1127/2024г., 1 г.о.ГК и мн.др./. Изрично в разрешението за строеж,
издадено на ищеца е упоменато, че става дума за разрешаване изграждането на
временен обект. Фактът, че спорната сграда е изградена като ВТО е и
обстоятелството, че ищецът е обжалвал не само Решението на Общински
съвет Благоевград № 307/22.05.2023г., с което е отказано да се промени
градоустройствения статут на сградата именно като ВТО, но и всички
действия на администрацията, с които изрично или мълчаливо е отказала да се
произнесе по същото искане. Във всички тези писма и документи ищецът е
признал неизгоден за себе си факт, а именно, че изграденото от него
представлява временен обект, разрешен по реда на чл.120, ал.3 ППЗТСУ
/отм./.
Следователно, следва извода, че процесната сграда е построена върху
32
общинска земя и има статут на временно строителство по чл. 120, ал. 4
ППЗТСУ (отм.). Юридическият статут на сградата като временен строеж без
траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът й да
притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно
владение. Изложеното следва от нормативната уредба, според която след
отмяната на горната разпоредба /ДВ, бр. 6 от 1998 г./ по отношение на законно
изградените в държавни или общински терени временни строежи, е създаден
особения режим по § 50а ПЗР на З. /ДВ, бр. 124 от 1998 г./, като е дадена
възможност в определен срок ползвателите на такива сгради да поискат
установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият
правото на строеж или правото на собственост върху терена. С приемането на
ЗУТ, в § 17 от ПР на ЗУТ отново е предоставена възможност в шестмесечен
срок, т.е. до 2.07.2001 г., временните строежи по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.)
да придобият траен устройствен статут, след което на собственика им да се
учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОС, в противен
случай същите могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с
действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да подлежат на
заплащане. Следователно нормативната уредба е създала изключение от
правилото, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, това е
възможно само при наличие на право на строеж. Собствеността на временен
строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут, както е в случая,
дава възможност само за ползването му до настъпване на предпоставките за
премахването му, като собственикът на терена запазва правото на строеж, а
собственикът на построеното има право да го държи и да защитава правото си
по предвидения в ЗС ред. Нормативно предвиденото условие до настъпването
на което е допустимо съществуването на временен строеж - възникването на
инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план, изключва възможността правото на строеж да бъде
придобито въз основа на давност чрез осъществявано владение на временния
строеж. В цитирания смисъл е и съд.практика - вж.Решение № 127/25.11.2014
г. по гр. д. № 3190/2014 г. на ВКС, второ г. о.; Определение № 49 от 30.01.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2427/2017 г., I г. о., ГК; Решение № 31 от 10.03.2020. по
гр.д.№ 2508/2019г. на ВКС, ГК, 1 г.о.; определение № 372 от 30.01.2025г. по
гр.д.№ 1127/2024г. на ВКС, ГК, 1 г.о. и мн.др.
Установи се, че ищецът, с разрешение за строеж № 264/05.12.1995г., през
33
1996г. е изградил процесната сграда върху земя, собственост на ответника и
при режим на временен търговски обект. С изграждането на сградата по
силата на закона – чл.197 и сл. ЗТСУ /отм./ вр. с чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
/отм./ ищецът на който е учредено това право с реализиране на строежа, става
негов собственик. С факта на построяване на сградата при условията на ВТО
собственикът придобива правото на собственост върху построеното като
временно строителство и притежава това право, но под условие – до момента,
в който не бъде реализирано инвестиционното намерение за застрояването на
терена според предвижданията на плана / Решение № 31 от 10.03.2020. по
гр.д.№ 2508/2019г. на ВКС, ГК, 1 г.о./ или до момента, в който се реализиран
процедурата по промяна на градоустроствения статут на обекта в траен /§6а
/Нов – ДВ, бр.6 от 1998г./ ППЗТСУ /отм./; § 50а /Нов – Дв, бр.124 от 1998г./ ,
ал.3 – 7 ППЗТСУ /отм./.; § 17, ал.2 ПЗРЗУТ/.
След като от построяването на обекта като ВТО ищецът е станал негов
собственик по силата на закона, считано от сочената в иска година – 1995г.
ищецът не може да противопостави успешно давност срещу ответника за
собствеността на сградата, тъй като упражнява този институт и
противопоставя това придобивно основание на ответника, в качеството му на
собственик на земята, а не срещу друго трето лице, което му оспорва
собствеността. Няма пречка такива сгради, разрешени в режим на ВТО, да
бъдат предмет на прехвърлителни сделки, вкл. и да се включват в капитала на
търговски дружества, както и да се защитават с искове за собственост /
определение № 372 от 30.01.2025г. по гр.д.№ 1127/2024г. на ВКС, ГК, 1 г.о./.
Специфичното в казуса е, че в случая основанието за давност се
противопоставя на собственика на терена, разрешил временното изграждане
на обекта. Срещу собственика на земята не би могло да се противопостави
давност, считано от изграждането на обекта като ВТО, тъй като по
изключението на закона – чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./ е разрешено друго лице,
различно от собственика на земята временно да придобие правото на
собственост. Недопустимо е при тази хипотеза да се кумулират от страна на
ищеца две придообивни основания срещу собственика на земята – първото на
собственост на сградата с изграждането й и по силата на закона и
едновременно с това на собственика на земята, считано от същото това време
– 1995г. да се противопоставя давност. Само по себе си такова разрешение би
обезсмислило института на учредяване на временно строителство по
34
отм.ЗТСУ – чл.120, ал.4 . От друга страна самият ищец с твърдението за
започнала да тече давност срещу собственика на земята от 1995г. по същество
отричат правото си на собственост върху сградата, на която е собственик по
силата на закона с изграждането й при получено разрешение за изграждане на
обект по см. на чл.120 ал.4 ППЗТСУ /отм./.
Горното разрешение е в съответствие със задължителното тълкуване,
дадено в Решение № 80 от 25.06.1965г. по гр.д.№ 58/1965г., ОСГК на
Върховния съд, според което е недопустимо собственикът да може да
придобива право на собственост на друго основание, след като вече го е
придобил по друг начин и основанието за това не е било недействително. В
този случай той не е нито добросъвестен, нито недобросъвестен владелец.
Придобиването на една вещ по закон изключва възможността едновременно
с това да се осъществява спрямо нея владение от същия собственик с
възможност за придобиване на оригинерно основание, доколкото една вещ
може да се придобива само на едно основание. В случая ищецът не твърди, а и
от събраните доказателства не се установя основанието, на което е разрешено
да изгради сградата – разрешението за строеж от 16.12.1995г. да е нищожно, в
който случай би могло да отпадне легитимиращото основание за придобиване
на сградата по силата на закона с факта на изграждането й и от този момент да
се зачете началото на давностно владение.
От изграждането на сградата в режим на ВТО до реализирано
инвестиционното намерение за застрояването на терена според
предвижданията на плана или до изтичане на срока, в който може да се
реализира процедурата по промяна градоустройствения статут на обекта в
траен давност по отношение на тази сграда срещу собственика на земята
давност не тече.
Установи се, че с решение № 307/22.05.2023г. Общински съвет Благоевград
е отказал промяна на градоустройствения статут на сграда с основен мотив
пропускане на преклузивния срок по §17, ал.2 ПЗР на ЗУТ, който е материална
предпоставка за уважаване на искане за промяна на градоустройствения
статут на сградата. С изтичането на 6 – месечния срок по §17, ал.2 ПЗР на ЗУТ
на 02.07.2001г. се погасява правото на общинския съвет да приеме решение за
допускане изменение на ПУП с посочената в §17, ал.2 ПР на ЗУТ цел.
Постановените след този срок решения на общинските съвети са нищожни,
35
поради отпадане на времевата компетентност на общинския съвет да се
произнася по този въпрос /така Решение № 5116 от 20.04.2010г. по адм.д.№
15948/2009г. по описа на ВАС; Решение № 3273 от 04.04.2003г. по адм.д.№
182/2003г. на ВАС; Решение № 7221 от 06.07.2007г. по адм.д.№ 4353/2007г. на
ВАС; Решение № 3444 от 19.04.2004г. по адм.зд.№ 1304/2004г. на ВАС;
Решение № 297 от 11.01.2010г. по адм.д.№ 9312/2009г. на ВАС; Решение №
5203 от 08.04.2019г. по адм.д.№ 9832/2018г. на ВАС и др./. Решението на
общински съвет Благоевград от 22.05.2023г. е обжалвано , но жалбата срещу
него отхвърлена /Решение № 41/08.01.2024г. по адм.д.№ 1041/2022г. на АС
Благоевград, Решение № 6742/04.06.2024г. по адм.д.№ 3037/2024г. на ВАС, 2
отделение/.
С пропускането на срока по §17, ал.2 ПЗР на ЗУТ, който е материлна
предпоставка за произнасяне, е отпаднало основанието, на което ищецът, като
собственик на процесния обект е могъл да го държи и ползва като ВТО върху
чужд имот.
Нормативно предвиденото условие до настъпването на което е допустимо
съществуването на временен строеж - възникването на инвестиционна
инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен
план е настъпило, доколкото от експертизата се установи, че на 20.10.2021г. е
променен НТП за имота - „За друг вид озеленени площи“, но последното има
отношение към търпимостта на постореното от собственика на земята, а не
към собствеността.
Следователно, от пропускането на срока, до който градоустройствения
статут на сградата е могло да се промени - 02.07.2001г. за собственика на
земята е възникнало правото да иска премахването й. Едва от този момент
спрямо собственика на земята следва да се счете, че правновалидно е могло да
започне да тече давност за оригинерно придобиване на сградата от изградилия
собственик срещу собственика на земята. Също така от СТЕ се установи, че
няма променено предвиждане по плана на терена, върху което е изградена
сградата и което предвиждане да е идентично с това, при наличието на което е
било разрешено извършването на временното строителство, в която
единствено хипотеза би липсвало основание за премахване на постройката
/Решение № 3110.03.2020г. на ВКС по гр.д.№ 2508/2019г. , Г.о 1 г.о./. От този
момент сградата е загубила временния си статут, при липса на надлежно
36
учредено право на строеж и е подлежала на премахване от собственика на
земята, считано от 03.07.2001г. Ето защо считано от тази дата най - рано може
да се счете, че спрямо собственика на земята собственикът на ВТО успешно
би могло да се противопостави давност и такава да започне да тече, доколкото
и незаконни строежи могат да бъдат предмет на защита и да се придобиват
чрез правни способи. Незаконността на изграденото не влече невъзможност за
придобиване, а има отношение по въпроса за премахването му. От момента,
когато настъпи основание за отпадане на условието, при което е разрешено
временното изграждане на такъв обект в режим на ВТО спрямо собственика
на земята следва да се зачете възможност да тече давност. Това разрешение е в
съответствие с принципа, установен още от Римското право - „contra non
valentem agere non currit praescriptio“ -„Срещу онзи, който не може да действа,
давност не тече“. Докато е била надлежно учредено и реализирано правото на
строеж на ВТО собственикът на земята не е имал правна и фактическа
възможност да прекъсне владението, поради което не може да се приложи
институтът на придобивната давност от 1995г. до 02.07.2001г. /вж.решение на
Конституционния съд на страната в насока приложение на този принцип -
Решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст. д. № 16/97 г.; Решение № 2 от
30.03.2000 г. по конст. д. № 2/2000 г. на КС. В мотивите към т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г., ОСГТК се
излага, че гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа,
давност не тече. Като приложение на този принцип – вж. т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК. Този принцип е
развит в гражданското право най – вече в областта на реституционните
производства – Определение № 524 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 2090/2019 г. на
ВКС, II г.о., Решение № 383/02.11.2011 г. по гр.д. № 1388/2010 г. на I г.о.,
Решение № 62/17.02.2012 г. по гр.д. № 705/2011 г. на II г.о., Решение №
61/14.02.2012 г. по гр.д. № 562/2011 г. на II г.о., в които най – общо по
материалноправния въпрос относно придобивната давност е постановено, че
такава не тече по отношение на собственик, който не може да защити правата
си“.
Считано от издаването на разрешението за изграждане на обекта като ВТО
през м.12.1995г. до 02.07.2001г. собственикът на земята обективно не е могъл
да предприеме действия по оспорване на собствеността върху сградата, която
37
юридически - по силата на закона, е била собственост на ищеца. След
изтичане на този срок и пропускане възможността да се промени
градуостройствения й статут от страна на собственика на сградата правото му
на собственост върху постройката, придобито на това основание се
трансформира във възможност да владее вещта за придобиването й по силата
на друго придобивно – основание – в случая давност. Такива обекти, по
отношение на които е отпаднала възможността да получат траен
градоустройствен статут и са трайно прикрепени към земята, получават
статута на недвижимости и независимо от настъпване промяна на законността
им могат да се придобиват, отчуждават, включват в капитала на търговски
дружества и др., но в тези случаи ще следва да се спази формата, необходима
за правното действие по придобиване, респ.отчуждаването им с оглед на
характера на обекта по начина на фактическото му изграждането му – като
движимост или недвижима вещ. В процесния случай се установи, че става
дума за ВТО, но изграден по начин, трайно прикрепен към земята /чл.110 ЗС/ -
със здрави бетонови основи, тухлени оградни стени, дограма и др.елементи
храктеризиращи недвижимости. Ето защо – за придобиване по давност на
такава вещ ще е приложим срокът за придобиване на недвижимост - 10
години недобросъвестно владение.
С оглед на горното разрешение няма пряко отношение въпросът относно
вида на общинската собственост на земята. Съдът не кредитира заключението
на вещото лице в частта, с която прави изводи за прилагане на планове – това
е правен извод, както и в частта, в която определя за какъв по рид строеж са
издадени строителните книжа – дали за ВТО или за масивна сграда, тъй като
това също е въпрос изцяло от компетентността на съда като правен изводи, а
и такива въпроси на вещото лице не са поставяни. Още повече, че в част от
заключението си на няколко пъти сочи, че даден план не е приложен, а
впоследствие изтъква, че е действащ. Прилагането на един план има значение
при извод за настъпване промяна на собствеността и на последиците от
правния ефект на отчуждаването и свързаните в тази връзка спорове за
собственост при урегулиране на съседни частни имоти или за отчуждаване
при реализиране на мероприятия във връзка с общественото планиране, но не
и по отношение на предвижданията по плана. Понятието прилагане на план и
предвиждане са различни неща. Приложението на един план е понятие,
относимо към вярната имотна основа, по която следва да се изработи новия
38
план- ако липсва приложен план, новата регулация е по имотните
/кадастралните/ граници, а предвиждането по един план означава да се
определи бъдещото развитие и застаряване на съответната територия и тя
няма пряко отношение към въпроса за прилагането, доколкото в случая не
става дума за спор за собственост между два съседни недвижими имоти, като
част от земната повърхност, а за спор за собственост между недвижим
поземлен имот и сграда върху него.
С оглед обстоятелството, че ответникът е община, то за придобиване на
собственост върху държавни и/или общински имоти е относима разпоредбата
на чл.86 от ЗС. Тази разпоредба е императивна и за приложението й,
съобразно актуалните й редакции, съдът следи служебно. За вещите, частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила
на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г., давностният срок не тече.
Такъв започва да тече най – рано, считано от 01.06.1996 г. и то по отношение
на вещите частна държавна или общинска собственост.
Установи се, е най - рано ищецът може да противопостави давност на
ответната община, считано от 03.07.2001г. Към този момент не е спряно
течението на давността за придобиване на частни общински имоти. На
31.05.2006 г. обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем
месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на
давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г.
по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение
изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно
действие на последното по време удължаване на срока на спиране на
давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС
е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31
декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема
вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от
31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.
39
Изрично в цитираното решение на Конституционният съд, така и в Решение
207 от 06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4662/2019г., 3 г.о., ГК, е
постановено, че отмяната на §1 и §2 от ПЗР на ЗС за противоконституционни
има действие занапред, като ефекта на спряната давност до обявяване на
текстовете за противоконституционни се запазва, т.е. за периода от
31.12.2017г. до обявяване на §1 от ПЗР на ЗС в последната му редакция за
противоконституционен, забраната /мориториума/ за придобиване на
собственост по отношение на имоти държавна или общинска частна
собственост е приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
С оглед на посочената съдебна практика и разрешения следва извода, че
дори да се счете, че спрямо ответната община от страна на ищеца е
осъществявано давностно владение такова е започнало да тече най –рано от
03.07.2001г. и е текла до 31.05.2006г. / около 4 години и 10 месеца/, за периода
31.12.2017г. – 19.01.2018г. /две седмици/, както и считано от постановяване на
решението на КС на 24.02.2022 г. до датата на подаване на иска – 09.05.2024г.
/около 2 години и 2 месеца/, което време сумирано не надвишава
необходимите за давностно придобиване при недобросъвестно владение от
10години, поради което основанието, на което ищецът твърди, че е собственик
на имота, следва да се счете за неоснователно. При тези аргументи е без
съществено значение установяване на публичния или частен характер на
недвижимия имот, върху който е построена сградата, тъй като дори да се
установи,че е допустимо противопоставяне на оригинерното основание за
придобиване на сградата, то обективно не е изтекъл необходимият 10 годишен
срок за осъществяване на недобросъвестно владение.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК - на ответната
страна ищецът дължи направените разноски – 200 лв. за юрисконсулско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1
и 2 от НЗПП, доколкото делото се отличава с фактическа и правна сложност,
както и 1600 лв. за експертиза или сумата в общ размер от 1800 лв. разноски
по делото.
Води от горното, ОС Благоевград
РЕШИ:
40
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от Едноличен търговец
„Е. М.-***-63“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Б., бул. ***, представляван от Е. П. М., с ЕГН **********, чрез пълномощника
Е. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, бул. *** положителен
установителен иск -за признаване за установено спрямо ответната страна
Община Благоевград, с Булстат *********, с адрес: гр. Благоевград, пл.
„Г.Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Община Благоевград - М. П.
Б., че ищецът Едноличен търговец „Е. М.-***-63“, с ЕИК ********* е
собственик на следния недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор
№ 04279.612.221.5 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и дванадесет точка двеста двадесет и едно точка пет), по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени
със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с
адрес на сградата: гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 5, със застроена площ
на сградата от 55,00 кв.м (петдесет и пет квадратни метра), брой етажи 1
(един), с предназначение - сграда за търговия, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 04279.612.221 (нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин и дванадесет точка двеста двадесет и
едно), с площ на поземления имот - 604 кв.м. (шестстотни и четири квадратни
метра) и при съседи: поземлени имоти с идентификатори № 04279.612.220, №
04279.614.1, 04279.612.199, на основание давностно владение, упражнявано в
периода след 1995 година до настоящия момент .
ОСЪЖДА Едноличен търговец „Е. М.-***-63“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Б. бул. ***, представляван от Е. П. М.,
да заплати на Община Благоевград, с Булстат *********, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Г.Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Община
Благоевград - М. П. Б. сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева направени
разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2- седмичен
срок от получаване на препис пред АС София.
41
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
42