№ 294
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110108631
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците К. С. С. и С. Г. С. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
....., като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и
се съставят констативни протоколи. Изяснява, че отговорността на ответниците за
заплащане на процесните суми е разделна, според притежаваните от тях права от
собствеността върху топлоснабдения имот, а именно – 3/4 идеални части - за К. С. С. и 1/4
идеална част – за С. Г. С.. Допълва, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира и лихва за забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 1 775,72
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
338,55 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г.; 35,08 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 8,18 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
1
разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022 г. до
окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на К. С. С. – 3/4, а именно:
1 331,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.; 253,91 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г.; 26,31 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и
6,13 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на С. Г. С. – 1/4, а именно: 443,93 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 01.04.2020 г.; 84,63
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г.; 8,77 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 2,05 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
03.03.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. С. С. и С. Г. С. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете по основание с доводи за липсата на представени
от ищеца доказателства същите да са били собственици или ползватели с учредено вещно
право на ползване по отношение на процесния топлоснабден имот в рамките на исковия
период, оспорвайки доказателствената стойност на представеното от ищеца писмо от
Столична община, р-н „Искър“. Намират за неясен начина на формиране на квотите на всяка
от тях, оспорвайки да притежават права върху имота в посочените от ищеца размери
съответно от 3/4 идеални части и 1/4 идеална част. Оспорват ответницата С. С. да е
единствен наследник на Г. С. С.. Считат, че с оглед начина, по който исковата молба
първоначално е предявена, следва да се счита, че исковите суми се претендират от тях при
равни квоти. Правят възражение за погасяване по давност на вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., както и на част от сумата по обща фактура №
**********/31.07.2019 г., която е започнала да тече след изтичането на 45-дневен срок от
издаването на месечните фактури. Считат, че по отношение на вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не са изпаднали в забава поради нищожност на клаузите на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към този период Общи условия на ищцовото дружество,
доколкото последните обвързват настъпването на падежа на задълженията с притежаването
от страна на потребителя на специално техническо средство и достъп до интернет, поради
което се явяват неравноправни по смисъла на ЗЗП. Допълнително посочват, че от страна на
..... е останало недоказано публикуването на общата фактура за потребената топлинна
енергия за целия отчетен период. Оспорват дължимостта на сумата за цена на услуга за
дялово разпределение, доколкото тя се извършва от едно трето за спора лице, поради което
ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира същата. Изрично заявяват, че не
оспорват количеството потребена топлинна енергия и не твърдят плащане на процесните
суми. С тези доводи отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
2
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
С определение от 28.04.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период процесният
имот, находящ се в ....., е бил топлоснабден, както и, че ищецът е доставил до него
твърдяното количество топлинна енергия на посочената стойност.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците К. С. С. и С. Г. С. се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.03.1991 г. /л.
111-112 от делото/, който съгласно т. 5 от същия е годен да прехвърли собствеността върху
описания в него имот без да е необходима нотариална форма, се установява, че ответницата
К. С. С. и Г. С. С. са придобили собствеността върху апартамент № 14, находящ се в .....,
ведно с избено помещение № 14 и идеални части от общите части на сградата и 3,346 %
идеални части от правото на строеж върху мястото. Видно от представения акт за
граждански брак № 473/19.05.1974 г. /л. 147 от делото/ към момента на осъществяване на
придобивната сделка от 21.03.1991 г. купувачите по нея са били съпрузи, което от своя
страна обуславя извод, че на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1985 г. /отм., но действащ към
релевантния период/ същият е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена
общност. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. №
РИС22-УГ51-1871/08.03.2022 г. /л. 55 от делото/ се установява, че Г. С. С. е починал на
11.09.1995 г., оставяйки за свои наследници по закон – К. С. С. – съпруга и С. Г. С. –
дъщеря, поради което по силата на наследствено правоприемство всяка една от тях е
придобила по 1/2 идеална част от притежаваната от наследодателя им 1/2 идеална част от
правото на собственост върху процесния апартамент № 14, т. е. по 1/4 идеална част – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗН. В случая, макар да няма изрично оспорване в тази насока, следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането
му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се
законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60,
ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане
на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от
3
17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците не
твърдят и не доказват да са приели наследството на Г. С. по опис, или да са се отказали от
него, поради което се налага извод, че след смъртта му на 11.09.1995 г. на основание
наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило съответна част от
правото на собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно
осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата
върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. именно ответниците се легитимират като негови собственици, при следните
квоти: за К. С. С. – общо 3/4 идеални части /1/2 идеална част, придобита в лично качеството
по силата на покупко-продажбата от 21.03.1991 г. и 1/4 идеална част, придобита по
наследяване след смъртта на съпруга й/, а за С. Г. С. – 1/4 идеална част, придобита по
наследяване след смъртта на баща й/, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба и уточнителната му молба от 10.03.2022 г. квоти.
Ето защо, съдът приема, че именно те се явяват и потребители, респ. клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, поради което са и задължени лица за заплащане на продажната
цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността –
3/4 /по отношение на К. С. С./ и 1/4 /по отношение на С. Г. С./, като ирелевантно се явява
обстоятелството кой реално е ползвал имота, респ. кой се води титуляр на партида с аб. №
43296, както и налице ли е сключен писмен договор с ищеца, тъй като обсъдената по-горе
нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва
качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 14 съдът
прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно
представените изравнителни сметки и протоколи за отчет /л. 129-134 от делото/, а и с оглед
изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в
рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на
4
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е извършвана от
третото неучастващо по делото лице - .....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на показанията от 3
броя радиатора и 1 брой щранг - лира в банята; сумите за битово гореща вода са
начислявани въз основа на показанията от 1 брой водомер, който е редовно отчетен през
2019 г. и 2020 г., за което са съставени протоколи за отчет съответно от 30.04.2019 г. и от
06.06.2020 г., а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 107 куб. м. и на етажната собственост – 2 918 куб. м. От техническа гледна точка
фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени,
като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 750,04 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури /1 666,86 лв./ и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки /83,18 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. В случая, съдът приема, че посочената
от вещото лице обща сума по прогнозни данни за потребление от 2 581 лв. представлява
допусната от него техническа грешка, тъй като същата е в противоречие с посоченото в
таблица № 6 от заключението, според която сборът от прогнозно начислените суми за двата
отчетни периода се равнява на общата сума от 1 666,86 лв. /752,72 лв. + 914,14 лв./, а не на
сумата от 2 581 лв. Нещо повече, прави впечатление, че след добавяне към сумата от
1 666,86 лв. и на сумата за доплащане от страна на абоната в размер на 83,18 лв. се получава
5
посочената от експерта в таблица № 5 от заключението обща стойност от 1 750,04 лв., което
показва, че коректната прогнозна сума е размер на 1 666,86 лв., а не в размер на 2 581 лв.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза
по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 18.02.2022 г.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва
след и на 18.02.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания
за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл.
33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не
от публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, както се твърди
от ищеца с исковата му молба. Следователно, действително е налице изтекла погасителна
давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., както се поддържа и от
ответниците, тъй като най-късното месечно задължение – това за м. декември 2018 г. е
станало изискуемо на 14.02.2019 г., т. е. преди 18.02.2019 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения за м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018
г., м.09.2018 г., м.10.2018 г. и м.11.2018 г., включени в рамките на исковия период, са
обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството,
че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща
фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв, като според
посоченото от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание на 03.11.2022
6
г. задължението за цена на топлинна енергия само за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020
г., за което съдът прие, че не е обхванато от изтекла погасителна давност, след
изравняването възлиза на 1 336,15 лв. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки от
ответниците, то К. С. С. се явява задължена за сумата от 1 002,11 лв. /3/4 от 1 336,15 лв./, а
С. Г. С. се явява задължена за сумата от 334,04 лв. /1/4 от 1 336,15 лв./, до които размери
предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени,
като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 1 331,79 лв., или
за размера от 329,68 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. /по отношение на К. С.
С./ и от 443,93 лв., или за размера от 109,89 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
/по отношение на С. Г. С./.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от .....услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 35,08 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Ето защо, ищецът ..... се легитимира като носител на вземането за цена на
извършваната услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.,
чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на посочената от ищеца сума от 35,08 лв.,
която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответниците. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
най-ранното месечно задължение – това за м.01.2019 г. се счита за възникнало на 31.01.2019
г., или същото е станало изискуемо на 01.02.2019 г., т. е. преди 18.02.2019 г., поради което
то също е обхванато от изтекла погасителна давност. С оглед данните, удостоверени в
представеното извлечение /л. 19 от делото/, съдът приема, че стойността на погасеното по
давност задължение за цена на услуга за дялово разпределение за м. януари 2019 г. се
равнява на сумата от 2,04 лв., която следва да се извади от общия размер на дълга от 35,08
лв. При това положение, задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., което съдът прие, че не е обхванато от изтекла погасителна
давност, се равнява на сумата от 33,04 лв., като при съобразяване на дълга на ответниците,
то К. С. С. се явява задължена за сумата от 24,78 лв. /3/4 от 33,04 лв./, а С. Г. С. се явява
задължена за сумата от 8,26 лв. /1/4 от 33,04 лв./, до които размери предявените срещу тях
главни искове за цена на услуга за дялово разпределение следва да бъдат уважени, като се
отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 26,31 лв., или за размера
от 1,53 лв., и за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. /по отношение на К. С. С./ и от 8,77
лв., или за размера от 0,51 лв., и за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. /по отношение
на С. Г. С./.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.02.2022 г. до окончателното им заплащане.
7
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, като при това положение доводът на ответниците за
нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите Общи условия на ищцовото
дружество се явява неотносим. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
онлайн калкулатор, размерът на лихвата за забава върху възприетата от съда непогасена по
давност главница за цена на топлинна енергия в общ размер на 1 336,15 лв., дължима за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., се равнява на сумата от 322,90 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. Отново при съобразяване дълга на
всеки един ответниците, то К. С. С. се явява задължена за сумата от 242,18 лв. /3/4 от 322,90
лв./, а С. Г. С. се явява задължена за сумата от 80,72 лв. /1/4 от 322,90 лв./, до които размери
предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери съответно от 253,91 лв., или за размера от 11,73 лв. /по отношение на К.
С. С./ и от 84,63 лв., или за размера от 3,91 лв. /по отношение на С. Г. С./.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 18.02.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от общо 8,18
лв., начислена за периода от 03.03.2019 г. до 31.01.2022 г., се явява неоснователна и следва
да се отхвърли спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно: сумата от 386,20 лв. – платена
държавна такса, депозит за СТЕ, платена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида и обема
на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа
и правна сложност на делото. При това положение отговорността на всеки от ответниците за
сторените от ищеца разноски се разпределя, както следва: 289,65 лв. /3/4 от 386,20 лв/ - по
отношение на К. С. С. и 96,55 лв. /1/4 от 386,20 лв. - по отношение на С. Г. С., които те
следва да бъдат осъдени да му заплатят. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата С. Г. С. следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу нея искове, а именно: сумата от 30,20 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 29.03.2022 г. /л. 64 от делото/, имащ
характер на разписка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата К. С. С. не се
8
следват разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу нея искове, тъй като
същата не е страна по договора за правна защита и съдействие от 29.03.2022 г., поради което
не може да се направи извод, че уговореното в него адвокатско възнаграждение е било
заплатено и от нея, а не само от ответницата С. Г. С..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 14 да заплати на ....., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 002,11 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: .....; сумата от 24,78 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба - 18.02.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 242,18 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 002,11
лв. до пълния предявен размер от 1 331,79 лв., или за размера от 329,68 лв., и за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата
над уважения размер от 24,78 лв. до пълния предявен размер от 26,31 лв., или за размера от
1,53 лв., и за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 242,18 лв.
до пълния предявен размер от 253,91 лв., или за размера от 11,73 лв., както и иска за лихва
за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6,13 лв.
за периода от 03.03.2019 г. до 31.01.2022 г.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 14 да заплати на ....., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 334,04 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на
адрес: .....; сумата от 8,26 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба - 18.02.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 80,72 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 334,04 лв. до пълния
предявен размер от 443,93 лв., или за размера от 109,89 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 8,26 лв. до пълния предявен размер от 8,77 лв., или за размера от 0,51 лв., и за
периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 80,72 лв. до пълния предявен
размер от 84,63 лв., или за размера от 3,91 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,05 лв. за периода от
03.03.2019 г. до 31.01.2022 г.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 14 да заплати на ....., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
289,65 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 14 да заплати на ....., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,55
лв., представляваща разноски по делото.
9
ОСЪЖДА ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на С. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 14, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 30,20
лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10