РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500492 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело №492/2021г. по описа на Апелативен съд–
Бургас е образувано по чл.463 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на „М.“,
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: обл.С., община С., гр.С., р-
н „С.“, ул.“Х.“ №* ет.*, процесуално представлявано от адв.Р.Н.-БАК, с адрес
на кантората: гр.Б.,ул.“И.“ №*, ет.*, офис *, против Решение №94/01.06.2021г.
по в.гр.дело №622/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е
оставена без уважение жалбата на дружеството против разпределение на сума
от публична продан на плавателен съд, обективирано в протокол от
22.12.2020г. по изп.дело № 456/2017г. по описа на ЧСИ И.Б..
Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него
разпределение като неправилни и незаконосъобразни. Поддържат се
оплакванията, изложени пред предходната инстанция за неправилно
изключване от разпределяната сума като привилегировани, на вземането за
лихви на жалбоподателя върху главницата, в размер на 7 054,93лв.,на
вземането му за обезщетение за забава в размер общо на 5 667,39 лв. и
съдебни разноски в размер на 3677,06лв.
Досежно съдебните разноски, според жалбоподателя, неоснователно е
1
прието, че те следвало да ползват всички кредитори и не били свързани с
опазването на процесната вещ. Тези изисквания не се поставяли от закона за
съдебните разноски, според нормата на чл.54, ал.1, б.“а“ от КТК.
Счита за неправилни и изводите на съда досежно лихвите, че
приложима за тях е специалната разпоредба на чл.54 КТК, в която те не са
изброени като привилегировани вземания, вместо общото правило на чл.136
ЗЗД. Поддържа, че тъй като специалният закон не предвижда ред за
предпочтително удовлетворяване на вземанията за лихвите, следва да намери
приложение общата разпоредба на чл.136 ал.4 от ЗЗД, сочеща, че правото на
предпочтително удовлетворение обхващало присъдените лихви, изтеклите
лихви след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за
годината, която го предхожда. Разпоредбата на чл.136, ал.4 ЗЗД не следвало
да се прилага ограничително и да се счита неотносима към
привилегированите вземания, предвидени в специалния закон КТК.
Относно вземането за разноските за адвокатски хонорар от 3840лв.,
сторени от дружеството в изпълнителното производство, страната оспорва
констатациите в решението, че вземането било предявено след изготвяне на
разпределението и затова не можело да се включи в него. Твърди, че
разноските са представени към момента на предявяването на
разпределението, а не след него. Щом разпределението не е влязло в сила, те
били своевременно заявени и би трябвало да бъдат включени в него.
В отговора на въззивната жалба, подаден от взискател по
изпълнителното дело „Ю.“АД, чрез пълномощник адв.К., се иска оставянето
и без уважение като неоснователна. Страната намира изводите на съда
относно вземанията, посочени в сезиращата жалба, за правилни и
законосъобразни. Поддържа прилагането на разпоредбата на чл.54, б“Б“ от
КТК, касателно привилегиите, предвид особения статут на продадената вещ.
Сочи, че лихвите не са предмет на тази разпоредба и поради това не се
ползват с привилегия в разпределението.
По отношение разноските за адвокат, споделя констатацията на съда в
обжалваното решение, че са представени с молба след предявяване на
разпределението и е било невъзможно да бъдат включени в него.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата, становището на
ответната страна и делото и като съобрази закона, за да се произнесе, приема
за установено следното:
2
Производството по делото е образувано по жалба на „М.“ ЕАД–
присъединен взискател по изпълнителното дело, против разпределение от
22.12.2020г. по изп.дело № 456/2017г. по описа на ЧСИ И. Б., на сума от
публична продан на плавателен съд, представляващ моторна яхта „К.“ *.
В жалбата са изложени оплаквания, повторени и в жалбата пред
настоящата инстанция, за неправилно невключване в разпределението като
привилегировани на вземанията на жалбоподателя за лихви в размер на 7
054,93лв., на вземането му за обезщетение за забава в размер общо на 5 667,39
лв., за съдебни разноски, в размер на 3677,06лв. и на сторените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство-от 3840лв.
В производството пред Окръжен съд-Бургас, срещу горната е подадено
възражение от взискател по изпълнението „Ю.“ АД, ЕИК *, съдържащо
становище за нейната неоснователност и молба за отхвърлянето и.
ЧСИ също е подал становище по жалбата, в което е изложил
съображения за недопустимост и неоснователност на същата.
С обжалваното решение, съдът е намерил жалбата за неоснователна и е
постановил оставянето и без уважение.
Изпълнително дело №456/2017г. по описа на ЧСИ е образувано по
молба на „Б.“ АД за реализиране на вземането и против „Х.“ЕООД, „Е.“
ЕООД, „С.“ЕООД и физическите лица: Г. С. С, В. О. М. и Х. Е. Т., по
изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417
ГПК по гр.дело №21597/2017г. по описа на Районен съд–С., обезпечено с
вписана морска ипотека върху плавателен съд – моторна яхта „К.“, сумата от
проданта на която е предмет на разпределение по изпълнителното дело.
Настоящото разпределение е второ по ред. Предходното е отменено с
решение №27/12.02.2020г. по в. гр.дело №369/2019г. по описа на Бургаския
окръжен съд и делото върнато на съдебния изпълнител за съобразяване на
привилегиите на вземанията, съобразно чл. 54 КТК във вр. с чл.137,ал.2 ЗЗД и
чл.136 ЗЗД, предвид особения статут на продадената вещ- плавателен съд.
С настоящото разпределение сумата от проданта на моторна яхта „К.“,
съобразно указанията в отменителното решение на БОС, е разпределена както
следва – за такси и разноски за ЧСИ - общо 5 773 лв., за разноски на
първоначалния взискател по изпълнителното дело и за наем на кейово място
по чл.54, б.“б“ КТК- общо 29391, 04 лв.. За настоящия жалбоподател е
3
предвидена привилегия за вземанията му за пристанищни и кейови такси в
размер на 29 820,33 лв. и за вземането на същия взискател за ползвана при
домуването на яхтата ел.енергия- за сумата от 1 142,31лв. Остатъкът е заделен
за взискателя с вписана върху плавателния съд морска ипотека.
Предмет на публична продан, както е констатирал и Бургаският
окръжен съд в обжалваното решение №94/01.06.2021г. по в. гр.дело
№622/21г., е особена движима вещ, специалната правна уредба за която се
съдържа в КТК.На това основание и с оглед препращащата норма на
чл.137,ал.2 ЗЗД, следва да се прилага редът на привилегии, уреден в раздел ІІ
–„Привилегировани вземания“ на глава ІІІ по КТК. Съгласно член 53 алинея 1
от КТК, предвидените в посочената глава вземания се предпочитат пред всяка
друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в
други закони, а според алинея втора от същата разпоредба, тези
привилегировани вземания се предпочитат и пред ипотеките върху кораб,
независимо от реда на вписването им. Същевременно с това КТК урежда и
привилегиите на ипотекарните кредитори, вписали морски ипотеки, в член 50
„в“ от Кодекса, според алинея 1 на която норма, кредитор, чието вземане е
обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената
на ипотекирания кораб, в чиято и собственост да се намира той. Съгласно
разпоредбата на чл.54 КТК, с право на предпочтително удовлетворение от
стойността на кораба се ползват следните вземания в реда, в който са
изброени:
1. съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на
кредиторите с цел да се опази подлежащият на публична продан кораб или
във връзка с продажба на кораб и разпределение на получената сума;
2. вземанията за корабни и пристанищни такси и заплащанията за
извършени услуги в пристанището, пилотски услуги и разноските по надзора
за кораба и неговото състояние, направени след влизането на кораба в
последното пристанище;
3. вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови
договори, вземанията по общественото осигуряване и вземанията за
инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се отнасят до
кораба;
4. вземанията за възнаграждения, които се ползват за спасяване, и
вноските при обща авария;
4
5. вземанията за обезщетение, които се ползват за щети, поради
сблъсквания или други произшествия, както и вземанията за щети, причинени
на пътниците, включително и на членовете на екипажа; за обезщетение на
щетите, настъпили вследствие загуби ли повреди на товара или багажа;
6. вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на
неговите законни правомощия (чл.95–чл.98), ако тези действия са
предизвикани от действителните нужди за запазването на кораба или
продължаването на рейса му независимо от това, дали капитанът е
едновременно корабопритежател и дали вземането принадлежи на капитана
или на друго лице.
Предвид тези специални привилегии, въззивният съд приема, че в тях
попадат освен вземанията на жалбоподателя за пристанищни и кейови такси,
в общ размер от 29 820,33лв.и разходите за ползвана ел.енергия от
1142,31лв.- всичките съобразени в разпределението на ЧСИ- още и заявените
от „М.“ ЕАД съдебни разноски, присъдени на дружеството в производството
пред Софийски градски съд с неприсъствено решение №402 от 21.02.20г.,
постановено по т.д.№6/2020г. по описа на същия съд, в размер на 3677,06лв.,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Тези разноски са с особен статут и първа особена привилегия по
чл.54,б.“а“ КТК, т.к. са сторени в процес, в който са били присъдени
вземанията,за които се прилага втората особена привилегия на чл.54б.“б“ от
КТК.
Останалите възражения на жалбоподателя, че в разпределението от
22.12.20г. следва да се включат със същата привилегия по чл.54б.“б“ от КТК
и лихвите върху признатите вземания за привилегировани главници, са
изцяло неоснователни и нямат опора в закона. Конкуренцията между
привилегиите по чл.136 от ЗЗД и тези, визирани в чл.54 от КТК, е изрично
нормативно разписана и предвидената поредност не може да бъде тълкувана
разширително.
Що се отнася до вземането за разноски за адвокатско възнаграждение,
констатацията на Бургаския окръжен съд за депозирането му като вземане на
същата дата, но след изготвяне и предявяване на разпределението,
съответства на доказателствата по делото. Поради това е невъзможно и
включването му в обжалваното разпределение.
Тук е мястото да се добави, че такива разноски, освен че не са
5
предвидени като привилегировани в чл.54 от КТК, не се включват и в
привилегията по чл.136, ал.1 от ЗЗД, т.к. в случая не се касае за разноски,
които ползват всички взискатели(обичайно те са направените от
първоначалния взискател, започнал изпълнението), а за сторените за
представителството на присъединения взискател такива, които ползват само
него.
Горните констатации налагат отмяна на постановеното от Окръжен съд-
Бургас решение, отмяна на извършеното в изпълнителното производство
разпределение и връщане на делото на ЧСИ Б. за извършване на ново
разпределение, в което да включи с дължимата привилегия и съдебните
разноски на жалбоподателя пред СГС.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд–Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №94/01.06.2021г. по в.гр.дело №622/2021г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на „М.“
ЕАД ЕИК * със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.“Х.“№* , против
разпределение, обективирано в Протокол от 22.12.20г., изготвен от ЧСИ И. Б.
по изп.д.№456/17г. по описа на същия ЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпределението, обективирано в Протокол от 22.12.20г.,
изготвен от ЧСИ Ивелина Божилова по изп.д.№456/17г. по описа на същия
ЧСИ.
ВРЪЩА делото на ЧСИ И. Б. рег.№800 на КЧСИ и район на действие-
този на БОС, за изготвяне на ново разпределение на сумите, постъпили от
публичната продан на моторна яхта „К.“ *, съобразно указанията в
настоящото съдебно решение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7