№ 22544
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110122888 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба на К. Й. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ул. №, ет., ап., срещу П. на Р. Б., с която е предявен за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл., ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата в размер на
20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление и
поддържане на обвинението в съдебна фаза, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на постановената по обвинението оправдателна присъда
до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът К. Й. Т. твърди, че на 17.12.2012 г. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК по
досъдебно производство /ДП/ № 2331/2012 г. по описа на 05 – РУ на СДВР, пр. пр. №
27079/2012 г. по описа на СРП. На 09.08.2013 г. му било предявено прецизирано
постановление за привличане в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 316, вр. чл.
309, ал. 1 НК. На 27.10.2014 г. за трети път му било предявено постановление за привличане
в качеството на обвиняем – вече за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за което се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 3 години до 15 години, както и конфискация
на половината или цялото имущество. На 04.07.2018 г. отново му било предявено
прецизирано постановление за привличане в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
212, ал. 4, вр. ал. 1 НК. По повод на така повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. ал.
1 НК двукратно в съда били внесени обвинителни актове, както следва: 1./ на 28.01.2015 г.,
при което било образувано НОХД № 1367/2015 г. по описа на СРС, НО, 22 състав,
прекратено и върнато на П. на Р. Б.; 2./ на 31.08.2018 г., при което било образувано НОХД №
15245/2018 г. на СРС, НО, 22 състав, приключило с оправдателна присъда. Срещу
последната бил подаден въззивен протест, по повод на който било образувано ВНОХД №
2173/2023 г. по описа на СРС, НО, 3 въззивен състав. Въззивното производство приключило
с решение от 27.11.2023 г., с което била потвърдена оправдателната присъда на СРС. Като
неподлежащо на обжалване, решението на СГС е влязло в сила на 27.11.2023 г. Ищецът
поддържа, че воденото срещу него наказателно производство, продължило 12 години, му
причинило силен стрес и притеснение, че може да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ 15 години и
1
конфискация на цялото му имущество, макар да не е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност. Чувствал се засрамен и унизен, че го свързват с
извършването на тежко престъпление, още повече, че бил с чисто съдебно минало и без
висящи срещу него други наказателни производства. Изпитвал силни негативни психически
емоции, тъй като 4 пъти му било повдигано обвинение за престъпление от общ характер,
производството се развило пред две съдебни инстанции, като в хода на целия наказателен
процес били извършвани множество процесуално – следствени действия с негово участие.
Твърди, че в резултат на продължително воденото наказателно производство станал
раздразнителен, проявявал безпричинна агресия, чувствал се депресиран, самоизлирал се,
нямал желание да общува с хора, дори с най-близките си, започнал да сънува кошмари, а
също и да страда от безсъние. Загубил смисъл от живота, трудно се съсредоточавал при
изпълнение на ежедневните си задължения. Случвало се или да се храни прекомерно, или
изобщо да него прави. При тези фактически твърдения моли да бъде уважен предявеният иск
в пълен размер.
В срока по чл. , ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявения иск. Намира за недоказани
твърденията на ищеца за претърпени от него вреди, както и възразява, че не се установява
сочените вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото
обвинение. Във връзка с твърденията на ищеца за продължителността на воденото срещу
него наказателно производство ответникът посочва, че не може да му се вмени
несвоевременното разглеждане и решаване на делото в съдебната фаза, а по отношение на
досъдебното производство посочва, че същото е приключило в разумен срок. Изтъква
обстоятелството, че в хода на процеса срещу ищеца е била взета най-леката МНО –
подписка, която не е променила в значителна степен обичайния му начин на живот. Оспорва
иска и по размер, като излага подробни доводи за несъразмерност на претендираното от
ищеца обезщетение с естеството на подлежащите на репариране вреди. Поддържа, че
претендираното обезщетение не е съобразено и с икономическия стандарт в страната в
релевантния период, а твърденията на ищеца са увреждане на общото му здравословно
състояние не се подкрепят от нарочни доказателства в тази насока. Моли за отхвърляне на
предявения иск, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от
претендирания, съответстващ на действително претърпените вреди. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приобщените по делото материали по досъдебно производство /ДП/ № ЗМ
2331/2012 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 27079/2012 г. по описа на СРП, се
установява, че посоченото ДП е било образувано с постановление от 08.12.2011 г. на
прокурор от СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК.
В хода на разследването, със Заповед от 17.12.2012 г. на полицейски орган при 05
РУ-СДВР /л. 235 ДП/ К. Й. Т. е бил задържан по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР /отм./ за
срок от 24 часа.
С Постановление на разследващ орган от 17.12.2012 г. л. 29 ДП/, предявено на
същата дата, К. Й. Т. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание „Лишаване
от свобода“ /ЛОС/ за срок до 2 години, а именно за това, че: на 06.12.2012 г. в гр. София, в
канцеларията на нотариус К. Б., вписана под № . в регистъра на НК, съзнателно се ползвал
от неистински частен документ – саморъчно завещание с дата 07.08.2012 г., на което е
придаден вид, че е написано и подписано от Б. Ц. Г., когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
С постановлението от 17.12.2012 г. спрямо обвиняемия е взета мярка за
неотклонение /МНО/ „парична гаранция“ в размер от 1 000 лева.
На 17.12.2012 г., незабавно след предявяване на постановлението за привличане в
качеството на обвиняем, с участието на К. Й. Т. е било извършено действие по
разследването „разпит на обвиняем“.
Към датата на привличането му като обвиняем К. Й. Т. е бил на 37 години /роден е на
02.03.1975 г./
2
Видно от приложена в кориците на ДП справка за съдимост на лицето К. Й. Т. /л.
63/, към датата на привличането му като обвиняем по процесното ДП, същият е с чисто
съдебно минало.
На 17.05.2013 г. с участието на К. Й. Т. е било извършено действие по разследването
„разпит на обвиняем“.
С прецизирано Постановление на разследващ орган от 09.08.2013 г., предявено на
19.08.2013 г./л. 20 ДП/, К. Й. Т. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено
престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание ЛОС
за срок до 2 години, а именно за това, че: на 06.12.2012 г. в гр. София, в нотариална кантора
на нотариус К. Б., вписана под № . в регистъра на НК, съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – саморъчно завещание с дата 07.08.2012 г., на което е
придаден вид, че е написано и подписано от Б. Ц. Г., като го употребил в производството
по нотариално дело № /2012 г., рег. № 6855/06.12.2012 г. по регистъра на нотариалната
кантора на нотариус К. Б., като от него не може да се търси наказателна отговорност за
съставянето му.
С постановлението от 09.08.2013 г. е потвърдена взетата спрямо обвиняемия МНО
„парична гаранция“ в размер от 1 000 лева.
На 19.08.2013 г., незабавно след предявяване на прецизираното постановление за
привличане в качеството на обвиняем, с участието на К. Й. Т. и в присъствието на защитник
е било извършено действие по разследването „разпит на обвиняем“.
На 02.09.2013 г. на К. Й. Т. лично и в присъствието на защитник са били предявени
материалите по разследването.
С прецизирано Постановление на разследващ орган от 27.10.2014 г., предявено на
27.10.2014 г./л. 280 ДП/, К. Й. Т. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за което е предвидено наказание ЛОС за срок
от 3 до 15 години, а именно за това, че: на 06.12.2012 г. в гр. София, в нотариална кантора
на нотариус К. Б., вписана под № . в регистъра на НК, чрез използване на неистински
частен документ – саморъчно завещание с дата 07.08.2012 г., на което е придаден вид, че е
написано и подписано от Б. Ц. Г. /употребил го в производството по нотариално дело №
/2012 г., рег. № 6855/06.12.2012 г. по регистъра на нотариалната кантора на нотариус К. Б./, е
получил без правно основание чуждо недвижимо имущество – апартамент № , находящ
се на трети етаж, вх., в жилищна сграда – бл. , в ж. к. , гр. София, заедно с принадлежащите
му идеални части от общите части в сградата, собственост на Б. Ц. Г., на стойност 54 565,53
лева към момента на извършване на деянието, с намерение да го присвои, като
документната измама е в големи размери.
На 27.10.2014 г., незабавно след предявяване на прецизираното постановление за
привличане в качеството на обвиняем, с участието на К. Й. Т. и в присъствието на защитник
е било извършено действие по разследването „разпит на обвиняем“.
На 11.11.2014 г. на К. Й. Т. лично и в присъствието на защитник са били предявени
материалите по разследването.
На 28.01.2015 г. в Софийски районен съд е бил внесен обвинителен акт срещу Б. Г.
П. и К. Й. Т. за привличането им към наказателна отговорност – срещу Б. Г. П. по обвинение
за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал., вр. ал. 1 НК и за престъпление по чл.
311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а срещу К. Й. Т. – по обвинението за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК, а именно за това, че: на 06.12.2012 г. в гр.
София, в нотариална кантора на нотариус К. Б., вписана под № . в регистъра на НК, чрез
използване на неистински частен документ – саморъчно завещание с дата 07.08.2012 г., на
което е придаден вид, че е написано и подписано от Б. Ц. Г. /употребил го в производството
по нотариално дело № /2012 г., рег. № 6855/06.12.2012 г. по регистъра на нотариалната
кантора на нотариус К. Б./, е получил без правно основание чуждо недвижимо
имущество – апартамент № , находящ се на трети етаж, вх., в жилищна сграда – бл. , в ж. к. ,
гр. София, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части в сградата,
собственост на Б. Ц. Г., на стойност 54 565,53 лева към момента на извършване на деянието,
с намерение да го присвои, като документната измама е в големи размери.
По повод на така вне. обвинителен акт е било образувано НОХД № 1367/2015 г. по
описа на СРС, НО, 22 състав.
Производството по НОХД № 1367/2015 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, се е
развило в рамките на общо 13 открити съдебни заседания на дати, както следва: 28.04.2015
3
г. /К. Т., нередовно призован, не се явява/, 30.06.2015 г. /К. Т., нередовно призован, не се
явява/, 10.11.2015 г. /К. Т., нередовно призован, не се явява/, 18.02.2016 г. /К. Т., нередовно
призован, не се явява/, 19.05.2016 г. /К. Т., нередовно призован, не се явява/, 04.10.2016 г. /К.
Т., редовно призован, не се явява/, 06.12.2016 г. /К. Т., нередовно призован, явява се
лично/, 07.03.2017 г. /явява се лично/, 18.05.2017 г./ явява се лично/; 26.10.2017 г.
/нередовно призован, не се явява поради медицински причини/, 08.02.2018 г. /явява се
лично/, 10.04.2018 г. /явява се лично/, 07.06.2018 г. /явява се лично/. Следователно, от така
проведените заседания подсъдимият Т. е взел участие в общо 6 от тях.
С протоколно определение от 07.06.2018 г. СРС, 22 състав, е прекратил съдебното
производство по НОХД № 1367/2015 г. и е върнал делото на СРП поради допуснати
нарушения на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК при изготвянето на вне. в съда
обвинителен акт.
С прецизирано Постановление на разследващ орган от 04.07.2018 г., предявено на
10.07.2018 г. /л. 248 ДП/, К. Й. Т. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за което е предвидено наказание ЛОС за срок
от 3 до 15 години, а именно за това, че: на 06.12.2012 г. в гр. София, в нотариална кантора
на нотариус К. Б., вписана под № . в регистъра на НК, чрез използване на неистински
частен документ – саморъчно завещание с дата 07.08.2012 г., на което е придаден вид, че е
написано и подписано от Б. Ц. Г. /употребил го в производството по нотариално дело №
/2012 г., рег. № 6855/06.12.2012 г. по регистъра на нотариалната кантора на нотариус К. Б./, е
получил без правно основание чуждо недвижимо имущество – апартамент № , находящ
се на трети етаж, вх., в жилищна сграда – бл. , в ж. к. , гр. София, заедно с принадлежащите
му идеални части от общите части в сградата, собственост на Д. Ц. П., на стойност 54 565,53
лева към момента на извършване на деянието, с намерение да го присвои, като
документната измама е в големи размери.
На 10.07.2018 г., незабавно след предявяване на прецизираното постановление за
привличане в качеството на обвиняем, с участието на К. Й. Т. и в присъствието на защитник
е било извършено действие по разследването „разпит на обвиняем“.
На 04.09.2018 г. в Софийски районен съд е бил внесен нов обвинителен акт срещу
Б. Г. П. и К. Й. Т. за привличането им към наказателна отговорност – срещу Б. Г. П. по
обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал., вр. ал. 1 НК и престъпление
по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а срещу К. Й. Т. – по обвинението за извършено
престъпление по чл. чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК, а именно за това, че: на 06.12.2012 г. в гр.
София, в нотариална кантора на нотариус К. Б., вписана под № . в регистъра на НК, чрез
използване на неистински частен документ – саморъчно завещание с дата 07.08.2012 г., на
което е придаден вид, че е написано и подписано от Б. Ц. Г. /употребил го в производството
по нотариално дело № /2012 г., рег. № 6855/06.12.2012 г. по регистъра на нотариалната
кантора на нотариус К. Б./, е получил без правно основание чуждо недвижимо
имущество – апартамент № , находящ се на трети етаж, вх., в жилищна сграда – бл. , в ж. к. ,
гр. София, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части в сградата,
собственост на Д. Ц. П., на стойност 54 565,53 лева към момента на извършване на
деянието, с намерение да го присвои, като документната измама е в големи размери.
По повод на така вне. обвинителен акт е било образувано НОХД № 15245/2018 г. по
описа на СРС, НО, 22 състав.
Производството по НОХД № 15245/2018 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, се е
развило в рамките на общо 14 открити съдебни заседания на дати, както следва: 19.02.2019
г. /К. Т., редовно призован, не се явява/, 25.04.2019 г. /явява се лично/, 11.07.2018 г. /явява
се лично/, 12.11.2019 г. /явява се лично/, 27.02.2020 г. /явява се лично/, 02.07.2020 г. /явява
се лично/, 13.10.2020 г., /К. Т., редовно призован, не се явява/, 02.02.2021 г. /явява се
лично/, 27.04.2021 г. /явява се лично, не се явява служебният защитник/, 01.07.2021 г.
/явява се лично/, 10.02.2022 г. /явява се лично/, 26.04.2022 г. /явява се лично/, 07.07.2022 г.
/явява се лично/, 08.11.2022 г. /явява се лично/. Следователно, от така проведените
заседания подсъдимият Т. е взел участие в общо 12 от тях. Видно от отбелязването в
протокола от проведено на 12.11.2019 г. открито съдебно заседание /л. 102 от НОХД/ повод
да не се даде ход на делото е неявяването на служебният защитник на подсъдимия, за който
са събрани данни, че е в болничен по майчинство, и на когото подсъдимият държи, вкл.
изразява желание за отлагане на делото до завръщането от майчинство. Последното е
станало повод за отлагане на делото и в насроченото за 27.02.2020 г. съдебно заседание и
насрочването му за м. 04.2020 г.
4
С Присъда от 08.11.2022 г. по НОХД № 15245/2018 г. по описа на СРС, НО, 22
състав, съдът е признал К. Й. Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК и го е оправдал по същото, на основание чл. 304
НПК.
По повод на подадени протест от прокурор при СРП и въззивна жалба от частния
обвинител Д. Ц. П. е било образувано ВНОХД № 2173/2023 г. по описа на СГС, НО, III
въззивен състав, по което са били проведени две открити съдебни заседания на 15.05.2023
г. и на 03.07.2023 г. с личното участие на подсъдимия.
С Решение № 840/27.11.2023 г. по ВНОХД № 2127/2023 г. по описа на СГС, НО, III
въззивен състав, въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда,
приемайки, че в хода на водения наказателен процес не е установена по несъмнен начин
субективната страна на повдигнатото обвинение. Въззивното решение е окончателно, като
неподлежащо на касационно обжалване и протест, с оглед на което първоинстанционната
оправдателна присъда е влязла в сила на датата на постановяването му – 27.11.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Й. Б. и
П. И. Г..
В показанията си свидетелят М. Й. Б. – дългогодишен познат на ищеца и бивш
негов колега, с когото се виждат често ежемесечно, заявява, че има спомен за случай през
2012 г., когато К. помолил общия им шеф към този момент да му заеме сума пари, за да си
заплати гаранцията по наказателно дело. Към онзи момент сред колегите все още не се
знаело точно какво дело се води срещу К.. За последното се разбрало вече с течение на
годините, като К. сам им бил разказал, че го съдят. Свидетелят разказва, че по личните му
впечатления К. бил видимо притеснен години наред, вкл. му окапали зъбите и му оредяла
косата. Твърди, че е забелязал цялостна промяна в него, вкл. в работата си, като станал
немарлив. Станал и по-мълчалив и затворен, ограничил излизанията си. Притеснявал се, че
ще влезе в затвора, а свидетелят и другите колеги го успокоявали, че това няма да се случи.
През периода на воденото дело К. му бил споделил, че се е разделил с тогавашната си
приятелка. През 2023 г. К. му споделил, че е оправдан.
В показанията си свидетелят П. И. Г. – близък приятел на ищеца от дълги години, с
когото живеят в един и същ квартал и ежедневно се виждат, заявява, че К. му е споделил, че
срещу него се води наказателно дело, което към момента е приключило. Свидетелят споделя,
че по негови впечатления наказателното производство се е отразило неблагоприятно на К.,
който мислел, че ще влезне в затвора и поради това станал намръщен и не говорел много.
По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства ищецът да е имал сключен
граждански брак през процесния период, както и да има деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл., ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на П. на Р. Б., вследствие
на повдигане на незаконно обвинение, е необходимо в обективната действителност да бъдат
кумулативно осъществени следните материални предпоставки: 1./ на ищеца да е било
повдигнато обвинение от П. на Р. Б. за извършено от него престъпление; 2./ съдът да е
оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото обвинение е
незаконно; 3./ подсъдимият да е претърпял неимуществени и/или имуществени вреди и 4./
причинените неимуществени и/или имуществени вреди да са необходима, естествена,
закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да съществува причинно-
следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато
незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при
условията на пълно и главно доказване от ищеца, съобразно с правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК.
Въз основа на обсъдения по делото доказателствен материал съдът намира за
изпълнени всички законови предпоставки в хипотезата на чл., ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на П. на Р. Б. спрямо ищеца К. Й. Т.. От събраните
доказателства се установи водено срещу последния наказателно производство по обвинение
за извършено престъпление от общ характер – първоначално такова по чл. 316, пр. 1, вр. чл.
309, ал. 1 НК, впоследствие преквалифицирано в по-тежко такова по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1
5
НК, което производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – Присъда от
08.11.2022 г. по НОХД № 15245/2018 г. на СРС, НО, 22 състав, влязла в сила на 27.11.2023 г.
Отговорността на П. на Р. Б. произтича от законоустановените правомощия на прокурора да
ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му
провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на определени
етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били
основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства. Без
значение е дали конкретните действия, предприети от органите на досъдебното
производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съответно какво е
било вътрешното му убеждение. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от
фактическия състав на чл., ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ
основания за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се
явява незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд,
или наказателното производство е прекратено, т. е. определящ е крайният резултат от
определено действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице
действия са били неоснователни, т. е. констатира се незаконосъобразността на обвинението.
В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на П. на Р. Б. са били законосъобразни и обосновани с оглед на
събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички
предвидени процесуални правила. Въз основа на нормата на чл., ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може
да се признаят определени действия на П. за основателни и да се изключи нейната
отговорност за тях. Касае се до специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието само на
посочените в законовата разпоредба предпоставки – в случая повдигане на обвинение на
лице за извършване на престъпление и оправдаване на същото с влязла в сила присъда,
поради недоказаност на обвинителната теза от субективна страна, а именно недоказване, че
инкриминираното деяние е извършено от подсъдимото лице виновно съгласно чл. 304 НПК.
