Р Е Ш Е Н И Е 262404
25.10.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти граждански състав в открито съдебно заседание на пети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9831 по описа за 2020г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по иск с
правна квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищец С.Х.З. твърди, че на *********
бил нападнат от двамата ответници С.Н.М. и Н.С.М. на междустълбищната площадка
между първия и втория етаж във входа на блока, в който ищеца живее, а именно: в
град П****, бл. ***, вх. *** между етаж *и
етаж *. На ищеца му бил нанесен жесток побой от двамата ответници като поводът
за това бил, че по-рано между С.З. и С.М. възникнало пререкание относно котка,
която влизала във входа на блока. За бездомното животно ищецът полагал грижи. Ответник
С.М. се заканил в присъствието на С.З., че ще убие котката, ако я хване. Това
предизвикало реплики между двамата. Размяната на тези реплики станала причина
двамата ответници да причакат С.З. и да му нанесат побой. При срещата на
междустълбищната площадка отв. С.М. нарекъл ищеца „пикльо“ след което му
нанесъл удар в областта на носа, при което ищецът паднал, загубил ориентация и
се опитал да избяга. В този момент се намесил отв. Н.М., който също нанесъл
удари в главата на ищеца, в областта на лявото му око и челюстта. Н.М. повалил
ищеца на земята и двамата с баща му продължили да го бият като му нанясали
удари с крака и ръце, а отв. С.М. като го държал казвал :“ще те удушим“
Ищецът заявява, че му е било
причинено в резултат на побоя: контузия в областта на лицето, отток и
кръвонасядане по гърба на носа, непълно счупване на носни кости, кръвонасядане
по клепачите на лявото око, охлузвания по шията, кръвонасядане в лявата
поясно-кръстна област, охлузване на 4-ти пръст на лявата ръка и охлузване на
лявата коленна става.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците С.Н.М. и
Н.С.М. солидарно да заплатят на С.Х.З. сумата от 4000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат от виновно причинена от ответниците
телесна повреда на *******., ведно с лихвите от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото деловодни
разноски и заплатен адвокатски хонорар, както и сумата от 234,44 лева –
компенсаторна лихва за забава върху присъденото обезщетение от 4000 лева за
неимуществени вреди за периода от
15.01.2020г. до 12.08.2020г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. ******** от
ответниците С.Н.М. и Н.С.М..
В отговора на исковата молба се оспорва изцяло предявения иск, който се
твърди, че е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че цялата фактическа обстановка описана в исковата молба е
напълно измислена и неотговаряща на действителните събития развили се между
страните на ******.
Заявяват се следните факти. Ответниците – баща и син правели ремонт в
жилището на Н.М. като ищецът подразнен от забележките, които ответниците му
правели преди време по повод на отглеждането на котки /около 20 на брой/
започнал словесна провокация към двамата. На отговора от страна на ответниците,
че имало котешки изпражнения на площадката пред апартамента им, ищецът отвърнал
с агресивно поведение и продължил да напада словестно ответниците с думи и
заплахи при което на процесната дата ищецът тръгнал след С.М. по стълбите
докато последния пренасял строителни материали до апартамента на сина си и се
опитал да нанесе удар на С., който от своя страна като се защитавал нанесъл
един единствен удар на ищеца. В този момент се намесил Н.М., за да предотврати
разрастването на кофликта и всичко приключило за няколко секунди. Поддържа се
че ищецът бил провокирал скандала вербално и със заплашително движение към отв.
С.М..
Заявява се, че по случая била образувана преписка № ******. на Районна
Прокуратура – Пловдив, като ответниците дали обяснения, вследствие на което и в
съответствие със събраните по преписката доказателства, същата била прекратена
с отказ за образуване на досъдебно производство срещу ответниците.
Оспорват се изцяло наведените твърдения с исковата молба за нанесен побой и
последствия от същия.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК, за да се произнесе взе предвид
следното.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза от вещо лице М.Б. от която
се установява, че на ищеца му е причинена контузия в областта на лицето, оток и
кръвонасядане по гърба на носа, не пълно счупване /фисура/ на носните кости,
кръвонасядане по клепачите на лявото око, охлузвания по шията, кръвонасядания
по лявата поясно-кръстна област, охлузване по 4-ти пръст на лявата ръка,
охлузване по лявата коленна става като предвид вида на получените увреждания и
тяхната локализация, същите съответстват да са получени по време и начин както
е описано в исковата молба. Травматичните увреждания според вещото лице са
причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд предмет и е
възможно да са получени при нанасяне на удари в областта на лицето, тялото и
крайниците с юмруци и опит за душене предвид наличието на охлузвания в областта
на шията. Според вещото лице оздравителния процес трае 15-17 дни при
благоприятен ход на същия без настъпването на усложнения в него за каквито
липсват писмени данни, като първоначално болките били леки по сила и интензитет
и постепенно са затихвали до пълното им изчезване.
По делото са приети заверено копие на фиш за ************. и информация от
информационна система на ********* от която се установява, че на процесната
дата 15.01.2020г. около 17:20 часа е пристигнала спешна помощ на адрес: гр. П***,
ж.к. ***, вх.***, ет.****, ап.*** като ищецът е посетен от **** В.Б., която е
разпитана в съдебно заседание като свидетел и заявява, че ищецът е отказал преглед,
а обстоятелството, че е отразен нанесен побой означавало, че ищецът така бил
казал и св. Б. така била написала, ищецът бил в съзнание, контактен и бил
отказал да бъде прегледан от лекаря.
По делото е разпитан и св.Д. И., който си спомнял за датата на инцидента
тъй като предишния ден бил рожденият му ден като посетил К. – съсед на ищеца,
чийто апартамент бил на първия етаж в блока, точно до на С. блока, при което
домакинът му казал: „Тук мелят С.“ посочвайки междуетажната площадка на
жилищния блок в *****, където живеел ищеца. Разстоянието било около 15 метра,
била светната лампа, имало видимост, побоят нанасяли двама души, първо единия,
после другия, удряли го в ръцете и гърба, единият го свалил на земята, а другия
го подсичал. Свидетелят заедно с неговия приятел К. тръгнали към ищеца и
пристигнали на място след 2-3 минути като го заварили с нос от който течала
кръв, джуката му била ударена и бил много изнервен. Ищецът си тръгнал и от
бързане не обяснил какво се било случило.
От приобщената по делото преписка *******. по описа на РП – Пловдив се
установява, че на *******. са били съставени предупредителни протоколи на
ответниците по реда на чл. 56, ал.2 ЗМВР.
При така установената фактология съдът намира от правна страна следното.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане вината на
делинквента се предполага до оборването й чрез съответните доказателствени
средства. Оборването на вината се извършва чрез опровергаване на презумпционната
предпоставка от хипотезата на чл. 45 ЗЗД, а именно наличието на противоправно
поведение, което да е вредоносно. Противоправността на описаното поведение на
ответниците би могла да отпадне в случаите на неизбежна отбрана или крайна
нужда каквито изрично в отговора на исковата молба се заявява, че не се
поддържат. Ответниците по делото не ангажират доказателства като заявяват, от
една страна, наличието на провокация от страна на ищеца към ответник С.Н.М. по
повод конфликт между двамата във връзка с допускането на котки в жилищния блок,
а от друга страна, агресивно вербално поведение на ищеца, който бил тръгнал към
отв. С.М., а последния му нанесъл един единствен удар, които факти и
обстоятелства не мога да бъдат приети като такива водещи до проведено успешно
обратно доказване на презумпционната предпоставка на хипотезата на чл. 45 ЗЗД.
Тези обстоятелства имат отношение към обема на гражданската отговорност, но не
и към основанието за възникването й.
Следователно, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че
страните са съседи в един жилищен блок в гр. П****, ж.к. ******, вх. *****, бл.
***, ет.**, ап.***, както и че на процесната дата 15.01.2020г. е имало инцидент
между тях на междустълбищната площадка за което съдът кредитира показанията на ***.
И. и предвид на факта, че е пристигнала спешна медицинска помощ. За безспорно
установено се приема и че ищецът е претърпял травматични увреждания както са
описани в исковата молба и установени от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, като обстоятелството, че е отказал да бъде прегледан от
пристигналия на място медик – **** Б. не означва, че тези травматични
увреждания е могло да възникнат по друг начин. Фактът на отказа на ищеца да
бъде прегледан не може да се ползва от ответниците в защитната им теза, защото
ищецът има право да прецени желае ли медицинска помощ или не, респ. желае ли да
бъде прегледан. Обстоятелството, че ищецът е отказал преглед не може да
компрометира доказателствената стойност на освидетелстването му със ********.
т.е на следващия ден ****, който е констатирал травматичните му увреждания,
което ***** е в основата на съдебно-медицинската експертиза. Поради тази
причина с факта на травматичното увреждане на ищеца и побоят който е видян от
св. И. и при положение, че отв. С.М. изрично заявява, че е нанесен един
единствен удар при непровеждане на обратно доказване на презумпцията за
виновност настоящата инстанция намира основанието на иска за доказано.
По делото останаха недоказани възраженията на ответниците за провокация и
съпричиняване от страна на ищеца, респ. затова, че той е употребил вербална
агресия и че е тръгнал заплашително към **** С.М. поради което и тези
възражения се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 52 ЗЗД справедливият размер на обезщетението, който следва
да се присъди на ищеца възлиза на сума в размер на 800 лева, до колкото са
причинени 8 броя травматични увреждания, като болките и страданията му са
отшумели за 15-17 дни, не е имало настъпили усложнения, първоначално болките са
били леки по сила и интензитет и постепенно са затихнали, респ. не се
установява промяна в начина на живот на ищеца и неговия стереотип. Останаха
неподкрепени от събраните по делото доказателства твърденията на ищеца затова
че е претърпял емоционален срив като резултат от извършеното посегателство и че
е изпитвал срам от съседи и близки до колкото по делото не е установено
последните да са разбрали по някакъв начин за случая поради което и за сумата над
800 лева до пълния претендиран размер от 4000 лева искът се отхвърля като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди мораторна
лихва в размер на сумата от 46,89 лева за периода от 15.01.2020г. до 12.08.2020г.
като над тази сума до пълния размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен;
На основание чл. 53 ЗЗД поради факта, че увреждането е причинено от
неколцина, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумите солидарно.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 184 лева съразмерно на уважената част на исковете, в полза
на ответниците – сума в размер на 416лева съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
Съдът допуска извършването на прихващане на разноските до размер на
по-малката сума при което в полза на ответниците следва да се присъди сумата от
232 лева разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН ********** и Н.С.М. с ЕГН ********** и
двама с адрес: *** солидарно да ЗАПЛАТЯТ в полза на С.Х.З. с ЕГН ********** ***,
офис *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, която представлява обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат виновно причинена телесна
повреда от ответниците на 15.01.2020г. в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 239,
вх.Б, ет.1 на междустълбищната площадка между първи и втори етаж, която се изразява
в контузия в областта на лицето, оток и кръвонасядане по гърба на носа, не
пълно счупване /фисура/ на носните кости, кръвонасядане по клепачите на лявото
око, охлузвания по шията, кръвонасядания по лявата поясно-кръстна област,
охлузване по 4-ти пръст на лявата ръка, охлузване по лявата коленна става ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на исковата молба - 12.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 800 лева до пълния претендират
размер от 4000 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН ********** и Н.С.М. с ЕГН ********** и
двама с адрес: *** солидарно да ЗАПЛАТЯТ в полза на С.Х.З. с ЕГН ********** ***,
офис *** от сумата от 46,89 лева
мораторна лихва за периода от 15.01.2020г. до 12.08.2020г върху главницата от 800
лева КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 46,89 лева до пълния претендиран размер
от 234,44 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА С.Х.З. с ЕГН ********** ***, офис 3 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на С.Н.М. с ЕГН ********** и Н.С.М. с ЕГН ********** и двама с адрес: ***
сумата от 232 лева разноски за настоящата инстанция по съразмерност на
уважените и отхвърлени искове и след прихващане със сумата от 184 лева разноски
за ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
С.Б.