№ 186
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000731 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260102/02.07.2021 г., постановено по т. д. № 119/2019 г.,
Пазарджишкият окръжен съд е решил следното:
„ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ,
съществуването на вземане на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Б. М. С.“
АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, в размер на 2 937 лева,
представляващо обезщетение за ползването без основание на площта от 4729
кв. м., находяща се в североизточната част от недвижим имот, представляващ
производствен терен, целия с площ от 35 000 кв. м. с кад. № ****** в м. „Р.
д.“ по КВС на гр. С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******* по КК на
гр. С. през периода 01.07.2018 г. – 30.09.2018 г., с ред на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от „С.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу „Б. М. С.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК
*********, за установяване съществуване на предявеното и неприето
1
вземането за обезщетение за лишаване от ползването на описания по-горе
имот за периода 07.01.2018 г. – 30.09.2018 г. за разликата от 2 937 лв. до 12
000 лв.
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ,
съществуването на вземане на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Б. М. С.“
АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, в размер на 2 939 лв.,
представляваща обезщетение за ползването без основание на площта от 4729
кв. м., находяща се в североизточната част от недвижим имот, представляващ
производствен терен, целия с площ от 35 000 кв. м., с кад. № ****** в м.
„Р. д.“ по КВС на гр. С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******* по КК
на гр. С., през периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г., с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от „С.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу „Б. М. С.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК
*********, за установяване съществуване на предявеното и неприето
вземането за обезщетение за лишаване от ползването на описания по-горе
имот за периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г., за разликата от 2 939 лв. до 12
000 лв.“.
Ищецът „С.“ ЕООД е бил осъден, да заплати държавна такса в размер на
сумата 161.64 лева, а ответникът „Б. М. С.“ АД, в несъстоятелност, да заплати
държавна такса от 58.86 лева, както и разноски в размер на сумата 469.87
лева.
Съдът е отбелязал, че „решението е постановено при участие на синдика на
несъстоятелното дружество ИВ. Л. К. и на трето лице помагач ЛЮБ. АНДР.
К., на страната на „Б. М. С.“ АД, в несъстоятелност и има действие за всички
кредитори в производството по несъстоятелност, на осн. чл. 694, ал. 8 ТЗ“.
В отхвърлителните му части:
а) за сумата 9 063 лева, представляваща част от търсеното обезщетение за
периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и
б) за сумата 9 061 лева, представляваща част от търсеното обезщетение за
периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.,
както и по отношение в съответната част за разноските,
решението се обжалва от „С.“ ЕООД, със съображения за неговата
2
неправилност.
Синдикът на „Б. М. С.“ АД, в несъстоятелност, е без становище, а третото
лице помагач е на мнение, че жалбата е неоснователна.
Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по
делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, става въпрос за вземане на ищеца за
обезщетение за неползването в процесите два периода на част от собствен
имот, зает от насипана на две купчини стока (пегматит), собственост на
ответника.
А единствените понастоящем спорни въпроси са:
- каква е била пазарната стойност на евентуалния наем за тези площи от
имотите и
- каква по размер е била заетата от стоката на ответника площ от имота на
ищеца, в периодите от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и от 01.10.2018 г. до
31.12.2018 г.
1. По делото е назначена оценителска експертиза, заключението на вещото
лице А. П. (л. 190 и сл.) е дало оценка на среднопазарния наем за периода
чрез метода на сравнителната стойност, като е имал предвид близки във
времето стойности на наем за сравними обекти, коригирана със съответни
коефициенти за местоположение и площ, при това в условията на налични
оферти, при липса на реални сделки за региона на Община С.. Изводите в
заключението са обосновани, представените от ищеца различни оферти не са
цени на наем за извършени вече сделки и по отношение на обективно
възможните за достигане пазарни стойности на предлаганите в региона
наеми са крайно нереални – вж. и разясненията на вещото лице П., дадени в
съдебните заседания от 18.05.2021 г. (л. 188 и сл.) и от 08.06.2021 г. (л. 210 и
сл.). Затова основания за изготвяне на ново, допълнително или повторно
заключение, по делото е нямало.
2. Окръжният съд е приел, че площта, за която се дължи обезщетение за
неползването, е 4 429 кв. м., а според жалбоподателя, тази площ е в размер на
общо 9 043 кв. м. или с 4 614 кв. м. повече, горницата представлявала площ
около основните две купчини съхраняван пегматит, в която допълнителна
площ имало „разпилян“ или „свлечен“ пегматит, като допълнителната площ
3
около двете основни купчини била заета не само понастоящем, какъвто факт е
безспорно констатиран по делото, а също и в посочените по-горе два
процесни отминали периода.
По този въпрос единственото събрано по делото доказателство са
показанията на свидетеля И. А. И., дадени в съдебното заседание от
18.05.2021 г. (л. 188 и сл.). Свидетелят е установил, че и двете купчини
пегматит били на същото място още от 2016 г., че „ясно се вижда границата“
и че има „големи камъни, които ограничават свличането на масата“. И още,
че „от 01.06.2018 г. до края на 2018 г. тези големи камъни, за които говорим,
бяха там“.
Това не са показания, от които може да се направи извод за наличието на
допълнителна площ от почти четири декара и половина, която през 2018 г. да
е била заета от „свлечен“, а още по-малко „разпилян“ пегматит, точно за
каквато „разпиляна“, а не „свлечена“ продукция става въпрос в постановеното
от съда Определение № 260032/14.01.2021 г. (л. 141), което е било съобщено
на страните по реда на чл. 155 ГПК и констатациите по което, за направен на
30.06.2020 г. оглед, почти две години след началото на процесния период, са
приети без никакви възражения в съдебното заседание от 23.03.2021 г. (л. 164
и сл.). Следва и да се отбележи, че никакви доказателства, събирани и
приемани в други съдебни производства, не е можело да бъдат използвани в
настоящото конкретно дело, чийто предмет спор за друг, различен от
предходните дела календарен период.
Което в крайна сметка означава, че претенциите обосновано са били уважени
само в доказаните от ищеца размери от 2 937 лева и 2 939 лева и правилно са
били отхвърлени – в недоказаните по делото размери, съответно от 9 063 лева
и 9 061 лева.
Заключението е, че – в отхвърлителната му част – обжалваното решение е
законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1
ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и
към подробните мотиви на Пазарджишкия окръжен съд.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ, жалбоподателят „С.“ ЕООД ще следва да бъде
осъден, да заплати държавната такса, дължима за настоящото въззивно
производство, в размер на сумата 90.62 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260102/02.07.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 119/2019 г., в частите му, с които
съдът е решил следното:
„ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от „С.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу „Б. М. С.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК
*********, за установяване съществуване на предявеното и неприето
вземането за обезщетение за лишаване от ползването на североизточната част
от недвижим имот, представляващ производствен терен, целия с площ от 35
000 кв. м. с кад. № ****** в м. „Р. д.“ по КВС на гр. С., а понастоящем ПИ с
идентификатор ******* по КК на гр. С., за периода 01.07.2018 г. – 30.09.2018
г., за разликата от 2 937 лв. до 12 000 лв.“
„ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от „С.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу „Б. М. С.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК
*********, за установяване съществуване на предявеното и неприето
вземането за обезщетение за лишаване от ползването на североизточната част
от недвижим имот, представляващ производствен терен, целия с площ от 35
000 кв. м. с кад. № ****** в м. „Р. д.“ по КВС на гр. С., а понастоящем ПИ с
идентификатор ******* по КК на гр. С., за периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018
г., за разликата от 2 939 лв. до 12 000 лв.“.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 161,64 лева, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.“
В останалата му част Решение № 260102/02.07.2021 г., постановено от
Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 119/2019 г. – като необжалвано – е
влязло в сила.
ОСЪЖДА дружеството „С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул.
„*** с.“ № ***, ЕИК (БУЛСТАТ) *********, държавна такса в размер на
сумата 90.62 лева (деветдесет лева и 62 ст.).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6