Следователно, доколкото се касае за обективна отговорност на държавата,
приключването в конкретния случай на наказателното преследване с краен акт за признаване
невиновност на ищеца по обвинението само по себе си е достатъчно да обоснове извод за
незаконното му подвеждане под наказателна отговорност независимо, че действията на
разследващите органи и наблюдаващия прокурор в хода на наказателното производство са
били основани на убеждението им за виновност на обвиняемия. При доказаност на
увреждащите действия на правозащитните органи се установява и неминуемо засягане по
недопустим начин на правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице,
което търпи негативни емоционални изживявания като резултат от неоснователно
повдигнатото му обвинение, с оглед на което искът за репариране на претърпените
неимуществени вреди се явява установен в своето основание, независимо от конкретната
преценка относно размера на следващото се в случая на ищеца обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл., ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, освен
наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимото лице е оправдано, ищецът следва
да докаже и действителното настъпване на вреди – имуществени и/или неимуществени, вкл.
размера им, както и причинна връзка между вредите и незаконно повдигнатото му
обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди /в този смисъл т.
11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. За
разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се
определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост – арг. чл. 52 ЗЗД.
В процесния случай ищецът претендира присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, психическо напрежение, тревога от
изхода на делото, отрицателни емоции при участието му в извършените действия по
разследването в ДП и в проведените съдебни заседания, изпадане в депресия, изолираност
от близки и познати.
Предвид характера на претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в
отрицателни психически изживявания, тяхното доказване не може да се извърши с преки
доказателства, а единствено с косвени. Видът на тези косвени доказателства не е ограничен
от закона, поради което не е недопустимо това да бъдат и само свидетелски показания, както
е и в разглеждания случай. В подкрепа от изложените в исковата молба фактически
твърдения, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
6
свидетелите М. Й. Б. и П. И. Г. – приятели на ищеца. Тези доказателствени средства са
стандартно използвани в исковия процес за доказване на настъпването на неимуществени
вреди, като при преценката им, настоящият състав намира същите за ясни, последователни,
взаимно подкрепящи се и неопровергани от останалия доказателствен материал. Въз основа
на тях се установява, че след образуването на процесното наказателно производство ищецът
е станал видимо напрегнат, изпитвал притеснения за бъдещето си, което се отразило върху
качеството на работата му, ограничил излизанията и събиранията с други хора. Съдът
кредитира тези показания, доколкото в тях се изнасят непосредствено възприети факти и
впечатления за събитията от живота на ищеца в разглеждания период. Житейски логично и
оправдано е такива впечатления да имат именно лицата от близкото обкръжение на
обвиняемото/подсъдимото лице.
От друга страна, статутът на подсъдим в наказателния процес е факт, който при
неосъждан човек, какъвто е бил К. Й. Т. към момента на образуване на наказателното
производство, неминуемо предизвиква негативни емоции. Ето защо, житейски оправдано е
да се приеме, че проведеното наказателно производство е довело до неблагоприятни
изживявания за него.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на П. на Р. Б. за ограничаване на
отговорността , респ. за наличие на основание за определяне на обезщетение в по-нисък
размер, поради обстоятелството, че образуваното срещу К. Й. Т. наказателно производство
се е развило и приключило на досъдебна фаза в разумен срок, а за продължителността на
производство в съдебна фаза отговорността му не следва да бъде ангажирана. Това е така,
тъй като отговорността на П. поначало не се ограничава единствено до вредите, настъпили в
периода до внасяне на материалите по досъдебното производство в съда, а обхваща вредите,
търпени през цялото време на висящност на наказателното производство, вкл. и през
съдебната му фаза, тъй като именно неоснователно повдигнатото обвинение поставя
началото на причинния процес, който се развива и след сезиране на компетентния да
разгледа и се произнесе по обвинението съд.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за установено по
делото наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
психически стрес, напрежение, социално отчуждение и пр., респ. ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест, разпределена му със съставения по реда на чл. 146 ГПК
доклад, обявен за окончателен в проведеното на 20.11.2024 г. открито съдебно заседание,
като е установил осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ
фактически състав на спорното право.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо, и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд/, като например –
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
неговото обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената МНО, характера на обвинението/тежестта на
престъплението, в което е обвинен ищецът, в т. ч. дали с обвинението се вменяват едно или
няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изискания за почтеност и е
изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес, наличието на разгласяване
на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация, личността
на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда,
отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите и социалния
живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, които имат
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката по
случая. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението към съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
7
паричното им възмездяване – в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.
дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело №
10/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г.
о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2586/2018 г., ІV г. о., ГК.
За да определи в частност размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът съобразява следните обстоятелства: 1./ ищецът е бил незаконно
обвинен в извършването на едно умишлено престъпление – първоначално квалифицирано
като такова по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание ЛОС до 2
години, т. е. не е „тежко“ престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а впоследствие
преквалифицирано в престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК - престъпление с користна
цел, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се предвижда наказание
ЛОС от 3 до 15 години, а наред с това и конфискация на част или на цялото имущество на
виновния; 2./ обвинението спрямо К. Й. Т. е било прецизирано трикратно на досъдебна фаза
и съответно четири пъти му е било предявявано; 3./ към момента на привличането му като
обвиняем ищецът е бил на възраст от 37 години, а към момента на постановяване на крайния
съдебен акт – на 48 г., т. е. наказателното производство е обхванало активен период от
личния и професионалния му живот; 4./ от момента на предявяване на първото
постановление за привличане като обвиняем /07.12.2012 г./ до влизането в сила на
оправдателната присъда /23.11.2023 г./ е изминал един продължителен период от 10 години,
11 месеца и 16 дни, която продължителност на наказателния процес, несъответна на
критерия за разумен срок за разглеждане на делото, обосновава извод за трайно въздействие
на поддържаното обвинение върху психо-емоционалното състояние на ищеца, чието
проявление във времето води до натрупване на отрицателни последици от наказателната
репресия; 4./ спрямо ищеца е била взета МНО „парична гаранция“, която и била прилагана
спрямо същия в периода от 07.12.2012 г. до 02.07.2020 г.; 5./ в хода на съдебното разглеждане
на делото са проведени множество открити съдебни заседания, на 20 от които ищецът се е
явил лично; 6./ наказателното производство в съдебната му фаза е разгледано двукратно
пред 2 съдебни инстанции вследствие процесуалната активност на П. на Р. Б. за пренасяне
на делото за разглеждане и от въззивната инстанция чрез депозиране на протест срещу
оправдателната присъда срещу К. Й. Т.; 7./ в резултат на наказателното производство
ищецът е търпял вреди – психически стрес и притеснения за бъдещото; изгубил е желание да
излиза и да се среща с хора. Обстоятелството, което сочи, че всички тези отрицателни психо
– емоционални изживявания, причинени от процесното наказателно преследване, са
протичали със значителен интензитет при ищеца, е и неговото чисто съдебно минало – К. Й.
Т. е неосъждан към момента на образуване на наказателното производство. Всички тези
обстоятелства в съвкупност и конкретното им проявление по делото обуславят по-висок
размер на дължимото от ответника компенсаторно обезщетение.
От друга страна, следва да бъдат отчетени и следните обстоятелствата: 1./ макар и
във всички случаи да е преценявана като неразумна от настоящия съдебен състав,
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство е допълнително
обусловена, от една страна, от обстоятелството, че то се е развило двукратно в досъдебна и
съдебна фаза, втората от които в две съдебни инстанции, като наказателното производство
се е водело срещу две подсъдими лица, а от друга страна – многократно повод за отлагане на
делото е било поведението именно на К. Й. Т., който е бил нередовно призоваван поради
неоткриваемостта му на официално регистрираните в Национална база данни „Население“
постоянен и настоящ адрес, а няколкократно и на впоследствие посочения от него адрес за
призоваването му, както и на желанието му производството по делото да не се развива до
завръщане от майчинство на служебно назначения му защитник, което обективно изисква
изминаването на некратък период от време; 2./ взетата спрямо подсъдимия трета по тежест
МНО „гаранция в пари“ в размер на 1 000 лева принципно не е от естество да създава
трудности в социалното общуване на ищеца, нито да препятства обективната възможност
последният да полага труд; 3./ воденото срещу К. Й. Т. наказателно производство не се
твърди и не се установява да е било публично разгласявано чрез медиите или по друг
общодостъпен начин; 4./ производството пред първата съдебна инстанция е приключило с
постановяването на оправдателна присъда; 5/ в сезиращата съда искова молба, съдържаща
очертание на вида и обема на търпените неимуществени вреди, ищецът не твърди и не
установява воденото наказателно производство да се е отразило върху здравословното му
състояние; не се твърди и неблагоприятно засягане на лицата от семейния кръг на
обвиняемия/подсъдимия, без да се пренебрегва житейски логичното такова; не се твърди
8
ищецът да е бил в брак или да е имал деца, на които негативно да е повлияло воденото
срещу него наказателно производство – в тази връзка съдът намира, че показанията на
свидетеля Б. не могат да доведат до друг извод, тъй като ищецът сам не твърди в исковата
си молба вреди, изразяващи се във влошаване на отношенията му с лице, с което се намира
във фактическо съжителство; не се твърди и засягане на трудовата му ангажираност в
резултат на водения процес, като нещо повече, според показанията на свидетеля Б. и към
момента ищецът работи във фирмата, в която е работел преди 15-16 години, а към момента,
в който колегите му са узнали за процеса, същите са проявили съпричастност към ищеца и са
го успокоявали, че ще бъде оправдан; липсата на данни за настъпването на други, извън
горепосочените, извънредни промени в начина му на живот. Посочените обстоятелства в
съвкупност и конкретното им проявление по делото обуславят по-нисък размер на
процесното обезщетение.
Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда,
настоящият състав намира за справедливо по размер обезщетение, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се
оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост), сумата от 8 500 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане /виж разясненията по т. 4 от
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 197 от 17.05.2011 г. на
ВКС по гр. дело № 1211/2010 г., ІІІ г. о., ГК/. Присъждането на сума по-голяма от посочената
би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено
разместване.
При горните мотиви предявеният иск за обезвреда следва да се уважи частично – до
сумата в размер на 8 500 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 20 000
лева искът следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на ищеца следва да се
присъдят претендираните от него разноски за държавна такса в размер от 10 лева.
Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна
помощ. По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира
следното. В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 3/09.07.2019 г. по ч. гр. д.
№ 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
9
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне на размера
съдът съобрази конкретно защитавания материален интерес, фактическата и правна
сложност на делото, проявената процесуална активност на адвокат К. М., и намери, че
следва да определи адвокатско възнаграждение за предоставената от последния безплатна
правна помощ на ищеца в размер на претендирания такъв от 2 100 лева. От така
определеното адвокатско възнаграждение в тежест на ответника следва да се присъди част,
съответна на уважената част на предявения иск, а именно сумата от 892,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр. София, бул. №, да заплати на К. Й. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. №, ет., ап., по иск с правно основание чл., ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 8 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на
престъпление по ДП № ЗМ 2331/2012 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 27079/2012 г. по
описа на СРП, и поддържане на обвинението в съдебна фаза, за което К. Й. Т. е признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила на 27.11.2023 г. Присъда от 08.11.2022 г. по НОХД №
15245/2018 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.11.2023 г., до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над 8 500,00 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр. София, бул. №, да заплати на К. Й. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. №, ет., ап. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 10,00 лева – разноски за платена държавна такса в производството по гр.
д. № 22888/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр. София, бул. №, да заплати на адвокат К. М. М.,
член на Софийска адвокатска колегия с личен № ., с адрес: гр. София, ул. №, ет., ап., на
основание чл. 38 ЗА, сумата в размер на 892,50 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на К. Й. Т., ЕГН **********, в производството по гр.
д. № 22888/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10