№ 210
гр. Монтана, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20251630100080 по описа за 2025 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ, чл. 224, ал.1 от
КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Н. Н. М., ЕГН ********** с адрес: ........ е предявила
срещу ответника .......- ....., представлявана от .....-Директор четири
обективно кумулативно съединени осъдителни иска със следния петитум:
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумите, както следва:
-.... лв., която сума представлява разликата от 15% за неизплатеното
15%-но увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023 г. до
01.07.2023 г.;
-..... лв., представляваща разликата между полученото обезщетение по
чл. 222, ал.3 от КТ и увеличението от 15%, което на базата на
индексирането на трудовото възнаграждение не е било получено като
повишен размер на въпросното обезщетение от ищцата;
-....лв.намален размер на полученото обезщетение от ищцата по чл. 224,
ал.1 от КТ за 101 работни дни;
-.....лв. мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2023 г. до
17.12.2024 г. включително.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Между страните съществувало тр. правоотношение, като ищцата
заемала при ответника длъжност ,,Старши учител, общообразователен
1
предмет в гимназиален етап‘‘ с код по НКПД23305008, което било
прекратено със Заповед № 568/21.06.2023 г. на Директора на учебната
институция на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.07.2023 г.
Ищцата излага пространни съображения относно изплатения й по-
нисък размер на горепосочените тр. възнаграждения и обезщетения, като
неправилно бил изчислен размерът на брутното тр. възнаграждение на ищцата
в по-нисък от реалния размер с 15%, като претендира доплащане на разликата.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК. В законния
едномесечен срок от ответника е постъпил писмен отговор. Не се
оспорва съществуването на тр. правоотношение между страните, както и
прекратяването му със Заповед №568/21.06.2023 г., считано от 01.07.2023г. на
осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, както и че ищцата, считано до 30.06.2023 г. е била
член на Синдикалната организация към ОБКС на СБУ при Л.......
Оспорват се обаче твърденията на ищцата относно по-високия размер на
дължимите й се тр. възнаграждения и обезщетения за исковия период, за което
се излагат подробни доводи.
Предвид горното, ответникът моли РС-Монтана изцяло да отхвърли
исковите претенции, като неоснователни и недоказани, като претендира
разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдът, въз основа на закона и на доказателствата по делото, на
основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими за съдебно
разглеждане.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
По делото са приети писмени доказателства, прието е заключение на
вещото лице по назначена от съда съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно изложението в исковата молба ищцата М. твърди, че
предпоставка и основание за уважаване на предявените от нея главни искове
по делото са:
- приетият Закон за държавния бюджет за 202Зг. на Р. България;
- §2 и §3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда на
МОН и анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-
269/06.12.2022 г., сключен между МОН, Съюза на ръководителите в системата
на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното
образование в Република България, Синдиката на българските учители към
КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ
"Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на
2
независимите синдикати в България/Анекс към КТД/.
Ответната ........ в отговора си по чл.131 ал.1 ГПК не оспорва изложената
в исковата молба фактология в смисъл, че ищцата М. до 30.06.2023г. е била в
трудовоправни отношения с Л...... на основание трудов договор и е заемала
длъжността „старши учител, образователен учебен предмет в гимназиален
етап" в ........ до прекратяване на трудовото й правоотношение сьс Заповед №
568/21.06.2023г., считано от 01.07.2023г. на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ,
както и че ищцата М. до 30.06.2023г. е била член на на Синдикалната
организация към ОбКС на СБУ при Л......- посоченото се установява
безспорно и от приобщените по делото писмени доказателства.
Видно е от приетото от съда заключение на вещото лице И. по
назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира,
като обективно, обосновано и компетентно дадено:1./ Размерът на последното
брутно тр. възнаграждение на ищцата, основание за заплащане на
обезщетения съобразно увеличението, предвидено с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. би било в размер на ..... лв. или разликата в увеличението на
БТВ е в размер на ...... лв.; 2./ Размерът на дължимата сума- разликата между
изплатеното и дължимо основно тр. възнаграждение, което би било дължимо,
ако се приложи Анекса за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023г . е в размер
на ...... лв.; 3./ Размерът на увеличенията спрямо изплатените обезщетения би
бил ...... лв. в т.ч.: ..... лв.- 11брутни заплати; .... лв.- 101 дни пл. отпуск; 4./
Мораторната лихва върху неизплатената парична сума, за периода от
01.07.2023 г. до 14.01.2025 г. е в размер на ..... лв.
