№ 725
гр. Сливен, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230101427 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен
иск с правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуване на вземане, за което
кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С искова молба на „ЮБЦ” ООД против ЛЮБ. ИВ. К., се прави искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260762 от 27.11.2020 година по частно гражданско дело № 4216 по описа на
СлРС за 2020 година. Задължение на ответникът е било в размер сумата
201,70 лева /двеста и един лева и седемдесет стотинки/ - представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.08.2017 година до
21.11.2017 година, съгласно договор с клиентски № 15586692001, за което са
издадени фактури № **********/22.09.2017 година, **********/22.10.2017
година и **********/22.11.2017 година по Договор за мобилни услуги с БТК
ЕАД от 12.06.2016 година, прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2019
година и с втори договор за цесия от 01.10.2019 година.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на ищцовото
дружество, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
1
едномесечен срок от получаване на съобщението. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от назначения особен представител на
ответника е представен отговор на исковата молба, с който се иска
отхвърляне на предявените искови претенции като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но от
пълномощника му е депозирано писмено становище съгласно, което исковата
молба се поддържа, като възраженията срещу исковете, въведени в писмения
отговор се считат за неоснователни и недоказани. Претендира се за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от
назначеният му особен представител, който счита исковите претенции за
допустими, но за неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, в качеството му на кредитор е
подало пред РС – Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против ответника ЛЮБ. ИВ. К. за дължими суми,
представляващи незаплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника от
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
Договори за цесия, за които са издадени фактури № ********** от 22.09.2017
година, ********** от 22.10.2017 година и ********** от 22.11.2017 година.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 260762 от 27.11.2020 година по частно гражданско дело №
4216 по описа на СлРС за 2020 година за главница в размер на сумата 201,70
лева - представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
22.08.2017 година до 21.11.2017 година, съгласно договор с клиентски №
15586692001, за което са издадени фактури № **********/22.09.2017 година,
**********/22.10.2017 година и **********/22.11.2017 година по Договор за
мобилни услуги с БТК ЕАД от 12.06.2016 година, прехвърлено с договор за
цесия от 16.10.2019 година и с втори договор за цесия от 01.10.2019 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от считано от датата на
подаване на заявлението - 30.10.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в размер на 205,00 лева. Сумата не е
2
заплатена.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба е заведена пред РС- Сливен на 20.04.2021 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е
основателен. Безспорно ответникът има качеството на длъжник съгласно
Договор за мобилни услуги с БТК ЕАД от 12.06.2016 година, сключен между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания” , което вземане е
прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 година
ЕАД и Договор за цесия от 16.10.2018 година, а "С. Г. Груп" ЕАД го е
прехвърлило на "ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 година на "С.
Г. Груп" ЕАД. От представените от ищцовата страна писмени доказателства
се установява, че длъжникът е преустановил плащанията, чиято действителна
стойност като главница съответства на сумата, посочена в издадената заповед
за изпълнение на парично задължение заповед за изпълнение на парично
задължение № 260762 от 27.11.2020 година по частно гражданско дело №
4216 по описа на СлРС за 2020 година. Не се установява ответникът да е
заплатил дължимите суми. По тези съображения ответникът дължи на
ищцовото дружество претендираната от последния като главница сума, за
която срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260762 от 27.11.2020 година по частно гражданско дело № 4216 по описа на
СлРС за 2020 година.
Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно
съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по
настоящото дело, като същите възлизат общо на 560,00 лева и включват
държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит - възнаграждение за
3
особен представител.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛЮБ. ИВ. К. с ЕГН ********** от
гр. **** ДЪЛЖИ на кредитора „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“
№ 81, вх. В, ет. 8, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 260762 от 27.11.2020 година по частно гражданско
дело № 4216 по описа на СлРС за 2020 година, а именно:
- сумата 201,70 лева /двеста и един лева и седемдесет стотинки/,
представляваща главница, дължима за незаплатена далекосъобщителна услуга
за периода от 22.08.2017 година до 21.11.2017 година, съгласно договор с
клиентски № 15586692001, за което са издадени фактури №
**********/22.09.2017 година, **********/22.10.2017 година и
**********/22.11.2017 година по Договор за мобилни услуги с БТК ЕАД от
12.06.2016 година, прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2019 година и с
втори договор за цесия от 01.10.2019 година.
ОСЪЖДА ЛЮБ. ИВ. К. с ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1404, район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8 сумата
560,00 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4