Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16. 02. 2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ГЕНЕВА
гр. д. № 38 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Подадена е молба вх. № 260133 от 29. 01. 2024 г. от Д.С.Д.,
чрез нейния процесуален представител адв. И.И. – С., с която е поискано
постановеното по делото Решение № 260014 от 08. 12. 2023 г. да бъде изменено и
допълнено в частта за разноските, а именно с намаляване на присъдените такива
на ответника д-р Д.К. до минимално определения в действащата към сключване на
договор за правна помощ Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 41/2017 г.); с намаляване на присъдените
такива на ответника „МБАЛ – С.“ ЕООД, които също да бъдат в минимален размер по
Наредбата; за допълнително присъждане на процесуалния представител на ищцата на
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с отчитане на обстоятелствата
за правната и фактическа сложност на делото и немалкия брой проведени открити
съдебни заседания. С молбата е направено и искане, по реда на чл. 247 ГПК, да
бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, изразяваща
се в непосочване в диспозитива на решението на Единния граждански номер на
адвоката на ищцата – адв. И.И. – С..
В срока за отговор на молбата е подадена такава от
представителя на ответника „МБАЛ – С.“ ЕООД – адв. П.Т., в която последният изразява
становище за неоснователност на тази за допълване и изменение на постановеното
по делото решение, както и на тази за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка в решението, тъй като липсва основание за това.
В срока за отговор такъв е постъпил и от ответника Д.К.,
чрез неговия пълномощник адв. А.М., в която е застъпено становище за
неоснователност на молбата и в четирите ѝ пункта, с молба за оставяне без
уважение.
Съдът, след като обсъди данните по делото и доводите
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата е допустима, а по същество – частично
основателна.
Производството по настоящото дело е приключило с
постановяване на решение, с което частично са уважени предявените от ищцата Д.С.Д.
искове срещу ответниците „МБАЛ – С.“ ЕООД и д-р Д.Н.К., с присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21. 01. 2013 г. до 21. 01. 2016 г.,
като за разликата до предявения размер от 120 000 лева исковете са
отхвърлени, като неоснователни. На основание чл. 81 ГПК, с решението си съдът
се е произнесъл и по дължимите на страните разноски, определени съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете. Конкретно ответниците са осъдени да
заплатят на адв. И.И. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3 050
лева, на основание 38 ЗАдв., за оказаната от нея безплатна правна помощ на
ищцата в производството, съразмерно на уважената част от исковете. Ищцата Д.Д.
е осъдена да заплати дължимите на ответниците разноски, определени съразмерно с
отхвърлените части от исковете, както следва – сумата 3 337,50 лева на „М.С.“
ЕООД и сумата 4 263,50 лева на Д.К..
При определяне размерите на дължимите на всяка една от
страните суми за разноски съдът е взел предвид приложените от страните
доказателства, от които се установява действително направени от тях плащания,
своевременно направените искания за присъждането на такива, размера на
уважената/отхвърлена част от исковете,
фактическата и правна сложност на спора и приложимата разпоредба на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
материалите по делото се установява, че са проведени повече от двадесет открити
съдебни заседания, събрани са немалък обем доказателства, отчетена е и процесуалната
активност на представителните на всяка една от страните и въз основа на всичко
това съдът е достигнал до извод за неоснователността на направеното от ищцата
възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на
ответниците.
С оглед горните съображения, съдът намира молбата на
ищцата за изменение на решението в частта, с която на ответниците са присъдени
разноски в посочените в решението размери за неоснователна, поради което ще
следва да бъде оставена без уважение.
По отношение искането на ищцата за допълване на
решението в частта за разноските, с присъждане на допълнителна сума за
адвокатско възнаграждение на нейния процесуален представител, съдът намира, че
действително определената с решението сума от 3 050 лева е занижена, предвид
сложността на спора и множеството проведени съдебни заседания, на които
представителят се е явявал и е участвал активно в процесуалните действия по
хода на делото. При определяне размера на възнаграждението на адвоката съдът не
е калкулирал сумите за явяването му в откритите съдебни заседания, които, както
е бе посочено, са били двадесет и три на брой. Ето защо, към присъденото
възнаграждение ще следва да бъде добавена и сума в размер на 2 600 лева,
която е определена на база проведените заседания по делото и при прилагане на
чл. 7, ал. 9 от действалата към момента на всяко едно от тях разпоредба от
Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в редакцията ѝ от 23. 05. 2017 г. и тази към настоящия
момент.
С оглед изложените съображения, постановеното по
делото решение ще следва да бъде допълнено в частта за дължимите на
процесуалния представител на ищцата разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, с осъждането на ответниците да му заплатят допълнително сумата
от 2 600 лева.
По отношение направеното от ищцата искане по реда на
чл. 247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението,
съдът намира следното:
Такава грешка е налице тогава, когато между мотивите
на съда и изразената негова воля в диспозитива на решението липсва
съответствие. В случая страната посочва, че грешката се изразява в неизписване
в диспозитива на решението на трите имена и ЕГН на пълномощника на ищцата.
Съдът счита молбата за неоснователна и поради това следва да бъде оставена без
уважение, тъй като, на първо място липсва фактическа грешка при изписването на
имената на осъществилия представителство в процеса адвокат, и на второ –
адвокатът се идентифицира с личния номер, който има при ВАС и който номер
присъства в диспозитива.
Въз основа на всичко изложено, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Д.С.Д., подадена чрез адв. И.И. – С.,
за допускане, на основание чл. 247 ГПК, на поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на Решение № 260014
от 08. 12. 2023 г., постановено по гр. д. № 38/2018 г. по описа на
Софийски окръжен съд, с изписване на трите имена и Единния граждански номер на адвоката,
в чиято полза е присъдено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Д.С.Д.,
подадена чрез адв. И.И. – С., на основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 260014 от 08. 12. 2023 г., постановено по гр. д. № 38/2018 г. по описа на
Софийски окръжен съд в частта, с която на ответниците „М.С.“ ЕООД и д-р Д.Н.К. са
присъдени разноски за настоящото производство, съответно в размер на
3 337,50 лева и 4 263,50 лева.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 260014 от 08. 12. 2023 г., постановено по гр. д. № 38/2018 г. по описа на
Софийски окръжен съд в частта, с която на пълномощника на ищцата – адв. И.И. – С.
е присъдено адвокатско възнаграждение, като
ОСЪЖДА „МБАЛ – С.“ ЕООД, с ЕИК **** и адрес: гр. С., ул. „М.“ № 46 и Д.Н.К., с ЕГН ********** и адрес *** да
заплатят на адв. И.И. – С. от САК, с
личен номер при ВАС **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 2 600
(две хиляди и шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: