Решение по дело №10380/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2295
Дата: 22 август 2022 г.
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20211100510380
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2295
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100510380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А.И. Д. срещу Решение № 20133660 от
07.06.2021 г., постановено по гр.д №16213/2020 г. на Софийски районен съд, 66-ти състав, с
което са отхвърлени предявените от А.И. Д. против ДП „Н.К.Ж.И.“ – поделение
„Сигнализации и телекомуникации“ обективно съединени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 ал. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено с Акт
за прекратяване № *********/06.04.2020г. за незаконно и за отмяна на заповедта, както и за
заплащане на сумата 1716, 10 лв., представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа – за периода от 06.04.2020г. до 27.05.2020г.
Със същото решение ищецът А.И. Д. е осъден да заплати на ДП „Н.К.Ж.И.“ –
поделение „Сигнализации и телекомуникации“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100,
00 лв. разноски по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че е неправилен извода на СРС, че
включената клауза със срок за изпитване в допълнителното споразумение е действителна,
доколкото работодателят има право да проверява еднократно качествата и годността на
служителя да се справя със специфичните за длъжността функции. Сочи, че от анализа на
трудовите функции за двете длъжности може да се направи извод, че се и двете са свързани с
1
отговаряне за техническата изправност на осигурителната техника, поради което това не
обуславя различна трудова функция за двете длъжност. Въз основа на това твърди, че е
налице идентичност на двете длъжности и те представляват една и съща работа. Моли съда
да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл.
255, ал. 1 от КТ.
Въззиваемият ответник ДП „Н.К.Ж.И.“ – поделение „Сигнализации и
телекомуникации“, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Р. З., с надлежно учредена
представителна власт по делото е подал отговор на въззивната жалба, поддържайки че
същата е неоснователна по подробно изложените съображения. Сочи, че длъжностите
„Електромонтьор „Осигурителна техника – I кат.“, която първоначално е заемал ищецът и
„Техник – механик ЖПТ/ ОТ – изв. Кат.“, на която е предназначен, не са идентични, а са две
различни длъжности с различни трудови функции, което следвало от представените
длъжностни характеристики. Твърди, че на това основание в качеството му на работодател е
имал право да изпита способностите на работника, назначавайки го на нова длъжност и
уговорената клауза за изпитване не е недействителна и поражда действие между страните.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди направените пред настоящата
инстанция разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна държавна такса за въззивно обжалване, поради което
е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
Предвид оплакванията в жалбата правният спор пред настоящата инстанция се
2
концентрира върху въпроса дали трудовите функции, възложени на ищеца с процесното
допълнително споразумение и тези, възложени му с първоначалния трудов договор за
изпълнение на същата длъжност са идентични по съществото си, или се различават, като
доказателствената тежест /процесуалното задължение/ за установяване на това
правнорелевантно обстоятелства принадлежи на ответника в качеството му на работодател.
В тази връзка следва да се отбележи, че между страните по делото не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на трудов
договор № 220/22.08.2016г. ищецът е бил назначен на длъжност Електромонтьор
„Осигурителна техника – I кат.“, като в договора е уговорена в полза на работодателя клауза
за срок за изпитване от шест месеца. Не се спори още, че в рамките на възникналото трудово
правоотношение, впоследствие с допълнително споразумение от 23.02.2017г. към трудовия
договор № № 220/22.08.2016г. страните са се споразумели, че считано от 01.03.2017г.
трудовият договор с ищеца на длъжност Електромонтьор „Осигурителна техника – I кат.“,
се счита за сключен за неопределено време.
В последващ момент, на 13.10.2016г. между ищеца и работодателя е сключен
Договор за повишаване на професионалната квалификация на ищеца във ВТУ „Тодор
Каблешков“, като съгласно т. 3.5. от договора ищецът е поел задължение да работи при
работодателя в продължение на 3 години, считано от датата на завършване на обучението.
С допълнително споразумение №536/09.12.2019г. към трудовия договор, подписано на
12.12.2019 г. на основание чл. 119 КТ ищецът е бил преназначен на длъжност „Техник –
механик ЖПТ/ ОТ – изв. Кат.“, като е бил уговорен нов шестмесечен срок за изпитване,
считано от датата на нейното заемане (12.12.2019г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор
може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото
правоотношение имат възможност да преценяват в определения срок доколко е
целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор. Уговорка за изпитване
може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор.
Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е
ограничена с императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща
работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла
на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява
точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е
подходяща за него. По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при
съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ съществено е
променена трудовата функция на работника или служителя /в този смисъл е решение №
366/28.04.2010 г. по гр. дело № 1023/2009 г., IV г. о., ВКС/. Наред с това ограничението
3
на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря
повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на
трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключи нов трудов договор за
същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява
работата вече е била проверена /в този смисъл е решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело №
1477/2014 г., IV г. о., ВКС/.
