РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Балчик, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20243210100131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ,ал.1,т.1 от ГПК, като е
образувано по предявена искова молба от „Сити Кеш“ ООД с ЕИК***,със
съдебен адрес ***,чрез Н.П.П.-управител, против Г. К. С. с ЕГН********** от
***,с цена на иска 300,00лева,ведно със законната лихва ,считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди,че Г. К. С., ЕГН **********, е отправила искане за
сключване на договор за заем ,което било попълнено собственоръчно от нея,
посредством сайта на Заемодателя,посочен в интернет. Договорът за заем бил
сключен съобразно Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Ответника,съобразно установената форма за кандидатстване от
ищеца,бил предоставил своите лични данни, актуална електронна поща,
телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период
на погасяване), едно лице за контакт, както и бил посочил желания начин за
изплащане на отпусканата заемна сума,с което обективирал волята си, че
желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.
1
От своя страна „Сити Кеш“ ООД изпратило на посочената електронна
поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за
заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от
ответника паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите
условия ответника бил приел така предоставените му условия във връзка с
договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на
предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл. 10 от
Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги
ЗЕДЕУУ , и то при условията при които последните са му предоставени.
От своя страна ищеца,потвърждавал сключването на договора за заем
като изпращал на посочения от ответника-заемополучател, електронен адрес
договор за паричен заем № ***, заедно с погасителния план към него и
Общите условия ,като съгласно Общите условия, договорът за паричен заем
влизал в сила от датата на изпращането му от ищеца-заемодател на ответника-
заемополучател -на ***г.,с което ставал задължителен и за двете страни.
Ищеца,твърди,че ответника не е изпълнил задълженията си по договора
и не е заплатил дължимите суми, не е погасил задълженията си по заема.
Поради тази причина, дружеството е депозирало заявление по чл. 410
ГПК и по образувано ч.гр.д. № 675/2023г. РС- Балчик е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК,поради което и за
ищеца е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск.
Неизплащане на задължението от страна на С. е мотивирало ищеца да
предяви настоящият иск ,като моли съдът,да постановие решение, с което да
признае за установено, че Г. К. С., ЕГН **********, дължи на „Сити Кеш“
ООД, ЕИК ***, сумата в размер на 300,00 лева,представляваща- главница по
договор за паричен заем № *** / ***г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.
Моли съдът да присъди сторените в производствата (заповедно и
исково) разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.
13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Моли, в случай че не се яви проц.представител,в първото по делото
2
открито съдебно заседание, делото да се гледа негово отсъствие.
Направено е искане, ако ответника не изпрати отговор на исковата
молба, не се яви на насроченото о.с.з. и не изпрати искане за гледане на делото
в негово отсъствие, съдът да постанови неприсъствено решение по чл. 238
ГПК.
Ответника , в указания от съда срок по чл.131 от ГПК не е подал писмен
отговор.
В открито с.з. ищцовото дружество не се представлява, като със
становище с вх.№4132/09.09.2024г.депозирано от процесуален представител
Т.,пледира за уважаване на исковата претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор и становище по делото,чрез
пълномощника си адв.М..
Оспорва иска и дължимостта на сумата от 300,00 лева,като е направено
твърдение,че чистата главница по договора е 1800,00 лева,която била
погасена от ответницата.Направено е възражение за нищожност на договора,
както и искане ,за обезсилване на издадената заповед за парично
изпълнение,над размера от 300,00лева.
Претендира разноски в полза на ЕАД Д. М..
Съдът като,след като обсъди събраните доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност ,по реда на чл.235,ал.2,във вр.с ал.1 от ГПК,приема за
установено следното:
Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на
Договор за паричен заем Кредирект №***/***г. сключен в електронна форма
според представеното извлечение от Лог файл и приложимите към него Общи
условия , в сила от 08.03.2019 г., "Сити кеш" ООД,с ЕИК: ***, регистрирано
под № *** в Регистъра на Българска народна банка за финансовите
институции с основен предмет на дейност но и не само отпускане и
управление на заеми, от една страна като "Заемодател", се задължило да
предостави на ответника, от друга страна, като "Заемател", кредит от 1800, 00
лева чрез превод по посочена от него банкова сметка или чрез системата за
разплащане "Изипей". Плащането е обработено на ***г. ,като е наредено по
сметката на ответника,посочена в договора.
Съгласно клаузите по договора ответника е следвало да погаси четири
3
вноски по 60,08лева и 14 вноски по 163,04 лева.Вноските е следвало да се
погасяват всеки месец общо на брой 18,с ГПР-48% и фиксиран ГЛП-40,05%.
Датата на първото плащане била 18.04.2022г.,а тази на последното
18.09.2023г.Общта сума която е следвало ответника да заплати възлизала в
размер на 2522,88 лева.,съгласно погасителен план,видно от договора.
В т. 6. 2. от текста му било уговорено, че кредитополучателят дължи
на кредитодателя неустойка от 3651,12 лева, платима разсрочено съгласно
включения в договор погасителен план в размер на 282,92 лева към всяка една
от първите четири вноски и по 179,96 лева за всички останали четиринадесет
вноски, в случай че не изпълни ангажимента си по т. 6. 1. от договора в 3-
дневен срок от усвояването на заемните средства да осигури при параметрите
на чл. 33, ал. 1 от Общите условия обезпечение във вид на банкова гаранция,
издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата
сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6 месеца
след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи
кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход – най-малко седем
или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един
или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с
кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от
"Редовен", по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответен документ за дохода си.
В Общите условия били регламентирани правата на потребителя да се
откаже от договора-чл.13,ал.2 и ал.3 и да изиска информация за извършените
и предстоящите платежи чл. 28, т. 3, както и редът за тяхното упражняване.
Съобразно чл. 39, ал. 1 от Общите условия за получени и узнати от
заемателя се считат всички съобщения на насрещната страна, ако бъдат
изпратени на адресите му за кореспонденция, упоменати в договора:
постоянния адрес или електронната му поща.
Сезиран от ищеца с постъпило на 31.10.2023 г. Заявление вх. №
4879/31.10.2023 г.по ч. гр. дело № 675/2023 г. по описа на Районен съд
Балчик,, Районен съд – Балчик е издал Заповед № 280/02.11.2023г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 1800,00
4
лева,представляваща главница по договора,ведно със законната лихва считано
от подаване на заявлението -31.10.2023г.до изплащане на вземането,сумата в
размер на 542,64 лева,представляваща възнаградителна лихва за периода ***г.
до 18.09.2023г.,сумата в размер на 293,19 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 01.09.2022г. до 01.09.2023г.,сумата в размер на 52,72 лева
ДТ и сумата в размер на 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
За сумата 2479,24 лева договорна неустойка ,482,19лева неустойка за
забава и 70,00 лева за разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането по договора за паричен заем от ***г. съдът с Определение е
отхвърлил подаденото заявление за издаване на Заповед.
Заповедта и Определението на съда са връчени на длъжника,сега
ответник на 09.11.2023г.лично.
Заповедта и Определението на съда са били получени от заявителя,
сега ищец на 10.11.2023г.
В срок длъжника, сега ответник е депозирал възражение по чл.414 от
ГПК.
С определение №27/18.01.2024г.съдът е указал на заявителя,сега
ищец,че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
получаването му,на осн.чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.
След като бил известен на 25.01.2024 г. за процесуалната възможност
по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 27.02.2024 г. в законоустановения преклузивен
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът предявил разглежданите
искове с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова
молба вх. № 991/27.02.2024 г.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират
спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Спорните права произтичат от Договор за паричен заем Кредирект
*** / ***г. който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на
"търговец" по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него
занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се
5
подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се
разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ
препраща към гражданското законодателство.
С оглед спецификата на насрещните престации и профила на
контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в
българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ,
L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.
Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон
припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско
кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност,
предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по
разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно
улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го
характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на
взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите
парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ
задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради
обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за
потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е
неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят
предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се
обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е
6
договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на
заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и
фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено
на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните
реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1);
вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен
номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на
потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма,
кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните
по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица
– когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия
размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като
максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и
условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой
– когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за
промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по
определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за
издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на
разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива,
7
сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12);
извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или
повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита,
освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен
инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14);
приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към
момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15);
предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16);
наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива
(т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за
неговото упражняване, включително информация за задължението му да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на
потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т.
21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото
осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на
обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото
изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23);
наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25);
адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал.
2 от ЗПК налага да е подписана от тях и всяка страница от общите условия.
По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
8
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), и се представя като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към
ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от
пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за
нищожни.
Във величината на общия разход § 1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира
лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора
разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните,
възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително
условие за отпускане на заема.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от
Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел –
пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското
кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на
интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити.
Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на
данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му
позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни
офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите
условия, както и да ги съблюдава точно .
В чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) българският законодател е въздигнал ,че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, в основание за недействителност на договора.
Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
9
обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита
ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация в качеството
на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта да
докаже, както че "Сити кеш" ООД, е изправен кредитор по договор за
потребителски кредит с ответника, който е породил за последния изискуеми
задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация, така и
собственото си титулярство върху тях по силата на действащ спрямо
последния договор за цесия.
От опонента се очаква да установи пълно фактите, на които позовава
възраженията си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната
нормативна рамка и задължен да следи служебно за нищожността на
правопораждащото правоотношение или на негови сегменти поради тяхната
неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми,
призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или с добрите
нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост
,съдът констатира, че между "Сити кеш" ООД, от една страна като
"Заемодател", и ответника, от друга страна като "Заемател", е сключен по
електронен път формален, реален, двустранен и възмезден Договор за паричен
заем Кредирект №*** / ***г. с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общи
условия на финансовата институция, в сила от 08.03.2019 г. Приложени са по
реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК материализиращите частните и общите
уговорки електронни документи, възпроизведени на хартиен носител като
преписи, заверени от ищеца, които доказват, че в изискуемия от чл. 10, ал. 1 от
ЗПК писмен формат договарящите субекти са съгласували воля за
предаването на сумата от 1800, 00 лева в собственост от заемодателя на
заемателя със задължение на втория разсрочено на 18 месечни вноски да я
върне на първия и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент
от 40, 05%. Усвояването й в брой чрез превеждане в банковата сметка на
ответника, се потвърждава от приобщената лог файл по договора за паричен
заем.
Договорното изложение, кумулиращо частните и общите клаузи,
10
кореспондира с относимите предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
11 и т. 12 от ЗПК. Съставено е на хартиен носител в шрифт, за който не се
установява,според съда да е по-малък от 12, и в него понятно са отразени
общият размер на кредита от 1800, 00 лева; условията за усвояването му – чрез
превод по посочена от заемателя банкова сметка или системата за разплащане
"Изипей"; размерът, броят, периодичността и датите на платежите за
издължаване във вид на погасителен план, инкорпориран в съглашението, и
предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК разяснение на потребителското
право на извлечение от сметка, както и последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, въпреки че такава разбивка
е необходима само при променяща се лихва и при поискване от потребителя.
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК обаче договорът не
удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност.
Формално по указанията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в него са
записани годишният лихвен процент по кредита от 40,05% ,като в чл.5 от
договора е посочено,че ГПР по заема не включва възможни разходи ,които
заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения,както и таксите съгласно Тарифата за таксите на
заемодателя,публикувани на неговата официална интернет страница,което по
разума на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за
целия договорен срок, годишният процент на разходите от 40,05%.
Но не се онагледени в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, условията за прилагането на лихвената ставка, тъй като не е уточнена
базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или остатъчната
главница след всяко погашение.
