ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2539
Варна, 19.09.2023 г.
Административният съд - Варна – XVII състав, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА административно дело № 20237050702077 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх.№13019/14.09.2023г. от Н.С.Д. *** против отказ на Началника на РДНСК-Варна да издаде акт за премахване на незаконни строежи, обективиран в писмо изх. № РВ-773-00-744/14.08.2023г.
Обжалваното писмо е издадено по повод подадена в РДНСК-Варна молба заведена с вх.№ РВ-773-03-175/17.07.2023г. от Н.С.Д. ***, с която заявява, че желае да бъде уведомен за следните факти и обстоятелства:
„…Въз основа на събраните от вас доказателства издали ли сте заповед или друг акт за премахването като незаконен строеж на трафопост МТП с диспечерски номер 1780 в поземлен имот 10135.4021.79 или сте разпоредили издаването на такъв акт от друг конкретен държавен /общински орган.
Дали във ваша преписка №РВ-773/2022г. е изследвана законност на строежи /обекти :
-въздушен електропровод „Летец;
-отклонение от въздушен електропровод „Летец“ до трафопост МТП с диспечерски номер 1780;
-електромерни табла в поземлен имот 10135.4021.79.
В случай, че е изследвана законността на тези строежи/обекти, какво е Вашето становище за тях…“.
С обжалваното писмо изх. № РВ-773-00-744/14.08.2023г. началникът на РДНСК-Варна уведомява Н.С.Д., че в конкретния случай са представени проект за „Трафопост“, *** изготвен от „Интеренергоинженеринг – София“ през юни 2001г. с данни за одобряване от община Варна на 06.07.2001г. и Разрешение за строеж №03/04.03.2002г. за „Електрозахранване на 6бр. парцели в *** и монтаж на мачтов трафопост, издадено на името на „Енергоразпределение – Варна“ЕАД от район „Вл. Варненчик, община Варна и строителен предприемач Г. К. Г.. Поради това е посочено, че РДНСК-Варна няма основание за образуване на административно производство по реда на чл.225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Запознава го, че към момента предвид уведомяването на „Електроразпределение Север“АД, на 03.07.2023г. електрозахранването на трансформатора е прекъснато и е съставен констативен протокол №7128833/03.07.2023г., поради което РДНСК-Варна няма основание за образуване на административно производство по реда на чл.178 от ЗУТ за забрана ползване на строежа.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства при служебната проверка за редовност и допустимост на жалбата се установи, че жалбата е недопустима, тъй като не е подадена срещу акт, който подлежи на оспорване пред съда.
В случая е приложима правната уредба в Закона за устройство на територията. В чл.214 от ЗУТ са изброени изчерпателно кои са индивидуалните административни актове по смисъла на този закон. Такива съгласно чл.214, т.3 от ЗУТ са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. По аргумент от тази правна уредба не съставляват индивидуални административни актове мълчаливите или изрични откази за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.
В случая се обжалва писмо на началника на РДНСК-Варна, с което се уведомява подателя на сигнала Д. за резултатите от извършената проверка на твърдяното от него незаконно застрояване. Съдържанието на писмото определя и характера му на уведомително писмо, а не на отказ за издаване на административен акт. Дори и да се приеме, че то съставлява отказ на началника на РДНСК-Варна да издаде заповед за премахване на незаконно строителство, то съгласно чл.214, т.3 от ЗУТ, това не е индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване и на съдебен контрол за законосъобразност.
Подадената от Н.С.Д. молба вх.РВ-773-03-175/17.07.2023г. в РДНСК-Варна не създава задължение на компетентния административен орган да издаде заповед за премахване на обекта, за който се твърди, че е незаконен строеж. По същността си такива молби и жалби се явяват сигнали за извършен незаконен строеж, които инициират извършване на проверка от органа без да създават задължение в конкретен срок да бъде издадена исканата от подателя на сигнала заповед от изброените в чл.214, т.3 от ЗУТ. Поради това неиздаването на акт по чл.214, т.3 от ЗУТ не формира мълчалив отказ, нито уведомителното писмо, с което се уведомява подателя на сигнала за констатираното по случая, представлява изричен отказ за издаване на административен акт. Отказ /изричен или мълчалив/ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването за сезирания орган на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание заявено от жалбоподателя искане, в определен от закона срок. Нито в специалния ЗУТ, нито в друг нормативен акт, съществува правна разпоредба, която да задължава началника на РДНСК да се произнася по искания за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като при упражняване на правомощията си по чл.225 от ЗУТ този орган не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство, а е административен орган, който служебно упражнява определените му в закона правомощия.
Тъй като жалба вх.№13019/14.09.2023г. от Н.С.Д. *** не е депозирана срещу индивидуален административен акт по чл.214, т.3 от ЗУТ, а отказите за издаване на такива не представляват административни актове, налице е хипотезата на чл.159, т.1 от АПК при която жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по повод на нея съдебно производство – да бъде прекратено.
Водим от това и на основание чл. 159, т.1 и чл.160 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№13019/14.09.2023г. от Н.С.Д. *** против отказ на Началника на РДНСК-Варна да издаде акт за премахване на незаконни строежи, обективиран в писмо изх. № РВ-773-00-744/14.08.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2077/2023г. по описа на Административен съд - Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: