Решение по дело №537/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 363
Дата: 18 септември 2025 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева-Панова
Дело: 20254400500537
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Плевен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500537 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 40 от 7.04.2025 г по гр. Дело № 17/23 г по описа на РС –
Никопол състав на същия съд е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на В. Д. Т. с
ЕГН **********, равняваща се на 1/3 дробна част от наследството на общата
на страните наследодателка Н.И. Т.а, поч. на ***г., от направено от същото
собственоръчно завещание, вписано под № ***, акт № ***, дело № *** на
25.02.2021г., на Служба по вписвания при НРС, като НАМАЛЯВА
завещанието със сумата 1 907 лв., представляваща стойността, с която е
накърнена запазената част на В. Д. Т. с ЕГН **********. ПОСТАНОВИЛ е
задържане на недвижимия имот - предмет на собственоръчно завещание,
вписано под вписано под № ***, акт № ***, дело № *** на 25.02.2021г., на
Служба по вписвания при НРС, от Б. Д. Т. с ЕГН **********, като Е
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до делба на същият,
представляващ: УПИ- дворно място с идентификатор № ***, с площ цялото от
1 539 кв.м., ведно с построените в него сгради, по плана на с.***, ул.*** № 44,
при заявените с исковата молба квоти. ОСЪДИЛ е Б. Д. Т. с ЕГН
1
**********,ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Т. с ЕГН ********** сумата от 1 907лв.,
представляваща стойността, с която е накърнена запазената му част от
наследството на тяхната майка, Н.И. Т.а, поч. на ***г., с извършеното от
същата собственоръчно завещание, вписано под № ***, акт № ***, дело №
*** на 25.02.2021г., на Служба по вписвания при НРС
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от В. Д. Т. ,в която се
възразява, че решението е необосновано и неправилно. Възразява се , че
решението на РС е постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила като съдът не е посочил кои обстоятелства е приел за установени.
Възразява се, че със завещателните разпореждания са нарушени права та
въззивника, който има право на ½ от наследството. Възразява се, че съдът не е
взел под внимание заключението на ВЛ за стойността на имотите. Не е
съобразена разпоредбата на чл. 34 от ЗН. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се допусне
делба.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение.Възразява , че не са основателни
възраженията в жалбата, а същите не се и прецизно формулирани. Възразява
се, че правата на другата страна не са за ½ част от наследството с оглед
наличието на завещание. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на накърнена запазена
част от наследството в полза на въззивника и ищец пред първата инстанция,
наследствена маса, стойност на същата, вида и характера на завещателните
разпореждания и наличието на условия за възстановяване на запазена част от
наследството и допускане на делба

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че от удостоверение за наследници от 22.11.2002г.,
2
издадено от с. ***, общ.Гулянци е било видно, че ищецът и ответникът са
братя и са наследници по закон на своята майка Н.И. Т.а, починал на ***г.,
която от своя страна е преживялата съпруга на бащата на страните – Д.Д. Т.,
поч. на ***г. С протокол от 30.05.2007г., на съдията по вписванията при НРС,
Д.Д., е обявено саморъчно завещание направено на 13.12.1996г. от бащата на
страните, Д.Д. Т., поч. на ***г. /стр.42 от делото/. От съдържанието на
завещанието е било видно, че Д.Д. Т., поч. на ***г. е завещал на своята
съпруга, Н.И. Т.а, цялото си движимо и недвижимо имущество, както следва:
дела си от двора, къщата и останалите постройки в двора, всичките му
спестявания от каси и банки, земята която му се полага по баща и майка,
всички мебели, дрехи и обзавеждане, което се намира в домът им. /л.43 от
делото/. Видно е било от к. н. а. № 142, том 2, дело № 263/13.12.1980г., на
районен съдия при НРС П.Я., бащата на страните Д.Д. Т. е признат за
собственик по наследство, на дворно място с къща и стопанска сграда, цялото
с площ от 1 570 кв.м., в строителните черти на с.***, парцел II – 502, в кв. /л.17
от делото/. С протокол от 25.02.2021г., на нотариус И.А. – Д., е обявено
саморъчно завещание направено на 08.11.2010г. от майката на страните, Н.И.
Т.а, поч. на ***г. /стр.8 от делото/. Видно от съдържанието му, Н.Т.а, след
смъртта си е завещала на сина си В. Д. Т., ищец по делото, цялата
наследствена земя от баща му в землището на с.***, а на сина си Б. Д. Т.,
двора къщата и постройките в с.***, както и нейната наследствена земя в
с.***./л.6 от делото/. С нотариален акт № ***, том 1, рег. № *** от
22.03.2021г., на нотариус И. А. – Д., с рег. № *** на НК, ответника Б. Д. Т., е
бил признат за едноличен собственик на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор *** по КК и КР на с.*** с площ от 1539 кв.м., ведно с
построените в него сгради. С договор за доброволна делба, вписан в СВп при
НРС на недвижими имоти в землището на с.*** и с.***, от 07.04.2016г.,
страните по делото, са се съгласили ищеца да получи в в дял 6 бр. земеделски
имота, представляващи ниви, лозе и зеленчукова градина в землището на
с.***, а ответника 5 бр. земеделски имоти, в землището на с. *** като
неравенството в дяловете е било уравняване с пари. Относно пазарната
стойност на имотите, съставляващи наследствена маса, към датата на
откриване на наследството на майката на страните Н. Т.а/***г./ е била
изслушана съдебно-оценителна експертиза, която не е оспорена от страните. В
заключението си ВЛ С.С., по съдебно-оценителна експертиза от 06.07.2018 г.,
3
/л.188 от делото/ е определила пазарната стойност към датата на откриване на
наследството на Н.И. Т.а – ***г. на процесните имоти, в размер на сумата от
общо 87 627.00лв., от които: ПИ ***, лозе, 7 кат., находящ се в землището на с
. ***, местност „***“, с площ от 1.080 – 593лв.; ПИ ***, нива 4 кат., находящ
се в землището на с . ***, местност „***“, с площ от 4. 721. – 4472лв.; ПИ ***,
нива, 5 кат., находящ се в землището на с . ***, местност „***“, с площ от 14.
222кв.м. – 13 472лв.; ПИ 68045.***.71, зеленчукова градина, 3 кат., находящ се
в землището на с . ***, местност „***“, с площ от 0.204кв.м. – 193лв.; ПИ ***,
нива, 3 кат., находящ се в землището на с . ***, местност „***“, с площ от
1.380кв.м. – 1307лв. ПИ ***, нива, 4 кат., находящ се в землището на с . ***,
местност „***“, с площ от 7.670 –7265лв. ПИ ***, нива, 3 кат., находящ се в
землището на с . ***, местност „***“, с площ от 3.000 – 2842лв. ПИ ***, нива,
5 кат., находящ се в землището на с . ***, местност „***“, с площ от 5.001 –
4737лв. ПИ ***, нива, 4 кат., находящ се в землището на с . ***, местност
„***“, с площ от 9.801 – 9284лв. ПИ ***, лозе, 4 кат., находящ се в землището
на с . ***, местност „***“, с площ от 1.007 – 553лв. ПИ ***, друг вид тр.
насъждение, 3 кат., находящ се в землището на с . ***, местност „***“, с площ
от 1.8380 – 1009лв. УПИ с идентификатор № ***, с площ от 1 539 кв.м., по
плана на с.***, ул.*** № 44 - 41.900лв. По делото не са били ангажирани
доказателства (липсват и твърдения) за наличие на задължения на
наследодателя Н.Т.а, към трети лица или за обременяване на наследството и
със задължения по чл. 12, ал. 2 от ЗН, които следва да се отчетат при
определяне на масата по чл. 31 от ЗН.
РС е приел, че не се спори между страните , че завещанието е
универсално. В случая доколкото наследодателят е имал двама низходящи, то
съгласно чл.29 ал.1 ЗНасл разполагаемата част от наследството е 1/3. Според
РС именно разполагаемите части трябва да се считат , че са завещани на всяка
от страните по делото. Масата по чл.31 ЗНасл в случая е на стойност 87 627
лева , а запазената част от 1/3 на ответника е 29 209 лева. Тази запазена част
не е запълнена от стойността на завещаните му имоти, които са в размер на
общо 27 302лв. При уреденото в чл.30 ал.1 ЗНасл прихващане от запазената
част на ответника на полученото по завещание, РС е приел, че може да се
приеме, че е била накърнена запазената част на ищеца със сумата от 1 907лв.
Запазената част на ищеца от наследството на майка му ще следва да бъде
възстановена. Това може да стане, според РС, или чрез намаляване на
4
завещателното разпореждане, което го накърнява, или чрез връщане на имот в
наследството и съответно възмездяване на заветника. РС е приел, че когато в
резултат на уважаването на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, се наложи частично
отменяне на завещание или на дарение по отношение на една неделима вещ,
възможностите са две: Намалението да се извърши в дробна част, съобразно
32-чл. 34 от ЗН, при което ще възникне съсобственост между ищеца и
ответника, или прилагане на правилата на чл. 36, ал.1 от ЗН, или чл. 36, ал2 от
ЗН, които целят избягването на съсобствеността, а оттам и на евентуална
последваща делба на вещта. Последните се прилагат съответно и в хипотези,
при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече
от един недвижим имот. /вж. Решение № 104 от 24.06.2015г. по гр. д. №
5871/2014г., I г. о. на ВКС/. Ако са налице условията по чл. 36 от ЗН,
заветникът или надареният да задържи имота, той трябва да бъде осъден да
заплати на наследника със запазена част паричната равностойност, нужна за
допълването, без да е необходимо заплащането на тази сума да е било изрично
поискано . Това е така, защото нейното присъждане представлява законна
последица от уважаване на иска чл. 30, ал.1 от ЗН. Следва да се прецени дали
са налице предпоставките на чл. 36, ал.2 от ЗН, тъй като надареният ответник
е наследник с право на запазена част. Логическата конструкция, на която се
опира разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗН, е свързана с това да се избегне
възникването на съсобственост между надарения и наследника, чиято
запазена част се засяга от дарението. Няма пречка тази конструкция да намери
приложение и когато наследодателят е завещал повече от един имот, както е в
процесния казус. Ето защо и ответникът, според РС, може да задържи
завещаният с атакуваното завещание недвижими имоти, представляващ ПИ –
дворно място и сгради в него, находящо се в с.***, но следва да възмезди
ищеца с пари за накърнената му запазена част, като е нужно тя да се приведе в
съответствие със стойността по време на намалението (чл. 36, ал.2, вр.ал.1,
изр.2 от ЗН), а именно сумата в размер на 1 907лв., по изложените по - горе
мотиви. Ищецът, според РС, не е доказал по никакъв начини наличието на
законови основания за отмяна на процесното саморъчно завещание до размера
на 1/ 2 ид.ч., доколкото отмяната на завещанието може да стане изрично,
мълчаливо или чрез преработване на вещта.По отношение на сочения от
процесуалният представител на ответника имот, обективиран в н.а. за
дарение, приложена на л.75 от делото, съдът намира, че същият не е
5
съсобствен на страните, т.к. бащата на същите се е разпоредил в полза на
ищеца приживе с дарствено разпореждане в негова полза и същият не е СИО,
на дарителя, т.к. е придобито от него на абсолютно лично основание –
наследяване.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно като краен резултат
РС е изложил мотиви, които се споделят почти изцяло от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят в по – голямата си част във вида, в
който са изложени.
Следва да се отбележи, че въззивната жалба, макар и не съвсем
кратка, съдържа по – скоро бланкетни оплаквания и липсва конкретизация на
твърдените нарушения на РС – Никопол. Неоснователни са оплакванията, че в
мотивите на решението не е ясно посочено кои обстоятелства се приемат за
установени. РС е изложил пространни мотиви, от които става ясно какво
приема и какви са неговите изводи.
Въззивният съд не приема изводът на РС – Никопол, че се касае за
универсално завещание, но това не променя характера на последващите му
съображения, които водят и до крайния резултат по делото. Неоснователно е
оплакването, че съдът не е съобразил заключението на ВЛ. Той е сторил това,
изложил е мотиви в тази връзка в решението си и е аргументирал изводите си
относно накърняването на запазената част върху приетото от съда заключение
на ВЛ. Неоснователно е твърдението, че въззивникът има право на ½ част от
наследството. Това би било вярно при липса на завещание и наследяване по
закон. При наличието на завещателни разпореждания и оспорване на същите
въззивникът има право на запазена част, която в случая е 1/3 от наследството.
РС е съобразил стойността на наследството, на запазената и разполагаема част
и е постановил решение в съответствие със законовите разпоредби, за което е
изложил мотиви. Следва да се отбележи също така, че въззивникът и ищец
пред РС В. Т. е получил по дарение от своя наследодател Д. Т. земеделски
имот, но РС правилно не е обсъждал това дарение доколкото то е извършено
приживе на наследодателя Д. Т. и не е по никакъв начин атакувано от другия
наследник и страна по делото Б. Т. при откриване на наследството на Д. Т..
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението на РС –
Плевен. При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати
6
на другата страна разноски за въззивната инстанция в размер на 1650 лв при
рипса на възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №40 от 7.04.2025 г по гр. Дело № 17/23
г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА В. Д. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Т. ЕГН
********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1650 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в месечен срок от съобщението за изготвянето му
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №40 от 7.04.2025 г по гр. Дело № 17/23
г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА В. Д. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Т. ЕГН
********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1650 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в месечен срок от съобщението за изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7