Решение по дело №96/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     1594   Година  2020, 03.09.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 08.07.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

при присъствието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА и като разгледа доклад­ваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 96 по описа за 2020 година и като обсъди:  

 

 Производство пред първа инстанция.

Постъпила е искова молба от Р.Б. *** чрез адв.П., срещу Областна Дирекция/ОД/ на МВР – Плов­див с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди” №7 за при­съждане на обезщетение в размер на 1000 лева, представляващо причинени неиму­щест­вени вреди в периода 09.08.2019г. до 06.01.2020г., изразяващи се в урон­ване на доброто име и човешкото достойнство, психически дискомфорт и чувст­во на унижение и срам пред близки и познати в гр.Хисаря, притеснение и страх от извършения полицейски произвол да не би отново по всяко едно време безпричинно да бъде задържан от полицейски служители на РУ на МВР, вследствие на отменена като незаконосъбразна с Решение №4/07.10.2019г., постановено по адм. дело №16/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. състав, Заповед за задържане на лице рег.№273зз-67/09.08.2019г., издадена от Командир на отделение в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР гр. Хисаря при ОД на МВР – Пловдив. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив оспорва така заявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ както по основание, така и по размер, в т.ч. се иска прилагане разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Претендира разноски. Прави възраже­ние за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоя­щото производство доказателства, намира за установено следно­то.

Не е спорно между страните, че с влязло в сила на 25.10.2019г. съдебно решение №4/07.10.2019г., постановено по адм. дело №16/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. състав, е отменена Заповед за задържане на ли­це рег.№273зз-67/09.08.2019г., издадена от Командир на отделение в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР гр.Хисаря при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на Р.Б.Б. в помещение за временно задържане на РУ на МВР гр.Хисаря. Видно от въпросната заповед, Б. е бил задържан в 11,30 часа на 09.08.2019г., съответно освободен на същата дата в 20,50 часа.

Установява се също така от писмо изх.№6914/2019г. от 05.06.2020г. на РП-Пловдив, че с Постановление за прекратяване на наказателното произ­водст­во от 19.05.2020г. с №6914/2019г. от 20.05.2020г. на Районна прокуратура – Пловдив, е прекратено наказателното производство по пр. пр. №6914/2019г. по описа на РП-Пловдив, досъдебно производство №161/2019г. по описа на РУ Хисаря при ОД на МВР – Пловдив, образувано за извършено престъпление по чл.343в ал.2 НК, отменена е наложената спрямо обвиняемия Р.Б.Б. МНО „подписка“ и веществените доказателства е постановено да бъдат върнати на правоимащото лице, от което са били иззети, а именно Р. Б. Б.. Към момента на изпращане на писмото, а именно 05.06.2020г., е посо­чено, че няма данни постановлението за прекратяване да е било обжал­вано пред ПРС.

Приобщена към доказателствения материал по делото е и Справка за съдимост рег.№1019/24.02.2020г. на ПРС, видно от която Р.Б.Б. е неосъждано лице.

Като свидетел по делото е разпитан В.Г.П., който заявява, че се познават с ищеца от деца и живеят заедно в гр.Хисаря. Спомня си, че през миналата година на девети или десети август, ищецът си е управлявал моторчето, но полицаите го спрели и арестували. Свидетелят заедно със съпругата на Б. *** и му носели лекарст­ва, тъй като бил диабетик, но полицаите не позволили на съпругата на ищеца да му даде лекарствата, като й казали, че ще повикат Бърза помощ, ако има нужда. След този случай ищецът много се е затворил, спрял е да контактува с приятели и му се е отразило зле на психиката, въпреки, че никой не повярвал, че той е извършил някакво престъпление. Свидетелят посочва, че Б. работи като готвач в ресторант в Хисаря, откъдето не са го уволнили, но управителят на ресторанта му е споделял, че не може да си върши работата и бил много притеснен, дори взимал лекарства за успокоение. Посочва също, че тази случка се е отразила зле и на възрастната му майка. Заявява, че след като са го пуснали, Б. е бил много доволен и щастлив. Впоследствие обаче посочва, че въпреки, че бил оправдан, поведението и настроението на ищеца не са се променили много.

Други доказателства в хода на настоящото производство не са анга­жирани от страните.

След анализ на така изложените фактически обстоятелства, Съдът намира следното от правна страна:

Съгласно новелата на чл.203 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществе­ната отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на дър­жавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причи­нени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпъл­нение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действие­то на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ище­цът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с над­лежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл.37 ал.2 от Закона за министерство на вътреш­ните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може прин­ципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или без­действия са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрич­на законова норма съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитими­ра­ни да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ след­ва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че за да въз­никне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на ня­кол­ко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – иму­­ществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или без­действие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незако­носъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връз­ка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъ­пилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фак­тически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Както вече се посочи, не е спорно между страните, че със съдебно реше­ние №4/07.10.2019г., постановено по адм. дело №16/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, ІІ гр. състав, е отменена Заповед за задържане на лице рег.№273зз-67/09.08.2019г., издадена от Командир на отделение в група „Охра­ни­телна полиция“ при РУ на МВР гр.Хисаря при ОД на МВР – Пловдив. Или, налице е единият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателст­вената съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди и при поло­жителен отговор на този въпрос – намират ли се неимуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт, като съображенията за това са следните.

Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в реди­ца нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законода­теля. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната прак­тика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на факти­чески отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състоя­ние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.

Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

Въз основа на свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство, настоящият съдебен състав приема, че в периода на действие на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. №273зз-67/09.08.2019г., издадена от Командир на отделение в група „Охрани­телна полиция“ при РУ на МВР гр.Хисаря при ОД на МВР – Пловдив, а именно от 11,30 часа на 09.08.2019г., когато е бил задържан до 20,50 часа на същата дата, когато е бил освободен, ищецът е преживял негативни емоции - създаден у него психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред близки и поз­нати в град Хисаря, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.

Недоказано обаче остана твърдяното от ищеца уронване на доброто име в обществото в резултат на задържането, а от там и настъпването на вреди. Това е така, защото от разпита на посочения от самия ищец свидетел се уста­но­вява, че никой не е повярвал, че Б. е извършил някакво престъпление, отделно от това, на ищеца не е било прекратено трудовото правоотношение, т.е. незаконосъобразното задържане по никакъв начин не е повлияло на добро­то му име в обществото.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.4 ЗОДОВ дър­жавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимущест­вени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезще­ти­телната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитания по делото сви­де­тел се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимущест­вени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са по повод и във връз­ка със Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-67/09.08.2019г. В слу­чая свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непос­редствена последица от незаконната заповед. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът нами­ра, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като разме­рът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включ­ва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедли­востта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неиму­ществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт се е отразил на увреденото лице.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че задържането по реда на чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е вид принудителна административна мярка с определен срок на действие – в случая 24 часа, или ограничаването на свободата на движение на ищеца не би могло да бъде повече от 24 часа, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.27 ал.1 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задър­жане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, уреждаща, че задържаните ли­ца незабавно се освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок за задържане по реда на ЗМВР. В конкретния случай, както вече се посочи, правото на свободно предвижване на ищеца е било ограничено в рамките на 10 часа и 20 минути - от 11,30 часа на 09.08.2019г., когато е бил задържан до 20,50 часа на същата дата, когато е бил освободен. При това положение следва да се приеме, че ищецът е търпял твърдяните вреди единствено и само в този период, а именно от 11,30 часа до 20,50 часа на 09.08.2019г., тъй като след този период заповедта е прекратила действието си.

По отношение на останалата част от исковия период, а именно от 10.08.2019г. до 06.01.2020г., когато са били в ход наказателно производство по пр. пр. №6914/2019г. по описа на РП – Пловдив и досъдебно производство №161/2019г. по описа на РУ Хисаря при ОД на МВР Пловдив, следва да се посочи на първо място, че е извън срока на действие на отменената като неза­ко­но­съобразна заповед. Отделно от това, тук вече не се касае за администра­тивна дейност, нито за действия на административни органи или техни длъж­ностни лица. Това е така, защото съгласно чл.148 ЗСВ следствените органи - Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура са органи на съдебната власт, а процесуално-следствените действия на разследващите, извършени по реда на НПК не са административна дейност, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, тъй като съгласно чл.2 ал.1 от с.з. искът за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, се разглежда по реда на ГПК, съгласно ал.3 на текста. С други думи казано, ищецът разполага с правото да заведе иск по реда на чл.2 ал.1 ЗОДОВ в случай, че прецени, че пра­ва­та му са били накърнени по някакъв начин от действията, респ. бездействията на посочените по-горе длъжностни лица.

Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емо­ционални преживявания у ищеца е нисък, изразени са като състояние на стра­­дание, без белези на дълбоки и трайни увреждания у психиката на ищеца.

Отчитайки посочените до тук обстоятелства и периода на исковата пре­тенция, предвид характера и интензитета на породените негативни преживява­ния, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 лева за посочения период от 11,30 часа до 20,50 часа на 09.08.2019г./10 часа и 20 минути/.

Според този съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база уста­­но­вените по делото факти и съобразно обществения критерий за спра­ведливост.

Във връзка с възражението на ответника за освобождаване от отго­ворност на основание  чл.5 ЗОДОВ следва да се посочи, че отговорността на Дирекцията не би могла да се ангажира, ако увреждането е причинено по изключителна вина на Б., каквато в настоящия случай не се установява. Предвид приетото за установено по делото, не се установяват и предпос­тавките за намаляване на обезщетението по причина, че той е допринесъл за увреждането.

Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, е частично основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 400 лева, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 1 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените в това съдебно производство разноски. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за зап­лащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева/л.5/. Материал­ният интерес в случая е в размер на 1 000 лева, съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл.8 ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редак­цията ДВ, бр. 84 от 2016г./, възлиза на 300 лева, поради което и при съобразя­ване с фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че проце­суалното представителство на адв.П. се изразява в изготвяне на искова молба, лично явяване в две о.с.з., ангажиране на доказателства, в т.ч. и разпит на свидетел, както и изготвяне на писмена защита, настоящият съдебен състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 400 лева като неоснователно.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 170 лева – заплатените държавна такса - 10 лева и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уваже­ната част от иска – 160 лева.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъщест­вената юрисконсултска защита на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.4 ГПК във връзка с § 1 от ЗР ЗОДОВ и чл.144 АПК, в съответствие с изхода на спора. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150 лева на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено по съразмерност възлиза на 90 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.

Или по компенсация на ищеца се дължат разноски от страна на ответ­ника в размер на 80 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 да заплати на Р.Б. Б. от село Дълго поле, ул.“Четвърта“№14, сумата от 400/четиристотин/лева, представля­ва­ща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице рег. №273зз-67/09.08.2019г., издадена от Командир на отделение в група „Охрани­телна полиция“ при РУ на МВР гр.Хисаря при ОД на МВР – Пловдив, отменена с Решение №4/07.10.2019г., постановено по адм. дело №16/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. състав, за периода от 11,30 часа до 20,50 часа на 09.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и предявен размер от 1 000 лева, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания – от 10.08.2019г. до 06.01.2020г., като НЕОС­НО­ВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 да заплати на Р.Б. *** сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за това съдебно производство по съразмерност и компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :