Р Е Ш Е Н И Е №149
гр. Ботевград,
21.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НК, шести състав, в публичното заседание на шести октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
*****
при секретаря *****, като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 300 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно
постановление № 20-1204-001010 от 10.06.2020 г., издадено от Началник отдел
„Охранителна полиция“ към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на МВР, с което на М.Т.П., на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.
Становищата
на страните:
В подадената
жалба от упълномощения представител адв. Д.А. *** е описано искане за отмяна на
така издаденото Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно,
при допуснати процесуални нарушения – несъставомерност на инкриминираното
административно нарушение, тъй като съставът на установеното нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП не съдържал изпълнително деяние „навлиза“. Твърди се отнемане
на СУМПС на жалбоподателя да е без правно основание, с резултат нарушаване
правото му на защита. Допълва че, с оглед липсата на вреди за трети лица и
формалността на деянието е било наложително случаят да се квалифицира, като
маловажен и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради това се иска
РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление. Претендират се направените
по делото разноски – хонорар за процесуално представителство за един адвокат.
В съдебното
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител. Упълномощения представител адв. Д.А. *** изпраща писмено
становище, в което поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, както и
искането за отмяна на НП. Заявява, че няма доказателствени искания.
Въззиваемата
страна - Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР, редовно уведомена, не
се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява становище по
жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е
изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на
разноските в съдебното производство, които не са въведени в процеса в
необходимата за това форма – устно, предвид установения в
административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и
задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на издадения
ЕФ, което означава да съобрази и посоченото в съпроводителното писмо.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните
по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят
М.Т.П. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление № *********
за категория „В“, “М”, „А2“, „С“, „ТКТ“, както и контролен талон към него с № 674883.
Жалбоподателят е санкциониран многократно по административен ред за нарушение
на правилата за движение.
Срещу
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA № 188465/15.05.2020г. от П.П.К., младши автоконтрольор към
ОДМВР София за това, че на 15.05.2020 г. около 15.47 ч.. в Община Ботевград на
автомагистрала Хемус 34.700 км в посока към гр. София управлява товарен
автомобил Ивеко с рег. № РВ***ТР с максимална допустима маса 32.000 кг,
собственост на "Сожелиз-България – клон Пловдив", като: Водачът
навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над
12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1494/ 16.12.2019
г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Актът бил
подписан от актосъставителя П.П.К., свидетеля при установяване на нарушението И.С.И.,
както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.
В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 20-1204-001010 от 10.06.2020 г., издадено
от Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР, упълномощен със Заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на МВР, с което са е наложено административно наказание
„глоба“ от 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че на 15.05.2020 г. около 15.47 ч.. в Община
Ботевград на автомагистрала Хемус 34.700 км в посока към гр. София управлява
товарен автомобил Ивеко с рег. № РВ***ТР с максимална допустима маса 32.000 кг,
собственост на "Сожелиз-България – клон Пловдив", като: Водачът
навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над
12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1494/
16.12.2019 г. на АПИ.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 12-1204-000546
от 19.05.2020 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. ж временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
за срок от 1 месец, като заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.06.2020г.,
но липсват данни да е била обжалвана.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и
приети по делото доказателствени материали: АУАН серия GA № 188465/15.05.2020
г., справка за административни нарушения по Закона за движение по пътищата,
Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на министър на МВР и Заповед РД-11-1494/16.12.2019
г. на АПИ, справка за собственост на ППС, картон за наказателно постановление,
както и от показанията на свидетелите П.П.К. и И.С.И..
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и И., тъй като те са житейски
издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно,
така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.
Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен спомен са и възпроизвеждат
достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил Ивеко с рег. № РВ***ТР и максимална допустима маса
32.000 кг по АМ Хемус, в района на 32.700 км, в посока към гр. София, като
навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над
12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1494/
16.12.2019 г. на АПИ.
Писмените
доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се
доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се
установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на министъра на
вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От заповедта
на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна
забрана за движение товарни автомобили над 12 000кг, въведена с пътен знак
В-4 АМ на АМ Хемус, в района на 32.700 км в посока към гр. София.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу НП №20-1204-001010 от 10.06.2020 г., издадено от Началник
отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР е подадена от наказаното лице, т.е. от
процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок /видно
от отбелязването в товарителница № ********* на ЕКОНТ/. Жалбата е подадена и до
родово и местно компетентния според
чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е
съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП са спазени съответно разпоредбите на
чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на
което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в
жалбата.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят М.Т.П. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата.
От обективна
страна на 15.05.2020 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал товарен автомобил Ивеко с
рег. № РВ***ТР, с максимална допустима маса 32.000 кг по АМ Хемус, в района на
32.700 км, в посока към гр. София, като е навлязъл след знак за временна
забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак
В4, в изпълнение на заповед РД-11-1494/ 16.12.2019 г. на АПИ. Забраната е
разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен
знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в
движението. Нарушението е довършено с предприетите от М.Т.П. неправилни
действия.
Разпоредбата
на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват
предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички
участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие
или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е
предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността
на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във
всички случаи следва да се съобразят с тях.
Посочването
на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен
знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея,
което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това
задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този
съдебен състав приема за неоснователни.
Такива са и
възраженията, че СУМПС на жалбоподателя да е било без правно основание, с
резултат нарушаване правото му на защита. Установено бе, че със заповед за
прилагане на ПАМ № 12-1204-000546 от 19.05.2020 г. на жалбоподателя е била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ж временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец. Заповедта за прилагане на ПАМ,
подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, като не са
представени доказателства лицето да я е оспорвало. Но дори това да беше така,
пак не би имало значение за оспорването на НП. Евентуалната жалбата срещу заповедта
на прилагане на ПАМ по ЗДвП не спира изпълнението й съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП. В случая е важно да се установи, управлявал ли е жалбоподателят,
посочения в НП автомобил на посочения път при въведена забрана за движение на
такива автомобили по този път и то с допустими и относими доказателства, които да
налагат категоричен извод за извършено нарушение, както и е сторено. Законосъобразността на ЗПАМ не влияе върху
законосъобразността на НП и обратно, затова оспорването им е отделно и не
зависи от изхода на другото.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл
след забраняващ знак и не е съобразил
поведението си с него.
Правилно
административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в
съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от
300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото
посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран
размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на
стойности различни от определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т.
е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то
такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото
няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Напротив от приложената
по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран
многократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП
– общо деветнадесет пъти. Изложеното води до извод, че жалбоподателят
многократно е извършвал нарушения на ЗДвП. Ето защо и предвид изложеното
по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното
съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело
наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1204-001010 от 10.06.2020
г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР, упълномощен със
Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР, с което на М.Т.П., на основание чл.
183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия
закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на М.Т.П.,
ЕГН ********** за заплащане на разноски за процесуално
представителство в настоящето производство.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: