№ 4383
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110174936 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени АЛБ против Е
иск с пр. осн. чл. 411 КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1 460,03 лева, представляваща непогасен остатък
от изплатено застрахователно обезщетение по щета № *****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и сума в размер на 269,70 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.08.2023г.
до 16.12.2024г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и АЛБ – клон ********, е сключен
Договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна
полица № ******* със срок на действие от 00:00 часа на 20.09.2022г. до 24:00
часа на 28.09.2023г., с предмет лек автомобил марка „*******“ модел „**“ с
рег. № ***********, покритие по Клауза „А“ /пълно Каско/, при договорена
застрахователна сума в размер на 27 367 евро.
Твърди, че в срока на застраховката - на 27.02.2023г. около 08:22 часа в
с.**** е настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на
застрахования автомобил, за което е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП от 27.02.2023г., подписан от двамата участника в ПТП.
Твърди се, че трактор марка „******“ с рег. № ******, управляван от ЮЮ, по
време на маневра за завой на дясно, поради недостатъчен контрол върху
автомобила и спазване на необходимата странична дистанция удря в предната
лява част паркираният в зърнобаза застрахован автомобил „*******“ модел
„**“ с рег. № ***********. Сочи се, че пострадалия е депозирал Уведомление
за щети по МПС от 28.02.2023г, с оглед на което е образувана щета № *****
по застраховка „Каско“ на МПС, във връзка с обезщетяване на вредите върху
1
автомобила. Излага се, че щетите били отремонтирани в доверен сервиз на
застрахователя, а именно ССР, на стойност 2 920,07 лв., за която сума е
издадена Фактура № 0*/23.03.2023г., която сума била изплатена на
30.03.2023г. Били извършени и допълнителни 15 лева, представляващи
ликвидационни разходи. Твърди се, че виновният за настъпването на ПТП
водач е бил застрахован с „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, който след получена показа от ищеца за заплащане на процесната
сума е признал частично претенцията и е заплатил извънсъдебно сумата от 1
475,04 лева, като остатъкът от 1 460,03 лв. е неплатен и към днешна дата.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на
ищеца претендираните с исковата молба суми.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с която признава предявените искове от ищеца. Не възразява
да бъде поставено решение при признание на иска.
Правното основание на претенцията е чл.411 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В открито съдебно заседание, провело се на 12.03.2025г. ответникът не
се явява. В депозирана молба от 11.03.2025г. заявява, че признава, изцяло
сумите, описани в исковата молба и признава изцяло иска така, както е
предявен в исковата молба.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани в чл.237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска –
признанието е направено от ответника, относно право, с което той може да се
разпорежда и което не противоречи на закона и добрите нрави.
Въз основа на признанието, предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, доколкото същият е дал повод за
завеждане на делото (отговор на покана по чл. 411 КЗ). По делото е направено
възражение за прекомерност на извършените от ищеца разноски. С оглед
обстоятелството, че по делото са предявени два иска чл.411 от КЗ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, то след като се съобрази минимума на адв. възнаграждение по
Наредба №1, предвидена в чл. 7, то възражението се явява неоснователно. С
оглед изложеното ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноските, възлизащи в общ размер на възлизащи общо в размер на 675,97лв.
- 108 лв. - държавна такса и 567,57 лв. адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е, с ЕИК *****, с адрес в гр.*********, да плати на ищеца
АЛБ с ЕИК ***, с адрес в гр.*********, на осн. чл.411 КЗ, сумата от 1 460,03
лева, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по щета № *****, ведно със законната лихва от датата на
2
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и сума в размер на 269,70 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 14.08.2023г. до 16.12.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Е, с ЕИК *****, с адрес в
гр.*******, да плати на ищеца АЛБ с ЕИК ***, с адрес в гр.*********, сумата
в размер на 675,97 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3