№ 232
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501702 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6164 от 01.12.2023 год., постановено по гр.д.№ 13032/2022 год. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, С. И. Д. и К. Я. П. са осъдени при условията на солидарност да заплатят
на „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от
ЗЗД сумата от 24 928.28 евро, представляваща дължима главница по договор № 312-
11/15.05.2007 г. за предоставяне на кредит на служители на групата МКБ Юнионбанк, която
главница е формирана от падежирали вноски за главница по договора от дата 01.05.2018 г. до
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и предсрочно изискуем остатък от
дължимата главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 1835.43 евро за
периода от 01.05.2018 г. до 08.12.2022 г., както и наказателна лихва в размер на 1690.50 евро
за периода от 01.06.2018 г. до 08.12.2022 г, като с решението са разпределени и разноските
по делото.
Решението е обжалвано от ответниците С. И. Д. и К. Я. П. с доводи за неправилност.
Оспорват се изводите на съда, с които е прието, че падежите на всяка отделно вноска се
установяват от погасителния план към договора. Твърди се, че между страните са налице
допълнителни споразумения, уреждащи начина на погасяване на задължението. Поддържат,
че не е изяснено по какъв начин е формиран дълга относно главницата и дължимите лихви.
Оспорват се и изводите на съда, с които е прието, че клаузите досежно изменението на
1
лихвения процент са ирелеватни към спора и не е обсъдена тяхната недействителност. Моли
решението да бъде отменено, като исковите претенции бъдат отхвърлени. Претендират се
разноските по делото.
Въззиваемият „Първа инвестиционна банка“ АД депозира отговор, с който оспорва
доводите по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Съдът правилно с изготвения
доклад по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като срещу
изготвения доклад не са направени възражения. Изложеното мотивира съда да приеме липса
на процесуални нарушения, водещи до порочност. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Пред първоинстанционният съд са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, като ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД претендира
заплащане при условията на солидарност от страна на ответниците С. И. Д. и К. Я. П. на
парични суми дължими в следствие настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
договор за предоставяне на кредит на служители на групата „МКБ Юнионбанк от 15.05.2007
год., както следва: 7 406.29 евро, представляваща падежирала дължима главница; 17 521.99
евро - непадежирала главница; договорна лихва в размер на 1 835.43 евро за периода от
01.05.2018 г. до 08.12.2022 г. и наказателна лихва в размер на 1 690.50 евро за периода от
01.06.2018 г. до 08.12.2022 г. Твърди се, че ищеца е универсален правоприемник на „МКБ
Юнион Банк“ АД, между която банка и ответниците, като солидарни длъжници е бил
сключен процесният договор за кредит, по който кредитополучателят е спрял плащането на
погасителните вноски, считано от 12.12.2014 г., поради което банката с предявяването на
иска отправя на основание чл.15 от договора изявление за превръщането на кредита в
предсрочно изискуем и претендира осъждането на ответниците да заплатят солидарно и
изцяло непогасената и дължима главница по кредита, заедно с дължимите и начислени до
датата на предявяване на иска договорна и наказателна лихви.
Ответниците С. И. Д. и К. Я. П. оспорват изцяло предявените искове, като твърдят, че по
договора не е посочен падеж на задължението за плащане на дължимите месечни вноски,
поради което не са изпаднали в забава. Твърдят, че не е ясно как е формиран размерът на
претенциите предвид сключеното между тях допълнително споразумение от 16.06.2015 г. Не
е посочено дали, как и при какви условия е била капитализирана лихва и главницата се е
увеличавала. Оспорват се клаузите на договора, съгласно които банката може едностранно
да увеличава размерът на лихвения процент, както и дължимите такси и комисионни, като
счита, че тези клаузи са неравноправни. Молят за отхвърляне на претенциите.
2
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Видно е от събраните доказателства, че посредством договор № 312-11/15. 05.2007 г. за
предоставяне на кредит на служители на групата МКБ Юнионбанк, МКБ „Юнионбанк“ АД
в качеството на кредитор е предоставила на кредитополучателя С. И. Д. и на солидарния
длъжник К. Я. П. сумата от 33 000 евро, със срок за издължаване от 120 месеца, считано от
датата на подписване на договора, като крайната падежна дата за издължаване на кредита е
30.05.2032 г. Кредитът е предоставен за рефинансиране на съществуващ потребителски
кредит на кредитополучателя в размер на 3 717.70 лева в МКБ „Юнионбанк“ АД, за
рефинансиране на съществуващ потребителски кредит на кредитополучателя в Банка ДСК в
размер на 8 209.14 лева, а остатъкът за закупуване на недвижим имот – студио № 16,
находящо се в гр. Несебър. Уговорен е за първата година от срока на кредита фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 5.95 %. След изтичане на първата година главницата се
олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия EURIBOR плюс
фиксирана надбавка в размер на 2.15 пункта, но не по-малко от 5.95 %. Действащият към
датата на сключване на договора EURIBOR е 3.80 % - т. 6 от договора. Шестмесечният
EURIBOR е междубанковият предложен лихвен процент за шестмесечни депозити в евро за
еврозоната, публикуван в страницата на EURIBOR на REUTERS. Банката актуализира
шестмесечния EURIBOR два пъти годишно - съответно на 15-то число м. декември и на 15-
то число м. юни, като се вземат предвид изписаните стойности в 11 часа на шестмесечния
EURIBOR на страницата на REUTERS за тези дати до втория знак след десетичната запетая.
В случай, че така посочените дати са неработни дни, актуализацията се извършва като се
взема в предвид стойността на шестмесечния EURIBOR на страницата на REUTERS за
първия следващ работен ден. Банката уведомява кредитополучателя за размера на
прилагания EURIBOR чрез изнасяне на видно място в банковите салони – т. 6. 1. 2. При
нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита – върху просрочената част
от главницата за времето на просрочието и/или предсрочната изискуемост, банката събира
наказателна лихва, включваща договорната лихва по т. 6. 1. /т. 6. 1. 1./ и наказателна
надбавка от 5 пункта, която се начислява на годишна база. Банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение в случай, че
не е погасена в срок, която и да е погасителна вноска, дължими лихви, такси или
комисионни, или при неизпълнение в срок на задълженията по т. 19.9. – т. 15.2 от договора.
При обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката осчетоводява вземането си като
просрочен дълг, олихвява го по реда на т.6.2 и т.6.3 от договора и изпраща на
кредитополучателя уведомление за изпълнение на цялото задължение.
Неразделна част от договора за кредит е приложеният по делото погасителен план, както и
не е спорно, че ищеца е правоприемник на МКБ „Юнионбанк“ АД.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира и от настоящия състав,като обективно дадена и неоспорена от страните се
установява, че сумата по процесния договор за кредит е усвоена изцяло, като плащането на
3
суми за погасяване на кредита е преустановено на 12.12.2014 г. Платената сума по договора
е в размер на 17 535.54 евро и с тази сума са погасявани вземания за главница, лихви и
заемни такси. Към датата на изготвяне на заключението актуалният размер на дължимите
към ищеца суми по процесния кредит, възлизат на: 7 406.29 евро – редовно падежирала
главница, 17 521.99 евро – предсрочно изискуема главница, 1 835.43 евро – договорна лихва
и 1 690.50 евро – наказателна лихва. Посочени са датите и съответните промени на лихвения
процент по процесния договор за кредит. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски е 01-во число, а олихвяването на кредита се извършва ежемесечно и се дължи до
пълното погасяване на дълга, включително и след изтичане на крайния погасителен срок по
договора, както и при събирането им по съдебен ред или друг начин на принудително
изпълнение. В случай че кредитополучателят не извърши дължимото плащане на
определената дата или ако извършеното плащане е в размер по-малък от дължимата сума,
непогасената част от кредита се отнася в просрочие.
Неоснователни са възраженията на ответниците, досежно липсата на падеж на всяка отделна
вноска и от там до недължимостта й. това е така, тъй като падежите на всяка отделна
погасителна вноска се установяват от приложения по делото погасителен план, неразделна
част от кредитния договор. Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от
сключения договор за кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените му
белези - главница, възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за
забава, неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия размер на претендираната
в заявлението сума. Вземането за дължимата главница следва да се счита конкретизирано в
достатъчна степен, когато е посочено като глобален размер, без да са разграничени вноските
с настъпил падеж от тези, които се претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост.
Главницата по договор за заем/кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от
периода на ползване. Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не
променя характера на вземането.
Неоснователни са и доводите за липса на яснота как е формиран дълга. Установи се от
приетата експертиза по делото, че усвоената главница е в размер на 33 000 евро, а
погасената част от нея е за периода 01.07.2007 г. до 12.12.2014 г. е в размер на 4 619.48 евро.
Към датата на подаване на исковата молба – 09.12.2022 г. дължимата просрочена главница е
в размер на 7 406.29 евро за периода 01.05.2018 г. – 01.12.2022 г. вкл., а остатък от
незаплатената непадежирала главница след дата 01.12.2022 г. е 17 521.99 евро. Доколкото по
делото се установи настъпване на предсрочна изискуемост за всеки един от ответниците
/обстоятелство което не се спори пред въззивния съд/, то дължимата главница е сборът
между падежиралата главница от 01.05.2018 г. до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и предсрочно изискуемата главница. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са
вземания, възникнали на основание договора за кредит. Следователно непогасената
главница е в размер на 24 928.28 евро /7 406.29+17 521.99/.
