РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                    Година 2019                             Град Варна

 

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                             двадесет и девети състав

На  двадесет и осми март            Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия  Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №323 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба на „Д.5.” ЕООД против Наказателно постановление №КХ-093/03.12.2018г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „ЗИК” ЕООД е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.48 ал.2 от Закона за храните.

           В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, моли наказателното постановление да бъде отменено.

            В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

       Представител на въззиваемата страна, издала НП, редовно призован  се явява и оспорва жалбата.

           След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             На 24.10.2018г.била извършена проверка от служители на ОДБХ Варна в обект за търговия на дребно находящ се в гр.Варна ул. „Н. Бозвели“ №48 стопанисван от „Д.5.” ЕООД. Било установено, че хладилното съоръжениеза съхранение на суровини за сандвичине е оборудвано с устройство за контрол и отчитане на температурата. Не бил осигурен и термометър сонда за измерване на температурата във вътрешността на изпечените тестени изделия. Не се водели записи за отчитане на температурата на хладилното съоръжение и записи за отчитане на критичната контролна точка.

      За констатациите си служителите от ОДБХ съставили  акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление.

           Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по  чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г. относно хигиената на храните. Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника.

           В съдебно заседание бе разпитана свидетелката С., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.          Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

           Жалбата е депозирана в срок, от легитимен субект , поради което  е  процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от  Директора на ОДБХ-Варна, съгласно правомощията му по Закона за  храните.

            В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.  Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което същия е упражнила с подаването на жалба  до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. В тази връзка съдът не споделя доводите за допуснати процесуални нарушения.

         Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушение по  чл.2 от Наредба №1/ 26.01.2016г. относно хигиената на храните.  Съгласно посочената за нарушена разпоредба -Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44). В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е правилно наказан и е осъществил нарушението описано в НП.

             Правилно е била приложена и санкционната норма. Разпоредбата на чл.48, ал.2, вр. с ал.1 от ЗХ предвижда налагането на имуществена санкция, когато нарушението е извършено от ЮЛ или ЕТ в размер от 1000 лв. до 2000 лв. На въззивникът е било наложено наказание в минимален размер, като е взета предвид разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, която визира че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и за това трябва да се съобразяват всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е било сторено от административно-наказващият орган, който е наложил санкция в минималния предвиден в закона размер, регламентиран в чл.48 ал.1 от Закона за храните.

            Не следва да се обсъждат въпросите за вината в настоящия казус, тъй като в конкретния случай субект на отговорността не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ съобразно чл.83 от ЗАНН. Отговорността по ЗАНН на юридическите лица и ЕТ е своеобразна обективна отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице или едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност. Още повече, че правната уредба на административно - наказателната отговорност за нарушенията на законодателството, установена в чл.48, ал.2 от ЗХ е специална по отношение на  общата уредба на административно-наказателната отговорност по ЗАНН. 

            В конкретния случай съдът не намира основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.   С оглед на обстоятелството, че нарушението касае предлагането  на хранителни продукти, при което се създава реален риск за здравето на хората, съдът намира, че не може в настоящия казус да се приеме деянието като маловажен случай. Това води до извод, че извършеното от въззивникът нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид.

           Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, поради което същото следва да бъде потвърдено.

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                           

                                                           Р  Е Ш  И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №128/ 15.08.2014г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „ЗИК” ЕООД е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.48 ал.2 от Закона за храните.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на  АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                                 

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ :