Присъда по дело №523/2023 на Районен съд - Лом

МОТИВИ по НОХД № 523/2023 г. по описа на РС – Лом:
Районна прокуратура гр. Монтана ТО гр. Лом е внесла Обвинителен акт
по Досъдебно производство № 333/2023 год. по описа на РУ - Лом, респ. пр.
преписка № 1869/2023 год. по описа на РП Монтана ТО Лом срещу *** от с.
***, обл. Монтана, ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл. 149,
ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимият *** е обвинен в това, че на 19.04.2023 г., около 14:30 часа,
в с. ***, обл. Монтана, *** направил опит да извърши действия, с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната *** на 11 години от с.
***, обл. Монтана, като деянието останало недовършено поради независещи
от дееца причини.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия.
Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК:
„лишаване от свобода“ в размер на две години и шест месеца, като евентуално
на осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание да бъде
отложено.
Частният обвинител *** чрез своята майка и законен представител ***
поддържа изразеното от прокурора.
Подсъдимият се явява в проведеното съдебно заседание лично, като
поддържа, че не е извършил престъплението, за което е обвинен.
Упълномощеният му защитник – адв. Николай Арсенов от АК - Монтана
пледира, че не е осъществен състав на престъпление и моли подзащитният му
да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2023 г. в с. ***, обл. Монтана, около 14:00 часа, *** посетил
дома на св. ***, за да я извика да помага на съпругата му да засадят цветя в
двора на имота му. След като *** отказала поради влошено здравословно
състояние, предложила дъщеря й - *** /11 г./ да помогне вместо нея. Детето
*** се съгласила се качила в автомобила на ***. По пътя последният започнал
да задава на детето неудобни въпроси от сексуално естество, при което то се
притеснило и отказало да отговаря, като имало дори намерение да слезе от
автомобила, но не могло. След като пристигнали пред дома на ***, двамата
слезли от автомобила и се насочили към къщата. *** влязъл в къщата, след
него влязла и ***, за да види пиленца, които искал да й покаже. След като
влезли в стаята, намираща се на приземен етаж от къщата, *** затворил
вратата и я заключил с райбер. В стаята имало кухненски бокс, пералня,
микровълнова печка и две маси, малка и голяма. *** поискал *** да се
съблече, но детето отказало. Тогава той посегнал към нея, хванал ръката й и
1

дръпнал ръкава. Детето обаче успяло да се отдръпне и да сложи намиращият
се наблизо стол между нея и *** и по този начин се освободила, махнала
райбера на вратата и побягнала навън по улицата. В същото време на
автобусната спирка се намирала св. ***, която чула детски викове и
забелязала, че детето *** тича по улицата. Настигнала я и двете се върнали на
спирката, като *** се опитала да разбере причината за състоянието на детето,
но не успяла, тъй като същото било видимо разстроено и не било в състояние
да разкаже. В този момент покрай тях минал с автомобила си св. ***, който
спрял и в процеса на разговор с детето узнал, че *** я бил заключил и искал да
се съблече и да му прави „свирка“, но тя успяла да избяга. Иванов решил да
откара детето до домът й, а след като майка й - св. *** узнала за случилото се,
сигнализирала органите на МВР. С протокол за оглед на местопроизшествие е
образувано ДП, а с Постановление от 20.04.2025 г. *** е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
В хода на разследването по образуваното ДП са разпитани свидетели,
изискани са справки, проведен е следствен експеримент, изготвена е
комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза на детето ***.

По доказателствата:
Непосредствен обект на престъплението „блудство“ са обществените
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност на личността и
съблюдаване на половия морал в обществото. От обективна страна при
престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК пострадал е малолетно лице, като
полът няма значение. Изпълнително деяние се изразява в извършване на
действие, което е от естество да породи или да удовлетвори полово желание,
но без съвкупление. От субективна страна формата на вината е пряк умисъл и
специфична цел - да се възбуди или удовлетвори полово желание.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, преценката на
които, по отделно и в съвкупност, води до категоричния извод, че
подсъдимият не е осъществил състав на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели – *** ***, ***,
***, ***, *** ***, *** и ***. Изразеното от тях е достоверно, доколкото
същите излагат личните си възприятия за определени обстоятелства. Техните
показания обаче са косвени доказателства, тъй като са възприели
обстоятелства, които не дават директна информация за главния факт на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Св. *** *** е
майка на малолетната *** и посочва каквото й е разказано от детето.
Малолетният свидетел *** е видял единствено, че *** е тичала по улицата. Св.
*** се е срещнала с детето на улицата, св. Милен Илиев го е откарал до дома
му, а св. *** е сигнализирал в полицията. Св. *** *** и *** пък са поемни
лица, присъстващи само при провеждането на следствения експеримент, при
който малолетната *** е посочила помещенията и вещите в дома на
2

подсъдимия. При извършването на това действие по разследването не са
допуснати процесуални нарушения, правилно е пресъздадена обстановката,
но във въпросната стая са се намирали единствено подсъдимият *** и
пострадалата ***. Затова и единственото пряко доказателство в случая са
показанията на детето. В тази връзка на ДП е изготвена комплексна съдебно-
психологична-психиатрична експертиза, според която малолетната *** не
може да дава достоверни обяснения за случилото се. В хода на съдебното
следствие също е назначена и изготвена съдебна психолого-психиатрична
експертиза, видно от заключението на която малолетната може да участва в
наказателния процес и да дава достоверни обяснения за събитията, предмет на
настоящото НОХД. Като цяло съдът кредитира показанията на детето, което
последователно разказва какво се е случило. Не може да се приеме без резерви
обаче твърдението на *** (към онзи момент 11-годишна), че избутала и
„притиснала“ подс. *** със стол и по този начин успяла да се освободи и
избяга. Но дори да се приеме изцяло всичко, разказано от малолетната в
последното съдебно заседание, то следва да се анализира какво точно е
извършено спрямо нея и да се отговори на въпроса дали въпросните действия
представляват престъпление или не.
Подсъдимият е обвинен, че е извършил спрямо малолетната опит за
блудство, основният състав на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК. Както
беше посочено, изпълнителното деяние на това престъпление е извършването
на действие, от естество да породи или удовлетвори полово желание, без
съвкупление. На първо място, необходимо е между дееца и пострадалия да има
физически контакт. На второ място, този контакт трябва да е насочен към
възбуждане и/или удовлетворяване на полово желание – напр. целувки,
опипване на различни ерогенни зони или места по тялото на детето или на
дееца. Именно затова и опит към блудство по основния състав (за който е
предаден на съд ***) е несъставомерен. В това отношение правната теория е
единодушна (И. Ненов, цит. съч., А. Стойнов, Престъпления против правата
на човека, 2006 г.), като в този смисъл се произнася и ВКС – Решение №
238/28.05.2014 г. по н. д. № 736/2014 г., II н. о. В настоящия случай в
диспозитива на обвинителния акт не е посочено какви точно действия е
направил опит да извърши подсъдимият. Но самото задаване на неудобни
въпроси (свързани със секс и др. интимни отношения) не може да се приеме за
опит за извършване на блудствени действия, дори с това си поведение
подсъдимият да е целял възбуждане или удовлетворяване на полово желание
без съвкупление (в този именно смисъл е и Решение № 410 от 28.11.2014 г. по
н. д. 1363/2014 г. на ВКС, III н. о.). Само заявяването на сексуално желание
към малолетно лице, независимо дали съдържа директни думи и изрази,
колкото и вулгарни да са те, не представлява блудство, тъй като, както бе
посочено, между субектите трябва да има физически контакт (и то не какъв да
е, а насочен именно към възбуждане и/или удовлетворяване на полово
желание). В конкретния случай обаче точно такъв физически контакт няма.
Слагането на райбера на вратата в никакъв случай не може да се приеме за
3

действие, насочено към възбуждане или удовлетворяване на полово желание.
Посягането към ръката на малолетната и дърпането на ръкава на дрехата –
също не може да се приеме за такова действие. Няма докосване по гърдите,
половия орган, задните части или др. ерогенна зона, а само хващането за
ръката е действие, което може да има за цел всякакви правомерни или
неправомерни резултати (може да е с цел грабеж, причиняване на телесна
повреда, изнасилване, смърт и т. н.). Действително, поведението на *** е
морално укоримо. Желанието за някаква интимна близост с малолетна,
породено от низки страсти, е в разрез с разбиранията за благоприличие и
съблюдаване на половия морал в обществото, не съответства на нормалното
поведение на 70-годишен мъж спрямо 11-годишно дете. Но не осъществява от
обективна страна състава на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, тъй като
опит към такова е невъзможен. Такъв може да има, но при квалифицираните
състави на престъплението – по чл. 149, ал. 2, т. 1-5 от НК. Именно тези
случаи визира и цитираната от обвинението практика на ВКС – Реш. №
198/2015 г. по н. д. № 108/2015 г. и Реш. № 53/19.04.2018 г. по н. д. № 164/2018
г. Но при квалифицирания състав по чл. 149, ал. 2, т. 1 от НК например е
налице съставно престъпление – блудството е извършено чрез употреба на
сила или заплашване. В този случай действително е възможен и опит, защото
употребата на принуда е изпълнение на престъплението, като деецът цели
след това извършване и на самото блудствено действие. В настоящият случай
обаче подсъдимият е обвинен за блудство по основния състав, към което,
както беше посочено, опит не може да има, т. е. подсъдимият не е осъществил
състав на престъплението, за което е предаден на съд.
Съгласно чл. 304 НПК „Съдът признава подсъдимия за невинен, когато
не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или
че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява
престъпление“. В настоящия казус се установява, че подсъдимият не е
извършил деяние, което да осъществява състава на престъпление по чл. 149,
ал. 1 от НК от обективна страна, поради което и същият следва да бъде
оправдан.

По разноските и веществените доказателства:
На осн. чл. 190, ал. 1 от НПК направените в хода на досъдебното
производство разноски за изплащане възнаграждения на вещи лица в размер
на 1263,60 лева /хиляда двеста шестдесет и три лева и 60 ст./, както и
направените в хода на съдебното следствие разноски за изплащане
възнаграждения на вещи лица в размер на 951,66 лева /деветстотин петдесет и
един лева и 66 ст./ следва да останат за сметка на държавата.

По делото не са приобщени веществени доказателства и затова съдът
няма произнасяне в тази насока.

4

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	13
Дата:	24 април 2025 г.
Съдия:	Иван Пламенов Йорданов

Дело:	20231620200523
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 ноември 2023 г.

Присъда по дело №523/2023 на Районен съд - Лом

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите