РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110111291 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от Г. ф., със седалище и адрес на
управление: * срещу Й. ХР. Т., ЕГН **********, с адрес: *, иск с правно основание чл. 558,
ал. 7 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 596.00 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на С. С. С. за настъпило
застрахователно събитие на 30.11.2012 г., в резултат на което са нанесени щети на л.а. „А.” с
рег. № *, при ПТП реализирано по пътя гр. Д. – гр. В., на около 200м преди отбивката за
военно поделение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен лично на 14.10.2021 г.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява с молба от 31.01.2022 г. поддържа исковата молба и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
1
твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ изплатил по щета №
110523/07.07.2017 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на процесната сума на С.
С. С. – собственик на л.а. „А.“ с рег. № *, увреден на 30.11.2012 г. при ПТП настъпило по
пътя гр. Д. – гр. В., на около 200 метра преди отбоивката за военно поделение. Сочи се, че
виновен за настъпване на вредите е ответникът, който като неправоспособен водач
управлява л. а. „Ф. П.“ с рег. № * и движейки се с несъобразена, с пътните условия, скорост,
губи контрол над управлението на автомобила, като навлиза в насрещна пътна лента и удря
л.а. „А.“ с рег. № *, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 КЗ /отм./
сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без да има за него
действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага
се, че с регресна покана било поискано от ответника да възстанови платеното, но и до днес
лицето не е погасило дори част от задължението си. Поради изложеното се моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 558, ал. 7 от КЗ ищецът е представил следните писмени доказателства, а
именно констативен проткол за ПТП с пострадали лица от 30.11.2012 г.; присъда №
93/15.03.2017 г., постановен по н.о.х.д. № 5069 по описа за 2016 г. на РС-Варна; справка от
базата данни на информационния център към Г., на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „ГО на автомобилистите“; доклад по щета за
имуществени вреди № 11 0523/07.07.2017 г.; заключителна техническа експертиза по щета
№ 11-0523/07.07.2017 г.; свидетелство за регистрация част I; преводно нареждане от
12.03.2019 г. и покана за плащане от Г. до Й.Т., които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 63.84 лева – държавна такса.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, Й. ХР. Т., ЕГН **********, с адрес: *
да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление: * сумата от 1 596.00 лева /хиляда
петстотин деветдесет и шест лева/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на С. С. С. за настъпило застрахователно събитие на 30.11.2012 г., в
резултат на което са нанесени щети на л.а. „А.” с рег. № *, при ПТП реализирано по пътя гр.
Д. – гр. В., на около 200м преди отбивката за военно поделение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й. ХР. Т., ЕГН **********, с адрес: *
да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 63.84
лева /шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени от
2
ищеца съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3