Решение по дело №398/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 397
Дата: 13 ноември 2024 г.
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20245200500398
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. П., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20245200500398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
Обжалва се решение № 496 постановено на 18.04.2024г. по
гр.дело № 1983 по описа на Районен съд П. за 2023г.,с което е осъден
С. И. Б.,ЕГН ********** от с.К., общ.С., обл.П., ул.“Д.“ №46 да
заплати на Б. Х. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес :гр.П., ул.“11-
ти август“ №2, ет.1, офис №9-адв. Л. -ПАК, на основание чл.45 от
ЗЗД, следните суми: сумата в размер на 10 000 лв.– обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен психически
стрес и страхови изживявания, съпроводени с физически болки и
страдания в резултат на телесни наранявания по време и след
извършване на деянието на 24.05.2022г., квалифицирано като
престъпление по чл.144 ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.05.2022г. до окончателното й изплащане,
сумата в размер на 1036 лв. - обезщетение за причинени имуществени
вреди, от които 1000 лв. заплатени по договор за правна защита и
1
съдействие бланков №002330/19.07.2022г. за адвокатско
възнаграждение по Досъдебно производство №170/2022г. по описа на
РУ С., и 36,00 лв. - платени за снабдяване със съдебномедицинско
удостоверение №81/25.05.2022г. с фактура №**********/25.05.2022г.
в полза на „МБАЛ-П.“ АД.
Присъдени са съдебни разноски.
В подадената от С. Б. ,чрез пълномощника му-адв. К. въззивна
жалба се излагат доводи за това,че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон ,при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго,с което размерът на присъденото в полза на Б. Б.
обезщетение да бъде намален от 10 000,00 лева на 1000,00 лева.
Въззивната инстанция установи следното :
Не се спори между страните и правилно първоинстанционния
съд е възприел следната фактическа обстановка :
На 24.05.2022г., около 11.00 часа,Б. Б. се е движил с автомобила
си по улица в с.К., когато бил настигнат от въззивника С. И. Б., който
го догонил с буса си и започнал да присветва с фарове и да свири с
клаксона, като му препречил пътя.Б. Б. спрял и слязъл от колата си, но
неочаквано и изненадващо, С. Б. се насочил към него с голям
кухненски нож в ръка и му казал: “Сега ще те трепа и ще те лежа”.
След което въззивникът замахнал с ножа и го наранил в областта на
шията вляво, в долната й част. Веднага след това нанесъл удар с ножа
в областта на главата на ответника по жалбата, който, обаче, успял да
подложи дясната си ръка и така частично да парира и смекчи удара.
Въпреки това получил порезно нараняване, от което последвал обилен
кръвоизлив. Наред с раната ответникът по жалбата получил и
кръвонасядания, съответно 14х11 см по вътрешната повърхност на
дясната предмишница и 9х7 см в областта на предната повърхност на
2
лявата предмишница, а впоследствие и отоци, като последица от
усилията му да парира и да се предпази от ударите с ножа, насочени
към жизненоважните части на тялото му - шията и главата.
От приложеното съдебно-медицинско удостоверение
№81/25.05.2022г. се установява, че при извършения от съдебен лекар,
преглед на 25.05.2022г. на Б. Б. е констатирано следното: порезна рана
по главата и драскотина по шията. Кръвонасядания и травматични
отоци по крайниците. Посочено е, че порезната рана и драскотината на
шията са получени в резултат на действието на остър, режещ предмет,
чрез удар или върху такъв или неговото тангенциално действие.
Останалите травматични увреждания са получени в резултат на
действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или върху такъв.
Порезната рана по главата е причинила на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са му причинили
болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
С Протоколно определение от 26.09.2022г. постановено по нохд
№1305/2022г. по описа на Районен съд-П. е одобрено постигнатото
споразумение по силата, на което обвиняемият С. И. Б. се признава за
виновен в това, че на 24.05.2022г., в с.К., обл.П. се е заканил с
убийство на Б. Х. Б. с думите: „Сега ще те трепа и ще те лежа!“ и
действия – нанасяне с нож на порезна рана на главата и драскотина на
шията, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. с
ал.1 от НК, във вр.с чл.54 ал.1 от НК му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66
ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от три години.
От събраните гласни доказателства се установява,че след
случилото се, Б. Б. е бил силно уплашен и неадекватен. Станал
неспокоен, раздразнителен, не излизал от вкъщи, не играел с децата
3
си. Страхувал се ответникът в първоинстанционното производство да
не му посегне пак, още повече, че последният му бил казал, че не си е
довършил работата. Нарушил се сънят му - не можел да спи, ставал
нощно време да пуши. Загубил самочувствие, нарушило се
психическото му равновесие. Нямал апетит и не се хранел добре.
Постоянно се оплаквал от главоболие, дори децата си не можел да
трае. Наложило се да потърси специализирана лекарска помощ и
адекватна терапия, във връзка с което на 28.06.2022г. бил прегледан и
консултиран от специалист - психиатър д-р Д. А., която му назначила
и провела лечение с медикамент ********** 300 mg. Пил лекарството
в продължение на три месеца, след което направил почивка, после
отново го пил. Раната му заздравяла за около 30 дни.
Събраните гласни доказателства се подкрепят от заключението
на вещо лице М.К. на съдебно- психологичната експертиза ,съобразно
което при инцидента пострадалият Б. Б. е преживял страх,уплаха,
стрес, безпокойство и тревожност, които са в пряка причинна връзка с
инцидента. Вещото лице е констатирало наличие на психотравмено
събитие, свързано с нападението над него. Психичната травма е
оказала и продължава да оказва влияние върху поведението му
,емоционалното състояние, както и върху начина му на живот. Б. Б. е
преживял голям стрес, който е повлиял на емоциите и живота му,
както към минал момент, така и към момента на изследване. Ищецът
в първоинстанционното производство е изпаднал в състояние на стрес
с изразена тревожност и богата невротична симпотоматика-подтиснат,
с тревожни мисли, не може да спи, събужда се през нощта ,напрегнат
е. Многократното преработване на събитието засилвало цялата
симптоматика ,което е било причина да се консултира с психиатър и
лекарят да му предпише съответната лекарствена терапия .Периодът
след травмата е съпроводен с дистрес ,увеличена тревожност,
преоценка на събитията. След инцидента у ищеца са се наблюдавали
повишени емоционално негативни преживявания в тревожния
4
регистър, имало данни за психотравматични преживявания,
безсъние,избухливост, самообвинения , притеснения за близките му.
Чувствал е накърнено името си в обществото ,усещал негативния
обществен резонанс. Емоционалното напрежение се е изразило в
негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от бъдещето.
Към момента на изготвяне на експертизата, вещото лице посочва,че не
се отчитат болестни последствия за личностното развитие на ищеца в
резултат на преживяната психотравма,психичното и физическото му
състояние е еквивалент на психично здраве, не е нарушено
социалното му функциониране.
При така установеното ,първоинстанционният съд е приел,че в
резултат на преживяното при процесния инцидент-отправената
заплаха за убийство и нанесените травматични увреждания ищецът е
претърпял както физически болки и страдания,така и психически
стрес .Ищецът е преживял страх, уплаха, стрес ,безпокойство,
тревожност,които са в пряка причинна връзка с инцидента и които
вреди,съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е определил ,че следва
да се обезщетят със сумата в размер на 10 000,00 лева.
Както се посочи по-горе ,изводите на първоинстанционния съд за
наличие на всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД не се оспорват от въззивника.
Спорен и предмет на въззивната проверка е определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди ,и размера на обезщетението за имуществени
вреди.
Въззивната инстанция съобрази следното :
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.Основана на даденото с ППВС
№ 4/1968 г . задължително тълкуване, практиката по приложението на
посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. От събраните по
5
делото гласни доказателства, изцяло потвърдени и от заключението
на СПЕ се установи,че въззиваемата страна –Б. Б. е преживял голям
стрес, който е повлиял на емоциите му и начина му на живот, както
към момента на увреждащото действие ,така и към настоящия
момент. Изцяло несъстоятелни са възраженията на въззивника, че
събраните гласни доказателства са заинтересовани от изхода на делото
и като такива са недостоверни. Показанията на родителите и на
жената, с която живее Б. са логични и взаимно непротиворечащи
,поради което съдът ги възприема за достоверни. Освен това
,обстоятелствата ,които установяват ,са изключително лични и
интимни ,и като такива могат да бъдат възприемани единствено от
най-близките от обкръжението на Б. лица. На следващо място,
показанията на разпитаните свидетели са достоверни,тъй като са в
синхрон с установеното в заключението на СТЕ.Ето ,защо
възражението в изложения смисъл,развито във въззивната жалба е
неоснователно.
Изцяло несъстоятелни са въведените възражения относно
установения от гласните доказателства и заключението на СПЕ
психологичен статус на Б. ,предвид фактите, че същият е полагал
труд, както и че той, и семейството му са заминали за определен
период от време в чужбина. Установеното от заключението на СПЕ и
гласните доказателства състояние на въззиваемата страна : силна
психична травма, оказала и оказваща въздействие върху поведението
и емоционалната му състояние,не се опровергава от посочените факти
.Дори напротив : вещо лице М.К. изрично посочва в заключението си
,че Б. Б. ,въпреки обстоятелствата, използва ефективни стратегии за
справяне в тази ситуации, едни от които несъмнено са промяната на
обичайната среда на обитаване и ангажираността му с трудова
дейност.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивната
инстанция ,при съвкупната преценка на доказателствата по делото
6
,приема ,че обезщетението за търпените от въззиваемата страна
вследствие на увреждащото действие : закана за убийство и телесни
травматични увреждания вреди, в размер на 10 000 лева като
справедливо е правилно определено от първоинстанционния съд . При
определянето му са отчетени тежестта на увреждането, характера на
вредите, социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната. В този смисъл изцяло несъстоятелно е твърдението на
въззивника,че определеното обезщетение служи за обогатяването на
пострадалия. Съдът приема,че при определянето му са отчетени
всички критерии ,обосноваващи принципа на справедливост залегнал
в чл.52 от ЗЗД.
Относно претенцията за имуществени вреди : имуществените
вреди са доказани и правилно претенцията за тях е уважена в пълен
размер от решаващия съд . Във въззивната жалба не се релевират
възражения по този иск, поради което правните изводи на съда са
формирани въз основа на правилно установената по спора фактическа
установка и като такива са правилни .
По изложените съображения ,решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва де
се присъдят сторените съдебни разноски в размер на 500,00 лева-
представляващи възнаграждение за адвокат ,съобразно списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за плащане.
Воден от горното и на основание чл.271,ал.1 от ГПК ,Окръжен
съд П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 496 постановено на 18.04.2024г.
по гр.дело № 1983 по описа на Районен съд П. за 2023г.
ОСЪЖДА С. И. Б.,ЕГН ********** ,със съдебен адрес :
7
гр.П.,ул.“И.В.“ №18,ет.2,офис 13-адв. Л. К.-ПАК да заплати на Б. Х.
Б., ЕГН **********, със съдебен адрес :гр.П., ул.“11-ти август“ №2,
ет.1, офис №9-адв. Л. Л. –ПАК сумата в размер на 500,00 / петстотин/
лева сторени във въззивното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8