В конкретния случай настоящият състав на съда приема, че ответникът е установил
при условията на пълно и насрещно доказване наличието на предпоставките за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание – чл. 71, ал. 1
КТ. По делото са представени длъжностна характеристика, която се отнася за длъжността
Електромонтьор „Осигурителна техника – I кат.“ в ДП „Н.К.Ж.И.“ – поделение
„Сигнализации и телекомуникации“, на която ищецът е бил назначен по силата на трудов
договор № 220/22.08.2016г., както и длъжностна характеристика за длъжността „Техник –
механик ЖПТ/ ОТ – изв. Кат.“, на която ищецът е бил преназначен по силата на процесното
допълнително споразумение, с което трудовото правоотношение е било изменено по реда на
чл. 119 КТ, които не са били своевременно оспорени.
От съпоставката на двете процесни длъжности - Електромонтьор „Осигурителна
техника – I кат " и „Техник – механик ЖПТ/ ОТ – изв. Кат., може да се направи обоснован
извод, че осъществяваните основни трудови функции са напълно различни, не се
припокриват и не са идентични. В двете длъжностни характеристики е изрично посочено
като „характеристика на работа” изпълнени на технически задачи при поддръжката и
ремонта на осигурителната техника, както и провеждането на планово профилактични
мероприятия по поддръжка на съоръженията, откриване и поправяне на повредите на
същите. За преценката обаче дали между стара и нова длъжност има съвпадение не е от
значение наименованието им, а естеството на възложената работа, същностните й, основни
и определящи трудови функции и ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и
новата длъжност по щата няма същностна разлика. За наличието на съществена
функционална разлика в заеманите длъжности преди и след допълнителното споразумение
свидетелстват допълнителните задължения, възложени на работника в длъжностната
характеристика за заемане на длъжността „Техник – механик ЖПТ/ ОТ – изв. кат.“. Сред тях
са задължението за извършване на необходими вписвания в съответните книги за
състоянието на съоръженията, участие при извършване на прегледи по съоръженията в
участъка, изпълнение на направените предписания на контролните органи, изготвяне на
писмен доклад до началника на секцията, при констатирани неправомерни действия на
експлоатационния персонал, както и при констатирани кражби на съоръжения от гарата му,
спазване на трудовата и технологичната дисциплина, правилата за безопасна работа и
притежанието на умения за оказване на първа до лекарска помощ.
Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, съгласно което и двете
заемани от ищеца длъжности са свързани с отговаряне за техническата изправност на
осигурителната техника, поради което не обуславят различни трудови функции. Видно от
4
съпоставката на представените длъжностни характеристика за длъжността „Техник –
механик ЖПТ/ ОТ – изв. кат.“ освен задълженията, предвидени за предходната заемана от
ищеца длъжност, са включени и нови по същността си задължения. Допълнителните
задължения, предвидени за работника, ведно с по-завишените образователни изисквания за
заемане на длъжността „Техник – механик ЖПТ/ ОТ – изв. кат.“ обосновават наличието на
съществено променена трудова функция на работника или служителя, което е основание за
въвеждане на нов срок за изпитване. Именно с включването на клаузата за изпитване
работодателят е имал възможност да прецени в определения срок доколко е целесъобразно
окончателното обвързване с ищеца въз основа на сключения помежду им трудов договор.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че със
сключеното по реда на чл. 110 КТ Допълнително споразумение №536/09.12.2019г. ищецът е
преназначен на нова и различна длъжност от заеманата от него въз основа на подписания с
работодателя трудов договор. Ето защо и установената с това споразумение нова клауза за
изпитване се явява действителна, като установена в съответствие с разпоредбата на чл. 70,
ал. 5 КТ.
Съгласно Допълнително споразумение №536/09.12.2019г. е уговорен срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя, считано от 12.12.2019г. При това
положение уволнението на ищеца, извършено с Акт за прекратяване № *********/
06.04.2020г. на Директор поделение СТ при работодателя ДП „Н.К.Ж.И.“ е законно, от
което следва, че предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ правилно е отхвърлен.
С оглед на неоснователността на главния конститутивен иск, неоснователен е и
обективно съединеният с него иск осъдителен иск за заплащане на обезщетение за оставане
на работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на СРС
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от
100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20133660 от 07.06.2021 г., постановено по гр.д
№16213/2020 г. на Софийски районен съд, 66-ти състав.
ОСЪЖДА А.И. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „******* да заплати „Н.К.Ж.И.“
5
– поделение „Сигнализации и телекомуникации“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273
ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производствата пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6