Р Е Ш Е Н И Е № 48
Гр. Сливен, 07.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 442 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000258/07.11.2022
г. по чл. 171 т. 2 б. „в” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
РУ - Сливен при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорването намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че в акта липсват фактическите и правни основания
за неговото издаване. В неговия диспозитив не било посочено правното основание
за налагане на санкцията по отношение на жалбоподателя. Към датата на издаване
на заповедта по отношение на процесния автомобил била сключена изискуемата
застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда да отмени оспорения
административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Ст. С. ***, който поддържа жалбата и моли съда
да отмени атакуваната административна заповед. Нямало спор, че към 04.11.2022
г. застраховка не била сключена, но към датата на издаване на ЗППАМ
застраховката вече била сключена. Претендира разноски по представен списък.
В с.з. административният орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР -
Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен гл. юрк. Кр. Б.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Видно от преписката, СУМПС
било иззето при съставяне на АУАН. Счита, че самият факт на сключване на
застрахователния договор не променя извода, че процесната мярка е приложена и
обективирана в съответствие с материалния закон.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 04.11.2022 г. в 10:30 ч. полицейски служители извършили проверка на
автомобил Опел Астра с рег. № ********, управляван от Д.Т.Д., при която
установили, че за превозното средство няма сключена активна застраховка
„Гражданска отговорност“. Така установеното длъжностните лица квалифицирали
като административно нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането в съставен АУАН № 4721/04.11.2022 г. При съставяне на акта били
иззети от водача СУМПС, контролен талон и СРМПС част II.
Видно от представената застрахователна полица, застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил била сключена на
04.11.2022 г. в 11:56 ч.
На 07.11.2022 г. Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен издал
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000258 по
чл. 171 т. 2 б. „в” от ЗДвП, с която разпоредил временно спиране от движение на
моторното превозно средство до сключването на застраховка „Гражданска отговорност“.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
измежду оправомощените лица е посочен и Началник РУ – Сливен при ОД на МВР –
Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника РУ
- Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт.
Макар валидна, при
преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите
и приложени от административния орган правни норми, атакуваната заповед за
принудителна административна мярка се преценява от настоящата съдебна инстанция
като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с относими материалноправни норми и несъответствие с целта на закона,
при следните съображения:
Като фактическо
основание за издаване на процесната заповед органът е посочил липсата на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а като правно основание
– чл. 171 т. 2 б. „в“ от Закона за движението по пътищата. Съобразно чл. 171,
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
измежду които по т. 2 б. „в“ – временно спиране от движение на пътно превозно
средство на собственик, който няма задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, до сключването й. С оглед законодателното
решение в чл. 172 ал. 4 от ЗДвП, мярката се обективира
чрез изземване на свидетелството на регистрация. В процесния случай това е извършено
като фактическо действие със съставения акт за административно нарушение. Само
по себе си това действие на оторизираните длъжностни лица е съответно на
законовите изисквания, т.е. извършено е в рамките на нормативните изисквания,
но наличието му не обуславя законосъобразност на постановената заповед за
прилагане на процесната принудителна административна мярка. Видно от
доказателствата, към датата на нейното издаване (07.11.2022 г.) задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила вече е била валидно
учредена.Следователно, към тази дата материалноправните
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка не са били
налице. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Законовите
предпоставки за издаване на заповед от категорията на оспорената в настоящото
съдебно производство, нормирани в
цитирания по – горе чл. 171 т. 2 б. „в“ от ЗДвП изискват липса на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като в настоящия случай при постановяване
на акта такава застраховка за автомобила е сключена. Към 07.11.2022 г.
основанието за прилагане на процесната принудителна административна мярка е
отпаднало и административният орган е следвало преди постановяване на своя акт
да се увери, че изискванията на закона към собственика на превозното средство
са нарушени. Законодателят ясно е разпоредил и условието за отпадане на ПАМ –
при сключване на задължителния застрахователен договор. Изпълнението на това
задължение на собственика три дни преди прилагане на мярката налага извода, че
заповедта е издадена при липса на относимото законово
основание. Нещо повече - по аргумент от чл. 171 т. 2 от ЗДвП разглежданата мярка
е преустановителна по своя характер и нейното
прилагане на посочената по – горе дата е извършено в несъответствие с материалноправните изисквания, при допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие
с целта на закона.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000258/07.11.2022
г. по чл. 171 т. 2 б. „в” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник РУ - Сливен при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“, като незаконосъобразна подлежи на отмяна.
При този изход на
делото основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за
присъждане на разноски. Реално извършените такива възлизат на 760,00
(седемстотин и шестдесет) лева, от които 10,00 (десет) лв. внесена държавна
такса и 750,00 (седемстотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответния
административен орган.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000258/07.11.2022 г.
по чл. 171 т. 2 б. „в” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник РУ - Сливен при ОД на МВР Сливен, с която по отношение на Д.Т.Д. е разпоредено временно спиране от движение на моторно
превозно средство Опел Астра с рег. № ******** до сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Сливен да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на
760,00 (седемстотин и шестдесет) лв., съставляваща сторените по делото
разноски.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
Административен
съдия: