Мотиви към Присъда №260003 от 08.03.2021 г., постановена по н.ч.х.д.
№338/2020г. по описа на РС - Левски.
Производството по делото е образувано по частна тъжба от Д.Н.П.
– изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр. Белене, с която е
повдигнато обвинение срещу И.Х.И. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
затвора гр. Белене, за това, че на 22.11.2020 г. в Затвора гр. Белене, в Зоната
за повишена сигурност, казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.Н.П.,
в негово присъствие, изразяващо се в отправяне на псувни и обидни думи, а
именно: „Димитре, майка ти ще еба, ще еба детенцето ти, жена ти и целия ти род,
мръсен, долен боклук, помияр“ – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск от Д.Н.П. за осъждане на
основание чл.45 ЗЗД на подсъдимия И.Х.И. да
заплати сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител
неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 22.11.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
Тъжителят поддържа обвинението и моли съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно
наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв. В. П. ***, навежда доводи,
че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Излага подробни съображения за противоречия и неясноти в свидетелските
показания. Счита, че престъплението е недоказано и моли подзащитният му да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения
граждански иск.
Подсъдимият заявява, че се счита за невинен и иска от съда
да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.Х.И. е роден
на *** в гр.Плиска, понастоящем е в Затвора гр. Белене, с българско
гражданство, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И.Х.И. и частният тъжител Д.Н.П. изтърпяват
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Белене и обитават съседни спални
помещения в „Зоната за повишена сигурност“. На 22.11.2020 г. около 10.30-11
часа Д.П. започнал да почиства килията, в която се намира. Чувайки шум от
съседното помещение И. започнал да обижда и псува Д., като му казал думите „Д*, майка ти ще еба“, „ще еба детенцето ти, жена ти и
целия ти род“, „мръсен, долен боклук“, „помияр“. П. се направил, че не го чува,
но И. продължил да го псува и обижда, след което П. го попитал „ти на кого
викаш така“, а И. му отговорил: „На теб викам. Не се прави на луд, боклук
долен“. След това един от дежурните надзиратели в Зоната за повишена сигурност /св. П. М./
направил забележка на И., който преустановил обидите. По-късно същия ден /след
раздаване на вечерята/ лишените от свобода, намиращи се в Зоната за повишена
сигурност отново чули И. да псува и обижда Д.П.. Отправяните обиди и псувни от И.
към П. били чути и възприети не само от тъжителя Д.П., но и от други лишени от
свобода, обитаващи помещения в „Зоната за повишена сигурност“ - свидетелите Ж.Г.
/л. 105 от делото/, П.Р. /л. 133 от делото/, както и от свидетеля П.М. –
надзирател в Зоната за повишена сигурност Затвора Белене – който й е направил
забележката на И.. Отправените обиди и псувни от И. по отношение на П. се
установяват и от показанията на свидетелите М.И. ***/ с която П. е споделил
проблема, Б.А. – инспектор социална дейност в Затвора Белене, на който била
възложена проверка по случая въз основа на докладна записка, резолирана от
началника на затвора, както и от показанията на св. М.П., младши инспектор в
Затвора Белене, който по време на случилото се е бил навън за провеждане
престой на открито на другите затворници съответно с графика, но е разбрал от
колегата си св. П.М. за случилото се.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели И., А., Г. и Р. се установява твърдението на частния тъжител,
че в резултат отправяните псувни и обиди, П. преживял негативни емоции и се
затворил в себе си, което наложило П. да потърси и помощта на психолог.
В качеството на свидетел по искане на
подсъдимия е разпитан и З.П. – лишен от свобода, също обитаващ помещение в
Зоната за повишена сигурност в затвора гр. Белене, от показанията на който се
установява, че И. се е оплакал на надзирателя, че Д. чука по стената, но не е
чул някой някого да обижда, нито е чул И.
да псува Д.. Заявява, че преди това той самия, Д., Ж.Г. и П. З. били
наклеветили И. пред главния директор на ГДИН затова, че като минавал покрай тях
на карето ги е псувал и че е казвал, че ще им изнасили децата, но това са го
направили юли месец 2020 г.
Заявява, че И. не за първи път се оплаква, че Д. чука, преди да дойде момента,
в който да влязат двамата в конфликт, както и че Д. му е казвал, че докато си чисти
килията по съвсем нормален начин, с четка, като чисти по 2-3 пъти на ден чука
от време на време по стената без да иска, и че тогава И. се възмущава.
Обстоятелството, че св. З.П. не е
възприел отправянето на псувни и обиди от страна на подсъдимия И. по отношение
на Д.П. не оборва възприятията на другите свидетели, още повече, че както бе
посочено по-горе видно от показанията на св. М.П. лишените от свобода извършват
престой на открито по график и е възможно в конкретния момент П. да не е бил в
спалното помещение или да се е занимавал с друга дейност, без да обръща
внимание на случващото се в другите килии. Отправените псувни и обиди са
възприети както от лишени от свобода, така и от надзорно-охранителния състав,
което именно е и довело до отправянето на забележка от страна на св. П.М.,
както и до изготвяне на „докладна записка“, въз основа на която е инициирана
проверка.
В качеството на свидетел по делото е
разпитан и Г.Х. – също изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в зоната за
повишена сигурност в Затвора Белене /л. 134 от делото/, който заявява, че не си
спомня какво е било и заявява, че има и други дела и близък починал и не помни
какво е станало на тази дата.
Посочената по-горе фактическа обстановка се установява
както от показанията на посочените по-горе свидетели, така и от приложените по
делото писмени доказателства – докладни записки, обяснения, сведения.
Не е налице противоречие в събрания по делото
доказателствен материал относно датата и мястото на деянието. Фактите се
установяват безпротиворечиво от показанията на свидетелите М.И., Б.А., Ж.Г., П.М.,
М.П., П.Р..
Посочените гласни
доказателствени средства са в унисон с писмените доказателства - докладна
записка от П.М. и цялата преписка, във връзка със случилото се на 22.11.2020 г.
в Зоната за повишена сигурност в затвора гр. Белене.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като
последователни, логични, безпротиворечиви вътрешно и помежду си, взаимно допълващи
се, както и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства от
обективен характер, поради което приема, че са добросъвестно дадени.
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият на 22.11.2020 г. в Затвора гр. Белене, в зоната
за повишена сигурност извършил престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.
От обективна страна, на 22.11.2020 г. в Затвора гр. Белене,
в Зоната за повишена сигурност подсъдимият отправил спрямо Д.Н.П., в негово
присъствие /тъй като П. бил в съседното помещение и ясно възприемал отправяните
към него думи/, думите: „Д., майка ти ще еба, ще еба детенцето ти, жена ти и
целия ти род, мръсен, долен боклук, помияр”. Посочените представляват
квалификации, унизителни за честта и достойнството на тъжителя, поради което е
изпълнен състава на престъплението обида по чл.146, ал.1 НК.
От субективна страна, престъплението е изпълнено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал противоправността и
общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е, че с отправените думи ще
накърни честта и достойнството на тъжителя, като именно това е целял с
отправянето им спрямо него.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е определил минималното предвидено в разпоредбата на чл. 146 ал.1 от НК
наказание глоба. При определяне размера на наказанието съдът е съобразил
обстоятелството, че И. не разполага със собствени доходи, тъй като същия
изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр. Белене.
По
предявения граждански иск:
По делото е доказан причинения от подсъдимия спрямо тъжителя
деликт – виновно противоправно деяние изразяващо се в нанесените обиди, с които
са накърнени честта и достойнството му.
От показанията на свидетелите М.И., Ж.Г. и П.Р. се
установява, че в резултат на изречените унизителни за честта и достойнството му
думи, тъжителят била обиден, притеснен и афектиран. Наложило се да потърси
съдействие на психолог. Съдът приема, че за така причинените му неимуществени
вреди, в резултат на престъплението по чл.146, ал.1 от НК следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането – 22.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 20000 лв., искът беше отхвърлен, като неоснователен.
По делото няма данни да са направени деловодни разноски от
частния тъжител и такива не са му присъждани.
По делото са направени деловодни разноски от РС Левски в
размер на 17.10 лв. – заплатени като пътни разноски на двама свидетели, поради
което И.Х.И. е осъден да заплати направените деловодни разноски по сметка на РС
Левски.
И.Х.И. е осъден да заплати и държавна такса в размер на 50
лв. –дължима се държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: