Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година,в състав:
Съдия - Веселин С. Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№1099 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба И.С.Ц.,
с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №28-0000001 от 03.01.2019
година на Началника на ОО „Автомобилна администрация” – гр.Добрич.
С обжалваното НП за извършено
нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/ 04.08.2008 година, за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, на жалбоподателя на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С депозираната пред съда жалба се иска НП да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон при съставянето на АУАН и издаване на НП, които по своето
естество са довели до ограничаване правото на защита. Излагат се съображения и
за изведени несъстоятелни правни изводи от наказващия орган, който след като е
игнорирал релевантни фактически обстоятелства, доказващи налична квалификация
на водача към момента на проверката на органите на ОО„АА”-Дч, неправилно е
приложил материалния закон и незаконосъобразно
е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.2, ал1 от
Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ.
Редовно призован за съдебното
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален
представител. Допълнително са представени писмени бележки от процесуален
представител, с които се поддържа искането за отмяна на НП на посочените в
жалба правни основания и доводи.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от
процесуален представител. Изложено е писмено становище, с което се моли жалбата
да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло като правилно и
законосъобразно, доколкото процесното нарушение, за което е привлечен
жалбоподетелят се явява безспорно доказано от представените доказателства по
преписката.
След анализ и преценка събраните по
делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
очертани в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното
от фактическа страна:
На 26.09.2018 година, около 10.10 часа, на входа
КПП на гр.Добрич, срещу бензиностанция „Лукойл” свидетелите Т.С.Т. и П.Х.Й. /дл.лица
от Областен отдел ”Автомобилна администрация” - гр.Добрич, първият от които е
актосъставител/ в изпълнение на възложените им задачи, спрели за рутинна проверка
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил
марка „Рено”, с рег.№ ***, категория N3, с прикачено към него ремарке, с рег.№ ***, който се движел в посока към
гр.Добрич. От представените в хода на проверката документи: товарителница сер. М № 116928, издаден пътен лист с №4915558
от дата 25.09.2018 г. и удостоверение сер.№А-16 с №051584 към лиценз №08710, издадено на превозвача „***”ЕООД проверяващите органи
установили, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари със състав
от ППС по маршрут Елин Пелин – гр.Добрич, както и че е бил натоварен със
строителни материали. При проверката дл.лица установили, че водачът не
притежава валидна карта за квалификация за категория „СЕ”, издадена по реда на
Наредба № 41/08 г. на МТ, а представената такава, с №Р085894 с кат.”СЕ” е била
с изтекъл срок на валидност - до 08.06.2017 г. При извършена допълнителна
проверка в инф.система на ИА”АА” се потвърдило обстоятелството, че водачът няма
валидна карта за квалификация за категория „СЕ” към момента извършване на
обществения превоз на дата 26.09.2018 г. Констатирано е също, че водачът не може
да представи контролния талон към СУМПС.
Мотивиран от фактическите констатации на
проверката св. Т.С.Т., в качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите
властнически правомощия съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия А-2017 и рег.№247119/26.09.2018 година, с който
привлякъл отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.2, ал.1
от Наредба №41/04.08.2008 година на МТ. С акта длъжностното лице вменило във
вина на жалбоподателя, че като водач на товарен автомобил с прикачено към него ремарке, извършва
обществен превоз на товари със състав на ППС, за чието управление се
изисква СУМПС от категория ”СЕ”, но без да
притежава „карта за квалификация на водача”, издадена по реда на Наредба
№41/04.08.2008 година на МТ. В акта изрично е отразено, че представената
карта от жалбоподателя е с изтекъл срок
на валидност, респ. до 08.06.2017 г. С акта на жалбоподателя е вменоно във вина
и друго констатирано при проверката нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,
изразяващо се в не представяне на контролния талон към СУМПС. Изрично в обстоятелствената част на АУАН отразени датата
и мястото, където са установени двете нарушения, както и данните на
управлявания от жалбоподателя състав от ППС.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безсъмнен и категоричен начин от показанията на
актосъставителя Т.Т. и тези на св.П.Х.Й. /очевидец, присъствал при установяване
на нарушението/, както и събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по
предвидения процесуален ред. Съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя Т. и св.Й., доколкото от тях съдим по безпротиворечив и несъмнен
начин за датата и мястото, където е извършена проверката и са установени нарушенията,
както и за последващите действия по проверка в инф. масив на ИА”АА”, относто
квалификацията на водача.