Спорният въпрос между страните по делото е правен/ обуславящ
основателността или неоснователността на исковете/ и се свежда до това, дали
клаузите на Анекса от 10.08.2023г. към КТД № Д 01-269/06.12.2022г. за
системата на предучилищното и училищното образование намира
приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови
правоотношения към датата на подписване на Анекса към КТД от 10.08.2023
г., но са полагали труд в периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на
трудовия им договор, в случая - 01.07.2023г. По посоченото, съдът намира за
установено следното:
Неоснователно ищцата М. твърди, че Анекс № Д 01-192 от
10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01-269/06.12.2022 г. има обратна сила от 01.01.2023г. и се
прилага за всички педагогически специалисти, включително и за тези с
прекратени трудови договори преди 10.08.2023г., като нейният трудов договор
е прекратен на 01.07.2023г.
Съгласно изменения с Анекс към КТД чл.27 ал.2 на КТД -,,осигурените
средства от държавния бюджет на Р.България за 2023 г. следва да се
изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
3
непедагогическия персонал, т.е. педагогическите специалисти, за които е
относим увеличения размер на работните заплати, следва да са с валиден
трудов договор към 10.08.2023г.
При елементарен прочит на изменения с Анекса към КТД чл.27 ал.1,
дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане на договорните клаузи с
обратна сила, а определя началният момент- ,,считано от 01.01.202Зг.", от
който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават
качеството на "педагогически специалисти“ към момента на постигането на
договореността по този анекс- 10.08.2023 г.
Посочената в чл.27 ал.1 от Анекса към КТД дата - 01.01.2023 г. не е дата
на влизане с обратна сила на договорните клаузи на този Анекс, а началният
момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които
притежават качеството на "работници и служители" към момента на
постигането на договореностга -10.08.2023 г.
Колективните трудови договори, както и сключените към тях анекси,
представляват многостранни договори, с които съгласно чл.50 ал.1 КТ се
уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
По своята същност, Колективният трудов договор, както и сключен към
него анекс, не представлява нормативен акт по смисъла на ЗНА, а
многостранен договор.
Съгласно чл. 14 от ЗНА обратна сила/действие/ законодателят може да
даде само на нормативен акт и то по изключение, с изрична разпоредба и при
определени условия.
С оглед гореизложеното, материалноправната разпоредба на чл. 54 ал. 1
КТ, съгласно която "Колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго", е недопустимо да се
тълкува разширително в противоречие с чл.14 ЗНА. Смисълът на тази
разпоредба е, че КТД или отделен текст от него, би могло да действа от по-
късен момент от влизане в сила на този КТД.
Следователно Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. е влязъл в сила от деня на
подписването му - 10.08.2023 г., която дата е определяща за кръга лица, за
които се отнася увеличението на трудовите възнаграждения, считано от
01.01.2023г., а именно заетите на основание трудов договор в сферата на
образованието към 10.08.2023 г.
Именно, с оглед разпоредбата на чл.14 ЗНА е незаконосъобразно, на
КТД, както и анекс към КТД, да се придава обратна сила/ретроактивно
действие/, тъй като обратна сила законодателят допуска само по отношение на
нормативен акт и то по изключение, с изрична разпоредба и при определени
условия.
Измененият текст с Анекса към КТД на чл.27 ал.2 определя кръга на
лицата, които имат право да получат увеличение на индивидуалните си
4
работни заплати, считано от 01.01.2023г., а това са заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал", т.е. педагогическите специалисти и
непедагогически персонал в системата на предучилищното и училищното
образование, които към 10.08.2023г. имат валидни трудови договори.В този
смисъл е и приетото като доказателство Писмо изх.№ 0602-1030/29.09.2023г.
