О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…….07.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 1544/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба вх.
№ 28625/.05.10.2018 г. на ОБЩИНА ВАРНА, със седалище в гр. Варна, бул. „Осми
Приморски Полк“, № 43, представлявано от Иван Портних, в качеството му на Кмет
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 33, представлявано от Валентин
Вълканов.
При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът
констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и
чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по
делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
Релевираното в отговора на ответника възражение за прихващане не следва
да бъде приемано за разглеждане. Въпреки направения опит да бъде
конкретизирано, към настоящият момент продължава да липсва достатъчно
конкретизация досежно фактическото основание на всяка една от сумите, предвид
изключително големия брой абонатни номера, предмет на всеки от сключените
договори между ответника и ищеца. Следва да бъде посочено, че неприемането на възражението не прегражда пътя
на предявяване и защита на тези права на ответника.
Мотивиран
от изложено и на осн. чл. 374, ал. 2 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а
предявените искове за допустими.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане за съвместно
разглеждане на релевираното възражение за прихващане.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на производството по реда на, гл. XXXII ГПК -„Производство по търговски спорове".
НАСРОЧВА в с.з. на 08.10.2019 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: Предявен е иск с правно
основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, с който ищецът моли да
бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата 86116.36 лв., общ
размер на главница, от която: -
36266.56 лв., непогасен остатък от такса за правото на ползване на воден обект „Коригирано
дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“, за заустване на отпадъчни
води, съгл. Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г.; - 11742.70 лв., законна лихва за периода 01.04.2015 г. –
08.06.2018 г.; - 31184.97 лв., непогасен остатък от такса за право на ползване
на воден обект обект „Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел
дере“, за заустване на отпадъчни води, съгл. Разрешително № 23740047/31.03.2014
г., за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.; - 6922.13 лв., законна лихва за
периода 01.04.2016 г. – 08.06.2018 г., както и сумата 2009.39 лв., обезщетение за забава, за периода 09.06.2018 г.
– 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението до изплащането й, за които
суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 6124/15.08.2018 г., поправена с
Определение № 13874/28.11.2018 г., по ч.гр.д. № 12243/2018 г., на ВРС, Х с.
В условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата 86116.36 лв., главница,
представляваща обезщетение за неизпълнението от страна на ответника на Договор
изх. № Д12001337ВН/24.10.2012 г. за предоставяне на временно управление,
поддържане и експлоатация на обекти и сумата 2009.39 лв., обезщетение за забава
за периода 09.06.2018 г. – 31.08.2018 г., както и законна лихва до изплащане на
задължението. Претендира се присъждане на разноските.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012 г. за предоставяне на временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти, изпълнени с финансиране по ИСПА Мярна 2002/BG/16/Р/РЕ/016: „Интегриран воден проект за
подобряване на водния сектор на гр. Варна“. Въпреки, че ответникът поел
задълженията описани силата на чл. 11 и чл. 13 от Договора и заплащал за
предходни и продължавал да заплаща за следващи години по сметка на Басейнова
дирекция „Черноморски район“, таксите за ползване на воден обект за заустване,
съгл. Разрешителното от 31.03.2014 г., за 2014 г. и 2015 г. таксите били
заплатени частично. Така за 2014 г. от общо дължимата такса в размер на
123655.72 лв., била заплатена 87389.16 лв., а за 2015 г. от общо дължимата
такса – 131240.49 лв., заплатена била 100055.52 лв.
Сочи, че доколкото титуляр на Разрешителното от 31.03.2014 г. се явява Община
Варна, за незаплатените от ответника такси за 2014 г. и 2015 г., бил съставен
АУПДВ № 18/19.09.2017 г., срещу ищеца. С Решение № 835/19.04.2018 г. жалбата
срещу издадения Акт била оставен без уважение. Сочи, че общата дължима сума по
Акта била заплатена на 09.06.2018 г., поради което от тази дата до депозиране
на заявлението ответникът дължи обезщетение за забава. В случай, че се установи
несъответствие между посоченото в издадената заповед фактическо основание, на
което се дължат сумите и действителното такова, предявява осъдителен иск за
сумите.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация“
ООД, депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че е налице
несъответствие между основанието за издаване на заповедта и основанието, на
което се претендира вземането в настоящото производство. Счита, че не дължи
сумите посочени в АУДВ, тъй като не е негов адресат. Счита, че разпоредбата на
чл. 11 от Договора между страните не е породила задължения за него, тъй като
издаденото Разрешително от 2014 г. вменявало заплащането на такса заустване на
ищеца, както и не било изпълнено условието ВиК операторът да е кандидатствал за
издаване на разрешително. Счита, че сключения договор не бил породил правно
действие, на осн. чл. 5 от същия. Предвид недължимостта на главната претенция,
оспорва и дължимостта на акцесорната такава, която оспорва и по размер.
Оспорва основателността на евентуалния иск. Счита, че задължение за
заплащане на таксата за заустване не е възникнало, тъй като титуляр на
разрешителното бил ищецът. Оспорва действителността на сключения договор,
поради липса на основание, тъй като посочените в него законови и подзаконови
разпоредби не биха могли да бъдат основание за сключването му. Счита, че с
подписването на договора на 24.10.2012 г., се е осъществила и хипотезата на чл.
5 от него, тъй като към посочената дата е била учредена Асоциация по ВиК и е
бил подписан договор по пар. 30 от ПЗР на ЗИДЗВ – този от 24.10.2012 г. Счита,
че чл. 11 от Договора не е породил задължение за заплащане на таксата, тъй като
титуляр на Разрешителното е бил ищецът. Счита, че претенцията на ищеца за
заплащане на таксите и лихвите върху тях е погасена по давност, доколкото се
касае за периодични плащания, попадащи в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
в която сочи, че претенцията му се основава на сключения между страните
договор, а не на административния акт. Сочи, че ответника е изпълнявал
задълженията си по договора и е заплащал таксата, но частично, видно от АУДВ,
изпълнението е било частично. Излага, че причината ищецът да е титуляр на
издаденото разрешително е законодателното разрешение на въпроса, съдържащо се в
ЗВ и Наредба № 2/06.11.2011 г. За безспорен счита факта, че в действителност
експлоатацията на канализационната система се осъществява от ответника, както и
правата по издаденото разрешително, вследствие от което задължението за
заплащане на дължимата такса за заустване следва да бъде също за него, каквито
именно са и уговорките в договора. Оспорва възраженията за липса на идентичност
в основанията по заповедта и исковата молба. Оспорва и останалите възражения по
установителния иск. Оспорва и възраженията на ответника по евентуалния иск.
Оспорва и релевираното възражение за погасяване по давност като счита, че
давността е започнала да тече от момента на плащането на сумите от страна на
ищеца.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който поддържа изложеното в депозирания отговор и оспорва изложените доводи на
ищеца в допълнителната искова молба.
УКАЗВА на страните, че на
доказване подлежат следните обстоятелства:
- ищецът – наличие на валидно правоотношение между
страните по посочения договор, наличие на частично неизпълнено задължение на
ответника по договора, досежно заплащане на такса за заустване за 2014 и 2015
г., обосноваване на задълженията по основание, период и размер; частично изпълнение на задължението на
ответника за 2014 и 2015 г.
- ответникът - следва да установи точно и в срок
изпълнение на задълженията си по договора и правопогасяващите, правоизключващите
или правоотлагащите си възражения срещу иска.
Всяка страна следва да установи
твърденията си, от които черпи изгодни правни последици.
ДОПУСКА до събиране в с.з.
представените от ищеца писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане като доказателства по
делото на представените с отговора писмени доказателства, съдържащи се на стр.
153-155 и 157-269 от делото, представените с допълнителния отговор –
потвърждения на салда и справки за неплатени фактури, всички като неотносими
към предмета на спора.
ДОПУСКА до събиране останалите представени от
ответника писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото в т. II от доказателствената част на отговора
съдебно удостоверение, при представяне на доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 5 лв., по сметка на ВОС.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа
на твърденията си за частично заплащане на дължимите такси за заустване за 2014
и 2015 г.
ПРИКАНВА страните към
спогодба като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.Определението не подлежи на
обжалване.
Определението не подлежи на
обжалване. Препис от него да се връчи на страните. Недопуснатите
до събиране доказателства да се пришият към корицата на делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: