Решение по дело №4977/2019 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

гр. Русе, 20.11.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през 2019 година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева

 

при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 4977 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Монтюпе” ЕООД твърди, че съгласно трудов договор №283/24.09.2015г. ответника Р.Г.И. е изпълнявал длъжността „машинен оператор”, считано от  24.09.2015г.. С допълнително споразумение №91/13.05.2016г. между страните е изменен срокът на трудовия договор от срочен на безсрочен по чл.67, ал.1, т.1, като срокът на уговореното между страните предизвестие при прекратяване на трудовия договор бил определен на 45 дни, съгласно т.2, като всички останали клаузи от трудовия договор останали непроменени.

Със заповед №205/07.09.2016г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.326, ал.1 КТ – по писмено заявление от Р.Г.И. за едностранно прекратяване на безсрочния трудов договор, считано от 07.09.2016г.

Твърди още, че и до настоящият момент ответника И. не му е изплатил обезщетението за неспазения срок на предизвестие, поради едностранното прекратяване на трудовото правоотношение.

Счита, че за него е възникнал правен интерес да търси пълния размер на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, дължимо от ответника И. за неспазено предизвестие по съдебен ред.

Пояснява, че претендираното обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ е в размер на 1125.30 лева, като същото е формирано по реда на чл.228, ал.1 КТ, а именно: от последното брутно трудово възнаграждение на работника И. за пълен календарен месец за изрично уговорения срок на 45 –дневното предизвестие. В случая това бил м.юни 2016г., като в брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в индивидуалния трудов договор, в конкретния случай това е основното му възнаграждение за месец юни 2016г. в размер на 409,20 лв. за 12 работни дни. Среднодневният размер на обезщетението за един работен ден е 34,10 лв./409,20 лв./12 р.дни/. В срока на предизвестието има 45 календарни дни, от които има 33 работни дни /от 07.09.2016г. до 21.10.2016г. вкл./. Предвид което за 33 р.д. по 34,10 лв. дължими са 1125,30 лв., които обосновавали и настоящата претенция.

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата в размер на 1125.30лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски по делото.

Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум квалифицира правно предявения иск по чл.220, ал.1 от КТ .

Ответникът Р.Г.И., редовно призован, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

            Ищцовата претенция следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

            Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищцата, като предявения иск следва да се уважи изцяло.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по делото, ведно със заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 350.00 лева предвид уважаването на исковете.

            Мотивиран така и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН: **********,*** да заплати на „Монтюпе” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, бул.“Цар Освободител“, №8А, ет.2, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. М.Б. сумата от 1 125.30 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350.00 лв.- разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: