№ 883
гр. Варна, 11.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20253100501077 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Въззивната страна Т. К. Т., редовно и своевременно призован, явява се
лично, представлява се от адв. Г. М., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Въззиваемата страна А. Х. А., редовно и своевременно призована, не
се явява, представлява се от адв. Р. А., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител.
АДВ. Г. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
С решение № 3808 от 28.10.2024 г., постановено по гр.д.№
20223110100442 по описа на Районен съд – Варна, тридесети и пети състав, е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Т. Т. Т.а ЕГН ********** на майката А. Х. А.; определено местоживеенето на
1
детето Т. Т. Т.а при майката А. Х. А. на адрес в Република Финландия – град
Турку, п.к. 20810, *****; определен е режим на личен контакт на бащата Т. К.
Т. с детето Т., както следва: всяка четна седмица от годината, които не
съвпадат с ваканциите, от 18 часа в петък с преспиване до 20 часа в неделя; за
почивните дни на новогодишните празници и великденските празници през
нечетна година, а за почивните дни за коледните празници и Гергьовден /06
май/ през четна година, като бащата взема детето в 10 часа на първия почивен
ден с преспиване и го връща в 20 часа на последния почивен ден; за есенната
ваканция, както следва: всяка нечетна година - от 10 часа на първия ден с
преспиване до 20 часа на последния ден; за зимната ваканция, както следва:
всяка четна година - от 10 часа на първия ден с преспиване до 20 часа на
последния ден; за лятната ваканция, както следва: тридесет дни през лятната
ваканция в периода, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка
седмица в дните понеделник, сряда и четвъртък, извън горепосочения режим
на лични отношения, посредством телефонни и/или видео разговори чрез
използване на „Вайбър“, „Скайп“ или друго приложение за електронна
комуникация, за период от 30 минути дневно, които следва да се осъществят в
часовия диапазон от 20 часа до 20,30 часа, като задължава майката да
осигурява осъществяването на горепосочения контакт между детето и неговия
баща по телефон, „Вайбър“, „Скайп“ или друг подходящ начин; когато детето
Т. е в режим на лични отношения с бащата, то всяка седмица в дните
понеделник, сряда и четвъртък, майката има право да контактува с детето
посредством телефонни и/или видео разговори чрез използване на „Вайбър“,
„Скайп“ или друго приложение за електронна комуникация, за период от 30
минути дневно, които следва да се осъществят в часовия диапазон от 20 часа
до 20,30 часа, като задължава бащата да осигурява осъществяването на
горепосочения контакт между детето и неговата майка по телефон, „Вайбър“,
„Скайп“ или друг подходящ начин; през описаните ваканции се прилага само
описания режим на лични отношения през конкретната ваканция, без да се
прилага описания режим на лични отношения всяка четна седмица от
годината; осъден е Т. К. Т. да заплаща в полза на детето Т. Т.а чрез неговата
майка и законен представител А. А. месечна издръжка в размер на 320 лева,
считано от датата на влизане на решението в сила, с падеж на пето число на
текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
С определение № 1435 от 02.02.2024 г. първоинстанционният съд е
постановил привременни мерки по молбите на страните на основание член
127, алинея 3 от СК, като е предоставил упражняването на родителските права
по отношение на детето Т. Т. Т.а на бащата Т. К. Т., определил е
местоживеенето на детето при бащата, на адрес в град Варна - ******;
определил е режим на лични отношения на майката А. Х. А. с детето Т. Т. Т.а,
като е постановил режимът се осъществява на територията на Република
България и майката е осъдена да заплаща в полза на детето Т. Т. Т.а чрез
неговия баща и законен представител Т. К. Т. месечна издръжка в размер на
240 лева, считано от датата на постановяване на определението /02.02.2024 г./
до приключване на настоящото производство с окончателен съдебен акт,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до пето
число на месеца, за който се дължи издръжката.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание,
2
проведено на 06.06.2024 г., са изменени постановените привременни мерки в
частта относно определения режим на лични отношения.
С определение № 1673, постановено на 05.02.2025 г. по
първоинстанционното дело, на основание член 323, алинея 1 от ГПК, ВРС е
изменил изцяло постановените с определение № 1435 от 02.02.2024 г.
привременни мерки, впоследствие изменени с протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.06.2024 г., като е
постановил, че предоставя упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. Т. Т.а на майката А. Х. А.; определя местоживеенето на
детето Т. при майката А. Х. А. на адрес в Република Финландия – град Турку,
ПК 20810, ******; определя режим на лични отношения на бащата Т. К. Т. с
детето Т.; както и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на
детето чрез неговата майка в размер на 320 лева месечно.
На 10.02.2025 г. е депозирана и молба от Т. К. Т. с искане за
постановяване на привременни мерки, тъй като първоинстанционният съд
е постановил такива след постъпване на въззивната жалба, тоест не е бил
компетентен да се произнесе по искането.
Иска се да се предостави упражняването на родителските права на бащата
и да се определи местоживеенето на детето Т. при него на адрес в град Варна –
******; да бъде осъдена майката да заплаща в полза на детето чрез бащата
месечна издръжка в размер на 400 лева с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; да се
определи следният режим на лични отношения на детето Т. с майката А. А.:
всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с
преспиване; всяка нечетна година през новогодишните и великденските
празници, а всяка четна година през коледните празници, като майката взема
детето в 10 часа на първия почивен ден с преспиване и го връща в 18 часа на
последния почивен ден; всяка нечетна година през пролетната ваканция, като
майката взема детето в 10 часа на първия почивен ден с преспиване и го
връща в 18 часа на последния почивен ден; през лятната ваканция всяка
нечетна година от 10 часа на 01 август до 18 часа на 31 август с преспиване, а
всяка четна година от 10 часа на 01 юли до 18 часа на 31 юли с преспиване;
като във всички случаи детето се взема и връща в дома на бащата.
АДВ. Г. М.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. Р. А.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
МОЛИТЕЛЯТ Т.: В момента детето е при мен.
АДВ. Р. А.: Майката във момента е във Финландия в болнични, тъй като
й предстои операция. Не може да дойде, тъй като й е забранено да пътува до
07.07.2025 г. Ще може да дойде след 07.07.2025 г.
МОЛИТЕЛЯТ Т.: Майката последно е вижда детето на 16.04.2025 г.,
когато дойде в училището в село К. и там се създаде напрегната ситуация.
Тогава я видя, но детето отказа да контактува с нея.
3
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 16241/06.06.2025 г.
от адв. А. като пълномощник на въззиваемата А. А., в което е направено
искане да бъде допълнено определението, като се предостави заместващо
съгласие на майката А. А. за пътуване на детето Т. Т.а извън Република на
България до Република Финландия, в която вече е определено местоживеене
на детето съгласно привременните мерки по делото.
Връчва препис на молителя.
АДВ. Г. М.: От страна на моя доверител има заведено дело № 4999/2025
г. по описа на Районен съд – Варна, което заседание е днес, и имаме заведено
дело за домашно насилие № 5870/2025 г. по описа на Районен съд – Варна,
като на 16.06.2025 г. ще има решение.
МОЛИТЕЛЯТ Т.: Аз не възпрепятствам контактите на детето с
майката. Детето има телефон и майката има този номер. Тя се обажда,
контактуват, понякога за 1-2 минути, понякога за повече, но имат контакт
помежду си визуален. Тя идва само за делата, никога не е идвала само за да
види детето. Само един път е дошла да я вземе за 4 години, което беше по
привременните мерки.
Т. завърши трети клас и сега ще бъде четвърти клас и не знам защо
майката иска да причини този стрес на детето.
АДВ. Р. А.: Всичко възможно се прави детето да не контактува с майка
си. Определението е издадено от компетентен орган, а във всички жалби,
които пуска Т. постоянно твърди, че е от некомпетентен орган, че ВКС РБ е
уважило искането му, което не отговаря на истината. Това, че той забранява на
детето да се вижда с майка си, привременните мерки са от 05.02.2025 г. и тъй
като преди това Т. беше искал забрана детето да напуска страната, въпреки
решението на Районен съд, който отмени тази забрана, той обжалва това
решение, поради което няма как майката да предприеме нещо за детето.
Единственият път когато дойде на 16.04.2025 г., Т. не позволи на майката дори
и да говори с детето. Взе го от училище, затвори го в колата, заключи го и си
го отнесе, за което сме пуснали жалба в прокуратурата.
Всичко се прави с оглед заобикаляне на привременните мерки, всички
жалби за домашно насилие, е абсурдна работа, че майката отишла да си види
детето. В молбата до Районен съд - Варна искаше съдът да определи
местожителството на детето да бъде при него или легално да заобиколи
привременните мерки.
Относно другата молба за забрана на детето да напуска страната, тази
молба е абсурдна и нелогична при положение, че има привременни мерки
детето да живее във Финландия.
Молителят черпи права от виновното си и неправомерно поведение само
защото не иска да изпълни привременните мерки. Тъй като майката няма
възможност да присъства, настоява да бъдат цитирани нейни думи, а именно:
„Моля съдът да защити правата на детето ми и моите права. Т., като
всяко друго дете, трябва да има право да напуска страната и да бъде в дома на
4
майка си, където не е била повече от три години, защото баща не позволява.
След толкова много и дълги съдебни заседания, след спечелване на делото за
родителски права на първа инстанция и след постановяване на привременни
мерки в моя полза, се оказа, че дали ще ми предаде Т. или не, зависи
единствено от позволението на баща . Само той ли има права? Аз нямам ли
права? Моля за справедливост.“
Майката пристигна в България на 16.04.2025 г., а забраната детето да
напуска страната е била в сила до 04.04.2025 г. Тя пристигна от хиляди
километри, а бащата не позволи да се види с детето.
Подадена е жалба до прокуратурата, че той не изпълнява привременните
мерки.
СЪДЪТ с оглед на установеното по делото, намира, че промяна на
фактическата обстановка от момента на постановяване на първото
определение за привременни мерки няма, новото е само постановеното
първоинстанционно решение. Първоинстанционният съд е формирал изводи
за наличие на синдром на родителско отчуждение между детето и майката в
резултат на активни отчуждаващи действия от страна на бащата, както и
заключението на нещото лице по СПЕ, че във възрастта на Т. персонажът на
майката е важен и много значим при изграждане на качествата на детето, тъй
като то е момиче. От 2021 г. до настоящия момент детето Т. Т.а се отглежда от
бащата в Република България, а майката е осъществявала в този период
спорадични контакти с него, основно по телефон, което налага
необходимостта от адаптационен период евентуално за детето, ако на същото
бъде определено местоживеене в Република Финландия, както и с оглед
необходимостта от процесуална гледна точка детето да се намира в
юрисдикцията на съда, който разглежда настоящото дело, съдът намира, че
следва да измени постановеното определение на Районен съд - Варна от
05.02.2025 г., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1673 от 05.02.2025 г., постановено по гр.д.№
442 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на
детето Т. Т. Т.а ЕГН ********** на бащата Т. К. Т. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т. Т. Т.а ЕГН ********** при
бащата Т. К. Т. ЕГН ********** на адрес в гр. Варна, ******.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А. Х. А. ЕГН
********** с детето Т. Т. Т.а, както следва:
1/ Една седмица в месеца, предварително съобщена поне 14 дни преди
това на бащата, в която майката ще може да контактува с детето от 10:00 часа
на първия ден до 18:00 часа на последния ден, като само първата седмица,
5
когато майката ще вземе детето, престоят при нея да бъде без преспиване от
10:00 часа до 18:00 часа;
2/ Две седмици през лятото, като този режим ще се изпълнява считано
от 2026 г. с оглед преценката от адаптационен период за детето през 2025 г.
3/ Посредством телефонни или видео разговори чрез използване на
интернет приложения във вторник, четвъртък и събота, като във вторник и
четвъртък между 19:30 часа и 20:00 часа местно за България време, а в събота
между 11:00 часа и 11:30 часа местно за България време.
ОСЪЖДА А. Х. А. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в
полза на детето Т. Т. Т.а ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител Т. К. Т. ЕГН ********** в размер на 350 /триста и петдесет/ лева
месечно, считано от постановяване на настоящото определение до влизане в
сила на окончателен съдебен акт по делото.
Определението не може да бъде обжалвано, но може да бъде изменяно
от настоящия съд.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:21
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6