Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………
гр. София,18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова ч. гр. д. 8286 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 44028/-7.07.2020 г. ЧСИ М.П.на длъжника по
изпълнението Г.К.
срещу постановление от 01.06.2020 г, по изп. дело №
20208510400467 на ЧСИ М. П., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл433, ал.1, т.8 ГПК.
Доводите в жалбата са, че за периода
03.09.2015 г. до 29.04.2020 г. по изпълнителното дело не са извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което и то е прекратено по силата на закона, като
жалбоподателят счита, че направените от взискателя искания от 25.08.2017 г. и 09.07.2019 г. за извършване на оценка и опис
на движими вещи са ирелевантни относно предпоставките за прекратяване, тъй като
поисканите с тях изпълнителни способи не са приложени реално.
Взискателят по изпълнителното дело не депозира
становище по настоящата жалба.
В мотиви на ЧСИ са развити съображения за допустимост
на неоснователност на жалбата, тъй като давността била многократно прекъсвана с
извършване на изпълнителни действия и подаване на искания от взискателя.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и
акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими по делото разноски.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването
на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащо на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано на
13.04.2010 г. по искане на ЗД Б.И.АД въз основа на изпълнителен лист от
26.03.2020 г. на Софийски районен съд,41 по гр.д.№ 24107 от 2007 г.
Релевантни за преценката относно
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело
са посочените в разпоредбата факти относно бездействие на взискателя да поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, респективно неизвършването
на такива в продължение на повече от 2 години въз основа на вече отправено
искан
В случая по изпълнителното дело се
установява, че след образуването му през 2010 г. са предприети изпълнителни
действия по налагане на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и
пенсия на длъжника, за което са изпратени запорни съобщения на 22.12.2010г.,
22.12.2010 г., 23.12.2010 г. , 29.11.2011 г., 08.06.2012 г
На 15.04.2014 г. взискателят е поискал
насочване на изпълнението по отношение на притежавани от длъжника движими вещи
в жилището му, по което искане не са предприети никакви действия от съдения
изпълнител.
На 03.09.2015 г. е предприето принудително
изпълнение спрямо получаваната от длъжника пенсия, като е изпратено запорно
съобщение до НОИ.
На 25.08.2017
г. и на 09.07.2019 г. взискателят отново
е поискал насочване на изпълнението към движими вещи на длъжника в жилището му.
Следователно в нито един момент изтеклите
периоди между предприемането на принудителни действия и подаването на искания
за извършване на такива не надвишават 2 годишен срок, поради което и не са
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело.
Неоснователни са доводите на длъжника, че
единствено изпълнителни действия, които са дали реален резултат, респективно
искания за извършването им, по които съдебният изпълнител е предприел
изпълнение са пречка за прекратяване на изпълнително дело.
Прекратяването по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
единствено санкционна последица от бездействие на взискателя във връзка с принудителното
изпълнение, респективно на избрания от него съдебен изпълнител, а не е в
зависимост от резултата от предприетите принудителни действия, респективно не преследва
като цел бонификация за неплатежоспособния длъжник и не го освобождават от принудително
изпълнение.
Така в случая запорните съобщения относно вземания по банкови сметки, трудово
възнаграждение и пенсия не са довели до никакъв резултат поради липса на
секвествестируеми вземания на длъжника, което обаче не е равнозначно на
бездействие при изпълнение, а на невъзможност за принудително такова, а липсата
на предприети действия от съдебния изпълнител по опис и оценка на движими вещи,
каквото искане взискателят е отправил неколкократно, също не представлява
бездействие на взискателя, които е поискал извършване на действията
неколкократно и през период по –кратък от две години, поради което и не следва
да търпи санкцията относно прекратяване на изпълнителното дело.
По изложените съображения депозираната пред
настоящия състав жалба, в допуснатата до разглеждане част, следва да бъде
оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на жалба с вх. № 44028/-7.07.2020
г. ЧСИ М.П.на длъжника по изпълнението Г.Н.К. срещу постановление от 01.06.2020 г, по изп. дело № 20208510400467
на ЧСИ М. П., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: