Решение по дело №59/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от Д. Ю. С., [ЕГН], чрез адв. Н. Д., със съдебен адрес гр.Пловдив, [улица], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 09.04.2019г. до 16.01.2020г. и от 28.04.2023г. до 11.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора град Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Ищецът посочва следните оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени килии - под 3 кв. м. нетна площ; липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение; липса на подходяща за здравословното сътояние на ищеца храна; липса на адекватно лечение; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно; когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; към момента в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Н. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата. Редовно призован в съдебното заседание, ищецът се представлява от адв.Д., която поддържа изцяло исковата претенция.

3.Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4.Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения иск. Алтернативно, счита че обезщетението следва да бъде определен в по-нисък размер.

ІІ. За фактите:

5.От събраните по делото доказателства се установява, че Д. Ю. С. търпи наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Пловдив в следните периоди: от 16.04.2019г. до 21.01.2020г. вкл. /когато е върнат в Затвора-Стара Загора/, от 28.04.2023г. и до 11.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ е още там.

5.1. В справка от 27.02.2024г. от Затвора гр.Пловдив /л.27/ се сочи, че по отношение на Приемно отделение за периода от 16.04.2019г. до 19.04.2019г. липсва информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м. Липсват данни и за периода от 19.04.2019г. до 16.01.2020г., когато С. е настанен в стая №18 на пост 6.

По отношение втория исков период е посочена информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.

В становището се посочва, че в ОП-2 санитарните възли разполагат с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Помещенията разполагат с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно отопление. ДДД обработките се извършват редовно от външна лицензирана фирма. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек, възглавница и спално бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на лиш.св. При престоя си в ПО, С. не е подавал молби или жалби, свързани с условията в Затвора-Пловдив.

5.2. В представените от ответника и неоспорени справки и становища, по отношение на периодите на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че за всеки от настанените л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода. Пералнята се ползва по утвърден график. Тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел всеки лиш.св. има достъп до течаща студена вода. Отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лавката в Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни от близките им.

5.3. В Становище към рег.№ 1002/19.02.2024г., по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че във всички помещения е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на постъпване. При желание от страна на лиш.св., домакинът осигурява комплекти, колкото са необходими, такива могат да получат и от своите близки. Прането е по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машина, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето. Карето, където С. е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда е можело да ползва тоалетна и вода в коридора или в спалното помещение.

Към становищата са приложени таблица за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, седмичен график на служебната пералня в Затвора-Пловдив, работно време на Медицински център при Затвора-Пловдив, справка за трудова заетост на ищеца, здравен картон и др.

5.4. В справка /л.29-32/ се посочва, че след превеждането на С. в Затвора-Пловдив от ЗООТ „Черна гора“ при Затвора - Стара Загора, наказанието му „лишаване от свобода” е прекъсвано с цел лечение, с постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив първоначално за двадесет дни, считано от 29.05.2023г., а с цел продължаване на лечението с още тридесет дни, считано от 18.06.2023г. до 18.07.2023г. От 27.07.2023г. до 03.08.2023г. С. е настанен в болница гр.София. Н. 18.08.2023г. до 28.08.2023г. ищецът е настанен за лечение в УМБАЛ Пловдив. Посочено е още и че ищецът многократно е настаняван за лечение в Медицински център при Затвора-Пловдив, извеждан за прегледи и настаняван във външни лечебни заведения.

5.5. Към писмен отговор от ст. юрк.Ч. е приложен договор и протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за 2019г., 2020. и 2023г.

6. По делото в съдебно заседание, проведено на 15.05.2024г., чрез видеоконферентна връзка е разпитан свидетелят А. В. Ш..

6.1. Свидетелят Ш. заявява, че с Джеваил били заедно в килия № 18 през 2018г. Свидетелят сочи, че ищецът в момента е в килия № 9. От 2019г. до януари 2020г. не знае в коя килия е бил. Посетил стая № 9, видял Джеваил, било му лошо. Казал, че не му осигуряват инсулин и Ш. предложил да му даде от своите лекарства. Ш. твърди, че ищецът гони хората от стаята, иначе стаята му е добре. Не знае дали в стаята на С. има дървеници и хлебарки. Съдът приема показанията на А. Ш. като логични и почиващи на непосредствени негови впечатления, като при необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

ІІІ. За правото:

7. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 09.04.2019г. до 16.01.2020г. и от 28.04.2023г. до 11.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив.

От наличните по делото доказателства се установява, че Д. С. е постъпвал в Затвора гр.Пловдив в следните периоди: от 16.04.2019г. до 21.01.2020г. вкл. /на 22.01.2020г. е върнат в Затвора Стара Загора/ и от 28.04.2023г. до 11.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/.

Поради изложеното по-горе исковата претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за период от 09.04.2019г. до 15.04.2019г. вкл., от 10.05.2023г. до 11.05.2023г., от 29.05.2023г. до 17.07.2023г. вкл., от 27.07.2023г. до 02.08.2023г. вкл. и от 18.08.2023г. до 27.08.2023г. вкл., следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.

7.1.След извършена служебна проверка, съдът установи, че незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции по настоящото дело, адм. дело № 1158/2023г. и адм. дело № 2646/2023 г., по описа на съда, се изразява най-общо в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода/, което представяла нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Тук именно е необходимо да се направи следното уточнение: Още в Решение от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за порочна практиката на съдилищата да изискват от ищците да разделят своите искове така, че да отразяват всеки проблем, пред който са били изправени поотделно, и едва след това да се пристъпи към разглеждането на всеки от тези искове отделно (параграфи 134, 203), тъй като по този начин, съдилищата не разглеждат твърдените действия или бездействия като довеждащи до нарушаване на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") в съответствие с принципите и стандартите, установени от Съда в неговата практика – която според обстоятелствата може да изисква кумулативен подход.

В тази насока е посочено в решението на ЕСПЧ, че нарушенията (по чл. 3 от Конвенцията) в българските места за лишаване от свобода не са предизвикани от изолирани инциденти или конкретния развой на събитията във всеки отделен случай; те произхождат от широко разпространен проблем, произтичащ от лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните предпазни мерки срещу отношение, несъвместимо с чл. 3.

Именно след постановяване на Решението от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" на Европейския съд по правата на човека, в ЗИНЗС бе приета Част седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) озаглавена „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“, като в чл. 284, ал. 2 изрично е предвидено, че в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следователно, след като веднъж е предявен иск по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за конкретен период, през който съответният лишен от свобода и/или задържан под стража са били поставени в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (които не са изброени изчерпателно в закона), съдът е длъжен да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на всички условия, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, което обуславя недопустимост на повторно предявяване на иска по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за същия период.

Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на част от исковия период е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 1158/2023 г., и адм. дело №2646/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец Д. Ю. С., ответник – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София); 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от Д. Ю. С. неимуществени вреди в следните дублиращи се периоди: от 13.12.2022г. до 04.05.2023г. вкл. и от 05.09.2023г. до 24.10.2023г. вкл. в Затвора - Пловдив.

При това положение, исковата молба, предявена от Д. Ю. С., [ЕГН], чрез адв. Н. Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 3 560,85 лв. (193 дни х 18,45 лв./ден = 3 560,85 лв.), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, в периода от 13.12.2022г. до 04.05.2023г. вкл. и от 05.09.2023г. до 24.10.2023г. вкл. в Затвора гр. Пловдив, или общо 193 дни, ще следва да бъде оставена без разглеждане.

7.2. В тази връзка и съдът ще се произнесе конкретно по същество по основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му молба единствено по отношение на Затвора гр.Пловдив за периодите от 05.05.2023г. до 09.05.2023г. вкл., от 11.05.2023г. до 28.05.2023г. вкл., от 18.07.2023г. до 26.07.2023г. вкл., от 03.08.2023г. до 17.08.2023г. вкл., от 28.08.2023г. до 04.09.2023г. вкл. и от 25.10.2023г. до 11.01.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/.

