№ 26
гр. София, 23.04.2024 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20246000600018 по описа за 2024
година
образувано по жалба, вх. № 312/01.12.2023 г. от Ж. Р. Д. – подсъдим
чрез адв. М. Н., АК-Б. – защитник на подсъдимия срещу присъда №
716.11.2023 г. постановена по НОХД № 64/2023 г. по описа на Военен съд -
Сливен.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С присъда № 7/16.11.2023 г. по НОХД № 64/2023 г. по описа на Военен
съд - Сливен, подсъдимият бивш матрос 2 - ри клас Ж. Д. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 2 НК и е осъден на
1 (една) година „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което наказание е
отложено за срок от 3 (три) години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият Д. осъден да заплати направените в хода на наказателното
производство разноски. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
Във въззивна жалба, вх. № 812/01.12.2023 г. по описа на ВС – Сливен,
депозирана по надлежния ред, защитникът адв. Н. сочи, че при постановяване
на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е подходил
формалистично досежно извода, че подзащитния й е виновен за извършеното
деяние, като не е взел предвид всички обективни и субективни елементи от
състава на престъплението, което е довело до неадекватно и несправедливо
наказание. Счита се, че наложеното наказание не отговаря на степента на
обществената опасност на деянието и дееца, както и на основни принципи на
определяне на наказанието и съобразно трайната съдебна практика в страните
от европейската общност.
В изпълнение на Определение № 3/23.01.2024 г. по ВЧНД № 4/2024 г.,
състав на ВАпС и Определение № 10/22.02.2024 г. по описа на ВЧНД №
8/2024 г. свързани с администриране на делото е постъпило и становище
1
допълнение към въззивната жалба, вх. № 131/14.02.2024 г. по описа на ВС –
Сливен, подадено от подсъдимия Ж. Р. Данков, срещу атакуваната присъда, с
която потвърждава действията на адв. М. Н. като поддържа извършените
процесуални действия от защитника си, както и депозираната от нея въззивна
жалба против присъда № 7/16.11.2023 г. по НОХД № 64/2023 г. по описа на
Военен съд – Сливен. Обосновани са аргументи срещу изложените мотиви от
първоинстанционния съд. Твърди се, че е управлявал МПС след употреба на
аналог на наркотично вещество – Хексахидроканабинол. Възразява се срещу
извода на съда, че подсъдимият е имал възможност по много начини да
приема веществото, като електронната цигара не е единствения начин за това.
Почва, че неправилно съдът е отказал разпит на свидетел – собственик на
магазин, от когото е закупил електронната цигара. Твърди, че не е знаел и не
могъл да предположи, че закупувайки електронна цигара, тя съдържа аналог
на наркотичното вещество. Заявява, че ме у известно, че забранени вещества
не се продават свободно в магазина, от където всеки може да си купи и е бил
изненадан от резултата на „Дръг теста“. Твърди, че първоначално се е
защитавал срещу положителния тест от „Дръг теста“ , който е показал
„тетрахидроканабинол“, тъй като не знаел, че това е „хексахидроканабинл“.
Посочва, че веществата аналози на наркотичните вещества, в частност към
инкриминираната дата, а именно хексахидроканабинол, не са нормативно
установени и в този смисъл номенклатурата им не следва да се счита известна
на гражданите. Счита, че органите по разследването е следвало да съберат
доказателства, че е могъл да знае, че пушейки електронна цигара е приемал
забранено вещество.
По делото е депозирана и въззивна жалба уточнение, вх. №
241/15.03.2024 г. по описа на ВС – Сливен от подсъдимия Ж. Р. Д. –
подсъдим чрез защитника си адв. М. Н. от АК – С.. В нея се посочва, че при
постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд е подходил
формалистично при формиране на извод, че подсъдимия е виновен за
извършеното деяние, като не е взел предвид всички налични обективни и
субективни елементи на състава на престъплението, което е довело до
осъждането му. Твърди се, че престъплението не е извършено виновно, като
се поддържат съображения, че в тежест на разследващия орган и държавното
обвинение е доказването, че привлеченото към наказателна отговорност лице
е знаело, че веществото, употребено от него и намиращо се в кръвта му , е
забранено. Счита се, че доказването на това знание не налага извършване на
допълнителни действия, ако се касае за наркотично вещество, тъй като тези
вещества са нормативно установени със списъка, представляващ Приложение
№ 1 към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. По-различно е когато случаят касае установен
аналог на наркотично вещество, който към датата на извършване на
престъплението не е нормативно установен, не се съдържа в посочения по-
горе забранителен списък , в този смисъл номенклатурата на веществата –
аналози на наркотичните вещества, не следва да се счита известна на
2
обикновените граждани. Развират се съображения, за това, че при
установяване на накова вещество в кръвта на определено лице,
компетентният орган следва да събере задължително данни и информация,
както и доказателство относно знанието на лицето, че се касае за аналог на
наркотично вещество, а доказателства в тази насока не са събрани.
Включването на процесното вещество хексахидроканабинол в списъка –
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от НРКВН, публикувано в ДВ № 85/10.10.2023
г., не променя обстоятелството, че към процесната дата на извършване на
деянието веществото е имало характеристиките на аналог на наркотично
вещество и липсват данни подсъдимия Ж. Д. да е знаел това.
Моли съда да отмени присъда № 7/16. .11.2023 г. по НОХД № 64/2023
г. по описа на Военен съд – Сливен и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение за
извършено на 24.04.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
По делото е не постъпило възражение от страните.
Към настоящия момент няма и доказателствени искания и не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие. С оглед разпоредбата на чл.
329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за
престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е
задължително, за което следва да бъде уведомен.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с
атакуваната присъда, събраните на съдебното следствие доказателства, с
доводите във въззивната жалба, становище допълнение към въззивната
жалба, въззивна жалба уточнение и след служебна преценка, намира че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане с призоваване на страните, в
законоустановения срок.
Поради изложеното и на основание чл. 327 от НПК Военно-
апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29
май 2024 година от 10.00 часа в гр. София, Съдебна палата, партер, зала №
4.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ подсъдимия Ж. Р. Д., защитника му адв. М. Н., АК-
Б., както и прокурор от Военно-апелативна прокуратура.
НЕ ДОПУСКА провеждане на съдебно следствие по делото.
ДА СЕ УВЕДОМИ подсъдимия, че присъствието му в залата не е
задължително.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4