№ 5632
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110158699 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 58699 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 68965/13.10.2021г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 87722/15.11.2021г. на СРС, Молба, вх. №
92422/22.11.2021г. на СРС, и Молба, вх. № 105704/10.12.2021г. на СРС. С
Разпореждане № 41237/20.12.2021г. производството по делото е частично
прекратено.
Ищецът Ж. В. Ж. е предявил срещу ответника "***********" ЕООД
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 945,21 лева
представляваща главница по Договор за кредитна карта от 01.02.2008г.,
сключен с "*********** (******)" ЕАД, вземанията във връзка с който са
цедирани на ответника, сумата от 595,88 лева за законна лихва върху
главницата за периода 19.07.2013г.-01.10.2019г., както и сумата от 25,00
лева, представляваща съдебни разноски, за които суми на 06.03.2015г. по
ч.гр.д. № 31005/2013г. на СРС, 70 състав, бил издаден изпълнителен лист и за
събирането на които било образувано изп.д. № 2019***0404537 на ЧСИ №
*** - М.Б.. Твърди, че първоначално за събиране на вземанията по
изпълнителния лист било образувано изп.д. № 20158560400765 на ЧСИ №
856 - Биляна Богданова, по което бил наложен запор върху трудово
възнаграждение и били направени плащания. Делото било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В последствие било образувано изп.д. №
2019***0404537 на ЧСИ № *** - М.Б., по което се претендирали същите
суми, без да се отчетат направените вече плащания по предходното
изпълнително дело. Заявява, че не дължи процесните суми, тъй като била
изтекла абсолютната давност за това по чл. 112, ал. 1 ЗЗД. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се явява лично, като уточнява, че
претенцията му за недължимост се основава на изтекла давност чл. 111 и чл.
112 ЗЗД. Поддържа предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" ЕООД чрез
адв. П.В. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 40847/02.03.2022г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
след издаването на заповедта за изпълнение давностният срок следвало да
бъде по чл. 117, ал. 2 ЗЗД /петгодишен/, като започвал да тече наново. В хода
на изпълнителния процес тя била многократно прекъсвана и не била изтекла,
а висящността му била поддържана от взискателя с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи. За насроченото по делото
публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
2
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за
изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, без да е
проведено състезателно съдебно производство по чл. 422 ГПК, последиците
им не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес.
Заповедното производство е уредено като част от изпълнителното
производство и представлява факултативна възможност на кредитора да се
сдобие с изпълнително основание без да води исков процес. Смисълът на
заповедта за изпълнение е да се провери дали твърдяното субективно право е
спорно и, ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на
длъжника, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта за
изпълнение влиза в сила, придобива качеството на изпълнително основание и
има за последица преклудиране на възраженията на ответника, свързани със
съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен изпълнителна
сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и спор между
същите страни за същото основание е недопустим. Влязлата в сила заповед за
изпълнение все пак не притежава правозасилващото действие на силата на
пресъдено нещо, която е материалноправна последица, характерна само за
влязлото в сила решение, постановено в спорно исково производство и е
изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Затова срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД не намира приложение (по арг. от: р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-
ІVг.о., р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о., р.45/30.03.2017г.-
гр.д.61273/2016г-ІVг.о., р.2782/21.11.2018г-в.гр.д.3210/2018г.-САС,
р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и др.). По делото няма данни по
отношение на процесните вземания да е проведено исково съдебно
производство. Процесното вземане за главница ще се погаси с изтичането на
петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. За вземанията за лихви е
приложим тригодишен давностен срок (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Вземанията за
разноски се погасяват в общия петгодишен срок на давността по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
3
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните
постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не
съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма,
която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.
Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и
решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това
начин. Доколкото обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
следва да бъде прието, че, когато се касае до първоначално приети
постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв
тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани
с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването
на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен
въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване
на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени
изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето,
каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
4
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат
в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ,
камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна разпоредбите,
уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън
посочените в тях. Последните, макар и да не са адресати на задължителната
сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да
съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат
възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по
установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да
съобразяват действията си с бъдещи и все още несъществуващи тълкувателни
актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са
постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско
обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото такова. Съгласно даденото с ПП
3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото
ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му
5
би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
постановление. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и
след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на
ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р. 51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о. Въпросът,
когато по един и същ правен въпрос има две задължителни решения на ВКС –
едно по-старо постановление и едно по-ново тълкувателно решение, от кой
момент се отменя по-старото постановление и от кой момент съдилищата са
длъжни да спазват приетото по-ново тълкувателно решение, не е бил предмет
на разглеждане и произнасяне в ТР 2/2013-2015-ОСГТК, в което само е
посочено, че с него се отменя ПП 3/1980г. (така опр.292/04.06.2019г.-
гр.д.559/2019г.-Іг.о.).
По силата на Изпълнителен лист от 06.03.2015г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 28.08.2013г. по ч.гр.д. № 31005/2013г. на СРС, 70
състав, Ж. В. Ж. е осъден да заплати на „***********“ ООД в качеството му
на частен правоприемник на „*********** /******/“ ЕАД главница от 945,21
лева, дължима по Договор за кредитна карта от 01.02.2008г., ведно със
законната лихва от 19.07.2013г. до изплащане на вземането, както и 25,00
лева съдебни разноски.
За събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на
„***********“ ЕОО от 15.04.2015г. е образувано изп.д. № 20158560400765 на
ЧСИ № 856 – Биляна Богданова. Доколкото изпълнителното производство е
образувано преди 26.06.2015г., когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК, то
този факт прекъсва давността за вземанията. През м.05.2015г. върху вземания
на длъжника в банки са наложени запори, както и по вземанията му за
трудово възнаграждение при работодател. Наличието на наложени запори,
независимо от това, че може да се отнасят към несеквестируеми суми или по
вземания с недостатъчен авоар, не влияят върху преценката за наличие на
наложен запор, съответно факта на реализирано действие по изпълнението,
доколкото несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл. 446 ГПК,
урежда само размера на допустимите удръжки. В случай, че длъжникът
получи плащане и/или приход, по-висок от предвидените в чл. 446 ГПК
несеквестируеми такива, върху този доход в повече ще бъде реализирано
принудително изпълнение, съответно същото е ако по банковата му сметка
постъпи секвестируема сума. Затова, доколкото са налице запори, които няма
6
данни да са вдигнати, сами по себе си те съставляват пречка да изтече
давността за вземанията, за събирането на които са наложени. По
изпълнителното дело са налице данни за постъпили суми по изпълнението на
04.06.2015г., 06.07.2015г., 05.08.2015г., 02.09.2015г. На 01.10.2015г. е вдигнат
запорът върху вземанията в „Алианц Банк ******“ АД. Налице са данни за
прекратяване на трудовото правоотношение. С Постановление от 04.04.2018г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното дело обаче настъпва по силата на закона
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Само по себе си то няма отношение към
дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, а към
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, която подлежи
на проверка по различен процесуален ред – чл. 435 и следващи от ГПК.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно
изпълнително действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, р.48/14.07.2016г.-
т.д.404/2015г.-ІІт.о.). Когато по делото бъде извършено изпълнително
действие по искане на взискателя, включително налагане на запор,
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и започва да тече
наново. Той се прекъсва отново с всяко постъпване на средства от вече
предприетите изпълнителни действия, например от наложения запор. Когато
няма постъпване на средства и срокът изтече без от страна на взискателя да е
поискано извършване на нови изпълнителни действия, то изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона (арг. Решение от 14.02.2018г.
по ч.гр.д. № 136/2018г. на Софийския градски съд, ТО, VІ състав).
Последното постъпване на суми по делото е на 02.09.2015г. След тази
дата взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, поради
което делото следва да се счита за прекратено по силата на закона, считано от
03.09.2017г. От тази следва да се приеме, че е отпаднало основанието за
запазване на наложените запори, поради което е започнала да тече и нова
давност за вземанията.
По молба от 20.09.2019г. на „***********“ ЕООД за събирането им е
образувано изп.д. № 2019***0404537 на ЧСИ № *** – М.Б.. На 01.10.2019г.
върху сметки на длъжника в търговски банки са наложени запори, с което
давността е прекъсната и нито към датата на подаване на исковата молба,
нито към датата на приключване на устните състезания е изтекла.
Що се касае до позоваването от страна на ищеца на изтичане на
абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД за вземането, същото е неоснователно.
Действително в ДВ, бр. 102 от 01.12.2020г., в сила от 02.06.2021г., бе прието,
че с изтичане на десетгодишна давност се погасяват паричните вземания
срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен
когато задължението е отсрочено или разсрочено. Факт е, че с §2 от ЗИД на
ЗЗД, обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020г., бе предвидено обратно действие на
нормата, като за заварените случаи десетгодишният срок започва да се брои
от датата, на която вземането е станало изискуемо. С Решение №
4/20.04.2021г. по к.д. № 1/2021г. на Конституционния съд нормата на § 2 от
ЗИД на ЗЗД, обн. ДВ, бр. 35 от 2021г., бе обявена за противоконституционна,
поради което и на основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република
****** тя не следва да се прилага. Давността по чл. 112, ал. 1 ЗЗД започва да
тече едва след влизане в сила на разпоредбата, т.е. от 02.06.2021г., и нито към
7
датата на подаване на исковата молба, нито към момента на приключване на
устните състезания по делото е била изтекла. В този смисъл е и практиката на
съдилищата – р.91/21.01.2022г.-в.гр.д.9831/2020г.-СГС-ГО-ІVБ,
р.479/15.04.2022г.-в.гр.д.439/2022г.-ОС-Пловдив.
Поради горното предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат само ответникът, който обаче нито е поискал, нито е
доказал да е сторил такива. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. В. Ж., ЕГН **********, срещу
„***********“ ЕООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 945,21 лева представляваща главница по Договор за
кредитна карта от 01.02.2008г., сключен с "*********** (******)" ЕАД,
вземанията във връзка с който са цедирани на ответника, сумата от 595,88
лева за законна лихва върху главницата за периода 19.07.2013г.-01.10.2019г.,
както и сумата от 25,00 лева, представляваща съдебни разноски, за които
суми на 06.03.2015г. по ч.гр.д. № 31005/2013г. на СРС, 70 състав, бил издаден
изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. №
2019***0404537 на ЧСИ № *** - М.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8