Неизвестността на методиката за формиране на лихвата, която е
елемент от общия разход по кредита по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, компрометира
достоверността и на реквизита "обща сума, за плащане", равняваща се
съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия размер на кредита и общите
разходи по него. Последните, от своя страна, представени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно
приложение № 1 към ЗПК след съобразяване на изброените в него общи
положения и допълнителни допускания, са изразени в годишния процент на
разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
11
В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от договорните реквизити
отсъстват взетите предвид при изчисляването на годишния процент на
разходите допълнителни допускания и лихвеният процент на ден при
евентуално упражняване на правото на отказ, на което са посветени чл. 29 от
Общите условия.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи
по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да е
проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се
прилага служебно от съда, в какъвто смисъл е ориентирана практиката на
ВКС.
В случая, очевидно ответника е заплатил част от задължението си, по
издадената заповед за парично задължение,доколкото по делото ищецът
претендира връщане само на сумата от 300,00 лева главница.
По делото са приложени доказателства,че ответника е платил размера
на исковата претенция от 300,00лева.
Представена от ответника е вносна бележка за заплатена сума в
размер на 300,000 лева по сметка на ищеца.
Това дава основание на съдът да счита, че с погасяването на главния
дълг са погасени и всички акцесорни вземания т.е. конкретизираната в
молбата и съдебно заседание претенция за дължимост на законна лихва върху
исковата претенция е неоснователна, т.к. така направеното плащане обвързва
кредитора и правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД в случая не е приложимо.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото
го пораждат или защото го погасяват. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене. Съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
12
В тази връзка и съобразявайки факта, че задължението на ответника е
погасено в хода на процеса, тъй като е извършено плащане на претендираните
от ищеца суми с исковата молба,видно от приложената по делото
операционна бележка за банков превод на 300,00 лв. от ответника чрез
системата ИЗИ ПЕЙ на посочената от ищеца в иск.молба банкова сметка.
С оглед изложеното предявеният иск за признаване за установено че
ответника дължи на ищеца сумата в размер на 300,00 лева,представляваща
дължимото по договора за заем главница и законната лихва до датата на
пълното изплащане на дължимата сума поради погасяването на главницата се
явява за неоснователен и следва също да бъде отхвърлен.
При този ход на делото съдът счита,че право на разноски има ответната
страна,на която се дължат разноски за заповедното производство в размер на
50,00лева и 480,00лева и двете с вкл.ДДС в исковото
производство,съгл.списък по чл.80 от ГПК,платимо по сметка на ЕАД Д.
М.,представлявано от адв.М.,пълномощник на ответника.
Съдът счита,че следва да осъди ищеца да заплати и дължимият размер на
ДТ,в полза на РС-Балчик,за завеждане на делото,в размер на 119,28лева,съгл.
Определение №27/18.01.2024г. по ч.гр.д.№675/2023г.на РС-Балчик.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, чрез
законен представител Н.П.П.-управител, със седалище и адрес на управление
*** - за „Съдебно събиране“, за признаване за установено, че Г. К. С., ЕГН
********** от ***, дължи сумата в размер на 300,00 лева,представляваща-
главница по договор за паричен заем № ***/***г., ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на заявлението 31.10.2024г. до
окончателното изпълнение на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, чрез законен представител Н.П.П.-
управител,със седалище и адрес на управление *** - за „Съдебно събиране“,
ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. С., ЕГН ********** от ***,разноски за заповедното
производство в размер на 50,00лева с вкл.ДДС и 480,00лева с вкл.ДДС в
исковото производство,платимо по сметка на ЕАД „Д. М.“,представлявано от
13
адв.М., на осн.чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, чрез законен представител Н.П.П.-
управител, със седалище и адрес на управление *** - за „Съдебно събиране“,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд-Балчик,сумата в размер на 119,28лева,
представляваща ДТ,за завеждане на делото, съгл. Определение
№27/18.01.2024г. по ч.гр.д. №675/2023г. на РС-Балчик.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
14