Р Е Ш Е Н И Е № 123
Гр. Сливница, 05.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на десети октомври,
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при участието на секретаря СУЗАНКА
БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 384 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Н.В.П., с ЕГН **********,***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-000305 от 13.03.2018г. на Началник група към ОДМВР С., сектор
ПП с което за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., затова че на 12.02.2018г.,
около 14.20 часа, на първокласен път І – 8, в района на 38-ми километър, като
водач на МПС – л.а. „Ф. М.”, с ДК№ СО ****АС, с посока на движение към с. К., управлява
автомобила без валиден винетен стикер от категория К-3 за движение по РПМ за
2018г. и без да е заплатена винетна такса за движение по РПМ.
В жалбата се претендира отмяна на
обжалваното НП, като не се излагат конкретни пороци свързани с проведеното АНП.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно уведомен се явява лично, като по същество не оспорва
отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Административнонаказващият орган
– ОД на МВР С. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На описаните в НП и АУАН, дата,
час и място, свидетелите К.Б.Б. и Н.Г.Д., изпълнявали служебните си задължения,
по контрол на безопасността на движението в качеството им на служители към
сектор КАТ при ОД на МВР – С.. В района на 38-ми километър на ПП І-8 с посока
на движение към село К. се движел л.а. „Ф. М.”, с ДК№ СО ****АС, който се
управлявал от жалбоподателя и бил спрян за проверка. В хода на проверката се
установило, че на предното стъкло на автомобила не бил поставен валиден винетен
стикер за движение по РПМ, както и водачът не представил квитанция за заплатена
винетна такса за движение по РПМ за 2018г.
Не се спори по делото, а също
така е ноторно известно на съда, че пътният участък в който била извършена
проверката е част от Републиканската пътна мрежа и за движението по него е
необходимо водачите да имат заплатена винетна такса.
За констатираното нарушение,
свидетелят Б. в присъствието на свидетеля Д., съставил на Д.АУАН № 479406/12.02.2018г.
Актът бил съставен на място в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му
бил връчен. Същия получил екземпляр от акта срещу подпис, като не изложил
възражения по направените констатации. Впоследствие в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН към АНП е постъпило писмено възражение, с което по същество не се оспорва
установената фактическа обстановка. Единствено е описано, че след табелата с
която е обозначен края на населеното място, лисвала табела указваща
задължението за използване на винетка.
Въз основа на така изготвения
акт, било издадено обжалваното наказателно постановление подписано от Началника
на сектор ПП при ОДМВР С., като в самото постановление е посочено основанието
на което издателят черпи правомощията си.
По делото е приложена Заповед № 8121з-952/20.07.2017г.
на Министъра на вътрешните работи, с която се определят длъжностните лица
упълномощени да съставят АУАН, както и лицата оправомощени да издават
наказателни постановления, между които е посочено, че в това число влиза и
началник сектор ПП при ОДМВР, който е издал обжалваното Наказателно
постановление.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата
е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител,
т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки:
На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в административно –
наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен
и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На
трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат
изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Във връзка с обжалваното
НП, настоящият съдебен състав намира следното: Същото е издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение изготвен в съответствие с разпоредбите
на чл. 42 от ЗАНН. Безспорно е установено, че от страна на жалбоподателят е налице
извършено нарушение, както правилно е посочено в АУАН и НП – чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, според който движението на определените в Закона за пътищата, пътни
превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Безспорен е
факта, че към момента на проверката за управляваният от жалбоподателя автомобил
не е била заплатена дължимата винетна такса. Факта, че такава е била заплатена
след установяване на нарушението не опровергава изложеното становище на съда.
Безспорно
е установено и друго констатирано и отразено в текстовата част на АУАН и НП
нарушение на ЗДвП, а именно, че на предното стъкло на управлявания от
жалбоподателя автомобил не е бил залепен валиден винетен стикер съответстващ на
категорията на управляваното МПС – чл. 100 ал. 2 от ЗДвП. За същото обаче,
жалбоподателят не е бил санкциониран от страна на АНО, поради което и съдът не
дължи произнасяне по отношение на цитираното нарушение.
В този смисъл решаващият съдебен
състав приема, че в случая са налице безспорни доказателства даващи основание
да се приеме, че лицето жалбоподател е извършило установеното нарушение за което
е бил санкциониран.
В случая лицето
жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение на разпоредбата на чл.139
ал. 5 от ЗДвП. Нарушението по цитирания текст се изразява в това, че
съответния нарушител се движи с управляваното от него МПС по републиканската
пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата. В конкретния случай именно това нарушение е било констатирано и
съответно санкционирано от страна на АНО. То е било възприето от полицейските
служители, чрез установяване на обстоятелството, че водачът не е имал винетка от
съответната за МПС категория и при поискване не е представил квитанция за
заплатена витента такса.
Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно в съответствие със събраните
доказателства АНО е приел, че жалбоподателя в нарушение на чл. 139 ал.
5 от ЗДвП се е движил по републиканската пътна мрежа без да е заплатил
дължимата винетна такса, като при поискване от страна на контролните органи не
е представил и квитанция за заплащане на такава.
Само по
себе си това деяние представлява административно нарушение и следва да подлежи
на санкциониране от административните органи, като правилно и законосъобразно е
била ангажирана административно наказателната му отговорност.
Правилно
и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, поради което не се налага изменение на наказателното постановление в тази
му част.
В
текстовата част на НП ясно е посочено, че нарушението се изразява именно в
управлението на ППС по РПМ без за него да е била заплатена съответната винетна
такса.
Така наложената санкция
следва да изиграе своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието на
жалбоподателя и да го принуди да се съобразява с установените в страната законови
правила.
Предвид изложеното по –
горе следва да се приеме, че обжалваното наказателно постановление, следва да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-000305 от 13.03.2018г. на Началник група
към ОДМВР С., сектор ПП с което на Н.В.П.,
с ЕГН **********,***, за
нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 3
т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., затова че на
12.02.2018г., около 14.20 часа, на първокласен път І – 8, в района на 38-ми
километър, като водач на МПС – л.а. „Ф. М.”, с ДК№ СО ****АС, с посока на
движение към с. К., управлява автомобила без валиден винетен стикер от
категория К-3 за движение по РПМ за 2018г. и без да е заплатена винетна такса
за движение по РПМ.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. ОБЛАСТ в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: