О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
СЪСТАВ в
закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1578 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба от М.К.К. с ЕГН **********, срещу определение №11144 от
27.08.2019г., постановено по гр.д. №11314/2019г. по описа на ВРС, с което
производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК.
В жалбата се поддържат доводи, че ищецът има правен
интерес от установяване недължимост на вземането по
изпълнителния лист, независимо че изпълнителното производство е прекратено, тъй
като давността е институт, който не се прилага служебно. За да бъде погасено
правото на принудително изпълнение, е необходимо позоваването на давността да
бъде направено пред съд.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството по
гр.д. №11314/2019г. на ВРС е
образувано по предявен от М.К.К. против „ОТП Факторинг”ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1000 лева, главница по договор за кредит от 21.10.2008г., сключен
с „Банка ДСК“ЕАД, сумата от 320.68 лева, представляваща договорна лихва за
периода 30.11.2009г. – 02.12.2010г., сумата от 133.66 лева, представляваща
такса закъснение за периода 30.11.2009г. – 02.12.2010г, ведно със законна лихва
върху главницата считано от 03.12.2010г. до окончателното изплащане, за които
вземания са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №19176/2010г. на ВРС и
които са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия.
В исковата молба се поддържа, че по заявление на „Банка ДСК“ЕАД срещу ищеца е издадена Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №19176/2010г. на
ВРС. Срещу заповедта не е подавано възражение и същата е влязла в сила на
06.12.2010г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №517/2011г. на ЧСИ Р.Тодорова, по което като взискател е конституиран „ОТП Факторинг”ЕАД
като цесионер по договор за цесия от 28.06.2013г.
След извършване на последното изпълнително действие на 14.10.2013г., когато е
присъединен нов взискател, не са предприемани изпълнителни
действия, до подаване на исковата молба са изминали повече от пет години,
поради което изпълняемото право се е погасило по
давност.
С обжалваното определение производството е прекратено по
съображения, че с прекратяване на изпълнителното производство е отпаднал
правният интерес от воденето на иск по чл.439 от ГПК.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275
от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Влязлата в сила заповед за
изпълнение има сила на присъдено нещо за съществуване на субективното право към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички присъщи на
решението последици – установително действие, изпълнителна
сила, непререшаемост и стабилитет. С
влизането в сила на заповедта се преклудират всички
факти и възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма
право да се позовава на тях и да оспорва вземането с иск по чл.124 от ГПК.
Същият може да се брани срещу изпълняемото право
единствено ако се позовава на новонастъпили правопогасяващи факти.
Предявеният иск е
основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност. По изложените съображения искът
следва да бъде квалифициран по чл.439 от ГПК.
Абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК,
е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването
на последващ изпълнителен процес. В конкретната
хипотеза, наличието на спор между страните относно съществуването на правото на
принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед
възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
Настоящият състав споделя възприетото от съдилищата преобладаващо становище за допустимост на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист и след прекратяване на изпълнителното производство. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Действително в хода на евентуалното бъдещо изпълнително производство длъжникът също бил могъл да предяви иска си, но това би било свързано с допълнителни разноски и необходимост от предприемане на действия по обезпечаване на иска чрез спиране на изпълнението, съпътствано от риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.
Дори в условията на прекратено изпълнително
производство, за ищеца е налице правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо на правото на принудително изпълнение, с
оглед наличието на издаден в полза на ответника изпълнителен титул и доколкото
погасителната давност не настъпва автоматично, а само след позоваване в исков
процес. Субективното преобразуващо право на погасителна давност може да
се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство,
като не е налице процесуален способ за релевирането
му в изпълнителния процес. В случаите, в които длъжникът твърди изтекла
погасителна давност, заставянето му да изчака образуването на ново изпълнително
дело, за да се позове повторно на нея, създава несигурност в правния мир, предпоставки
за необосновано засягане на патримониума му и
необходимост от иницииране други обусловени производства в защита на законните
му права и интереси. Налага се изводът, че съществуването на възможност
защитата да бъде упражнена в по-късен момент не обосновава извод за
преждевременност на настоящия исков процес.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №11144 от 27.08.2019г., постановено по
гр.д. №11314/2019г. по описа на ВРС, с което производството по делото е
прекратено на основание чл.130 от ГПК.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.