Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV – „А“ въззивен състав, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
Т.
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното
от мл. съдия Трендафилов ч.гр.дело № 16157 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Образувано е по две молби от 10.03.2020 год. на жалбоподателя Т.П.Т.,
чрез пълномощника ѝ адв. Ш., в които се съдържат следните искания: 1/ за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при постановяване на
решението от 05.03.2020 год. по ч.гр.дело № 16157/2019 год. по описа на СГС,
ГО, ІV-А с-в, изразяваща се в несъответствие между приетото
в мотивите, че съдът разглежда и отменя постановлението за глоба от 21.11.2019
г., от една страна, и формулирания диспозитив на съдебния акт, от друга страна,
в който е посочил, че отменя постановление от 13.11.2019 г. и 2/ за допълване
на решението в частта за разноските, като жалбоподателят поддържа, че с оглед
изхода от спора същият има право на претендираните разноски.
Ответникът по жалбата К.П.Ж., чрез процесуалния си представител адв. Я.В.не
изразява становище по искането по чл. 247 ГПК, а по отношение на искането по
чл. 248 ГПК е депозирал възражение, в което заявява, че не следва да се
присъждат разноски на жалбоподателя в настоящото производство. В условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, след като прецени данните по
делото, приема следното:
Производството по ч.гр.дело № 16157/2019
год. по описа на СРС, ГО, ІV-А с-в, е било образувано
по жалба вх. № 4665/29.11.2019 г. на Т.П.Т.,
чрез адв. Ш.срещу Постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г., с което
ѝ е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 527, ал. 3, вр.
чл. 528, ал. 5 ГПК по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К.№ 924 с
район на действие СГС.
С решението по настоящото дело от 05.03.2020
г. /за което е посочено, че не подлежи на обжалване/ е отменено постановлението,
с което на длъжника Т.П.Т. е наложена глоба в размер на 400 лева на основание
чл. 527, ал. 3, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК по изп. дело № 20199240401239 по описа
на ЧСИ Г.К.№ 924 с район на действие СГС.
По отношение на искането по чл. 247 ГПК:
Искането по чл. 247 ГПК е процесуално
допустимо, тъй като е направено от легитимирана страна, като законът не
установява ограничения във времето за предявяването му.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
За да е налице очевидна фактическа
грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да
се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите
на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Настоящият съдебен състав счита, че е
налице твърдяната от жалбоподателя очевидна фактическа грешка, тъй като
изразената в мотивите на решението воля на съда не съответства напълно на
отразеното в диспозитива. Това е така, тъй като в разглеждания случай няма
съмнение, че в мотивите на решението съдът е приел, че се
обжалва постановление от 21.11.2019 г. на ЧСИ Георги Колев, както и че предпоставките
на чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК за налагане на глоба не са налице,
поради което е счел, че обжалваното постановление за налагане на глоба следва
да бъде отменено, но в диспозитива на решението погрешно е посочил, че отменя Постановление
за налагане на глоба от 13.11.2019 г. Налице е очевидна фактическа грешка в
диспозитива на съдебното решение, която следва да бъде поправена по реда на чл.
247 ГПК по молба на жалбоподателя.
По отношение на искането по чл. 248 ГПК:
Искането по чл. 248 ГПК е процесуално
допустимо, тъй като е направено от легитимирана страна в рамките на
законоустановения срок – в частност в едномесечен срок от постановяване на
решението по делото.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Видно
е от съдържанието на постановеното по настоящото дело решение, че съдът се е
произнесъл в мотивите по отношение на отговорността за разноските, като е
приел, че на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като
направените такива са в резултат на незаконосъобразно действие на съдебния
изпълнител, респективно няма основание да бъдат възложени на взискателя.
Настоящият съдебен състав приема, че
няма основание за ревизиране на приетото в решението и допълване на същото в
частта за разноските. В случая се касае за разноски, направени в причинна
връзка с незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, поради което и не
следва да бъдат възлагани на взискателя, а съдебният изпълнител не е страна в
производство по обжалване на постановлението и неговата отговорност за вреди от
незаконосъобразни действия се реализира по общия исков ред. При това положение
съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив, както неоснователно се твърди
в подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ГПК.
На
основание чл. 247, ал. 4 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 437, ал. 4, изр.
второ ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 247 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание
чл. 247 ГПК на решението от 05.03.2020 год., постановено по ч.гр.дело №
16157/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІV-А с-в, като в диспозитива на същото
вместо Постановление за налагане на глоба от 13.11.2019 г., да се чете:
Постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя Т.П.Т. за допълване на решението от 05.03.2020
год., постановено по ч.гр.дело № 16157/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІV-А
с-в, в частта му за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/