8. На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

9. На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията. Т. разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

10. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г. / осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. /всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. /умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. /унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал. 3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. / осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

11. Разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 /предишна ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание "лишаване от свобода".

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС /предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

12. Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: "10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат. ".

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.

13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Действително, от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, за което им се осигуряват съответните прибори, почистващи и перилни препарати.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал С. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно предварителен график.

14.1. По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, като по делото са представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

14.2. Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на С. и хигиената в спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори.

14.3. Твърденията за неосигуряване на медицинско обслужване са оборени от представените от ответника неоспорени справки и приложената медицинска документация, като не се установяват действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези си твърдения,освен разпита на свидетеля Ш.. Поради изложеното тези оплаквания са изцяло неоснователни и недоказани.

Съдът заключава, че на ищеца е било предоставено своевременно медицинско лечение. Лекуван е медикаментозно, с което здравословните му проблеми са били временно овладяни и многократно е бил хоспитализиран.

От приобщените по делото медицински документи, обективиращи извършени прегледи от лекар в местата за лишаване от свобода и от външни специалисти, както и предоставени медикаменти, не се установява С. да е бил лишен от медицинска помощ, каквото е условието по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Предвид горното, не може да се приеме за доказано, че на С. не е бил осигурен достъп и съдействие за установяване и диагностициране на заболяването му и че поради фактически действия и бездействия на затворническата администрация същият не е лекуван своевременно и правилно.

14.4. По аргумент от чл. 161 от ГПК, съдът приема за основателно твърдението за липса на достатъчно жилищна площ, неспазването на това изискване се установява от представените справки, в които изрично е посочено че за периода от 16.04.2019г. до 16.01.2020г. вкл. и на 11.05.2023г. , когато ищецът е пребивавал в Затвора гр.Пловдив общо за 277 дни, липсва информация за спалните помещения, в които е настаняван С., тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.

15. При така изложеното действително се установяват само едно от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е по отношение само на едно от твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от ищеца в размер на 10 000 лв. за Затвора гр. Пловдив.

16. Справедливият размер на това обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 1 524 лв., като се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията по отношение изпълнението на изискването за минимална жилищна площ. В останалата част до пълния предявен размер, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, искът следва да бъде отхвърлен.

Поради изложеното следва да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, [улица], да заплати на Д. Ю. С., [ЕГН], обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 524 лв., за периодите от 16.04.2019г. до 16.01.2020г. вкл. и на 11.05.2023г.

Съответно, спрямо този размер на главния иск (1 524 лв.), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2024 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

IV. За разноските.

17. С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие /л.97/, сключен с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 198,12 лева.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И

ВРЪЩА исковата молба на Д. Ю. С., [ЕГН], със съдебен адрес гр.Пловдив, [улица]срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на обезщетение за претърпени от Д. Ю. С. неимуществени вреди в частта относно следните искови периоди: от 13.12.2022г. до 04.05.2023г. вкл. и от 05.09.2023г. до 24.10.2023г. вкл. в Затвора – Пловдив И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Д. Ю. С., [ЕГН], със съдебен адрес гр.Пловдив, [улица], сумата от 1 524 (хиляда петстотин двадесет и четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС в периода от 16.04.2019г. до 16.01.2020г. вкл. и на 11.05.2023г., когато е пребивавал в за Затвора гр.Пловдив за общо 201 дни като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от общо 10 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на частта от заявения исков период от 09.04.2019г. до 16.01.2020г., вкл. и от 28.04.2023г. до 11.01.2024г., вкл.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на Д. Ю. С., [ЕГН], със съдебен адрес гр.Пловдив, [улица], сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв. Н. Д., със съдебен адрес гр.Пловдив, [улица], сумата от 198,12 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която исковата молба е върната и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК, а в останалата част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.