на 3ам.Министъра на образованието и науката до Директора на .........
Съгласно изложението в исковата молба и представените писмени
доказателства ищцата М. е била в трудово правоотношение с ........ и е заемала
длъжносгга „старши учител, образователен учебен предмет в гимназиален
етап", но трудовото й правоотношение е прекратено по взаимно съгласие със
Заповед № 568/21.06.2023г., считано от 01.07.2023г.
Качеството "работник и служител", в частност педагогически
специалист, се определя единствено от разпоредбите на Кодекса на труда, при
наличие на трудово правоотношение между работодател и служител и валиден
трудов договор, защото по силата на чл.118 КТ, промяна на размера на
трудово възнаграждение налага необходимост от изменение на сключения
между страните трудов договор, било то по взаимно съгласие или едностранно
от работодателя.
При прекратен трудов договор между страните по делото, респ. при
липса на действащо трудово правоотношение между тях, както е в настоящия
случай, неоснователни са предявените искове за доплащане с оглед
увеличения размер на трудово възнаграждение за минало време, респ. да се
претендира доплащане по обезщетения, произтичащи и във връзка с вече
прекратения трудов договор на ищцата, защото към 10.08.2023г. -
подписването на Анекса към КТД, ищцата М. не е имала качеството на
„педагогически служител" на основание валиден трудов договор с .........
Аналогичен е въпроса относно предвиденото в § 3 от Заключителните
разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г.
за нормиране и заплащане на труда/обн.ДВ, бр.75 от 01.09.2023 г., в сила от
01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от
01.01.2023 г. Това е така, тъй като от тази разпоредба могат да се възползват
само лица, които към датата на влизане в сила на нормативния акт имат
качеството ,,педагогически специалист‘‘, какъвто не е настоящия случай- тр.
правоотношение на ищцата е прекратено много преди тази дата/01.09.2023 г./-
на дата 01.07.2023 г.
С оглед на всичко гореизложено, не съществува правна възможност за
лицата с прекратени трудови правоотношения преди договаряне на новите по-
големи работни заплати да получат разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото
увеличение се извършва от работодателя само по отношение на работници и
служители, които имат действащи тр. договори към момента на увеличение на
5
работните заплати и към приемането на нормативните актове за това, съгласно
чл. 118, ал.3 от КТ.
Водим от горното, съдът намира, че главните осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ,
като изцяло неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят от съда.
Предявеният акцесорен иск по чл.86 ЗЗД срещу ответната ........ е също
така неоснователен и недоказан, поради неоснователност на главните искове,
тъй като той е обусловен от тях.
Така мотивиран, съдът намира, че исковете претенции, като
неоснователни и недоказани, подлежат на отхвърляне в цялост.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има
право да му бъдат заплатени от ищцата реализираните от него деловодни
разноски- ..... лв. за платено адвокатско възнаграждение, като е установено,че
сумата е изплатена от ответника на адвоката в брой.
Водим от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани предявените
от Н. Н. М., ЕГН ********** с адрес: ........ срещу .......- .....,
представлявана от .....-Директор четири обективно кумулативно съединени
осъдителни иска с правно основание: чл. 128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ,
чл. 224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД със следния петитум: .......- ..... да
бъде осъдена да заплати на Н. Н. М., ЕГН ********** сумите, както
следва:
-.... лв., която сума представлява разликата от 15% за неизплатеното
15%-но увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023 г. до
01.07.2023 г.;
-..... лв., представляваща разликата между полученото обезщетение по
чл. 222, ал.3 от КТ и увеличението от 15%, което на базата на
индексирането на трудовото възнаграждение не е било получено като
повишен размер на въпросното обезщетение от ищцата;
-....лв.намален размер на полученото обезщетение от ищцата по чл. 224,
ал.1 от КТ за 101 работни дни;
-.....лв. мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2023 г. до
17.12.2024 г. включително.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Н. Н. М., ЕГН ********** с
адрес: ........ ДА ЗАПЛАТИ на ..........., ......, ЕИК: *********, представлявано
от директора ..... сумата от общо .... лв. деловодни разноски.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7