Към момента на съставяне на АУАН и предявяването
му жалбоподателят е вписал като обяснения във връзка с вмененото му вина нарушение
на чл.2, ал.1 от Наредбата на МТ, че не е видял срока на валидност на картата
за квалификация, който е изтекъл на 08.06.2017 г.. Препис от АУАН е бил връчен на
нарушителя при спазване на нормативните изисквания на ЗАНН, с разяснения за
правото, да изложи допълнителни обяснения или възражения в 3-дневен срок пред
наказващия орган, от което право той не се е възползвал.
Въз основа на АУАН и в
законоустановения срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал
атакуваното наказателно №28-0000001 от 03.01.2019 година, с което на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е ангажирал отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 год. на МТ, както и за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изложената в АУАН фактическа обстановка
на отделните нарушения е залегнала изцяло и в НП.
В законоустановения преклузивен срок
на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на страна с правен интерес, оспорва
законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
/Относно
приложимия материален закон/
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации по преписката към хипотезата на материално-правната норма на чл.2, ал. 1
от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ. Съгласно цитираната разпоредба
от наредбата, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози, за какъвто се касае в конкретния случай,
трябва да притежават карта за квалификация на водача. Министърът на транспорта
или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача на лица,
притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо
началната квалификация или периодичното обучение на водача. Изискването за
начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания,
придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. В чл.2,ал.4
от подзаконовия нормативен акт се посочва още, че водачите, придобили
начална квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване
на познанията им на всеки 5 години.
От представените доказателства по
делото съдим, че жалбоподателят на дата 26.09.2018 г. въз основа на издадени товарителница със сер. М №116928, пътен лист с №4915558/
25.09.2018 г. и удостоверение сер.№А-16 с №051584 към лиценз №08710
на превозвача „***” ЕООД, е
извършвал обществен превоз на товари със състав от ППС, за чието управление се
изисква СУМПС от категория „СЕ”, но същият не е притежавал валидна карта за
квалификация на водача за категория „СЕ”, издадена по Наредба №41/04.08.208 г.
на МТ. Представената карта за квалификация на водача с №Р085894 за кат.”СЕ”, към
момента на проверката е била с изтекъл срок на валидност , респ. до
08.06.2017 г. При така установеното
от фактическа страна може да се заключи, че жалбоподателят е осъществил
процесното нарушение, след като е извършвал обществен превоз на товари с ППС,
за чието управление се изисква СУМПС от категория „СЕ”, но без да е притежавал
валидна карта за квалификация на водача за категория „СЕ”, издадена по
наредбата.
В контекста на изложените
съображения съдът намира за необходимо да коментира и наведените с жалбата претенции,
че наказващият орган незаконосъобразно е ангажирал отговорността на водача, доколкото
не е съобразил, че към датата на съставене на АУАН той е притежавал
свидетелство за завършен крус с №34000417/05.09.2018 г., който го прави
професионално компетентен.сочи се още и обстоятелството, че водачът е бил вече подал документи пред
ИА”АА” за издаване на нова карта. Във връзка с неподкрепените с доказателства
твърдения, съдът изиска в хода на съдебното следствие информация от ИА”АА”
относно обстоятелството, дали има издадено удостоверение на жалбоподателя,
удостоверяващо професионалната му компетентност, както се твърди в жалбата. От
съдържанието на уведомително писмо с рег.№16-00-15-5266/7/13.11.2019 год.,издадено
от Директора на Дирекция ППСВ в ИА”АА”-гр.София черпим информация, че няма
регистрирани списъци съгласно чл.15,ал.6 от Наредба № 41/08 г. на МТ за 2018
г., изпратени от управителя на „***” ООД, с издадено удостоверение
34/12.02.2014 г., както и че няма регистрирани в инф.система „***” графици и
списъци, съгласно чл.15, ал.1 , както и уведомления съгл.чл.15, ал.1 и
уведомления съгласно чл.20,ал.2 от Наредба№41/08г. на МТ за 2018 г. изготвени и
представени от управителя на цитирания учебен център. С оглед на изложените факти, съдържащи се в писмото на
Директора на Дирекция ППСВ в ИА”АА”-гр.София, съдът прие, че твърдяните обстоятелства
за завършен курс от жалбоподателя през 2018 г., който го е правил професионално
компетентен като водач за кат.”СЕ”, както и това, че е имал подадени документи
пред ИА”АА” за издаване на нова карта към датата на съставане на АУАН са изцяло
недостоверни.
Съдът не споделя и отхвърля като
несъстоятелни и неиздържани наведените в жалбата доводи, че от разпоредба на §1
от преходните и заключителни разпоредби на наредбата на МТ не ставало ясно, от
която дата водача трябва да притежава карта за квалификация или последваща валидна квалификация, при
изтичане на предходната. Съдът счита, че законодателят в §1 и §2 от Преходните и
заключителни разпоредби на подзаконовия нормативен акт ясно и недвусмислено е
посочил, кога се прилагат изискванията за начална квалификация на водачи,
придобили правоспособност за управление на МПС от конкретно посочени подкатегории
и категории, както и изискванията по отношение на онези водачи, вече придобили правоспособност
за управление на МПС, които подлежат на периодично обучение. Разграничителният
критерий въздигнат от законодателя е конкретно посочена дата, на която водачите
са придобили правоспособност за управление на МПС от съответна категория. В
зависимост от това, дали правоспособността е придобита от водача преди или след
посочената дата, произтича и задължението за периодично обучение. От гореизложеното
може да се заключи, че така очертани нормативните изисквания в §1 и в §2 от ПЗР
на наредбата, отнасящи се за начална квалификация и периодично обучение на
водачите не водят до неяснота и объркване при първоначалния им прочит - в
каквато насока са наведените с жалбата претенции.. Изложените фактически
обстоятелства налагат еднозначен извод, че доколкото нарушението се явява
безспорно доказано и няма неизяснени и спорни обстоятелства по
административнонаказателната преписка, жалбоподателят като адресат на
административно-наказателна отговорност законосъобразно е привлечен с НП към
отговорност за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба№41/08 г. на МТ.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр ”подлежи на
санкциониране всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или подзаконовите нормативни актове по
прилагането му”. За процесното нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба
№41/04.08.2008 година на МТ на жалбоподателя на основание чл.93,ал.1,т.1 от
ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. С конкретизиране
размера на административното наказание от законодателя / по закон наказанието е
глоба в размер на 2000 лева - при първо нарушение/, на практика е изключена
възможността да се подлага на коментар
размера на санкцията.
Очевидно е ,че за важността на
охраняваните обществени отношения и възможността да се въздейства възпитателно
и предупредително спрямо нарушителите, съдим от твърде високия и респектиращ
размер на наказанието, който законодателят е предвидил за нарушението. Правилна
е преценката на наказващия орган, че в случая осъщественото от жалбоподателя адм.нарушение
не покрива признаците на „маловажен случай” - по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от този вид.
/ По отношение нарушението по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП/
С наказателното
постановление жалбоподателят е привлечен да отговаря и за друго извършено
нарушение - по чл.100,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно
този текст за водача на моторно превозно средство законодателят е въздигнал
задължение, да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория
и контролния талон към него. В разглеждания случай, при извършената проверка на
26.09.2018 г. жалбоподателят не е представил на проверяващите органи на „АА” контролния талон към СУМПС. По
отношение на този доказателствения факт не се води спор от страните, както и
няма събрани доказателства, които да компрометират обвинителната теза. Предвид
изложеното, съдът прие, че нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е
привлечен да отговаря жалбоподателят с НП се явява безспорно доказано и не подлежи
на коментар.
За процесното нарушение
наказващият орган е приложил относимата санкционна норма на чл.183, ал.1, т.1
от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя адм.наказание „глоба” в размер на 10 лв. Размерът на административното
наказание „глоба” е конкретно определен от законодателя / позакон наказанието е
10 лв./, което изключва всякаква възможност да се дебатира по въпроса.
При извършената служебна проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК
съдът констатира, че двата акта са съставени при спазване на процесуалните
правила. Както при съставянето на АУАН, така също и при издаване на НП са
спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Началото на административно-наказателното производство е поставено с
АУАН, съставен от компетентното длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия. Наказателното
постановение също е издадено от кометентен държавен орган и в кръга на
делегираните му властнически правомощия
със Заповед РД-08-249/15.05.2015 година на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Вменените във вина нарушения са
конкретизирани в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за
какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Посочени са конкретно
нарушените материално-правни норми, датата и мястото на установяване на всяко
едно от нарушенията, както и други обстоятелства от значение за предмета на
спора са описани точно и ясно от административнонаказващия орган. В контекста
на изложеното, съдът приема, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които по
своето естество да водят до ограничаване правото на защита на санкционирания
субект и да го поставят в невъзможност да се защити и развие защитната си теза -
в каквато насока са несъстоятелните претенции на жалбоподателя.
Водим от гореизложените
съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно
и обосновано, издадено в съотвествие с приложимия материален закон и
процесуалните правила, поради което следва да се потвърди изцяло.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло наказателно постановление №28-0000001 от дата 03.01.2019 година, издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр. Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :