Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер
9771 Година
24.09.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти септември Година
2019
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 1906 по
описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с молбата от
10.09.2019 г. на пълномощника на ищеца, с която в даденият му с разпореждането
от 22.08.2019 г. по делото срок е отстранена нередовността на исковата му молба
и същата се явява редовна от деня на подаването й, съдът намери, че доколкото
със задължителното за настоящия съд определение № 573/12.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 1257/2019 г. на Старозагорския окръжен съд е отменено постановеното по делото
определение № 1428/16.04.2019 г. в частта му, с която е прекратено
производството по делото в частта му, по
предявените от ищеца против ответницата евентуални осъдителни искове и делото е
върнато на настоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, а препис
от исковата молба не е изпращан на ответницата за отговор и по тези искове,
следва да й се изпрати ново съобщение за отговор по същите искове (чл. 131, ал. 1 ГПК).
Следва обаче преди това да бъде
отхвърлено, като неоснователно, искането в молбата от 10.09.2019 г. на
пълномощника на ищеца, за оттегляне на разпореждането на съда от 22.08.2019 г.
по делото, с което са му дадени указания, в едноседмичен срок от съобщението да
представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна такса в
размер на 314.84 лева за същите евентуални искове, защото съдът не намира да е
допуснал грешка или пропуск или да е налице промяна на обстоятелствата, при
които е постановено това разпореждане (чл. 253 ГПК).
Въпреки неоснователните доводи за противното в молбата от 10.09.2019 г. на
пълномощника на ищеца, съгласно сега действащата редакция на чл. 72, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.), се дължи държавна такса в размер на
314.84 лева по чл. 1 ТДТКССГПК и за тези му евентуални осъдителни искове. Не би
могло да бъде и иначе, защото за исковете му по чл. 422 ГПК се дължи довнасяне
на невнесената в заповедното производство държавна такса (чл. 415, ал. 4 ГПК), а за евентуалните му искове – пълния
размер на дължимата се за тях държавна такса по чл. 1 ТДТКССГПК (чл. 72, ал. 2 ГПК). Цитираната в подкрепа на противното
становище в молбата практика на ВКС, е неотносима към случая. Посоченото в
същата молба определение на ВКС от 2011 г. е постановено при действието на
предишната редакция на чл. 71, ал. 2 ГПК (до изм. й с ДВ бр. 86/2017 г.), според която за евентуалните искове не
се дължеше държавна такса, а другото посочено в същата молба определение на ВКС
от 2018 г., не касае случая, при който с исковата си молба ищецът е предявил главни
искове по чл. 422 ГПК за съществуване на процесните вземания, обективно
съединени с евентуални осъдителни искове, а не само осъдителни главни и
евентуални искове за същите вземания.
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането в молбата от 10.09.2019 г. на пълномощника на ищеца
А. за отмяна на постановеното по делото разпореждане от 22.08.2019 г.
СЪЩАТА
молба В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, с която се иска от съда и да възстанови на ищеца
внесената за евентуалните му искове по делото държавна такса от 314.84 лева, да
се докладва по компетентност на Председателя на Старозагорския районен съд с
оглед правомощията му по чл. 80, ал. 1 ЗСВ.
ПРЕПИС от исковата молба с приложенията към нея
в частта й, по предявените с нея евентуални осъдителни искове, да се изпрати на
ответницата А.С.Т., на която в съобщението да се укаже да подаде писмен отговор
в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването
му, и от неупражняване на правата й по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК,
както и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на
това.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ със съобщението и
указания до връчителя - ако в продължение на един месец ответницата не може да
бъде намерена на посочения адрес, констатирано с най-малко три посещения на
същия адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко
едно от тях е в неприсъствен ден, и не се намери на същия адрес съгласно да
получи съобщението друго лице - да залепи на този адрес изпратените му
уведомления по реда на чл. 47 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока за отговор на евентуалните
искове.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: