Решение по дело №12696/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 26.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                               МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 12696 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 148449 от 13.07.2020г. по гр.д. № 38115/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35-ти състав, допълнено с Определение №20235359 от 26.10.2020г.  в частта за разноските, е признато за установено по  отношение на Б.П.В., ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във  вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2611.37 лв. за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018 г. представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия; сумата от 11.50 лв. за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г. представляваща главница за  услугата дялово разпределение ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2019г. до окончателното  изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 161.83 лв., представляваща  мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 7936/2019г. на СРС, 35 състав, като отхвърля иска за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.98 лв. като неоснователен и недоказан. Със същото решение е признато за установен по отношение на П.В.В., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във  вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2611.37 лв. за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018 г. представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия; сумата от 11.50 лв. за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г. представляваща главница за  услугата дялово разпределение ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2019г. до окончателното  изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 161.83 лв., представляваща  мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 7936/2019г. на СРС, 35 състав, като отхвърля иска за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.98 лв. като неоснователен и недоказан.

С посоченото решение е отхвърлил предявените от “Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, срещу А.Д.В.искове за признаване за установено, че  ответникът дължи солидарно с П.В.В. по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от сумата от 2611.37 лв. за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018 г. представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия; сумата от 11.50 лв. за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г. представляваща главница за  услугата дялово разпределение ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2019г. до окончателното  изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 161.83 лв., представляваща  мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 7936/2019г. на СРС, 35 състав, като отхвърля иска за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.98 лв.  за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №  7936/2018г. на СРС 35 състав като неоснователен и недоказан;

С посоченото решение съдът е осъдил ответника Б.П.В., ЕГН ********** да заплати на ищеца “Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 282.79 лв. , представляваща направените по исковото производство разноски, както и сумата от 53.83 лв. представляваща направените по ч. гр. д. № 7936/2019г. разноски, съразмерно на уважената част от исковете; осъдил е ответника. Със същото решение ответникът П.В.В., ЕГН ********** да заплати на ищеца “Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 282.79 лв., представляваща направените по исковото производство разноски, както и сумата от 53.83 лв. представляваща направените по ч. гр. д. № 7936/2019г. разноски, съразмерно на уважената част от исковете; осъдил е ищеца “Т.С.“ ЕАД да заплати на А.Д.В.на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 366, 67 лв. представляващи направените по делото разноски. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „М.Е.“  ООД. ЕИК********.

С  Определение № 20235359 от 26.10.2020г. постановеното по делото решение от 13.07.2020г. е допълнено в частта за разноските на основание чл.248 ГПК като осъдил е ищеца “Т.С.“ ЕАД да заплати на А.Д.В.на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 350 лв. представляващи направените по ч. гр. д. № 7936/2019г. разноски.

Ответниците Б.П. В. и П.В.В., действащи чрез процесуалния си представител адв. М.Х. от САК са подали в срок въззивна жалба, с която обжалват горепосоченото решение в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове. Излагат съображения, че съдът е кредитирал напълно допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Твърди, че вещото лице е посочило, че е изготвило депозираното заключение на база на данни, от фирмата за дялово разпределение, която от своя страна ги е получило от домоуправителя на сградата,  в която се намира поцесния имот. В същото време по делото нямало събрани доказателства, че в процесния им живеят четири души. Твърди, че от представения от въззивника протокол от 23.07.2002. е видно, че в имота живеят трима души.  Излага доводи, че необсъждането на Протокол от 23.07.2002г. относно броя на живеещите в имота лица, представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правата на въззивниците. По изложените съображения счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на ищеца в обжалваната част. По изложените съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове като неоснователни, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД  е депозирала отговор на въззивната жалба, в който изразява становище  за неоснователност на същата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено следното:

 Със заявление вх. № 3010345/08.02.2019г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б.П.В., ЕГН **********; П.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В., ЕГН ********** за сумата 5222.74 лв.  - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за период от м. 06.2016г. до м. 04.2018г.  за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, община *********, ап. 6, с абонатен № 050849; 323.66лв. начислена лихва за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г.; 23 лв. – цена на услуга дялово разпределение; 3.96 лв. начислена лихва за периода 30.07.2016г. до 24.01.2019г. заедно с законната лихва от датата на поданае на заявлението до окончателно плащане на сумата. На 13.02.2019 г., по ч. гр. д. № 7936/19 г. на  СРС, 35 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство  в размер на 161.47 лв., от които 111.47 лв. държавна такса  и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът А.Д.В.е подала възражение по чл. 414 ГПК на 11.03.2019г. Ответникът П.В.В. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 14.05.2019г. Ответникът Б.П.В. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 23.05.2019г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 06.06.2019 г. Исковата молба е подадена на 03.07.2019г. /в срока по чл. 415 ГПК/.

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.  Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но  само в рамките на заявените с бланкетната въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.    

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

      За да се уважи предявения главен иск, че ответниците дължат процесните суми, търсени от ищеца като стойност на топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответниците има монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и  изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия. 

        Независимо от оспорването на ответниците, че не са в облигационни отношения с ищеца, с оглед на представеното доказателства за собственост относно процесния недвижим имот, а именно: Нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ;  Нотариален акт за дарение на недвижим договор имот № 62, том І, рег. № 1398 дело № 58/2010г. по описа на нотариус А.М.с рег. № 127 на НК;  и Нотариален акт за дарение на идеална  част от недвижими имот № 158, том ІІ, рег. № 2192 дело № 232/2016г.  по описа на Нотариус Х.В.с рег. № 628 на НК, от които се установява, че двамата ответници  - П.В.В. и Б.П.В. са съсобственици при равни права на апартамент № 6, находящ се в  гр. София, ж.к. *********, с абонатен № 050849.; с приложено писмо от СО за административния адрес на жилището,  правилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот, за който се претендира да е доставяна ТЕ и се  иска заплащане на нейната стойност, поради което като собственици на същия са  потребители на ТЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на  вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответниците като собственици на имота, имат качеството на потребители на топлинна енергия, поради което са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно наличие на облигационно правоотношение между страните по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Поради изложеното възражението, че ответниците въззивниците нямат качеството на потребител, и че не е доказано наличието на облигационно отношение с ищеца, е неоснователно.

   Основните оплаквания във въззивната жалба са относно стойността на ТЕ, която първоинстанционният съд е приел по СТЕ. Въззивниците оспорват начина, по който е определена, само въз основа на данни, получени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Настоящият съдебен състав намира оплакванията на въззивниците по отношение на размера на сумите, дължими за БГВ за частично основателен. Съдът намира, че неправилно е начислявана топлинна енергия за четирима потребители, тъй като по делото липсва доказателство за това, че освен двамата собственици в имота живеят и други лица. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване релевантните за спора факти, от които черпи благоприятни за себе си последици, в това число и базата, на която следва да се начислява топлинна енергия за БГВ. По делото липсват доказателства, че начисляването е следвало да става на база четирима обитатели. По делото не е представена подписана от ответника молба-декларация за откриване на партида, в която да е посочен броят на обитателите. Напротив, вещото лице в заключението си по допуснатата съдебно-техническа експертиза посочва, че по данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на узаконен водомер за топла вода, разхода за същата се начислява  на 4 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. По делото е безспорно установено, че имотът се обитава само от двамата собственици. При това положение и на основание чл. 162 ГПК установената като дължима за процесния период съобразно заключението на вещото лице по СТЕ сума за топлинна енергия за БГВ следва да бъде намалена с 1/2, т. е. от сумата за БВГ посочена от вещото лице по СТЕ след изравнителни сметки – 2804.68 лв., следва да се извади сумата от 1402.34 лв. (представляваща 1/2 ). Поради което от общо дължимата сума от 5222.74 лв. следва да бъде извадена неправилно начислената за още двама обитатели сума в размер на 1402.34 лв. Поради изложените съображения и поради частичното несъвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд,  по отношение на двамата ответници следва да бъде отменено само в частта над 3820.40 лв. до 5222.74 лв. Поради което обжалваното решение в установителната част, касаеща ответника Б.П.В. за сумата над 1910.20 лв. до 2611.37 лв.  - цена доставена топлинна енергия за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г.  следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли претенцията за посочената сума. Същият правен извод е и по отношение на ответника П. В. В., за когото  установителната част за сумата над 1910.20 лв. до 2611.37 лв.  - цена доставена топлинна енергия за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г.  следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което се отхвърли претенцията за посочената сума.  В останалата обжалвана установителна част на  решението по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във  вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД като правилно следва да се потвърди.

 

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

      С оглед приетото по отношение на иска за дължимата главница от двамата ответници и предвид предмета на въззивно обжалване, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение за забава следва да бъде уважена в съответствие с приетия за основателен размер на главница от 3820.40 лв. /или по 1910.20 лв. за всеки един от ответниците/,  като определена на основание чл. 162 ГПК, изчислена с помощта на лихвен калкулатор, законната лихва за забава е в общ размер 242.75 лв. дължима за периода 14.09.2017г. -24.01.2019г. общо от двамата ответници в условията на разделност.  Поради което решението в установителната част по отношение на ответника Б.П.В. за сумата над 121.37 лв. до 161.83 лв.  – мораторна лихва  върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г.  следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли претенцията за посочената сума. Същият правен извод е и по отношение на ответника П. В. В., за когото  установителната част  на обжалваното решене за сумата над 121.37 лв. до 161.83 лв.  - мораторна лихва  върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г.  следва да се отмени и вместо това постанови друго, с което да се отхвърли претенцията за посочената сума. В останалата обжалвана установителна част на  решението по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във  вр. с чл. 86 ЗЗД като правилно следва да се потвърди.

Предвид липсата на други оплаквания във въззивната жалба в останалата част решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на двамата ответници се дължат разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 151 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид уважения от настоящата съдебна инстанция размер на претенцията, на ищеца за първоинстанционното производство от всеки от ответниците се дължат разноски в размер на 211,10 лв. за исковото производство и в размер на 39,37 лв. в заповедното, поради което решението на СРС следва да бъде отменено в частта за разноските за присъдените на ищеца суми над посочените размери.

            Съобразно изхода на спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл. 273 ГПК вр чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивниците съобразно уважената част от въззивната жалба, следва да се присъдят разноски в размер от 30,10 лв., представляваща част от платена държавна такса, съразмерна с размера на отхвърлената искова претенция. Доказателства за други сторени разноски във въззивното производство не са представени.

Настоящият състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на въззиваемата страна „Топлофикаця София“ ЕАД, такова не се дължи за настоящото производство, доколкото не е подаден отговор на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител, поради което съдът намира, че действително не е осъществено процесуално представителство.

            На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.

           

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ решение № 148449 от 13.07.2020г. по гр.д. № 38115/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35-ти състав, допълнено с Определение №20235359 от 26.10.2020г. по 248 ГПК в частта, в която е признато за установено, че отношение на Б.П.В., ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във  вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1910.20 лв. до признатия за установен размер от 2611.37 лева, за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018 г. представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия; както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД сумата над 121.37 лв., до признатия за установен размер от 161.83 лева, представляваща  мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 7936/2019г. на СРС, 35 състав, и в частта, в която е признато за установен по отношение на П.В.В., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във  вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1910.20 лв. до признатия за установен размер от 2611.37 лева, за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018 г. представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия; както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД сумата над 121.37 лв., до признатия за установен размер от 161.83 лева, представляваща  мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 7936/2019г. на СРС, 35 състав, както и в частта, с която  двамата ответници са осъдени да заплатят на  „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки един от тях, разноски в размер на сумата над 211.10 лв. до присъдения размер от 282.79 лв. за исковото производство и в размер 51.53лв.  сторени разноски в заповедното производство, вместо това ПОСТАНОВЯВА

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******иск срещу Б.П.В., ЕГН ********** по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1910.20 лева до 2611.37 лева, представляваща главница за доставена в периода за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018 г.. топлинна енергия за аб. № 050849, както и искът предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 121.37 лева до 161.83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г. и предявения от „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******иск срещу П.В.В., ЕГН ********** иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1910.20 лева до 2611.37лева, представляваща главница за доставена в периода за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018 г.. топлинна енергия за аб. № 050849, както и искът предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 121.37 лева до 161.83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 14.09.2017г. до 24.01.2019г.

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 148449 от 13.07.2020г. по гр.д. № 38115/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35-ти състав, допълнено с Определение №20235359 ОТ 26.10.2020г в останалата обжалвана част.

            ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.П.В., ЕГН **********  и П.В.В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 150 лв. сторени разноски в първоинстанционното производство и сумата от 30.10 лв. сторени разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД, ЕИК********.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.