Решение по дело №256/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 101
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 23 август 2019 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20195520100256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 101                                     31.07.2019 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и трети юли                                                                              2019 година

В публично заседание в следния състав:   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Иванка С., като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 256 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 143 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 10а ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „***” ЕООД срещу Н.С.Н.. Ищецът твърди, че на 20.09.2017 г. ответницата е кандидатствала онлайн за отпускане на кредит от „Кредисимо“ АД, като попълнила заявление за отпускане на кредит на електронната страница на дружеството кредитодател. Твърди, че ответницата е посочила в заявлението всички свои желания досежно основните параметри на кредита. Твърди, че на ответницата били изпратени договор № 942356, общи условия и стандартен европейски формуляр. Твърди, че ответницата се е съгласила с тях и се е подписал договора за кредит и приложение № 1 към него – погасителен план. Твърди, че договорът бил подписан с револвираща лихва в 30-дневен период, а ответницата усвоила сумата на каса на „Изипей“ АД на 20.09.2017 г. Твърди, че ответницата е имала срок да погаси главницата от 400 лв. на 6 погасителни вноски с падежи от 19.11.2017 г. до 19.04.2018 г. Твърди, че при кандидатстването си за кредита ответницата е избрала опция да обезпечи задълженията си по кредита чрез поръчителство от трето одобрено от кредитодателя юридическо лице, а именно ищцовото дружество, въпреки това да не е била задължителна опция. Твърди, че ответницата се задължила да заплати възнаграждение в размер на 118,80 лв. за даденото поръчителство от страна на ищцовото дружество, за което подписала договор на 20.09.2017 г. Твърди, че в изпълнение на това се сключил договор за поръчителство между ищеца и кредитодателя за обезпечаване на цялото задължение на ответницата. Твърди, че ответницата внесла сумата от 135 лв. на 28.03.2018 г., след револвиране на последната шеста вноска, с което били погасени първа и частично втора вноска. Твърди, че на основание чл. 3.1 от раздел 10 на общите условия кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че кредитодателят „Кредисимо“ АД е търсило многократно ответницата за уреждане на отношенията, с което били извършени допълнителни разходи в размер на 42,36 лв., за което бил съставен протокол и разходите били за сметка на кредитополучателя съгласно договореностите. Твърди, че на 23.01.2019 г. „Кредисимо“ изпратило до ищеца искане за плащане по договора за поръчителство и в срока на 25.01.2019 г. платили на „Кредисимо“ задълженията на ответницата по договора за кредит в качеството си на поръчител, а именно 400 лв. главница, 68,80 лв. договорна лихва, 42,36 лв. разходи за събиране на вземането. Твърди, че на същата дата 25.01.2019 г. уведомили ответницата по имейл съгласно договореностите в договора за встъпване в правата на кредитора за всички платени суми, както и за изискуемото задължение за възнаграждение за даденото поръчителство в размер на 51,56 лв. Твърди, че за вземането било образувано ч.гр.д. № 88/2019 г. на РС-Раднево и била издадена заповед за изпълнение, но ответницата подала в срока по чл. 414 ГПК възражение. Поради това иска да се установи вземането му от ответницата по издадената заповед за изпълнение, именно 400 лв. главница, 68,80 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. 18.04.2018 г., 42,36 лв. разходи за събиране на вземането и 51,56 лв. възнаграждение по договор за даване на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н.С.Н.. Ответницата се явява лично в откритото съдебно заседание, където заявява, че е постигнала с ищеца извънсъдебно споразумение за заплащане по 50 лв. всеки месец, като изрично признава цялото вземане и исковите претенции на ищеца и няма претенции към това.

Направено е в молба вх. № 3140 от 22.07.2019 г. изрично искане от процесуалния пълномощник на ищеца за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК с оглед постигнатото извънсъдебно споразумение и признание на исковете от страна на ответницата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК по отношение на исковите претенции. Ответницата лично в откритото съдебно заседание направи изрично изявление за признание на исковите претенции, а ищецът, чрез процесуалния си представител, в молба вх. № 3140 от 22.07.2019 г.  изрично заявява, че с оглед направеното изявление за признание на иска, следва да се произнесе съдът с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенциите на ищеца да се уважат в тяхната цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер на 175 лв. в исковото производство, а с оглед липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на делото следва да се определи юрисконсултско възнаграждение на ищеца за заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от общо 150 лв. /50 лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото производство/, които следва да се присъдят в цялост с оглед уважаване на исковите претенции.

 

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „***” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, бизнес център България, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 143 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 10а ЗПК сумите: 400 лв. /четиристотин лева/ главница по договор за кредит № 942356 от 20.09.2017 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Н.С.Н., ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 68,80 лв. /шестдесет и осем лева и 80 ст./, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 42,36 лв. /четиридесет и два лева и 36 ст./, представляваща административни разноски, сумата от 51,56 лв. /петдесет и един лева и 56 ст./, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 57/05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 88/2019 г. по описа на РС-Раднево.

 

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „***” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, бизнес център България, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: