РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Кърджали, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100350 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Т. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *******
чрез адв. Л. К. Б.-******* срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П. за прогласяване на нищожност
на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между
страните на сключения между страните Договор за обезпечен потребителски
кредит № ******* от 24.01.2025 г., по силата на който „Кредирект“ ЕООД е
предоставило в заем на ищеца сумата от 6 000 лева при фиксиран ГЛП от
50.00 % и ГПР от 63.53 %.
В исковата молба се твърди, че ищецът е следвало да внесе общо дължима
сума от 15 048 лева, като сумата включвала главница, лихва и неустойка за
непредоставяне на обезпечение, която била на стойност 5 905,83 лева. Сочи,
че разпределена по пера общата сума на договора е следната - 6 000 лв.
главница, 3 142,17 лв. лихва по договора и 5 905,83 лв. неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Ищецът заявява, че уговореният ГЛП от 50.00
% е неравноправна клауза, респ. нищожна, тъй като съгласно установена
съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Заявява, че
посоченият ГПР от 63.53 % не е действителният, тъй като в него не е включен
размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение. Ищецът сочи, че в
чл. 6 от Договор за обезпечен потребителски кредит № ******* от 24.01.2025
г. е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора
1
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия, а в чл. 13, ал. 5, страните се договорили, че
в случай на непредоставяие на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде
начислена неустойка в размер на 5 905,83 лв., дължима в пълен размер от деня
след изтичане на уговорения между страните 14-дневен срок. По тези
съображения ищецът заявява, че, че процесният договор е нищожен като
сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл.
10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като
разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включен
размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея, като настоящият случай е именно такъв.
Заявява, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на
договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да
обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Ответникът
твърди, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е
сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог
файл по договор за паричен заем № *******, който проследява в
хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение.
Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на МС на РБ.“, като при нормативно определен
лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 64.75% и ГПР
определен в процесния договор в размер на 63.35%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ответникът заявява, че в случая неустойката е дължима едва след изтичане на
срока за предоставяне на обезпечение, което изключва нейната дължимост
към момента на сключване на договора, поради което, изхождайки от волята
на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената
неустойка да бъде включена в ГПР. Сочи, че разходите, които се включват в
ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на
договора, а в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена
между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била
дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след изтичане
на срока за предоставяне на обезпечение; само в случай че заемополучателят
не е предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно
задължение към кредитодателя. Заявява, че в периода 2024 г. - 2025 г. ищецът е
сключил общо деветнадесет договора, които съдържат уговорка за плащане на
2
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, като е очевидно, че
при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с
условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в
случай че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил
заемните суми и се е ползвал от тях. Сочи, че от тази фактическа постановка
става ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати
за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за
недействителност, като това е в пряко противоречие с добросъвестността,
която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и
универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното
си поведение. Ответникът заявява, че настоящият договор следва да се
тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на
база деветнадесетте договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка
и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.
Ответното дружество не оспорва твърдението, че неустойката не е част от
ГПР, а застъпва тезата, че същата не следва да се добавя към него по подробно
изложените по-горе аргументи.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на
ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото, заявява, че
поддържа исковата молба и направените доказателствени искания, сочи, че
няма други доказателства, че е запозната с проекта за доклад и няма
възражение по него, развива съображения по същество на спора и представя
списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, с която моли да
се даде ход на делото, заявява, че поддържа отговора на исковата молба, както
и докзателствата представени с него, развива съображения по същество на
спора и по отношение на исканите от ищеца разноски.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № 804 от 24.06.2025 г., в което е обиктиварн проект за
доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от
страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните
факти и обстоятелства: сключването между ищеца и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,
ЕИК ********* Договор за обезпечен потребителски кредит № ******* от
24.01.2025 г., по силата на който „Кредирект“ ЕООД е предоставило в заем на
ищеца сумата от 6 000 лева при фиксиран ГЛП от 50.00 % и ГПР от 63.53 %;
че разпределена по пера общата сума на договора е следната - 6 000 лв.
главница, 3 142,17 лв. лихва по договора и 5 905,83 лв. неустойка за
непредоставяне на обезпечение; че размерът на уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение от 5 905,83 лв. не е част от ГПР, респ. не е
включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
3
Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. С чл. 19, ал. 4 от ЗПК на
сключения на 24.01.2025 г. между страните Договор за обезпечен
потребителски кредит № ******* поради не включване в ГПР на стойността
на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 5 905,83 лв. е
основателен по следните съображения:
В чл. 6 от Договор за обезпечен потребителски кредит № ******* от
24.01.2025 г. е посочено, че заемателят се задължава да предостави на
кредитора поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
на определени от кредитора условия, а в чл. 13, ал. 5, страните се договорили,
че в случай на непредоставяие на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде
начислена неустойка в размер на 5 905,83 лв., дължима в пълен размер от деня
след изтичане на уговорения между страните 14-дневен срок.
Посочената неустойка в размер на 5905,83 лева следва да бъде включена
при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и,
ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според
която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на М. С. на
Р. Б., която към датата на сключване на договора – 24.01.2025 г. е 12,95%, респ.
максималният размер на ГПР е 64,75%, което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 64,75% от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на неустойка за
непредоставяне на обезпечение по договора за кредит, размерът би
4
надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
В този смисъл, като не е включил посочената неустойка по чл. 13, ал. 5 във вр.
сл. 6 от договора, при непредставяне на обезпечение, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника. В случая е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че размерът на уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение от 5
905,83 лв. не е част от ГПР, респ. не е включено като разход по смисъла на чл.
19 ЗПК. В случая годишният процент на разходите, записан в процесния
договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на
посочената неустойка в размер на от 5 905,83 лв. за непредставяне на
обезпечение по кредита неотговарящо на чл 6 от договора обезпечение, би
променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно
практиката на Съда на Е. С. – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 П. К. Б., че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което
означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във
връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата на по чл. 13, ал.
5 във вр. сл. 6 от сключения на 24.01.2025 г. между страните Договор за
обезпечен потребителски кредит № *******, в която са посочени видовете
обезпечения, от които заемополучателят да избере и предостави на
заемодателя в посочения 14 дневен срок от сключване на договора, както и
условията на които обезпеченнията следва да отговарят, е неравноправна,
защото изискванията, на които следва да отговаря предоставеното
обезпечение (кумулативните условия за поръчител), води до извода, че не се
цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на
скрито възнаграждение под формата на неустойка. Това е още едно основание,
че посочената неустойка представлява разход по договора за кредит, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.
Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на
целия договор. За пълно следва да бъде посочено, че на кредитополучателя се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията
и представлява допълнително възнаграждение. Същевременно от
неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не
произтичат преки вреди за кредитора. На основание чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По разноските:
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на
такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в
5
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В
случая държавната такса възлиза на 601,92 лева изчислена на база на общото
задължение по кредита включващо главница, лихва, и неустойка, (6 000 лв.
главница, 3 142,17 лв. лихва по договора и 5 905,83 лв. неустойка) която
следва да бъде заплатена по сметка на РС-Кърджали.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
молба от процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по
хода на делото, в която са изложени и съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит настоящият състав намира, че справедливият размер на
адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева. Настоящият състав счита, че
присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и една
молба по хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Т. М., ЕГН
***********, с постоянен адрес ************ чрез адв. Л. К. Б.-******* иск
срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от управителя Н. П. П., че сключения Договор за обезпечен
потребителски кредит № ******* от 24.01.2025 г. е недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд-Кърджали държавна такса в размер на 601,92 лева.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б.-*******
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално
представителство и защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7