Решение по адм. дело №942/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

 

Образувано е по жалба, подадена от адв. Б. З. от ВТАК, като пълномощник на Б. Г. Й. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. П. Т., [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1376451/ 05.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – П. Т. към ОД на МВР – Велико Търново /ЗППАМ/. С посочената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер].

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта, поради издаването й при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и несъобразяване със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 2/ 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/ 2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. Конкретно се сочи, че в случая водачът, като собственик на автомобила без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията на МПС на това основание, което обаче не е било изследвано от административния орган. По този начин е било допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което в крайна сметка е обусловило и издаването на акта в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, доколкото липсата на уведомяване на собственика на МПС за такова прекратяване, изключва наличието на съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съответно на това счита, че в случая липсва извършено нарушение по посочения текст, а от там и основание за прилагане на оспорената ПАМ. Позовава се на съдебна практика по аналогични дела на АСВТ. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез упълномощения адвокат, поддържа жалбата, като подчертава, че в случая няма уведомление към собственика на автомобила нито от „Пътна полиция“, нито от Информационния център към Гаранционния фонд. Моли за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от същия закон. Прилага списък на разноските.

 

Ответникът – полицейски инспектор в Районно управление – П. Т. към ОД на МВР – Велико Търново, оспорва жалбата. Счита, че са изпълнени всички законови разпоредби по повод констатираното нарушение и полицията не носи отговорност за липсата на уведомление от Гаранционния фонд. Прави възражение за прекомерност на разноските.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1376451/ 05.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Полски Тръмбеш към ОД на МВР – Велико Търново, спрямо Б. Г. Й. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер]. Като фактическо основание за налагане но ПАМ, в заповедта е посочено, че на 05.11.2025 г., около 11:55 часа, в [населено място], по [улица]пред дом № 1, в посока към [населено място], Б. Й. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрационни табели номер [рег. номер], който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 04.11.2025 година. Съгласно отразеното в заповедта и в АУАН серия GA № 1334613, на който издателят се е позовал, по този начин водачът на МПС е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което е основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Не е отразено дали жалбоподателят, като собственик на автомобила, е уведомен за обстоятелството, че регистрацията на МПС е прекратена на посоченото основание. Заповедта е връчена на Б. Й. на 05.11.2025 г., видно от отбелязването върху нея. ПАМ е оспорена по съдебен ред с жалба вх. № 5516/ 20.11.2025 г., подадена директно до съда по електронен път чрез ССЕВ, на дата 19.11.2025 година.. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети документите, приложени към жалбата и тези, съдържащи се в административната преписка, включително доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ. Допълнително е представено от жалбоподателя Уведомление по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането с № 015447/ 23.11.2025 г. на Гаранционен фонд.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт от лице с надлежна легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

 

При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-3249/ 04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП са и служителите на РУ при ОД на МВР – Велико Търново. Конкретно в т. 1.8 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските инспектори в Група „Пътен контрол“, „Охранителна полиция“ в РУ – П. Т. при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от съответното РУ на МВР. Съгласно Заповед № 1920/ 27.05.2025 г. на дирктора на ОД на МВР – Велико Търново мл. експерт Д. Н. Д. от РУ – П. Т. е сред определените служители за установяване на административни нарушения и осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и КЗ. Следователно обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактически и правни основания за издаване, което я прави мотвирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „3“) „гг“)) от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка.

 

Независимо от горното, заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна.

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо Й. е това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП считано от 04.11.2025 година. Цитираната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 05.11.2025 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията на 143, ал. 10 от ЗДвП и на останалите норми, с които тази е систематично и смислово свързана, включително към датата на издаване на процесната ЗППАМ е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомление на собственика на МПС от ОД на МВР. Такова уведомление дължи информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 година. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България;

2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата;

3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

По делото няма доказателства, че към дата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. От жалбоподателя е ангажирано отправено до него Уведомление по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането с № 015447/ 23.11.2025 г. на Гаранционен фонд, но същото касае друг автомобил и е от дата, следваща издаването на процесната заповед, поради което няма правно значение за настоящия спор. Същевременно, в тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за прилагането на процесната ПАМ. В тази връзка не е достатъчно извършването на справка от мл. полицейски инспектор Д. чрез РСОД и ОДЧ при РУ – П. Т. за установяване, че МПС не е регистрирано по надлежен ред и че същото е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП. Де факто обаче, в случая не е изпълнена процедурата на уведомяване. Съответно собственикът на автомобила е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че такова подновяване е извършено незабавно от Б. Й., веднага след установения пропуск, като на 05.11.2025 г. в 13:00 часа е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите видно от Застрахователна полица № BG/22/125003702049. Според представения с преписката АУАН претендираното нарушение е извършено около 11:15 часа на 05.11.2025 година. Извън другото, на основание чл. 143, ал. 10, изр. второ от ЗДвП това предполага служебно или по желание на собственика възстановяване на регистрацията на автомобила. Последното от своя страна би довело до безпредметното отнемане на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ ще бъдат постигнати и продължаването на действието й би придобило санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

Уведомяването е съществено процесуално изискване, тъй като без него у собственика, респективно водача, липсва знанието, че регистрацията на автомобила е прекратена, съответно липсва субективният елемент на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, при което прилагането на ПАМ за преустановяване на такова нарушение граничи с произвол. Ето защо уведомяването е пряко и изрично предвидено в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ и процедурно уредено в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Законодателят е предвидил тристепенен механизъм, който предполага първична информираност на собственика по чл. 574, ал. 10 от КЗ и възможност за доброволно изпълнение, вторично информиране на компетентните структури на МВР по чл. 574, ал. 11 от КЗ и служебно прекратяване на регистрацията и едва след това административна намеса чрез прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Тоест, макар чл. 171 от ЗДвП да не фиксира изрично изискването за уведомяване, то произтича систематично от чл. 574 от КЗ, от принципите на АПК /чл. 4 – законност, чл. 6 – съразмерност и чл. 35 – изясняване на фактите и обстоятелствата/, и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност. Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган, извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „3“) „гг“)) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

 

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1376451/ 05.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – П. Т. към ОД на МВР – Велико Търново.

 

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи равностойността в евро на 10,00 лв. - внесена държавна такса и претендирано възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1 000,00 лева. По делото са представени Пълномощно от 15.11.2025 г. и Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2025 г., в който е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. второ от ЗА – близки приятели от дълги години. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят и упълномощеният адвокат са в близки отношения. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение, като съдът намира бланкетното възражение за прекомерност за неоснователно. Възнаграждение в размер равностойността в евро на 1000,00 лв. съответства на положения от адвоката труд предвид фактическата и правна сложност на делото и като се вземе за ориентир минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

Отменя по жалба на Б. Г. Й. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. П. Т., [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1376451/ 05.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Полски Тръмбеш към ОД на МВР – Велико Търново.

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на Б. Г. Й. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Полски Тръмбеш, [улица], разноски по делото в размер 5,11 евро /пет евро и единадесет евроцента/ с равностойност 10,00 /десет/ лева.

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на адв. Б. З. от ВТАК на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ с равностойност 1 000,00 /хиляда/ лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.