Решение по дело №360/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Р. Б. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №225 от 02.12.2024г., постановено по АНД №776 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 4153 от 13.08.2024г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закон за горите на Р. Б. С. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

В касационната жалба се претендира неправилност на оспореното решение. Сочи се наличие на неяснота относно реда, по който е протекло административно наказателното производство. Жалбоподателят не разбирал дали наложеното наказание е въз основа на съставен АУАН или въз основа на постановление на РП – Хасково. Това обстоятелство не било посочено и в издаденото НП и водело до неправилност на същото. Наред с това описаната в НП фактическа обстановка се различавала от тази от постановлението на РП Хасково, което водело до издаване на НП в нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Претендира се отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – Директор на РДГ - Кърджали, в писмено становище чрез пълномощник, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №225 от 02.12.2024г., постановено по АНД №776 по описа на съда за 2024г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 4153 от 13.08.2024г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закон за горите на Р. Б. С. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

За да постанови този резултат, Районен съд Хасково е приел от фактическа страна, че на 21.03.2024г. в [населено място], общ. М. б. св. М. С. А. и св. П. И. И. и двамата горски инспектори РДГ – Кърджали са установили в двора на жалбоподателя наличие на дърва за огрев от дървесен вид – дъб. При измерване на дървата било установено, че същите са 3,10 пр.м3., като при поискване от контролните органи от жалбоподателя не бил представен превозен билет за установяване произхода на дървата. При тази фактическа обстановка бил съставен констативен протокол №130292/21.03.2024г., както и АУАН серия КОО 2024г. № 097550 от 21.03.2024г., връчен без възражения на жалбоподателя. Съдът е взел предвид, че издадения АУАН и наличната административна преписка са били изпратени на РП Хасково за съобразяване наличието на извършено престъпление, като е приел, че след постановен отказ да се образува досъдебно производство и връщане на преписката на административно наказващия орган е издадено оспореното НП № 4153/13.08.2024г. на Директор на РДГ Кърджали. Съдът е приел, че в НП като основание за неговото издаване е посочен както АУАН, така и постановление на РП Хасково, като описаната фактическа обстановка кореспондира на тази от АУАН. Коментирал е обстоятелството, че АУАН не е бил анулиран при изпращане на административната преписка на РП Хасково, като след направения отказ да се образува досъдебно производство и връщане на преписката на административно наказващия орган в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е било издадено оспореното НП, предвид което е направил извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, които да съставляват основание за отмяна на НП. Съдът е приел, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити, издадени са в предвидените от закона срокове, а описаната в тях фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Настоящият състав на касационната инстанция счита оспореното решение за правилно и постановено в съответствие с материалния закон, при липса на наведените в касационната жалба касационни основания.

В производството пред районния съд са събрани всички относими писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, като съдът е подложил на анализ и преценка всяко едно от тях, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Фактическите си установявания съдът е формирал при пълно и всестранно обследване на данните по делото, като касационният състав споделя изцяло решаващите съображения на районния съд по съществото на спора, към които на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща.

Правилно съставът на Районен съд Хасково е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, деянието е описано в достатъчно конкретна степен, като са посочени времето, мястото и начина на осъществяването му и доказателствата, които обуславят отговорността на наказаното лице, като не е накърнено правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство. Правилно е установена фактическата обстановка и е приложен относимия материален закон, като не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които биха довели до накърняване правото на защита на нарушителя, да разбере в какво конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства. Не намира опора в доказателствения материал по преписката твърдението на касатора за неяснота в описанието на процесното деяние довело до нарушение на чл. 57,ал.1, т.5 от ЗАНН.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лв.

 

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225 от 02.12.2024г., постановено по АНД №776 по описа на Районен съд – Хасково за 2024г.

ОСЪЖДА Р. Б. С. от [населено място] да заплати на Регионална Дирекция по горите - Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.