ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр. Перник, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД чрез адв. В.Г., депозирана
срещу разпореждане № 249/10.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1149/2021 г. по описана
Районен съд - Радомир, с което съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против В. Т. М..
В жалбата се поддържа, че така постановеното разпореждане е неправилно, тъй като
заявителят е изпълнил дадените му от съда с разпореждане от 16.12.2021 г. указания да
довнесе държавна такса в размер на 0,55 лв. по сметка на Районен съд – Радомир. На
следващо място поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че доколкото срокът за
изпълнение на дадените указания е изтичал в неработен ден – 09.01.2022 г. неделя, то
следва, че срокът изтича на първия следващ работен ден, а именно – 10.01.2022 г. Твърди се,
че на 10.01.2022 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ е изпратена пратка, съдържаща копие от
вносна бележка за платена държавна такса в изпълнение на дадените указания, като
пратката била надлежно получена от служител на Районен съд – Радомир. Към жалбата са
приложени заверени копия на вносна бележка за сумата от 0,55 лв., товарителница от
10.01.2022 г., справка-извлечение от масивите на куриерска фирма. В заключение се иска
отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Окръжен съд - Перник, като взе предвид постъпилата частна жалба, намира
следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд – Радомир по ч. гр. д. № 1149/2021 г. е образувано
1
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с вх.№
2532/14.12.2021 г. от „Теленор България“ ЕАД срещу В. Т. М. за сумата от 1 651,86 лв.,
представляваща дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с кредитора.
При извършена служебна проверка относно редовността на заявлението, Районен съд
– Радомир е установил, че същото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл.
128, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като внесената от взискателя държавна такса е в по-нисък размер от
дължимата такава с оглед размера на процесната сума. Поради това, с разпореждане от
16.12.2021 г., съдът е указал на взискателя в тридневен срок, считано от получаване на
съобщението да довнесе сумата от 0,55 лв. по сметка на Районен съд – Радомир.
Препис от разпореждането е получен от представител на дружеството заявител на
06.01.2022 г., видно от съобщението, приложено по делото.
С разпореждане № 249 от 10.02.2022 г., Районен съд – Радомир е приел, че
взискателят не е изпълнил дадените му указания, поради което е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Разпореждането на Районен съд - Радомир е валидно и допустимо, тъй като е
постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му
компетенции. Разгледано по същество обаче, то е неправилно.
Заповедното производство е строго формално такова, поради което указания на
заявителя се дължат само в изрично уредената в чл. 425, ал. 2 ГПК хипотеза, както и при
невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. Правилно първоинстанционният
съд е дал указания на заявителя да довнесе държавна такса в посочения размер, като
правилно е определил и срокът, в който това следва да бъде направено. От друга страна,
неправилно съдът е приел, че така дадените указания не са изпълнени своевременно от
заявителя и е отхвърлил заявлението му.
Видно от съдържанието на разпореждане от 16.12.2021 г., съдът е указал на заявителя
да заплати такса в посоченият размер в тридневен срок от получаване на съобщението.
Срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече за взискателя от 07.01.2022 г. като
същият е следвало да изтече на 09.01.2022 г. - неделя, но по аргумент от чл. 60, ал. 6 ГПК,
той е изтекъл на 10.01.2022 г.. От представената с частната жалба вносна бележка с ун. рег.
№ *** се установява, че указаната такса е внесена по сметка на Районен съд - Радомир на
08.01.2022 г. в 01:13:00 ч.
Настоящият състав не споделя извода на съда, че дадените указания не са изпълнени
от заявителя, поради което неправилно заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
било отхвърлено. От представените с частната жалба писмени доказателства се установява
безспорно, че указаната такса е довнесена именно в тридневния срок (на 08.01.2022 г.), като
2
в същия този срок е изпратено и доказателство за направеното плащане (на 10.01.2022 г.).
Това обстоятелство се потвърждава още от товарителницата и извлечението от
информационната система на куриерска фирма „Спиди“, от които е видно, че пратка,
съдържаща „Молба по ЧГД. 1149/21“ е изпратена на 10.01.2022 г. до Районен съд – Радомир
и същата е получена на 11.01.2022 г. от служителка „П.“. Товарителницата се ползва с
формална доказателствена сила относно удостоверените с нея факти в това число и досежно
отразената в нея дата на постъпване на пратката. (Определение № 206 от 26.03.2013 г. по ч.
пр. д. № 42 / 2013 г. на Върховен касационен съд), поради което съдът не кредитира
изложеното от съдебния деловодител Д. П. в приложената докладна записка. Относно
изпращането на молба по пощата Върховният касационен съд трайно приема, че съдът е
обвързан от датата, посочена в датното клеймо - знакът, с който пощенският оператор
удостоверява приемането и предаването на пощенската пратка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2
ГПК следва да се приложи и относно датата на товарителницата в случаите на изпратен
документ чрез куриерска служба. С оглед гореизложените мотиви, настоящият състав
приема за безспорно установено, че дадените указания с разпореждане от 16.12.2021 г. от
Районен съд – Радомир на заявителя „Теленор България“ ЕАД са изпълнени надлежно и
своевременно.
Предвид изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд - Перник
намира частната жалба за основателна, а разпореждане № 249 от 10.02.2022 г. за неправилно,
поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд –
Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 249/10.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1149/2021 г.
по описана Районен съд - Радомир.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3