Твърди се по отговора на ответниците и отново във въззивната им жалба наличие на
4
допълнителни споразумения, изменящи и/или допълващи основния договор за кредит.
Първоинстанционният съд, в проведеното на 26.10.2023 год. открито съдебно изрично е
указал на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да установят по делото, че
между страните са сключени допълнителни споразумения на посочените в отговора на
исковата молба дати, но въпреки така разпределената доказателствена тежест и дадената
възможност, ответниците не са ангажирали доказателства за наличието на сключени
допълнителни споразумения. Отделно от това е изискано цялото кредитно досие по
процесния договор, като от него също не се установява наличието на допълнителни
уговорки, анекси или споразумения към договор № 312-11/15.05.2007 г. за предоставяне на
кредит. Доколкото възражението на ответниците не се доказват, то и възраженията в
отговора на исковата молба и въззивната жалба, които са основани на клаузи от сключени
между страните допълнителни споразумения, не следва да се обсъждат от съда.
Неоснователни са възраженията относно недействителност на оспорените клаузи на
договора за кредит. Безспорно е, че ответниците са потребители на финансова услуга и ЗЗП
е приложим по отношение на тях. За да се прецени, дали конкретните договорни клаузи са
неравноправни, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и
потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой
ред да реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда метода за изчисляване на
лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и условията, при
които може да се променя последната до пълното погасяване задължението на
кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти –
пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на
договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. За това, когато потребителят
не е получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред
да реагира по най-уместния начин, както и когато методологията, създадена от кредитора,
като нейни вътрешни правила не е част от кредитния договор, последният не може да се
счита за добросъвестен.
В настоящия случай въззивния съд приема, че клауза в чл. 6.1.1. и чл. 6.1.2. не е
неравноправна. Това се така, тъй като е предвидена ясна методика, описана в договора,
която да установява обективно и предвидимо начина на изменение на лихвата съобразно
конкретното изменение на икономическата обстановка. Клаузата позволява, както
повишаване, така и намаляване на годишния лихвен процент съобразно пазарните условия –
6-месечния EURIBOR. Ясно е посочено, че банката актуализира шестмесечния EURIBOR
два пъти годишно - съответно на 15-то число м. декември и на 15-то число м. юни, като се
5
вземат предвид изписаните стойности в 11 часа на шестмесечния EURIBOR на страницата
на REUTERS за тези дати до втория знак след десетичната запетая. В случай, че така
посочените дати са неработни дни, актуализацията се извършва като се взема в предвид
стойността на шестмесечния EURIBOR на страницата на REUTERS за първия следващ
работен ден. Фиксираната надбавка в размер на 2.15 пункта също ясно е посочена в
договора.
Отделно от изложеното, в конкретния случай е и ирелевантно за крайния извод на съда,
дали клаузите относно промяната на договорния лихвен процент са неравноправни, тъй като
от приетото по делото заключение се установи, че лихвения процент по възнаградителната
лихва след 14.06.2014 г. /вкл. и в процесния период/ поетапнно и прогресивно е намалявал –
от 20.06.2014 г. е в размер на 2.50 % до 1.60 % към 31.07.2022 г. В нито един момент от
процесния период лихвеният процент не е бил по-висок от първоначалния по договора –
5.95 %, което се установява и от представения погасителен план по делото, от който е видно,
че размерите на сумите за възнаградителни лихви за процесния период по този погасителен
план са в размери значително по-високи от начислените. Следователно дори да беше налице
неравноправност, каквато съдът не намира, същата би била без значение, доколкото банката
не се е възползвала от правото си да увеличи прилаганият лихвен процент, а напротив
намалила е същият и е начислила възнаградителна лихва в по-малък размер от първоначално
претендираната.
Видно отново от заключението на експертизата е, че размерът на възнаградителната лихва за
периода 01.05.2018 г. – 08.12.2022 г., при предсрочната изискуемост, настъпила в хода на
процеса след 09.12.2022 г. е в размер на сумата от 1 835.43 евро. За периода от 01.06.2018 г. –
08.12.2022 г. банката е начислила върху незаплатената главница обезщетение за забава в общ
размер на 1 690.50 евро, за която сума исковата претенция в тази част е основателна.
Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6164 от 01.12.2023 год., постановено по гр.д.№ 13032/2022
год. по описа на СГС, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА С. И. Д. и К. Я. П. да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от
100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7